Ветровещ

ДВАЙСЕТ И ТРИ

Въпреки съмнителната си външност „Позлатената роза“ обслужваше най-богатите измежду Червените платна. Личеше си по чистите лица и шитите по поръчка костюми на робите.

Щом Кейдън и Сафи влязоха, въздухът се наежи и магията на момичето тозчас се раздвижи по врата й. Имаше някакво омагьосване тук. Заклинание, което заличаваше кусурите, смекчаваше истината и обливаше всички в неестествена, но ласкава светлина.

Лъжа, лъжа, лъжа.

Двойките на ниския диван и хората по масите до един изглеждаха като слезли от картина.

Красота, осъзна Сафи, докато вървеше зад Кейдън към покрития със завеса портал в дъното. Каквото и да беше заклинанието, то даряваше хубост на всички тук.

Но не и на Кейдън. Магията в стаята не хвърляше блясъка си върху него и красотата, която притежаваше — Сафи не можеше да отрече съществуването й, — беше изцяло дело на природата. Минаха през завесата, където маси с височина до коляното бяха подредени върху изящни постелки и възглавници. На всяка маса имаше карти и монети, а гъстият дим от лулите се виеше по голата плът на робите в „Позлатената роза“.

Магията на Сафи взе да дращи и бръска по кожата й, докато прекосяваха стаята. Да се каже, че има нещо нередно в това място и в Червените платна, беше твърде слабо.

Кейдън посочи маса в далечния ъгъл, където една жена седеше сама. Сивата й коса беше вързана на главата; а черната й кожа, както на всички други в заведението, блестеше без недостатъци. Пред нея лежаха пръснати карти и спечелени пари, а доволната й усмивка намекваше, че тъкмо беше била на таро.

Жената броеше парите си така вглъбено, че не забеляза приближаването на Кейдън и Сафи, докато първият не се отпусна на пейката до нея.

Смръщено лице.

— Кой си ти… — тя млъкна на средата и още повече се навъси. — Нож ли си опрял в бъбрека ми?

— Да — отвърна Кейдън на далмотски като жената. — Имам да ти задам няколко въпроса, адмирал Кахена, а после със спътницата ми ще те оставим да си доиграеш картите.

— Ами ако не ти отговоря… тогава какво? Ще ме изкормиш? — жената огъна китки с безразличие и додаде провлечено: — О, не. Някой да ме защити от лошия мъж с ножа.

Сафи мигом я хареса.

— Нали разбираш — продължи Кахена, — че аз ръководя най-голямата флотилия на Червените платна в Яданско море? Ако си толкова глупав, че да забиеш ножа в гърба ми, ще бъдеш мъртъв още преди да стигнеш вратата.

— Тогава, ако предпочиташ — отвърна Кейдън все така равнодушно, — двамата с теб може да продължим разговора си на дъното на адските порти. Чувал съм, че кръвта бързо изтича от бъбреците. Може да се срещнем там, преди да е ударил следващият час.

Кахена го изгледа, докато потропваше с пръсти по масата. На десния й палец имаше дебел пръстен от нефрит, който тракаше ли, тракаше по дървото. Накрая на лицето й се изписа усмивка.

— Кой си ти? Не съм свикнала с мъже, които имат остър език и приятна външност. А ти — тя извърна поглед към Сафи, — седни, момиче. Имаш честната ми дума, няма да те ухапя.

Истината в това твърдение бе тъй очевидна, че Сафи се подчини и седна от другата страна на Кахена. Отблизо се виждаше добре, че картите таро са със зелено-син гръб и оръфани краища.

Сафи започна да барабани по коленете си — ръцете я сърбяха да разбърка картите. Да поиграе. Но си наложи да погледне към адмирал Кахена и да я разгледа внимателно. Успя да види през блясъка на магията. Макар по природа да беше красавица, не беше първа младост и зъбите й бяха потъмнели от кафеникави петна.

Сафи разбра защо, когато Кахена й рече:

— Я ми подай онази лула, момиче.

Сафи й я подаде; Кейдън погледна ядосано.

— Не сме дошли тук за удоволствие, адмирале. Тук сме заради един кораб, който си превзела преди три дни.

— Пламък — измърмори Кахена на лулата си, а после всмукна дълго.

Белият дим се плъзна между зъбите й и тя измърка:

— Трябват ми подробности. Аз превземам много кораби. Споменах ли, че имам най-голямата флотилия в Червените платна? — и се наведе прелъстително към Кейдън.

За учудване на Сафи, той отвърна със същото. Пред очите й той се преобрази в шлифования измамник. Този ярък контраст и бързата промяна бяха смайващи. Тъй съвестният и напрегнат ад-бард на име Кейдън се отпусна и на негово място се появи чаровникът с пленителна усмивка, шлифованият измамник.

Той пусна една такава усмивка и гневът пламна у Сафи. Яростен гняв. Омаян гняв. Объркан гняв. Защото точно тази трижди проклета усмивка я беше забъркала в кашата във Веняса.

— Корабът, който търся, е морски катер. Екипажът е облечен в зелено.

— Марстошко зелено или карторско? Ох, ама че глупаво от моя страна — тя засмука лулата си, сетне се обърна към Сафи.

Пръстите на момичето забарабаниха по-бързо.

— Никога не съм виждала други двама души, които толкова много да приличат на карторци. Тази светла косица и тези лунички. Късметлии сте, че още никой не ви е одрал кожите на нашата малка територия.

— Отговори на въпроса — гласът на Кейдън стана коравосърдечен и чарът му вече се изчерпваше. — Къде е карторският катер?

— На дъното на залива.

Това вече беше лъжа. Беше време и Сафи да се намеси. И тя можеше да играе тази игра.

— Значи ето къде си била скрила красотата и младостта, а?

Кахена се задави с дима. После се разсмя.

— Вие двамата — рече тя, като поспря за малко — сте много по-забавни от обичайната ми компания — захапа мундщука на лулата и събра колодата карти таро. — Нали разбирате, че дори корабът ви да е наблизо, пак няма да можете да отплувате.

— Ето защо ти ще ни кажеш къде е екипажът му.

Кахена подсмъркна пренебрежително.

— Утре е Касапницата на Бейл — пред учудено смръщените им лица, жената добави: — Света Бейл, вие сигурно не я почитате в Картора. Но в тези райони тя е закрилницата на моретата и моряците приемат много сериозно правилата й.

— Правила ли? — попита Сафи, макар че Кейдън й казваше гневно с очи: Не й уйдисвай на акъла.

— Три правила има тя — припя Кахена и разбърка картите, — нашата закрилница на моретата. Никой да не свирка с уста, щом наближава буря. Шестпръстите котки пазят от мишки. И винаги, винаги оставай за нощта на Касапницата на Бейл.

Е, каза си Сафи, това обяснява надписа в страноприемницата.

Кахена не беше свършила:

— Не разбирате ли, мили мои? Корабите нямат право да напускат пристанището, преди да е минала борбата на арената. А дори тогава едва шепа от тях ще отплават. Тази вечер всички ще се напият до забрава, а утре направо до смърт. Това е най-голямата битка на годината.

С усмивка тя разстла ловко картите, за да привлече погледите им. Но нито Кейдън, нито Сафи се вързаха на номера й. Ад-бардът дори заби ножа по-силно и каза:

— Адмирале, търпението ми се изчерпва. Къде. Е. Карторският катер?

Кахена нацупи устни.

— Ама че сте непреклонни и двамата. Какво ще кажете за това… — тя подаде картите на Кейдън. — Ще ви кажа къде е корабът, ако спечелите на таро.

— Не, адмирале. Ще ни кажете още сега.

— Само една ръка. Най-силната печели.

— Съгласна — думите изскочиха от устата на Сафи, преди да ги бе обмислила. Преди да прецени що за съперник беше Кахена. Но жената не лъжеше: ако изгубеше, тя щеше да им каже къде бе изчезналият кораб.

А щом сделката беше сключена, пръстите на Сафи тозчас застинаха.

Адмиралът на Червените платна се усмихна. Димът се уви около кафявите й зъби. После разбърка сръчно картите два пъти и раздаде на всяка по четири. Пръстенът й проблясваше.

— Обръщай — изкомандва тя.

Сафи ги обърна. Ръката беше добра и макар да беше напълно сигурна, че не се издава, тя се постара допълнително да запази непроницаемия израз на лицето си.

— Размяна? — попита подкупващо Кахена.

Ноздрите й се разшириха победоносно. Но това беше блъф. Лъжа. Един лек поглед стигна на Сафи, за да го усети.

— Сменям две карти — момичето плъзна най-слабите си две карти и взе нови от колодата. Императрицата и вещицата. Отлична комбинация.

Но когато Кахена размени само една от картите си, в сърцето на Сафи се настани тревога. Да не би да е сбъркала? Пак ли се повтаряше случката от Веняса? Да не би да разчита грешно и пак да влезе в капана…

— Покажи си картите.

При заповедта инстинктът й се намеси. Сафи ги свали и Кахена стори същото.

Сафи печелеше. На косъм. Безименният монах на Кахена удвои силата на ръката й, но комбинацията на Сафи от вещицата, императрицата, слънцето и раждането накрая спечелиха. И Сафи най-сетне се осмели да погледне към Кейдън.

Очите му грееха, а когато се наведе към Кахена, на лицето му играеше усмивка и в движенията му се долавяше нова енергия.

— А, сега кажи къде е корабът, адмирале.

— Добре — драматична въздишка. — Прибрах го в моята флотилия, както би сторил всеки човек с малко ум в главата. Катерът е хубав, бърз и аз много се надявам, че няма да си го искате обратно.

Замълча, за да всмукне от лулата. После думите й се процедиха сред мъглив облак:

— Колкото до екипажа, него продадох на арената. Вещерите утре ще участват в борбите, а другите… Всяка хубава схватка има нужда от овце за пушечно месо.

Истина, истина, истина.

Но още докато истината стопляше кожата й, Сафи усети как коремът й се преобърна.

Кейдън явно усети същото, защото лицето му стана ледено. Шлифованият измамник изчезна, остана хладният, сериозен ад-бард. Той стана; Сафи го последва.

Адмирал Кахена се подсмихна.

— Много се надявам пак да се срещнем.

— Надали — обеща й Кейдън и без да докосва Сафи, й даде знак да върви напред към вратата.

— Ами срещата ни на дъното на адските порти? — изчурулика Кахена подире им. — Чаках я с нетърпение.

Никой от двамата не погледна назад. И нямаше за какво — насмешливият смях на жената пират ги придружи чак до изхода.