Танцуващият с духове

37.

Бърк откри адреса на Миранда Ренфро в уебсайта на Фалън, който даваше информация за собствениците на имоти в града и приблизителната стойност на имотите им.

Миранда Ренфро беше собственик на парцел 7Б, Еко Вилидж, шосе „Фред Бригам“ №3. Чрез информация от същия сайт той направи опит да се свърже по телефона с някой от непосредствените й съседи. Надяваше се да убеди поне един да я повика на телефона. Напразно. Двама решиха, че е мошеник, третият не говореше английски.

Прекара вечерта пред телевизора в компанията на няколко бутилки бира. „Манчестър Юнайтед“ направи равен с „Манчестър Сити“. След мача изгледа и новините. После документален филм за кръстоносните походи.

Продължаваше да пие твърде много и това го тревожеше. Но не го спря да си вземе още една бира от хладилника. Крачеше из стаята, размишлявайки по темата, и накрая стигна до решение. Щом планината не искаше да дойде при Мохамед, Мохамед щеше да иде при планината. Седна пред компютъра и го включи отново. Време беше да провери разписанията.

Да си уреди пътуването, беше лесно. Да обясни на Томи — не. Обясняваше му защо се налага да пътува, когато си даде сметка как изглежда отстрани желанието му да открие Уилсън — като мания. Белград беше едно, прескачането до съседна Словения можеше да мине за нормално, но да измине хилядите километри до Невада по следите на отдавна изстинала диря? Това беше прекалено — и в географски, и във всякакъв друг смисъл. Четеше го в очите на Томи — смес от скептицизъм и тревога.

— И какво смяташ, че ще намериш там?

— Джак Уилсън, ако имам късмет.

— Не, нееее — провлече Томи. — Не говориш сериозно, нали?

— Може би тази Манди ще знае къде да го намеря. А после ще кажа на Коваленко.

— Наистина ли мислиш така, момко? Ако някой дойде тук да пита за теб, дали ще му кажа — ами да, Майкъл е в Дъблин, искате ли да ви дам адреса му?

— Е…

— А ако все пак го намериш, какво ще направиш? Джак Уилсън, ела, ако обичаш, с мене във ФБР? — Стария се намръщи. — И той ще тръгне с теб? Този човек е престъпник. Не, не, това е лудост, Майкъл. Ако го правиш заради кантората, забрави. Ще изчакаме да видим какво ще реши съдът. Не може да обикаляш света за тоз що духа.

Бърк каза, че ще си помисли. Така и направи. Дори отложи решението за следващия ден, за да отлежи в главата му през нощта. А на следващата сутрин взе такси за летището.