Танцуващият с духове

33.

Пътуване с автомобил. След няколко седмици това вече нямаше да е възможно, затова Уилсън реши да се наслади докрай на усещането, докато шофираше на изток. Искаше да се възползва максимално — от промените в релефа, от търсенето на свястна храна в крайпътните заведения, дори от шанса да побъбри за лошото време и високите цени на бензина със сервитьорките и другите шофьори. Би било забавно да попътува с Ирина из провинцията, мислеше си той, да й покаже многоликата красота на земята тук, просто да се движат на запад и да попиват всичко.

Това беше невъзможно, разбира се. След двадесет и втори юни удоволствието от този вид пътуване — от всеки вид пътуване с автомобил — нямаше да съществува. Сложната мрежа от магистрали, шосета и улици щеше в миг да стане безполезна. Всички превозни средства по пътищата щяха да замрат. Двигателите им щяха да се закашлят и да млъкнат завинаги. Завинаги.

Старите коли и част от онези с дизелови двигатели, като колите в неговото ранчо, все още щяха да са в движение, но не биха стигнали далеч заради задръстените с мъртви коли пътища. Дори някоя и друга стара кола да останеше в движение, огромната част от наличното гориво щеше да остане в подземните хранилища — недостъпно без електричество, с което да работят помпите. Велосипедите щяха да станат търсена стока.

Макар да беше преработил окачването на автомобила и да беше направил нещо като мек пашкул за оръжието, Уилсън примижаваше всеки път, когато откритият пикап подскачаше по неравния път от ранчото до Джунипър. Поуспокои се, когато излезе на шосе 225.

Сега, когато пътят беше по-равен, той си пусна сидито с курса по руски. Повтаряше на глас в паузите, имитирайки записания текст.

Благодаря — Спасиба.

Моля — Пажалуста.

Съжалявам — Извините (към непознати); Извини (към приятели).

Освен че полагаше усилия да научи езика на Ирина, Уилсън беше купил и повече от сто книги на руски — всичко, от речници до поезия, класически произведения, съвременна литература и дори детски книжки. Купил беше и много дивидита, също няколко икони, самовар, както и няколко комплекта матрьошки за децата им. Не искаше Ирина да се чувства откъсната от културата си.

След час изключи сидито с уроците. Време беше за малко музика. Докато беше във Флорънс, пееше постоянно на глас, защото музиката беше едно от нещата, които му липсваха най-много. Удивително беше колко песни знаеше само отчасти. А когато си затворен, това може да те подлуди — помниш първия куплет или припева, а останалото ти се присмива от някое кьоше на мозъка ти. В началото това наистина го влудяваше — не беше като да влезе в интернет и да свали песента или да излезе и да си купи компактдиск, за да задоволи любопитството си.

Затова, след като се върна от Африка, започна да купува сидита като луд. Запълни всички празнини, че и отгоре. В ранчото беше събрал повече от три хиляди компактдиска, имаше и система за аудиовъзпроизвеждане последен крясък на техниката. Колекцията му включваше всякакви стилове — не се знаеше как ще се промени вкусът му след време.

Пикапът също имаше добра аудиосистема. Когато наближи границата на Юта, Уилсън вече рапираше с Еминем.