9.

Новите кобри имаха една седмица свобода преди да заминат. За Джин седмицата изтече много бързо.

— И каквото и да правиш, ще слушаш Лейн, нали? — каза Джъстин на дъщеря си, докато вървяха хванати за ръка към дългата рампа, водеща до стълбищната площадка на „Южен кръст“. — Зная, че е малко досаден, но е голям тактик и добър боец. Дръж се за него и ще си добре.

— Добре, татко — кимна Джин. — Не се тревожи. Всичко ще мине чудесно.

Джъстин гледаше лицето на дъщеря си и за част от секундата през съзнанието му мина чувството за deja vu2.

— Квазама е място, за което човек не бива да е прекалено уверен, Джин — каза тихо той. — Всичко на тази планета е опасно, от крисджо и рогатите леопарди до мохите на квазаманците. Всички са опасни и всички ни мразят. А теб ще мразят най-много.

Джин го притисна малко по-силно.

— Не се безпокой, татко, зная какво ме чака.

— Не, не знаеш. Вече никой не знае. Ти трябва да… е, няма значение. — Той млъкна. Стига я беше поучавал. — Само бъди внимателна и се върни здрава. Чуваш ли?

— Добър съвет — каза тържествено тя. — Ти също бъди внимателен, а? Аз поне ще бъда в група с кобри и други компетентни хора. Ти ще бъдеш сам срещу Прийсли и неговата банда.

И при изфабрикуваното от Прийсли обвинение и последвалия домашен арест… Джъстин стисна за момент зъби и отново си спомни за двамата стражи, които вървяха на няколко крачки зад тях.

— Е, положението не е чак толкова лошо — каза той и дори успя да се усмихне. — Докато Коруин е тук да ме пази, Прийсли няма никакъв шанс да ми направи това, което е намислил.

По лицето на Джин за миг мина нещо като сянка.

— Да — каза тя. — Да. Е… ще ме изпратиш ли до рампата?

Изпрати я. На входа се прегърнаха за последен път и когато ръцете на Джин го притиснаха със силата на кобра, очите на Джъстин се замъглиха от влага. Почти четвърт столетие на надежда и разочарование вече беше приключило. Неговото дете го беше наследило като кобра.

Прозвуча троен сигнал.

— По-добре да влизам — каза Джин, притисната до гърдите му. — Ще те видя след няколко седмици, татко. Ще се грижиш за себе си, нали?

— Разбира се. — Той неохотно я пусна и отстъпи половин крачка назад. Тя му се усмихна, потисна собствените си сълзи, обърна се и помаха за последно на сестрите си и роднините си, които чакаха „Южен кръст“ да излети.

После Джин влезе, „Южен кръст“ излетя и Джъстин си тръгна. „Тя ще бъде добре — отново и отново си повтаряше той. — Ще бъде добре. Наистина ще бъде. Тя е моя дъщеря… тя ще се справи.“

За пръв път Джъстин разбра как са се чувствали неговите родители през онзи ден преди много години, когато той и Джошуа бяха заминали за Квазама, и на устните му се изписа горчива усмивка.

Той не знаеше дали във Вселената има справедливост. Но изглежда, имаше някаква симетрия.

Загрузка...