Сделка за кобри

40.

Северната стая се оказа уютен кът в преградения със завеси лабиринт.

— Почти като миша дупка — каза Джин на Радиг, докато той проверяваше как са оковани глезените й към глезените на Доло и Аким. — Обзалагам се, че онзи, който знае какво прави, може да се крие тук часове, без да бъде открит.

Радиг се намръщи.

— Неуспешен опит, жено. Другарят ти не е тук.

— Сигурен ли си? — иронично попита тя. Колкото повече се подозираха един друг, толкова по-добре за нея.

Но той просто не й обърна внимание и излезе заедно с охраната. „Е, заслужаваше си да опитам“ — каза си Джин и насочи вниманието си към Доло.

И откри, че той я гледа злобно.

— Изглежда, Мофрен Омнати беше прав — озъби се той. — Ти си дошла тук… да ни шпионираш. Ние те приехме и излекувахме раните ти… а ти за благодарност си ни лъгала.

Това обвинение беше съвсем неочаквано и за момент тя го изгледа объркана. Но само за момент. С периферното си зрение видя, че Аким я наблюдава внимателно…

— Извинявай, Доло Самън — каза тя хладно и официално. — Съжалявам, че измамих семейството ти. Ако това ще ти помогне, ще ти кажа, че никога не съм имала намерение да намесвам теб или някой друг от Квазама в задачата си.

— И каква е тази задача? — попита Аким.

— И да ти кажа, няма да ти е интересно — каза тя и огледа завесите, които ги ограждаха. Не се чуваше никакво дишане. Инфрачервеното й зрение не откри никакви обекти с големината на човешко тяло. Това означаваше, че Оболо разчита на по-сложни електронни средства за подслушване. Джин се усмихна язвително и включи всепосочното шумозаглушаване. — Задачата ми — тихо каза тя на Аким — е по-същество същата като вашата: да спра Оболо Нардин и Мангъс.

— Така ли? — каза хладно Аким. — Нали вече един път кацнахте от небето, за да се намесите в работи, които са лично наши.

— Може ли за момент да забравим политиката и да се съсредоточим върху непосредствения проблем? — озъби се Джин. — Не разбираш ли какво прави Оболо Нардин?

— Подслушва квазаманските комуникационни мрежи — отвърна Аким и вдигна рамене.

Джин го гледаше недоумяващо.

— И това не те безпокои?

— Разбира се, че ме безпокои — каза той, без да сваля очи от лицето й. — Но схемата е самоограничаваща се. Да, той може да подслушва разговорите на шахни и това трябва да се прекрати. Но ти трябва да разбереш, че колкото повече съобщения записва, толкова по-трудно ще му е да намери онези, които са му нужни. При скоростта, с която произвежда и пласира тези телефони, цялата система накрая ще се срине под собствената си тежест. Ако вече не се е сринала.

Джин поклати глава.

— Ще ми се да е толкова просто, но не е. Не разбираш ли, че не е необходимо да пресява и прехвърля всички тези записи на ръка. Може да го прави с компютри.

— С компютри? — намръщи се Доло. — По какъв начин?

— Много лесно. Единственото, което трябва да направи, е да си осигури компютри, които да сканират всеки разговор за предварително зададени думи или имена…

— И след това да слуша само онези, които съдържат тези думи — прекъсна я Аким. — Имай малко по-голямо доверие в нашата интелигентност, чуждоземна жено… Методът ни е добре познат. Но за такъв мащаб… — Той поклати глава. — Може би не разбираш колко много информация се предава из Квазама само за един ден. Това ще изисква много по-мощни компютри от онези, които имаме на Квазама.

— Зная — каза тихо Джин. — Но компютрите на Оболо Нардин не са квазамански. Те идват от трофтийската Асамблея.

Доло зяпна, а Аким беше почти като треснат от гръм.

— Това е абсурдно — изсъска той.

— Ще ми се да беше — каза Джин. — Но не е. В момента в другата половина на Мангъс е кацнал трофтийски кораб.

— Който, разбира се, в момента не можеш да ни покажеш — изръмжа Доло. — Колко удобно!

Джин се изчерви. С този враждебен акт Доло отиваше твърде далеч.

— Ще видя какво мога да направя по-късно, за да ви го покажа…

— И какво ще искат трофтийците да спечелят от тази сделка? — прекъсна я Аким.

Тя се обърна към него.

— Не зная какво знаете за трофтийците, но те не представляват монолитна структура, както си мислите. Асамблеята не е нищо повече от свободна конфедерация от независими две до трисистемни демесни в непрекъснато икономическо и политическо съперничество помежду си.

— Като селата и градовете на Квазама — промърмори Доло.

Джин го погледна.

— Нещо такова, да. Предполагам, някои демесни са решили, че заплахата от хората е по-голяма, отколкото ползата, и се опитват да направят нещо срещу нас.

— Като помагат на Оболо Нардин да спечели политическа власт? — каза Аким и се намръщи.

— Като сплотят Квазама — тихо го поправи Джин. — И след това използват вашия свят като военна машина срещу нас.

— Не ни е нужна чужда помощ, за да ви мразим, чуждоземна жено — почти викна Аким. — Но и не се бием по чужда заповед.

— Ако Оболо Нардин успее, може би няма да имате избор. — До ушите на Джин достигна някакъв звук. — Някой идва — прошепна тя и изключи звукозаглушителите.

След секунда завесата се дръпна и влезе Радиг с няколко мъже. Джин забеляза, че е много раздразнен — сигурно защото подслушвателните му устройства не се бяха оказали полезни.

— Ти… чуждоземна жено… облечи това — изръмжа той и й хвърли вързоп с мъжки дрехи — същите дрехи, които беше носила сутринта като дегизировка в Азрас.

— И после какво? — попита тя, когато един от стражите пристъпи напред да й свали белезниците.

Радиг остави въпроса й без внимание.

— Този… — той посочи Аким — ще дойде с нас до монтажната зала. Ти и другият работник… — той се усмихна смразяващо на Доло — ще останете живи малко по-дълго. Макар че това вероятно няма да ти хареса.

— Какво мислите да правите? — попита Джин.

— Събличай се! — извика Радиг.

— Какво ще правите с Доло Самън?

Един от стражите пристъпи напред и вдигна ръка да я удари…

— Не! — спря го Радиг. — Не трябва да има никакви следи. — Стражът с нежелание се отдръпна. — И трябва да си благодарна, че баща ми не желае по тялото ти да има никакви рани и белези. Иначе щяхме да отложим екзекуцията ти с няколко часа.

— И щяхте много да се разочаровате — каза спокойно Джин. — Какво ще правите с Доло Самън?

— Вероятно ще го разпитват — каза мрачно Аким. — Не забравяй, че продължават да търсят другаря ти.

— Вече казах, че не можете да го хванете — каза Джин на Радиг.

— Събличай се — студено повтори Радиг. — Преди хората ми да забравят заповедта на баща ми.

Един дълъг момент Джин сериозно обмисляше дали да не ги остави да опитат. Но нито времето, нито мястото бяха подходящи за такъв сблъсък. Тя преглътна гнева си и се преоблече, правейки всичко възможно да не обръща внимание на гледащите я очи.

В двора изглеждаше някак си по-тъмно и мина доста време от пътя до монтажната сграда преди Джин да разбере, че причината е липсата на светлина в сградите на комплекса. Несъмнено времето не беше подбрано случайно. Каквото и да бяха планирали Оболо и синът му, те не желаеха да има свидетели.

Неизвестността не трая дълго.

— Нека да ти обясня какво ще стане — каза Радиг с приятелски тон, когато двамата мъже, които я държаха за ръцете, спряха пред входа на сградата. — Ти, шпионин и враг на Квазама, се опита да откраднеш наша технология. За щастие на Квазама този бдителен агент на шахни… — той посочи Аким пред тях, хванат здраво от други двама стражи — беше тук да те спре. За негово нещастие ти си била също въоръжена. — Той кимна към един от двамата стражи и мъжът откопча с облечената си в ръкавица ръка кобура си и извади огнестрелен квазамански пистолет. — Той е стрелял в теб, но ти си успяла да го убиеш преди да умреш. Жалко.

— И после сте поставили пистолета в ръката ми да се получат мои отпечатъци върху него — каза хладно Джин. Наблюдаваше пистолета в ръката на стража. В секундата, когато той го вдигнеше да стреля, тя трябваше да действа…

— Много неща не знаеш за Квазама — каза иронично Радиг, отново кимна и за нейна изненада мъжът с пистолета притисна оръжието до ръката й. — Нашата наука е много напреднала по тези въпроси… очевидно много повече от вашата. Тук е възможно да се докаже по аналитичен път, че определен изстрел е направен от определено оръжие, държано от определена ръка. Следователно всеки от вас ще трябва лично да извърши фаталните изстрели. С наша помощ, разбира се.

— Разбира се — каза саркастично Джин. Червена мъгла се разстла пред очите й и за секунда тя се зачуди дали все пак не са решили да рискуват и да я дрогират. Но не беше такъв вид мъгла… и след миг тя разбра какво е.

Беше ярост. Обикновена човешка ярост.

„Една кобра винаги се самоконтролира“ — мина през главата й… но в момента й се струваше, че тези банални истини не струват пукната пара. Досега Мангъс извличаше всички изгоди от предателството, без да е платил никаква цена за това.

Време беше сметката малко да се изравни.

Другите двама стражи насила натикаха пистолета в ръката на Аким. Джин съзнателно отпусна челюст и активира системата за захващане на цели, мерейки се в челата на тримата стражи.

— Значи всичко свърши — каза студено тя на Радиг, докато всъщност фокусираше погледа си върху Аким. — Кажи ми, Мирон Аким: какво е наказанието за опит за убийство в Квазама?

— Не се опитвай да ни плашиш, жено… — изсумтя Радиг и пристъпи към нея.

— Мирон Аким?

— Това е повече от просто убийство, Джасмин Моро — отвърна Аким, насочил поглед към Радиг. — Това е убийство, съчетано с предателство. Наказанието за такова престъпление е смърт.

— Разбирам — кимна тя. — Значи няма да се разстроиш, ако някои от тези хора умрат, нали?

Един от стражите изръмжа презрително. Радиг обаче дори не се усмихна, а притисна пистолета до ръката й и го насочи право към Аким.

— Ако чакаш другарят ти да те спаси, чакай го в ада — изръмжа Радиг, очите му бяха изпълнени с омраза. — Всъщност дори се надявам, че той наблюдава. Нека те види как умираш.

Джин измъкна дясната си ръка от ръцете, които я държаха, и удари с пистолета Радиг в лицето.

Той падна назад, без да издаде звук. Стражът, който държеше лявата й ръка, изруга, но не успя да направи нищо повече освен да я стисне по-силно преди тя да се обърне към него и го да удари с пистолета по главата. Ръката му я отпусна. Стражът отдясно я хвана за раменете, но тя се изви и замахна с оръжието към лицето му — и едновременно с това лявата й ръка се насочи към групата около Аким…

Нанокомпютърът й изстреля от лазера на кутрето й три светлинни лъча и тримата стражи паднаха като покосени.

Аким остана прав между труповете. Пистолетът все още беше в ръката му. Но съвсем не насочен към нея…

— Всичко свърши, Мирон Аким — каза тихо Джин. Мъглата на яростта й се разсейваше. Сега ръката, държаща пистолета, забележимо трепереше. — Мога ли да ти предложа да се махнем оттук преди да усетят, че тези мъже ги няма?

Пистолетът в ръката на Аким бавно увисна надолу. После той се наведе и го остави на земята, като през цялото време не сваляше очи от нея. Когато тя пристъпи към него, той леко трепна, но не се отдръпна.

— Всичко е наред — увери го тихо Джин. — Както казах, ние сме на една и съща страна.

Аким облиза устни и изглежда, най-после си възвърна дар слово.

— Демон-боец — каза той и потрепери. — Демон-боец. Сега най-после всичко ми е ясно. Боже Господи. — Той си пое дъх. — На една и съща страна казваш, Джасмин Моро?

— Да… независимо дали вярваш, или не. — Тя рискува и огледа двора. Аким не се опита да се нахвърли върху нея и тя отново го погледна. — Ако не за друго, то най-малкото защото Оболо Нардин иска и двамата да сме мъртви. И така, какво предпочиташ — заедно или поотделно да се борим с личната армия на Оболо Нардин?

Аким отново облиза устни и погледна тримата мъртви мъже в краката си.

— Всъщност нямам голям избор — каза той и я погледна решително. — Добре тогава, Джасмин Моро: в името на шахни на Квазама приемам помощта ти в замяна на моята. Имаш ли план да ни изведеш от Мангъс?

Джин тихо въздъхна от облекчение.

— Нещо като план, да. Но първо трябва да се върнем в административния център. Или, във всеки случай, аз трябва да се върна.

Той кимна с далеч по-голямо разбиране, отколкото й се искаше.

— Да спасиш Доло Самън?

Тя стисна зъби.

— Неговото семейство спаси живота ми много преди да знаят коя съм. Независимо какво мисли за мен сега Доло Самън, аз на свой ред им дължа неговия живот.

Аким погледна към административния център.

— Как планираш да го измъкнеш? С повече от същата огнева мощ, която току-що демонстрира?

— Надявам се с по-малко. — Джин се намръщи като видя неподвижното тяло на Радиг. — Надявах се, че ще мога да убедя Радиг Нардин да ми каже къде са го затворили. За нещастие, изглежда, скоро няма да може да проговори.

— Сигурно е на най-ниския етаж — каза замислено Аким. — Вероятно в някоя ъглова стая. Херметическа, ако има такава.

Джин се намръщи.

— Откъде знаеш?

Той вдигна рамене.

— Исторически прецедент, съчетан с вида на дрогите, използвани в разпита, който вероятно провеждат. Дроги, за които говорят, че са изключително неприятни. Колкото по-бързо го измъкнем, толкова по-добре за него.

Джин прехапа устни.

— Зная. За нещастие има нещо друго, което трябва да направим по-напред.

— Какво например?

— Например да си подготвим път за бягство. Хайде.