Сделка за кобри

5.

В залата настъпи продължителна тишина. После Атърбъри се размърда.

— Е — каза той, без да се обръща конкретно към никого — достатъчно по този въпрос.

— По кой въпрос? — озъби му се Телек.

— По опита да се пречи на развитието на квазаманците — повиши глас Атърбъри. — Да се наруши тяхното междусоциално сътрудничество като се накарат мохите да напуснат хората и с помощта на рогатите леопарди… с други думи, цялото предложение на Моро претърпя пълен провал.

— Кой казва, че предложението е претърпяло пълен провал? — подхвърли Коруин, без да си прави труд да прикрие раздразнението си. Той и неговият род бяха полели с кървав пот това предложение… и бяха спасили световете на кобрите от продължителна и скъпа война, която може би щяха да изгубят. — Всичко това са заключения, направени от допускане, основано на съмнителни данни. С тяхната подземна комуникационна система няма начин да научим какво наистина става там.

— Добре — промърмори Атърбъри. — Нека да чуем тогава каква е твоята идея за тази покрита площ.

— Може да има стотици обяснения — отвърна Коруин. — Деветдесет процента от които нямат нищо общо с някаква възможност за космическа експанзия.

— Като новата изпитателна инсталация за ракети въздух-въздух, каквато вече имат, например — каза Телек. — Или такива с по-голям обсег на действие.

Чандлър се прокашля.

— Мисля, че и двамата се отклонявате от същината на въпроса — каза той. — Каквото и да правят там долу, остава фактът, че ако доктор Баринсън и неговите колеги са прави относно повредите на спътниците, тогава ние сме изправени пред сериозна заплаха. Прав ли съм, доктор Баринсън, в допускането, че тези спътници не се повреждат лесно?

— Прав сте, освен ако липсата на наблюдения не се дължи на повреди, а на радиолокационно затъмнение — съгласи се Баринсън. — Съвсем определено. Това е една от причините, поради която толкова трудно открихме схемата на тези бели полета в наблюденията. Всъщност… ако не беше очевидно, че не може да има физически повреди, нямаше да допуснем, че за това са виновни квазаманците.

— А сигурни ли сте, че наистина са виновни квазаманците? — обади се Вартансън. — Вие още не сте предложили механизъм за този така наречен от вас саботаж, и докато това не стане, аз не виждам как случилото се може да се разглежда като нещо различно от, по общо признание, едно странно съвпадение.

Баринсън се почеса по бузата.

— Това е дилемата, пред която сме изправени, губернаторе — призна той. — Както казах, на никой от спътниците няма видима физическа повреда. Изследвахме някои други възможности — заслепяване с мощни лазери от повърхността например — но досега никоя от симулациите не даде подходящ профил за повреда.

— Ами йонизираща радиация? — настоя Вартансън. — И нямам предвид непременно радиация от Квазама.

— Слънчеви изригвания? — Баринсън вдигна рамене. — Това, разбира се, също е възможно. Но ако допуснем произволни изригвания или йоносферни премествания, остава открит въпросът защо толкова често е било невъзможно да се наблюдава само една определена площ.

— На мен ми се струва — каза тихо Нгуйен, — че можем вечно да спорим по въпроса и да не стигнем доникъде. Мистър Моро е прав: липсват ни достатъчно данни за някакви аргументирани заключения. Единственият начин, по който можем да съберем необходимата ни информация, е да отидем на място.

— С други думи, да изпратим шпиони — каза Атърбъри с нескрито отвращение. — Предишните, които изпратихме…

— Ни осигуриха тридесет години мир — довърши язвително Телек.

— Наричаш мир отлагането на война, която все пак трябва да се води.

— Кой казва, че трябва да се води? — сряза го Телек. — Доколкото знаем, този полигон няма нищо общо с нас… той може да е част от подготовката за една тотална междуособна война, която да върне квазаманците в културата на каменната ера.

— Надявам се — тихо каза Прийсли, — че не жадуваш така много за този резултат, както може да се заключи от думите ти.

Телек стисна зъби и изръмжа:

— Не изпитвам голямо желание да видя как квазаманците се самоизтребват. Но ако трябва да избирам между тях и нас, искам ние да сме тези, които ще оцелеят.

Чандлър се прокашля.

— Очевидно каквито и резерви да имаме, мистър Нгуйен е прав. Трябва пак да пратим екип на Квазама и колкото по-скоро го направим, толкова по-рано ще разберем какво става там. — Той натисна един бутон на четящото си устройство и телефотоснимката на четящото устройство на Коруин се смени със списък, съдържащ девет имена. — Като изхождаме от опита от първата акция — продължи Чандлър, — изглежда по-разумно да изпратим нови кобри, вместо да се опитаме да преподготвим онези по границата за действия на Квазама. Аз имах възможност да направя предварителен подбор от списъка на последните приети в Академията. Това са имената, на които се спрях.

— По какви критерии са подбрани? — попита Гавин.

— Емоционална устойчивост, способност за социално адаптиране… критерии от този вид — отговори Чандлър. — Това е само предварителен подбор, разбира се.

Вартансън се изправи и попита:

— Колко кобри се планира да бъдат изпратени?

— Според първоначалния план една кобра с опит и четири от новоприетите.

— Не можете да ги имате — каза хладно Вартансън.

Всички се обърнаха към него.

— Какво искаш да кажеш? — попита Бейлър и се намръщи.

Вартансън посочи четящото си устройство.

— Шест от тези новоприети са от Селиан. Ние имаме нужда от тях там.

Чандлър пое дълбоко дъх.

— Мистър Вартансън, разбирам загрижеността ви за селианците, но…

— Останали сме едва три хиляди, мистър Чандлър — отвърна Вартансън ледено. — Две хиляди и петстотин цивилни, петстотин кобри… и всичките се борим за живота си срещу Ада на Блендър. Не можем да си позволим да се лишим дори от една от тези кобри… и няма да го допуснем.

Настъпи тягостна тишина. Селиан беше свят в пълния смисъл на думата изпаднал в безизходно положение — изоставена планета след години на борба срещу невероятно неблагоприятната екология. По-голямата част от населението, когато преди четвърт век им беше предложен транспорт до новия свят Ескуилини, се бе възползвала от тази възможност, но една малка част беше приела селианската екология като силен и почти разумен враг и бе решила, че да се бяга от този враг е равносилно да се признаеш за победен и опозорен. Коруин беше посетил Селиан веднъж и бе останал с тревожната представа за хората от Ада на Блендър като салджии върху бушуваща река, отнасяни надалеч не само от общността на световете на кобрите, но може би и от човешкия род.

Всичко това беше направило Вартансън наистина много невъздържан и никой в Директорията не искаше да му противоречи.

Дори и генерал-губернаторът.

— Разбирам — каза примирително Чандлър. — Всъщност аз мисля, че ако не намерим друг добър кандидат, три нови кобри плюс една опитна наистина трябва да са достатъчни.

Коруин пое дълбоко дъх.

— Може би — предпазливо започна той — тази липса на пета кобра трябва да разглеждаме не като проблем, а като благоприятна възможност. Като шанс да измамим квазаманците.

Видя, че Телек се е втренчила в него.

— Имаш предвид нещо като подмяната на братята ти при първата акция? — попита тя. — Добра идея, която тогава може би дори спаси всичко.

Коруин я благослови наум. Тя не можеше да знае какво се кани да предложи, но с напомнянето колко успешна се беше оказала онази схема, автоматично беше намалила съпротивата на враговете му, съпротива, която почти сигурно щеше да възникне.

— Нещо подобно — съгласи се той и събра кураж. — Бих искал да предложа да подготвим, само за тази задача, първата жена кобра. И преди някой да направи някакви възражения…

— Жена кобра? — изръмжа Атърбъри. — Моро, това е най-идиотската идея, която съм чувал.

— Защо? — възрази Коруин. — Само защото досега не е имало жени кобри?

— А защо не е имало? — подхвърли Прийсли. — Защото има достатъчно сериозни основания, затова.

Коруин погледна Чандлър.

— Мистър Чандлър?

Лицето на Чандлър изразяваше явно недоволство, но той кимна.

— Можеш да продължиш.

— Благодаря. — Коруин огледа насядалите около масата и се спря на Прийсли и Атърбъри, които изглеждаха най-враждебно настроени. — Една причина идеята за жени кобри да изглежда толкова неприемлива е, че старият човешки Доминион е бил със силна патриархална ориентация. Жените просто не са били смятани за достойни да бъдат в елитни военни части. Но аз ще посоча, че по време на трофтийската война сред бойците от съпротивата имаше много жени както на Адирондак, така и на Силвърн.

— Всички знаем историята — подхвърли навъсено Нгуйен. — Говори по същество.

— Работата е в това, че малкото, което знаем, обрисува квазаманското общество като дори по-патриархално, отколкото всъщност е бил някога Доминионът — продължи Коруин. — Ако мисълта за жени кобри ви поразява като смешна, помислете как ще им се стори на тях.

— С други думи — каза бавно Телек, — те вероятно дори няма да помислят, че една жена може да бъде демон-боец.

— Какво да бъде? — намръщи се Прийсли.

— Това е квазаманският термин за кобра — каза Чандлър.

— Подходящо — промърмори Прийсли.

Вартансън го изгледа студено и каза:

— Да бъдем демони по граничната линия често е част от нашата работа.

Прийсли изкриви устни и той отново се обърна към Коруин.

— Твоето допускане, разбира се, е, че участниците в акцията ще бъдат хванати — каза той. — Не е ли малко песимистично?

— Не песимистично, а реалистично — отвърна язвително Коруин. — Но допускането, че няма да бъдат хванати, ме довежда до второто важно съображение: на нас са ни нужни хора, които могат достатъчно добре да бъдат внедрени, да се смесят с квазаманците, за да могат да обикалят и търсят интересуващите ни отговори, без веднага да бъдат разкрити като чуждоземци. Правилно ли е? — Той погледна към Чандлър. — Можете ли да ми кажете, мистър Чандлър, колко от кандидатите кобри от вашия списък говорят квазамански?

— Всичките — отвърна неуверено генерал-губернаторът. — Имай малко доверие в мен, Моро. Курсът по квазамански може би не е особено популярен, но има достатъчно опитни хора, измежду които да се направи подбор.

— Особено след като повечето млади хора с амбиция да станат кобри се опитват да го научат — посочи Гавин.

— Разбирам — съгласи се Коруин. — Но колко от тях могат да го говорят без авентински акцент?

Чандлър сбърчи чело и промърмори:

— Всеки, който учи чужд език, го говори с акцент.

— Аз познавам един, който го говори без акцент — каза категорично Коруин. — Моята племенница Джасмин Моро.

— А, значи такава била работата — каза язвително Атърбъри. Затова било всичко — просто още едно възмутително заграбване на власт от семейство Моро.

— Защо квалифицираш това като заграбване на власт? — изръмжа Коруин. — Защото изпращам племенницата си може би на сигурна смърт?

— Достатъчно — отсече Чандлър, без да повиши глас, но нещо в категоричния му тон спря зараждащия се спор. — Изготвил съм предварителен анализ на разходите за предложената квазаманска акция и сега ще направим кратка почивка, за да се запознаете с него. Моро, ела в кабинета ми, ако обичаш.

— Разбираш какво искаш да направи Директорията, нали? — каза Чандлър и погледна Коруин право в очите. — Да не говорим какво искаш лично аз да направя.

Коруин се постара да устои на погледа му.

— Не правя нищо, просто се опитвам да осигуря на тази ваша акция по-голям шанс за успех.

Чандлър изкриви устни.

— Значи сега стана „моя“, така ли?

— А не е ли? — озъби се Коруин. — Вие очевидно сте я замислили лично без помощта и дори без знанието на академичния съвет. Да не говорим за самата Директория.

Чандлър не промени изражението си.

— Имаш ли някакво доказателство за това си твърдение?

— Ако Джъстин знаеше за този списък, а това влиза в неговата работа, щеше да ми каже.

— Това не е доказателство. Аз накарах всички директори от Академията да се закълнат, че ще го пазят в тайна.

Коруин не отговори и Чандлър въздъхна.

— Нека бъдем честни, Моро. Въпреки логиката и социалните цели истинската причина, поради която ти искаш твоята племеничка да стане кобра, е желанието на брат ти.

— Тя също има такова желание — отвърна Коруин. — И, да, ще призная, една част от мен желае семейната традиция да се запази. Това обаче не противоречи на съображенията, които преди минути изложих пред Директорията.

— Не, но много обърква политиката — измърмори Чандлър. — Добре тогава… нека да чуя сценария. Кажи ми как ще се разпределят гласовете, когато се върнем в залата и подложим въпроса на гласуване.

— Телек и аз ще гласуваме „за“ — каза бавно Коруин. — Прийсли и Атърбъри ще гласуват „против“ независимо дали са съгласни с мен, или не. Вартансън и Бейлър… може би „за“. Вартансън също — понеже ако бъдат допуснати жени да стават кобри, това на практика ще удвои общия селиански фонд от кандидати за кобри; Бейлър — понеже квазаманците се само на няколко светлинни години от прага на Ескуилини и той ще е повече загрижен за логиката на случая с Джин, отколкото от историята. С двойния глас на Вартансън ще получим пет гласа.

— Което означава, че ще имаш нужда само от един глас за квалифицирано мнозинство — каза Чандлър. — Моят например.

Коруин го погледна право в очите.

— Вашият глас е единственият, от който наистина винаги съм се нуждаел.

За момент Чандлър отвърна на погледа му, без да каже нищо.

— Политиката върви на цикли — каза най-сетне той. — Ако сега генерал-губернаторът има по-голяма власт, отколкото в миналото, но смятам, че дължа някому извинения за това. — Той стисна устни и поклати глава. — Но ти грешиш, ако смяташ, че мога да прокарам това предложение при съществуващата опозиция. Дори само Прийсли е достатъчен, за да го спре.

Коруин погледна през големия прозорец, който се простираше от пода до тавана. Спомни си лицето на Джин, когато го молеше, видя израза на Джъстин в болницата, когато стана ясно онова, което неволно беше извършил. „Каква цена за властта? — помисли си мрачно той. — И каква полза от този пост, ако не правя онова, което трябва да се направи?“

— Добре тогава — бавно каза той. — Ако Прийсли се нуждае от мотив, аз ще му го дам. — Той отново се обърна към Чандлър. — Ние ще направим Джин кобра, позовавайки се на аргументите, които изложих за ползата от нея в шпионската акция на Квазама. Но ще използваме случая и като генерален експеримент за включване на жени в цялата програма „Кобра“. Ако тя не успее… ако експериментът се провали… — той пое дълбоко дъх, — ще се оттегля от губернаторския пост.

Може би за пръв път Коруин видя върху лицето на Чандлър истински шок.

— Ка… какво ще направиш? — изпелтечи генерал-губернаторът. — Моро, това е… това е лудост.

— Ще се оттегля от губернаторския пост — повтори спокойно Коруин. — Но аз зная на какво е способна Джин. Тя ще се справи, и то добре.

— На практика това няма значение, Моро. Както и да завърши акцията, Прийсли ще твърди, че се е провалила, само и само да те отстрани. И ти добре го знаеш.

— Разбира се, че ще се опита да го направи — кимна Коруин. — Но дали ще успее, или не, зависи от това как ще се справи Джин, нали?

Чандлър стисна устни, после каза:

— Знаеш, че това ще изисква одобрението на целия Съвет.

— Всички имаме там поддръжници и съюзници — каза Коруин. — От вашите, моите и тези на Прийсли мнозина ще го одобрят. Особено ако запазим в тайна квазаманската акция, за да ограничим достъпа до експеримента. По този начин ще избегнем политическите недоволства сред обществото.

Лицето на Чандлър се изкриви в измъчена усмивка.

— На стари години ставаш циник.

Коруин отново погледна през прозореца.

— Не — каза той и въздъхна. — Само по-добър политик.

И се зачуди защо в ушите му думите прозвучаха като проклятие.