37.

В полунощ Джон лежеше на леглото и се взираше в тавана над себе си. Беше хубав таван, с много орнаменти и украса по ръба, така че имаше какво да се гледа. Навя му асоциация с торта за рожден ден. Не… сватбена торта. Най-вече, защото по средата имаше полилей, ограден с много кръгообразни елементи като онези, на които поставяха малките фигурки на булката и младоженеца.

По някаква причина му допадаше. Не разбираше нищо от архитектура, но го завладяваше пищността, внушителната симетрия, балансът между украсените и гладките участъци… Добре де, може би си търсеше как да отлага. Гадост.

Беше се събудил преди половин час, отиде до банята и после се пъхна обратно между чаршафите. Тази вечер нямаха часове и можеше да поработи над учебниците, преди да излезе, но това нямаше да се случи.

Имаше нещо друго, за което да се погрижи.

В момента то лежеше твърдо като камък върху стомаха му.

Лежеше в леглото, колебаейки се дали може да го направи. Какво ли беше усещането? Дали изобщо щеше да му хареса? Ами ако не можеше да получи ерекция? Разговорът със Зи не спираше да му се върти в главата. Предполагаше, че ако не успее, значи нещо с него не е наред.

За бога, вече трябваше да се е заел с това.

Джон сложи ръка на гърдите си и почувства как белите му дробове се увеличават и свиват и сърцето му блъска лудо. Примигна и придвижи дланта си по-надолу към пулсиращата част от тялото си, която буквално му говореше, при това силно. Проклетото нещо жадуваше да изригне. А по-надолу? Почувства тестисите си втвърдени и готови да се пръснат от напрежение. Трябваше да го направи на всяка цена и не само за да провери дали оборудването му е наред. Нуждата да се освободи бе преминала отвъд фазата на наболяване и вече си беше истинска болка.

Ръката му достигна корема и той продължи по-надолу. Кожата му беше топла и гладка, опъната върху твърдите мускули и масивните кости. Още не можеше да повярва колко голям беше сега. Коремът му сякаш се простираше на площ колкото футболно игрище.

Спря точно преди да се докосне. После с ругатня хвана нещото и го дръпна.

В гърдите му се надигна стон и излезе от устата му, когато пенисът се озова в ръката му. По дяволите, усещането беше невероятно. Повтори движението и по гърдите му изби пот. Имаше усещането, че са го сложили под нагревателна лампа. Не, по-скоро топлината се излъчваше от него.

Изви тяло, докато се потъркваше. Чувстваше вина, срам и греховна наслада. Толкова беше хубаво. Влезе в ритъм, изрита завивките и погледна надолу към тялото си. Изпита неволно прокраднала се гордост при вида на масивната глава и невероятния размер на члена си, достави му удоволствие да види ръката си, обхванала го здраво.

По дяволите… По-бързо. Действай по-бързо с ръката. Тих шум съпроводи избликването на бистра хлъзгава течност, която се стече по дланта му.

О… по дяволите.

Сякаш отникъде в главата му изникна образът на жена… Мамка му, беше онази сурова охранителка от „Зироу Сам“.

Видя отчетливо мъжката й подстрижка, мускулестите рамене, проницателното й лице, усети властното й присъствие. В зашеметяващ момент на смелост той си представи тях двамата в клуба. Тя го беше притиснала към стената, ръката й беше в панталоните му, целуваше го страстно, с език в устата.

Мили боже… Ръката му се задвижи с невероятна скорост. Пенисът му беше твърд като камък. Единствената мисъл в главата му беше свързана с желанието да проникне в тази жена.

Върховният момент настъпи, когато си я представи как откъсва устни от неговите, коленичи и разкопчава панталоните му, изважда члена му и го засмуква с уста.

Джон се обърна на една страна, подгъна крака в коленете и избута възглавницата на пода. Извика, без да издава звук, и потрепери, когато изригна топла струя, която покри гърдите, горната част на бедрата и ръката му. Продължи да движи ръка с плътно затворени очи. Вените на врата му пулсираха, а дробовете му горяха.

Когато в него не беше останало нищо повече, Джон преглътна тежко, успокоявайки дишането си, и отвори очи. Не беше сигурен, но мислеше, че е свършил два пъти. Може би дори три.

Гадост. Чаршафите. Беше ги направил на нищо.

Но си струваше. Беше страхотно. Просто беше… страхотно.

С изключение на това, че се чувстваше гузен заради образите в главата си.

Телефонът му издаде звук. Опипа с ръка чаршафите и го взе. Имаше съобщение от Куин, който му казваше да се замъкне у Блей след половин час, за да отидат в „Зироу Сам“, преди купонът да е свършил.

Джон се втвърди отново при мисълта за охранителката.

Това може да се превърне в проблем, мина му през ума, като погледна ерекцията си. Особено ако отидеше в клуба и видеше жената… Да, това щеше да налее масло в огъня.

Трябваше да гледа откъм хубавата страна. Поне инструментът му беше в пълна изправност.

Джон се отрезви. Да, всичко беше наред и той се беше насладил… поне когато го правеше сам. Но мисълта, че можеше да има и друг замесен?

Още настръхваше от нея.



Когато Фюри влезе в „Зироу Сам“, се зарадва, че не беше дошъл с братята. Имаше нужда от усамотение за това, което се канеше да стори.

С мрачна решителност се запъти към ВИП зоната и седна на масата на Братството. Поръча мартини с надеждата никой от братята да не реши да се отбива. Би предпочел да отиде другаде, но „Зироу Сам“ беше единственото място, предлагащо това, което търсеше. Така че нямаше друг избор.

Първото мартини беше добро. Второто беше още по-добро.

Докато отпиваше, към него се приближаваха различни жени. Първата беше брюнетка, така че не беше подходяща. Прекалено много му напомняше за Бела. Следващата беше блондинка, но тя беше онази с късата коса, от която Зи се беше хранил веднъж, и по тази причина го смяташе за нередно. Последва друга блондинка, но беше така дрогирана, че той се почувства виновен. Чернокосата след нея приличаше на Зина, принцесата воин, и някак го плашеше.

Но после… пред масата спря червенокоса жена.

Беше изключително дребна. Не повече от сто петдесет и пет сантиметра въпреки достойните за стриптийзьорка много високи токове, но пък косата й беше огромна. Облечена в розово бюстие и миниатюрна пола, тя приличаше на анимационна героиня.

— Забавление ли си търсиш, татенце?

Той се размърда на мястото си, нареди си да спре да бъде толкова претенциозен и да действа. Ставаше дума само за секс.

— Може би. Колко ще струва?

Тя повдигна ръка и докосна устните си с два пръста.

— За пълна програма.

Двеста долара, за да се отърве от девствеността си. Връзваше се по-малко от долар на година. Каква далавера.

Фюри се чувстваше полумъртъв, когато се изправи на крака.

— Звучи добре.

Докато следваше проститутката към дъното на ВИП зоната, в главата му пробяга неясна мисъл как в някоя паралелна вселена би правил това за първи път с някого, когото обича. Или на когото държи. Или поне познава. В изживяването не биха взели участие две стодоларови банкноти и обществена тоалетна.

За съжаление той беше, където беше.

Жената отвори лъскава черна врата и той влезе след нея. Когато тя я затвори зад гърба им, техно музиката леко заглъхна.

Беше изнервен до крайност, когато й подаде парите. Тя му се усмихна и ги взе.

— Изобщо не възразявам да работя с теб. Боже, каква коса. Удължавал ли си я?

Той поклати глава.

Когато тя посегна към колана му, той се отдръпна назад, без да се замисли, и се блъсна в проклетата врата.

— Съжалявам — каза.

Тя го погледна озадачено.

— Няма проблем. Това първият път с такава като мен ли ти е?

По-скоро, с когото и да било.

— Да.

— Добре ще се погрижа за теб. — Тя пристъпи по-близо до него и притисна големите си гърди към корема му. Той погледна надолу към главата й и видя черни корени в основата на косата й.

— Ти си много голям — измърка тя, хвана го за колана и го придърпа към себе си.

Той пристъпи с грациозността на робот. Беше напълно вцепенен и невярващ, че е способен да извърши такова нещо. Но как иначе би се случило?

Тя застана с гръб към мивката и с бързо отработено движение седна на плота. Разтвори крака и полата й се вдигна. Черните й чорапи бяха закачени с жартиери. Не носеше бельо.

— Без целувки, разбира се — измърка тя, докато сваляше ципа му. — По устата имам предвид.

Той усети как проникна студен въздух, после ръката й се настани в боксерките му. Потрепна, когато тя хвана члена му.

Затова беше тук, напомни си сам. Това беше купил и беше платил за него. Можеше да го направи.

Беше време да продължи напред. Да се откаже от Бела и от въздържанието.

— Отпусни се, любовнико — нареди му жената с дрезгав глас. — Съпругата ти никога няма да научи. Червилото ми е с трайност осемнайсет часа и няма да остави петна. Не използвам парфюм, така че се наслади.

Фюри преглътна. Мога да го направя.



Джон слезе от тъмносиньото БМВ, облечен в нови черни панталони, черна копринена риза и велурено яке с кройката на сако. Не бяха негови. Също както колата, докарала ги двамата с Куин до центъра. Те бяха на Блей.

— Напълно сме готови — заяви Куин, докато вървяха през паркинга.

Джон хвърли поглед назад към мястото, където се бяха срещнали с онези лесъри. Припомни си силата, която го беше обзела, убедеността, че е боец, воин… Брат. Всичко това беше изчезнало, сякаш тогава нещо друго го беше движило отвътре, сякаш бе обсебен от някого. Докато вървеше с другите, имаше чувството, че в луксозните дрехи на приятеля му е облечено едно голямо нищо. Тялото му беше като торба с вода, която се плискаше при всяка негова стъпка.

Когато стигнаха до „Зироу Сам“, Джон тръгна към края на опашката, но Куин го спря.

— Имаме пропуск, не помниш ли?

Разбира се, че имаха. В мига, когато Куин спомена името на Хекс, гигантският като планина бодигард на вратата насочи вниманието си към тях и заговори в микрофона, прикрепен към главата му. Секунда по-късно той отстъпи настрани.

— Каза да влезете. Във ВИП зоната. Знаете пътя.

— Да, разбира се — потвърди Куин и стисна ръката му.

Онзи прибра нещо в джоба си.

— Следващия път, когато дойдете, ви пускам веднага.

— Благодаря. — Куин го потупа по рамото и изчезна в клуба елегантно и със самочувствие.

Джон също се запъти натам, без дори да се опитва да се мери с наперената стойка на Куин. Което беше добра идея. Като влизаше през вратата, стъпи накриво, залитна и в опит да се задържи на крака се блъсна в един от чакащите на опашката. Онзи беше с гръб към вратата, защото флиртуваше с някакво момиче. Обърна се доста ядосан.

— Абе ти… — Замръзна на място при вида на Джон и ококори очи. — Да… моя вина. Съжалявам.

Джон се спря, учуден от реакцията, докато не почувства ръката на Блей на врата си.

— Хайде, Джон. Да вървим.

Джон се остави да го отведат вътре, стегнат да посрещне яростната атака на клуба, готов да бъде погълнат от тълпата. Странното беше, че като се озърна, наоколо всичко изглеждаше по-малко плашещо. Но пък той гледаше на света от благоприятната позиция на двуметровия си ръст. Куин се огледа наоколо.

— В дъното. Къде е дъното, по дяволите?

— Мислех, че знаеш — каза Блей.

— Не. Просто не исках да изглеждам като идиот. Почакайте, мисля, че открих мястото. — Той кимна към ограден сектор, охраняван от двама огромни бодигарда. — Това там просто крещи: ВИП зона. Дами, да вървим.

Куин се запъти натам, уж че отлично знаеше какво прави, каза две думи на охранителя, въжената преграда беше откачена и тримата закрачиха гордо.

По-точно Блей и Куин крачеха гордо. Джон се опитваше да не се блъсне в някого. На входа беше извадил късмет. Следващия път сигурно щеше да попадне на някой по-як или пък въоръжен.

ВИП зоната имаше свой собствен бар, а сервитьорките бяха облечени като висококласни стриптийзьорки, с твърде много кожа на показ и изключително високи токове. Всички от мъжки пол бяха облечени в костюми, а жените в почти нищо, но скъпо. Компанията беше екстравагантна и наперена. Това накара Джон да се почувства пълен аутсайдер.

От двете страни на помещението имаше сепарета. Три от тях бяха свободни. Куин избра най-отдалеченото, в ъгъла.

— Това е най-доброто — заяви. — Близо е до евакуационния изход и е в сянка.

На масата имаше две чаши от мартини, но те все пак седнаха и сервитьорката дойде да почисти. Блей и Куин поръчаха бири, а Джон — нищо, решил, че тази вечер трябва да е във форма.

Не повече от пет минути по-късно, когато Куин и Блей едва бяха отпили от бирите си „Корона“, чуха женски глас.

— Здравейте, татенца.

Тримата едновременно погледнаха към жена-чудо, изправена пред тях. Беше главозамайваща блондинка от типа на Памела Андерсън и бюстът у нея бе повече от всичко друго.

— Здравей, сладурче — каза Куин провлачено. — Как се казваш?

— Сладката Чарити. — Тя подпря двете си ръце на масата и се наведе към тях, като изложи на показ идеални гърди, тен, придобит в салон за красота, и блестящи бели зъби.

— Искате ли да знаете защо?

— Толкова, колкото желая следващата глътка въздух.

Тя се наведе още малко.

— Защото имам хубав вкус и се раздавам.

Усмивката на Куин излъчваше секс.

— Ами тогава седни до мен.

— Момчета — разнесе се нечий плътен глас.

О, боже. Към масата им се приближи огромен тип и Джон си помисли, че това не предвещава нищо добро. Облечен в хубав черен костюм, с твърдо изражение в очите с цвят на аметист и подстрижка тип ирокез, той приличаше едновременно на джентълмен и престъпник.

Добре, беше вампир, помисли си Джон. Не беше сигурен как го разбра, но беше напълно сигурен, и то не само заради размера му. Имаше същото излъчване като братята: сдържана мощ на косъм от изригване.

— Чарити, иди ловувай другаде. Ясен ли съм? — нареди мъжът.

Блондинката изглеждаше леко вкисната, когато се отдръпна от Куин, който пък направо си беше вбесен. Само че тя изприпка и… приложи същия номер през две маси от тяхната.

Изражението на Куин се изглади, а мъжът се наведе и каза:

— Не я интересуваше само удоволствието от компанията ти. Проститутка е. Повечето жени във ВИП зоната са такива. Затова, ако не искате да плащате, идете в общата част, намерете си няколко и ги доведете. Разбрахме ли се? — Онзи се усмихна и демонстрира впечатляващи кучешки зъби. — Между другото, аз съм собственикът, и докато сте тук, съм отговорен за вас. Улеснете ми живота и се дръжте разумно. — Преди да се обърне и да си тръгне, той погледна към Джон. — Зейдист поръча да ти предам поздрави.

След това се отдалечи, като по пътя към необозначена врата в дъното внимателно оглеждаше всеки и всичко.

Джон се почуди откъде ли познава Зи, но прецени, че без значение каква бе връзката, този суров тип с модерна прическа беше някой, когото искаш да имаш на своя страна.

Иначе би било разумно да облечеш бронежилетка.

Или по-добре да напуснеш страната.

— Е — каза Куин, — това беше полезно сведение. По дяволите.

— Да. — Блей се размърда на мястото си, когато към тях се приближи друга блондинка. — Да отидем ли да си потърсим нещо?

— Разбира се, че ще отидем. Джон? — Куин бързо стана от мястото си.

Аз ще остана тук — отвърна той с жестове. — Ще пазя масата.

Куин го тупна по рамото.

— Добре. Ще ти доведем някоя.

Джон заклати глава отчаяно, но приятелите му се обърнаха и тръгнаха. Трябваше да си остане у дома. Трябваше да пропусне излизането тази вечер.

Една брюнетка се понесе към него и той бързо сведе поглед, но тя не се спря. Нито пък някоя друга. Като че собственикът им беше казал да не ги закачат. Което беше облекчение. Защото тази брюнетка изглеждаше, сякаш може жив да го изяде, и то не задължително в хубавия смисъл.

Джон скръсти ръце пред гърдите си, облегна се на кожения диван и се загледа в бутилките бира. Усещаше погледите на другите. Без съмнение се чудеха защо е тук. В което имаше логика. Той не беше като Блей и Куин и не можеше да се преструва, че е. Музиката, алкохолът и сексът не го изпълваха с енергия, а пораждаха у него желание да изчезне.

Обмисляше сериозно варианта за спасение, когато усети топла вълна, появила се от нищото. Погледа към тавана, зачуден дали не беше седнал под някоя клапа на климатичната инсталация.

Не.

Огледа се наоколо.

По дяволите. Шефката на охраната мина през ограждащите ВИП зоната кадифени въжета.

Приглушената светлина от тавана попадна върху лицето й и той преглътна с усилие. Носеше същите дрехи като миналия път. Прилепнала тениска, която очертаваше масивните й ръце, и чифт кожени панталони, впити в бедрата й. Беше се подстригала, откакто я беше видял, и щръкналата й къса коса лъщеше.

В мига, когато погледите им се срещнаха, той отклони своя настрана, а лицето му пламна. Изпадна в паника, убеден, че тя щеше да познае какво си беше представял по-рано този ден. Щеше да разбере, че е стигнал до кулминация с нейния образ в съзнанието си.

Искаше му се да има питие, с което да занимава ръцете си. И студен компрес за лицето.

Взе бирата на Блей и отпи голяма глътка, усетил, че тя се приближава. Не можеше да реши кое щеше да е по-лошо — да се спре или да отмине.

— Пак си тук, но изглеждаш различно. — Гласът й беше нисък, със стаена в него жар. Накара го да се изчерви още повече. — Поздравления.

Той прочисти гърло, което беше глупаво, защото не можеше да каже нищо.

С чувството, че е пълен глупак, той произнесе думата с устни:

Благодаря.

— Приятелите ти отидоха да поогледат ли?

Той кимна и отново отпи от бирата.

— Без теб? Или може би ще ти доведат някоя? — Невероятният й секси глас накара тялото му да изтръпне, а члена му да се втвърди. — В случай че не знаеш, тоалетните са широки и осигуряват уединение. — Тя се засмя, сякаш знаеше, че е възбуден. — Забавлявайте се с момичетата, но се дръжте прилично, за да нямате работа с мен.

Тя отмина и докато вървеше, тълпата се разделяше, за да я пропусне. Мъже, едри като футболисти, се дърпаха от пътя й. Докато Джон я наблюдаваше да се отдалечава, усети, че панталоните му се изпъват, и погледна надолу. Пенисът му беше твърд като камък и дебел като ръката му. Размърда се на мястото си и търкането в панталоните го накара да захапе долната си устна.

Спусна ръка под масата с идеята да намести панталоните, но в мига, когато докосна ерекцията си, образът на охранителката изплува в съзнанието му и той почти загуби контрол над себе си. Дръпна дланта си така бързо, че я удари в долната страна на масата.

Джон размърда хълбоци в опит да намери облекчение, но нещата се влошиха. Не можеше да си намери място и се чувстваше незадоволен, а настроението му се влошаваше застрашително. Замисли се за насладата, която сам си беше доставил в леглото, и реши, че още веднъж ще му дойде добре. Може би сега.

Точно сега, преди да е свършил отново.

Може би беше възможно да се погрижи за себе си тук. Намръщи се и погледна към коридора, който водеше към задната част на клуба и имаше врати от двете страни.

Едната от които се отвори.

Дребна червенокоса жена с вид на професионалистка се появи отвътре, като оправяше косата си и наместваше яркорозовото си бюстие. Точно зад гърба й вървеше… Фюри?

Да, със сигурност беше той. Прибираше ризата в панталоните си. Двамата не си размениха нито дума. Жената пое наляво и започна разговор с група мъже, а братът продължи направо, сякаш се канеше да си тръгва.

Фюри вдигна поглед и срещна този на Джон. След неловък момент воинът вдигна ръка за поздрав, после забърза към един страничен изход и изчезна навън. Джон отпи още бира напълно смаян. Беше повече от сигурен, че жената не е била в банята, за да му изтърка гърба.

— А това е Джон.

Джон обърна глава. Блей и Куин бяха попаднали на съкровище. И трите жени бяха много красиви и почти голи. Куин посочи към всяка от тях.

— Това са Бриана, Сиси и Лиз. Момичета, това е Джон. Той използва езика на жестовете и затова аз ще превеждам.

Джон допи бирата на Блей. Чувстваше се като идиот, защото бариерата в общуването отново беше напомнила за грозното си съществуване. Точно се чудеше как да каже, че ще си тръгва, когато едно от момичетата седна до него и му блокира пътя.

Една сервитьорка дойде да вземе поръчките и след като се отдалечи, кикотенето и разговорите се възобновиха. Тънките гласове на момичетата се смесваха с плътния на Куин и по-срамежливия на Блей. Джон беше свел поглед.

— Боже, толкова добре изглеждаш — каза едно от момичетата. — Модел ли си?

Разговорът рязко замря.

Куин почука с кокалчетата на ръката си по масата пред Джон.

— Ей, Джон. Тя говори на теб.

Джон вдигна глава объркано и срещна разноцветните очи на приятеля си. Куин кимна към момичето до Джон и го погледна, сякаш искаше да каже: „Би ли слязъл на земята, приятел?“.

Джон пое дълбоко въздух и погледна вляво от себе си. Момичето се беше втренчило в него с абсолютно възхищение.

— Питам, защото си толкова хубав — каза му тя.

Мили боже, какво да прави?

Лицето му почервеня, а тялото му се напрегна. Изписа със знаци на Куин:

Ще повикам Фриц да ме вземе. Трябва да вървя.

Джон скочи от масата, като почти прегази момичето. Нямаше търпение да се прибере у дома.

Загрузка...