Освободена любов

34.

При преминаването си от другата страна, Вишъс и Фюри се материализираха в бял двор, ограден с аркада, носена от коринтски колони. В центъра имаше бял мраморен фонтан, от който бликаше кристалночиста вода, стичаща се в дълбоко бяло езерце. В далечния ъгъл върху бяло дърво с бели цветове бяха накацали пойни птички в цветовете на дъгата. Изглеждаха като украса върху глазура на торта. Нежните песни на сипките и синигерчетата бяха в хармония със звънтящото ромолене на шадравана, сякаш композирани в една и съща тоналност на радостта.

— Воини — прозвуча гласът на Скрайб Върджин зад Ви и накара кожата му да настръхне. — Коленичете и ще ви поздравя.

Ви нареди на коленете си да го послушат и след миг те се превиха като ръждясали крака на сгъваема масичка. Фюри, от друга страна, не показваше никакви признаци на схващане и коленичи плавно.

Но на него не му се налагаше да пълзи пред майка, която презира.

— Фюри, син на Агъни, как се чувстваш?

Братът отговори на Древния език с идеално премерен глас.

— Чувствам се добре. Явявам се изпълнен с искрена преданост и открито сърце.

Скрайб Върджин се засмя.

— Уместен поздрав, поднесен по подходящ начин. Прекрасно от твоя страна. И със сигурност повече, отколкото ще получа от сина си.

Ви по-скоро почувства, отколкото видя, как Фюри извърна рязко глава към него. О, съжалявам, помисли си, явно съм забравил да спомена тази мила малка подробност, братко.

Скрайб Върджин се доближи.

— Значи синът ми не ти е казал чий потомък е? Чудя се дали от чувство за благоприличие. Вероятно от загриженост към общоприетото мнение за така нареченото ми девствено съществуване. Това е причината, нали, Вишъс, син на Блъдлетър?

Ви вдигна поглед, въпреки че не му беше дадено разрешение да го направи.

— Или може би просто отказвам да го приема.

Тя очакваше тъкмо такъв отговор от него и той чувстваше, че е така не защото беше прочела мислите му, а защото на определено ниво двамата бяха много сходни. Бяха едно цяло въпреки пространството и въздуха между тях.

— Неохотата ти да приемеш синовната си връзка с мен не променя нищо — произнесе тя с твърд глас. — Миналото си остава на страниците на книгата, дори никой да не я отвори. Каквото го има, има го.

Без позволение Ви се изправи пред покритото с качулка лице на майка си. Очи в очи. Сила срещу сила.

Фюри беше пребледнял като стена. Но какво значение имаше? Така тъкмо пасваше на околната обстановка. А и Скрайб Върджин не би изпържила бъдещия Примейл или пък скъпоценното си синче. Нямаше начин. Така че не го беше грижа.

— Да приключваме с това, мамо. Искам да се върна обратно към нормалния си живот…

Ви се озова проснат по гръб и без дъх със скоростта на едно мигване. Въпреки че върху него нямаше нищо и тялото му не беше притиснато от каквото и да било, той имаше чувството, че на гърдите му лежи пиано. Очите му изскочиха и той се бореше да вкара в дробовете си малко въздух, а Скрайб Върджин се понесе към него. Качулката й от само себе си се повдигна и тя се втренчи надолу към него с отегчено изражение на призрачното си светещо лице.

— Искам думата ти, че ще покажеш респект към мен, докато сме в присъствието на моите Избраници. Признавам, че имаш право на известна свобода, но няма да се поколебая да ти определя много по-лошо бъдеще от това, което искаш да захвърлиш, ако го демонстрираш публично. Съгласен ли си?

Съгласен? Съгласен? Това изискваше наличието на свободна воля, а от всичко, което беше научил през живота си, повече от ясно бе, че той нямаше право на такава.

Майната й.

Вишъс издиша бавно. Отпусна мускулите си. И прие задушаването.

Не откъсваше поглед от нея… когато започна да умира.

Около минута след началото на наложеното от самия него задушаване автономната му нервна система започна да се бунтува. Дробовете пулсираха в гърдите му в опит да получат някакъв кислород. Той стегна челюстите си, стисна плътно устни, блокира гърлото си, така че да потисне инстинкта да поеме въздух.

— О, боже — промълви Фюри с треперещ глас.

Паренето в белите дробове изпълни цялото му тяло. Зрението му се замъгли, а мускулите му затрепериха в битката между волята му и биологичната необходимост да диша. Вече не воюваше толкова с майка си, колкото се бореше да получи това, което желаеше — покой. Без Джейн в живота му смъртта наистина беше единствения изход.

Започна да губи съзнание.

Изведнъж безтегловното му тяло беше вдигнато. После в ноздрите и дробовете му нахлу въздух, сякаш гигантска невидима ръка го беше натикала там.

Тялото му възвърна контрола си. Въпреки волята си той засмука кислорода, като че беше вода, свил се на една страна и дишащ на големи глътки. Зрението му постепенно се проясни и успя да се фокусира върху подгъва на робата на майка си.

Когато най-накрая отлепи лице от белия под и погледна нагоре към нея, тя не беше така блестяща, както беше свикнал да я вижда. Беше помръкнала като стая, в която някой е намалил осветлението.

Въпреки това лицето й беше все така прозрачно, красиво и твърдо като диамант.

— Ще пристъпим ли към представянето? — попита. — Или би искал да получиш спътницата си, проснат на моя мрамор?

Замаян, Ви се надигна и седна, без да го е грижа, че може да загуби съзнание. Вероятно трябваше да тържествува, задето беше спечелил срещу нея, но не изпитваше подобно чувство.

Погледна към Фюри. Той беше стъписан. Жълтите му очи бяха широко ококорени, а кожата на лицето му — бледа. Гледаше, сякаш бе изправен насред басейн, пълен с алигатори, а към краката му бяха прикачени пържоли.

Като се имаше предвид как брата понасяше тази семейна разправия, Ви не можеше да си представи, че Избраниците биха приели по-леко открит конфликт между него и кошмарната му майка тип Джоун Крофърд. Може да не си падаше по групичката жени, но нямаше причина те да бъдат тормозени.

Понечи да стане на крака и Фюри пристъпи към него точно навреме. Ви се наклони на една страна и братът го хвана под мишница, за да го задържи изправен.

— Последвайте ме веднага. — Скрайб Върджин се понесе над мраморния под към аркадата, без да издава звук или да прави някакво движение. Дребничко привидение, излъчващо огромна мощ.

Тримата се отправиха към двойна златна врата, отвъд която Ви не беше пристъпвал никога. Беше огромна и с надпис на ранна версия на Древния език, която имаше достатъчно общо с настоящата писмена символика, че Ви да може да си преведе написаното.

Вратите се отвориха, без никой да ги докосва, и разкриха пасторален разкош, който при други обстоятелства би подействал успокоително дори на Ви. С изключение на факта, че всичко беше бяло, можеше да бъде кампусът на университет от Бръшлянената лига. Постройките бяха в строг джорджиански стил и се простираха нашироко сред свежа млечнобяла трева и дъбове и брястове албиноси.

Пред тях се стелеше пътека от бяла коприна. Двамата с Фюри тръгнаха по нея, а Скрайб Върджин се понесе на няколко сантиметра височина. Въздухът имаше идеална температура и беше напълно спокоен. По откритата кожа не се усещаше нито повей. Въпреки че гравитацията държеше Ви на земята, той се почувства лек и някак плаващ… сякаш щеше да започне да подскача по моравата както хората, стъпили на Луната, които беше виждал на снимки.

Дявол да го вземе. Може би причината да си мисли, че е стъпил на Луната, бе в скоропостижно мозъчно заболяване.

Изкачиха се по един хълм и пред тях изникна амфитеатър. Също и Избраниците.

О, боже… Около четирийсетте жени бяха облечени в еднакви бели роби. На ръцете си носеха ръкавици, а косите им бяха вдигнати. Цветът варираше от руси до брюнетки и червенокоси и въпреки това те изглеждаха като една и съща личност заради слабите си високи фигури и тези неотличаващи се една от друга роби. Разделени на две групи, те се бяха подредили от двете страни, обърнати в три четвърти профил и десния крак изнесен леко напред, за да се представят. Напомниха му на кариатиди от древноримската архитектура. Онези скулптури на жени, които подпират с величествените си глави фронтони или покриви.

Загледан в тях, той се почуди дали в гърдите им биеха сърца и дали дробовете им функционираха. Бяха неподвижни като въздуха.

Това беше проблемът от Другата страна. Никога нищо не помръдваше. Животът… не се живееше.

— Ела насам — изкомандва Скрайб Върджин. — Представянето ще започне.

О, боже… Отново не беше способен да диша.

Фюри сложи ръка на рамото му.

— Нужно ти е малко време ли?

Малко време ли? Нужни му бяха векове. Но дори да приемеше, че има толкова време, това пак не би променило нищо. Припомни си цивилния вампир, когото беше намерил в пряката. Онзи, на когото се натъкна в нощта, когато беше прострелян и заради когото беше убил лесъра.

Имаха нужда от повече членове в Братството, помисли си и продължи да върви. И не щъркелът щеше да свърши нужното.

Имаше само едно място за сядане. Произведение, подобно на златен трон, разположено близо до основата на сцената. От тази привилегирована позиция той осъзна, че това, което беше сметнал за обикновена бяла стена в задната част, всъщност беше огромна кадифена завеса, която висеше съвършено неподвижно, сякаш беше стенопис.

— Ти. Седни — нареди му Скрайб Върджин, очевидно вбесена до крайност от него.

Забавно, той изпитваше същото към нея.

Ви се настани, а Фюри се извиси зад трона като дърво.

Скрайб Върджин се понесе наоколо и зае позиция встрани от сцената като режисьор на Шекспирова пиеса. Ръководителят на цялото представление.

Какво не би дал да имаше под ръка пепелянка в този момент.

— Започнете — извика тя рязко.

Завесата се раздели по средата, отдръпна се и разкри жена, облечена в обсипана със скъпоценни камъни дреха, която я покриваше от глава до пети. Оградена от две Избраници, предопределената му сякаш стоеше под странен ъгъл. Или може би не стоеше. Все едно беше прикрепена към някаква повърхност, която беше наклонена, за да предложи по-добра видимост. Като препарирана пеперуда.

Когато я избутаха напред, стана ясно, че тя наистина е завързана. Ръцете й бяха опасани от прикрити с подхождаща на робата украса ремъци, които очевидно я придържаха на мястото й.

Вероятно това беше част от церемонията. Намиращото се под робата не беше подготвено само за представянето и за церемонията по свързването, която следваше. Тя щеше да изпълнява ролята на жена номер едно. Първата Избраница на Примейла се ползваше със специални права и той можеше само да си представя какво ликуване предизвикваше това у нея.

Може да не беше честно, но мразеше намиращата се под този блясък до дъното на душата си.

Скрайб Върджин кимна и Избраниците, стоящи отляво и отдясно започнаха да събличат робата. Когато се заеха със задачата си, в пълния покой, царящ в амфитеатъра, се почувства прилив на енергия. Това беше кулминационният момент на очакваното с десетилетия от Избраниците възобновяване на старите традиции.

Ви наблюдаваше, без да се вълнува особено, как обсипаната със скъпоценности роба беше отстранена, за да разкрие невероятно красиво женско тяло, покрито с ефирен воал. Лицето на предопределената му беше скрито с качулка, както изискваха традициите, тъй като не му даряваха само нея, а всички Избраници.

— По вкуса ти ли е? — попита сухо Скрайб Върджин, с ясното съзнание, че жената беше олицетворение на перфектността.

— Без значение е.

Сред Избраниците пробяга шепот като хладен вятър в спокойно поле.

— Може би трябва да подбереш други думи — тросна се Скрайб Върджин.

— Става.

След неловка пауза една Избраница се приближи с тамян и бяло перо. Тя запя и разпръсна дим около жената от покритата й с качулка глава до стъпалата й и я обиколи веднъж за миналото, веднъж за настоящето и веднъж за бъдещето.

Докато траеше ритуалът, Ви се намръщи и се наведе напред. Предната част на ефирното покривало на предопределената му беше мокра.

Вероятно от маслата, които бяха втрили в нея при подготовката.

Облегна се назад на трона. Мразеше древните обичаи. Мразеше цялата тази история.

Под качулката Кормия беше в състояние на пълно отчаяние. Въздухът, който поемаше, бе топъл и влажен и я задушаваше. Беше по-лошо, отколкото изобщо да нямаше какво да вдиша. Коленете й трепереха, а дланите й се потяха. Ако не бяха ремъците, би рухнала.

След отчаяния опит за бягство от банята и последвалото залавяне, в гърлото й беше изсипана горчива напитка по заповед на Директрис. На момента беше почувствала успокоение, но ефектът на еликсира започваше да отслабва и сърцето й отново се свиваше от страх.

Също и от унижение. Когато почувства ръце да се плъзват по предницата на робата и да откопчават златните катарами, тя се разплака заради това, че трябваше да бъде изложена пред погледа на непознат. После двете тежки половини на робата бяха отстранени и тя почувства хлад върху кожата си. Което донякъде беше облекчение след тежестта на надипления около нея плат.

Примейлът я оглеждаше, когато гласът на Скрайб Върджин прокънтя.

— По вкуса ти ли е?

Кормия чакаше отговора на брата и се молеше да почувства в него някаква топлота.

Нямаше абсолютно никаква.

— Без значение е.

— Може би трябва да подбереш други думи.

— Става.

Когато чу това, сърцето на Кормия спря да бие. Страхът й беше заместен от ужас. Вишъс, син на Блъдлетър, имаше студен глас. Такъв, който предполагаше наклонности, по-лоши и от репутацията на баща му.

Как би оцеляла в това свързване? И още по-важно, как щеше да се справи добре с ролята на почетна Избраница? В банята Директрис беше брутално откровена и й обясни колко позорно би било, ако не се държи с нужното достойнство. Ако не се справи с отговорностите си. Ако не е подобаваща представителка на всички тях.

Как щеше да се справи с всичко това?

Кормия чу, че Скрайб Върджин заговори отново.

— Вишъс, придружителят ти още не е зарадвал взора си. Фюри, син на Агъни, трябва да видиш Избраницата като свидетел на Примейла.

Кормия потрепна ужасена, че очите и на друг непознат ще обходят тялото й. Почувства се нечиста, въпреки че беше измита така старателно. Мръсна, въпреки че от нея не се стичаше мръсотия. Под качулката й се прииска да се смали, да стане миниатюрна като глава на карфица.

Ако беше достатъчно дребна, очите им не биха я открили.

Ако се смалеше, можеше да се скрие сред големите предмети… да изчезне от всичко това.

Фюри беше забил поглед в гърба на трона и наистина нямаше желание да поглежда в друга посока. Всичко това беше погрешно. Напълно погрешно.

— Фюри, син на Агъни? — Скрайб Върджин произнесе името на баща му, сякаш честта на целия му род зависеше от това, дали Фюри ще се представи добре.

Той хвърли поглед към жената.

Тотално загуби способността си да мисли.

Тялото му беше това, което реагира. Мигновено. Копринените му панталони се изпънаха. Получи ерекция със скоростта на едно вдишване, въпреки че се засрами от това. Как можеше да е такъв? Отдели поглед от нея, скръсти ръце пред гърдите си и се почуди как да срита сам задника си и в същото време да остане мирно.

— Какво мислиш, боецо?

— Великолепна. — Думата просто се откъсна от устата му. После добави: — Достойна за прекрасната традиция на Избраниците.

— Ето такъв отговор е редно да се даде. Одобрението е извършено. Провъзгласявам тази жена за приета от Примейла. Завършете ритуала с тамяна.

С периферното си зрение Фюри видя как две Избраници се появиха, носейки пръчици, от които се извиваше бял дим. Те запяха с нежни ясни гласове, а той вдиша дълбоко съцветието от женски аромати.

Откри този на предопределената. Трябва да беше нейният, защото единствено тя от присъстващите излъчваше истински ужас…

— Спрете церемонията — каза Ви с твърд глас.

Скрайб Върджин обърна глава към него.

— Ще я завършат.

— О, не, няма! — Братът стана от трона и се запъти към сцената, очевидно също доловил аромата. Когато се доближи, Избраниците нададоха вик и развалиха редиците. Докато жените се щураха наоколо и белите им роби се вееха, в главата на Фюри изникна образа на куп салфетки, разпилени по тревата по време на пикник.

Само че това не се случваше в парка в неделя.

Вишъс събра заедно двете половини на обсипаната със скъпоценности роба на предопределената, после разкъса каишите. Тя се олюля, той я хвана за ръката и я задържа изправена.

— Фюри, ще се срещнем у дома.

Наоколо завилня вятър, предизвикан от Скрайб Върджин, но Ви държеше на своето и се опълчи… на майка си.

Майка. Боже, това не беше очаквал.

Ви бе хванал здраво горката жена и по лицето му беше изписана омраза, когато погледна към Скрайб Върджин.

— Фюри, махай се оттук.

Въпреки че Фюри беше миротворец по душа, осъзнаваше, че не бива да се намесва в подобна семейна свада. Най-доброто, което можеше да стори, бе да се моли братът да не се прибере у дома в урна.

Преди да си тръгне, той погледна още веднъж към тялото на жената. Ви я държеше с две ръце, тъй като тя очевидно беше припаднала. Мили боже… каква бъркотия.

Фюри се обърна и се забърза по бялата копринена пътека към двора на Скрайб Върджин. Къде щеше да се отбие първо? В кабинета на Рот. Кралят трябваше да научи какво се е случило. Въпреки че по-голямата част от историята тепърва предстоеше.