Освободена любов

24.

Когато Джон се събуди, първата му мисъл беше, че иска шоколадов сладолед с парченца бекон отгоре. Което наистина звучеше противно.

Само дето… комбинацията от шоколад и бекон му се струваше божествена точно сега.

Отвори очи и изпита облекчение от вида на познатия таван на стаята, в която в последно време спеше, но се чувстваше объркан, защото нещо се беше случило. Беше нещо травмиращо. Нещо важно. Но какво?

Повдигна ръка, за да потърка очите си… и спря да диша. Продължението на ръката му беше огромно. Гигантска длан. Повдигна глава и погледна надолу към тялото си или… нечие чуждо тяло. Може би е станал донор на мозък? Защото беше сигурен, че главата му преди не беше прикрепена към това.

Преобразяването.

— Как се чувстваш, Джон?

Той хвърли поглед по посока на гласа на Рот. Кралят и Бет стояха до леглото и изглеждаха напълно изтощени.

Трябваше да се съсредоточи, за да успее да изпише с жестове фразата.

— Успях ли?

— Да, синко, успя. — Рот се прокашля, а Бет погали покритата му с татуировки ръка, сякаш знаеше, че той се бори с емоциите си. — Поздравления.

Джон примигна бързо, а гърдите му се стегнаха.

— Още ли съм си… аз?

— Да. Винаги ще си останеш ти.

— Да тръгвам ли? — чу се женски глас.

Джон обърна глава. Лейла стоеше в сумрачния ъгъл. Съвършеното й лице и съвършеното й тяло бяха скрити в сенките. Втвърди се на мига.

Сякаш някой беше инжектирал стомана в члена му.

Размърда се, за да се убеди, че е покрит, и благодари на Бога, че върху него имаше одеяло. Отпусна се обратно на възглавницата. Рот говореше нещо, но вниманието на Джон беше насочено към онова между краката му и към жената в ъгъла.

— За мен ще е удоволствие да остана — каза Лейла с дълбок поклон.

Това, че ще остане, е хубаво, помисли си Джон. Оставането й беше…

Я чакай. Как пък не беше добре. Та той нямаше да прави секс с нея.

Тя пристъпи напред към светлината, хвърляна от нощната лампа. Кожата й беше бяла като лунна светлина и гладка като сатенен чаршаф. Сигурно бе и мека също така… под допира на ръцете му, на устните му… под тежестта на тялото му. Изведнъж почувства изтръпване от двете страни на челюстта си, после нещо се издаде напред. Бързо провери с език и усети острите върхове на кучешките си зъби. Желание за секс изпълваше цялото му тяло и той погледна встрани от нея.

Рот се засмя леко, сякаш бе наясно какво се случва с Джон.

— Ще ви оставим сами. Джон, в края на коридора сме, ако имаш нужда от нещо.

Бет се наведе и леко докосна ръката му със своята, като че отгатнала колко е чувствителна кожата му.

— Много се гордея с теб.

Очите им се срещнаха и му се прииска да отговори: И аз с теб.

В което нямаше абсолютно никакъв смисъл. Така че вместо това изписа:

— Благодаря.

Секунда по-късно те вече си бяха тръгнали. Вратата се затвори и двамата с Лейла се озоваха сами. Имаше чувството, че контролира тялото си, колкото ако яздеше разбеснял се мустанг.

Тъй като не беше безопасно да гледа към Избраницата, той насочи поглед към банята. През отворената врата видя мраморната душкабина и възбудата му стана неудържима.

— Имате ли желание да се изкъпете, Ваша светлост? — попита Лейла. — Да ви пусна ли водата?

Той кимна, с желание да я ангажира някак, докато реши какво да прави със себе си.

Вземи я. Люби я. Направи го по дванайсет различни начина.

Добре, не с това трябваше да се занимава.

Душът заработи и Лейла се върна. Преди да разбере какво се случва, одеялото бе отметнато от тялото му. Посегна да се прикрие с ръце, но преди да го направи, тя успя да зърне ерекцията му.

— Нека ви помогна в банята. — Гласът й беше дрезгав и тя огледа тялото му с одобрение.

Което увеличи размерите на скритото под дланите му още повече.

— Ваша светлост?

Как да говори на езика на жестовете в тази ситуация?

Нямаше значение. Тя и бездруго не би го разбрала.

Джон поклати глава и се изправи до седнало положение, като продължи да се прикрива с едната ръка, а другата използва за опора. Почувства се като маса с разхлабени болтове. Сякаш съставните му части вече не си пасваха. Пътешествието до банята беше изпълнено с препятствия, въпреки че на пътя му нямаше нищо.

Вече поне не беше фокусиран изцяло върху Лейла.

Той стана и се заклатушка към банята, като продължаваше да се прикрива с ръка. Опита се да не мисли за голите си задни части на показ пред Лейла. Докато се движеше, в главата му изникна образът на новородени кончета с крака, огъващи се като сламки в опит да се задържат да не паднат. Беше точно като тях. Коленете му се канеха да го изоставят всеки момент и той щеше да се просне на пода като пълен идиот.

Добре. Стигна до банята. Добра работа.

Дано сега успееше да избегне сблъсъка в мраморните стени. Въпреки че усещането за чистота си струваше контузиите. Само дето дори душът, за който така копнееше, беше труден за понасяне. Като влезе под топлата струя, имаше усещането, че го шибат с бич, и изскочи обратно навън. Колкото да зърне с крайчеца на окото си как Лейла се съблича.

Мили боже… Беше красива.

Когато се присъедини към него, той остана без думи, и то не заради неспособността му да говори. Гърдите й бяха налети, с нежнорозови зърна в средата на тази пищност. Талията й изглеждаше достатъчно тънка, че той да може да я обгърне с ръце. Бедрата й бяха в идеален баланс с крехките й рамене. А женствеността й… тя бе изцяло на показ — гладка кожа без нито едно косъмче и цепка с две гънки, които той отчаяно копнееше да разтвори.

Прикри се плътно с две ръце, сякаш имаше опасност членът му да скочи от таза.

— Ще разрешите ли да ви измия? — попита тя, докато парата се стелеше помежду им като фина тъкан, носена от лек бриз.

Възбуденият му член, скрит зад шепите му, потръпна.

— Ваша светлост?

Той кимна. Тялото му пулсираше. Сети се как Куин разказваше какво е правил с младата жена-вампир. О, боже… Сега това се случваше с Джон.

Тя взе сапуна и го разтърка между дланите си, като го завърташе отново и отново. По плочките започна да се стича пяна. Той си представи члена си в ръцете й и му се наложи да поеме дълбоко въздух.

Погледни как се полюшват гърдите й, каза си и облиза устни. Чудеше се дали ще му позволи да я целуне там. Какъв ли беше вкусът й? Дали щеше да го допусне между…

Членът му потрепна и той издаде умолително стенание.

Лейла остави сапуна в малкия съд на мраморната стена.

— Ще бъда нежна, защото в момента сте много чувствителен.

Той преглътна и се помоли да не загуби контрол върху себе си, когато покритите й с пяна ръце се приближиха и се настаниха на раменете му. За съжаление очакването носеше по-голяма наслада от действителността. Леките й докосвания бяха като шкурка върху изгоряла на слънцето кожа… и все пак той копнееше за този допир.

Копнееше за нея. В наситения с аромат на френски сапун горещ и влажен въздух дланите й се плъзнаха по ръцете му, после обратно нагоре към вече масивните му гърди. Сапунена пяна покри стомаха и ръцете му и започна да се стича на големи капки.

Той се загледа в лицето й, докато тя галеше гърдите му. Изражението, с което светлозелените й очи обхождаха чисто новото му огромно тяло, бе повече от еротично.

Тя жадуваше, помисли си. Жадуваше за това, което държеше в ръцете си. Жадуваше за това, което той искаше да й даде.

Тя отново взе сапуна и коленичи на плочките пред него. Косата й все още бе прибрана в кок и на него му се прииска да я разпусне. Искаше да види как изглежда мокра и полепнала по гърдите й.

Тя положи ръка на прасеца му, после я придвижи нагоре и вдигна поглед към него.

Джон изпъшка и се олюля, при което удари рамото си.

— Отпуснете ръце, Ваша светлост.

Въпреки че беше ужасен от това, което следваше, той искаше да й се подчини. Ами ако се изложеше като последен глупак? Ами ако свършеше върху лицето й, неуспял да се сдържи? Ами ако…

— Ваша светлост, отпуснете ръце.

Той бавно отдръпна ръце и членът му щръкна право напред, като не само се опълчваше на гравитацията, ами бе неуязвим срещу нея.

О, боже. О, боже… Ръката й се приближаваше.

В мига, в който го докосна, ерекцията му спадна. Изведнъж видя себе си на мръсно стълбище. С опрян до гърлото нож. Насилван, докато плачеше беззвучно.

Джон се дръпна от ръцете й препъвайки се излезе изпод душа. Мокрите му стъпала и нестабилни колене го караха да се пързаля по пода. За да избегне падане, той седна на тоалетната чиния.

Никакво достойнство. Никаква мъжественост. Колко типично. Най-после имаше желаното тяло, но в него не беше повече мъж, отколкото в предишното си дребно телце.

Водата спря и той чу Лейла да се увива в кърпа.

— Искате ли да си вървя? — попита го с треперещ глас.

Той кимна, прекалено засрамен, за да я погледне.

Когато доста по-късно вдигна поглед, беше сам. Сам и премръзнал. Топлината от душа беше изчезнала. Цялата великолепна пара си беше отишла, сякаш никога не я бе имало.

Първият му път с жена… и ерекцията му беше спаднала. Повдигаше му се.

Ви разкъса кожата на Джейн с кучешките си зъби, проникна в шията й, проби вената и впи устни. Тъй като тя беше човек, изпълнилата го енергия не идваше от състава на кръвта й, а от факта, че беше нейната. Целта му беше да усети вкуса й. Да я вкуси… и да погълне частица от нея.

Когато тя извика, той знаеше, че не е от болка. Тялото й излъчваше възбуда и аромата му се засилваше, докато той получаваше от нея желаното — женствеността й и кръвта й.

— Свърши заедно с мен — произнесе той дрезгаво и освободи шията й, като я остави да се подпре отново на умивалника. — Свърши… заедно… с мен.

— О, боже…

Ви стигна до кулминацията притиснат в нейните хълбоци и тя достигна до края заедно с него. Тялото й беше поело възбудата му точно както той беше поел от кръвта й. Размяната му се стори честна и удовлетворяваща. Част от нея беше в него и част от него беше в нея. Беше добре. Беше хубаво.

Моя.

След като всичко свърши, и двамата дишаха тежко.

— Добре ли си? — попита той задъхано, с ясното съзнание, че този въпрос никога не беше излизал от устата му след секс.

Тя не отговори и той се отдръпна леко от нея. По бледата й кожа личаха следите, оставени от него. Червени петна от грубия му допир. Оставяше такива върху всяка, с която правеше секс. Обичаше грубостта. Имаше нужда от нея. Но досега никога не се беше тревожил какво оставя след себе си по телата на другите.

Този път белезите го тревожеха. Разтревожи се дори още повече, когато избърса устата си с ръка и по нея останаха капки от нейната кръв.

О, боже… Използвал я беше твърде брутално. Беше се отнесъл прекалено грубо.

— Джейн, толкова…

— Невероятно. — Тя поклати глава и разлюля русата си коса около лицето си. — Това беше… невероятно.

— Сигурна ли си, че не…

— Просто невероятно. Само че ме е страх да пусна умивалника, защото може да падна.

Изпълни го облекчение. Почувства се опиянен.

— Не исках да те нараня.

— Ти ме изуми… но по такъв начин, че ако имах близка приятелка, бих й се обадила и бих казала: „Това беше сексът на живота ми“.

— Добре. Това е… добре. — Не искаше да се откъсва от нея, особено след тези й думи, но отдръпна бедра от хълбоците й и я освободи.

Тя беше прекрасна в гръб. Зашеметяващо красива. Толкова, че отново я искаше.

Ви изправи бавно Джейн и погледна към отражението й в огледалото. Очите й блестяха, устата й беше отворена, а лицето й беше поруменяло. Следите от ухапването му на врата й бяха точно там, където ги искаше той. На място, където всеки можеше да ги види.

Обърна я с лице към себе си и прокара облечения си в ръкавица показалец по гърлото й, докосвайки тънката струйка кръв, стичаща се от мястото на пробождането. Облиза черната кожа, наслаждавайки се на вкуса й, с желание за още.

— Ще затворя раните.

Тя кимна и той наведе глава. Плъзна нежно език по дупчиците, затвори очи и забрави за всичко около себе си. Следващия път му се искаше да го направи между краката й и да се впие във вената, намираща се там, където се събираха бедрата. Така щеше да може ту да смуче от кръвта й, ту да я целува.

Пресегна се и пусна душа, после съблече блузата й. Гърдите й бяха покрити с бял сутиен. Розовите им върхове прозираха под красивия десен. Той се наведе и засмука едно от зърната й през фината тъкан. Наградата му беше ръката й, заровена в косата му, и стенанието, разнесло се от гърлото й. Той изръмжа и плъзна ръка между краката й.

Оставеното от него беше по вътрешната страна на бедрата й и въпреки че това го превръщаше в глупав мръсник, той искаше то да си остане там. Дори искаше да добави още.

Да, това беше инстинктът на обвързания вампир. Искаше тя да носи част от него така, както носеше кожата си по цялото тяло.

Той свали сутиена й и я побутна към душа. Намести я под струята, като я държеше за раменете. Пристъпи към нея. Долнището на пижамата му се намокри. Чувстваше със стъпалата си гладкия мраморен под. Отмести русите кичури от лицето й и я погледна в очите.

Моя.

— Още не съм те целунал — промълви той.

Тя се изви към него, като използва гърдите му за опора. Точно както искаше той.

— Не и по устата.

— Може ли?

— Моля те.

По дяволите. Беше нервен, докато гледаше устните й. Което не беше чудно. Беше правил толкова много секс през живота си. Във всякакви варианти и комбинации. Но перспективата да я целуне както е редно, заличи целия му предишен опит. Почувства се като девственик. Без идея какво върши и с треперещи колене.

— Ще го направиш ли? — попита тя, защото той се забави.

По дяволите.

На лицето й се изписа усмивка, подобна на тази на Мона Лиза.

— Ела тук.

Тя го придърпа надолу към себе си, наклони глава на една страна и притисна устните си към неговите. Тялото на Вишъс потръпна. И преди беше чувствал мощ. Своята собствена — в мускулите си. Тази на проклетата му майка, определяща съдбата му. Тази на краля, ръководещ живота му, и тази на братята му, докато вършеха задълженията си. Но никога досега не беше допускал нечия мощ да го завладее. Сега, когато обхвана лицето му между дланите си, Джейн го владееше.

Той я придърпа още по-близо и притисна устни към нейните. Сливането беше сладост, която никога не беше вярвал, че ще пожелае, а още по-малко, че ще почита. Когато се отдели от нея, той насапуниса всички извивки на тялото й и я изплакна с вода. Изми косата й с шампоан.

Грижата за нея беше като дишането… Автоматична реакция на тялото и съзнанието, за която не се налагаше да мисли.

Спря водата, подсуши я с кърпа, после я вдигна на ръце и я отнесе в леглото. Тя се излегна върху черните му завивки с ръце над главата и леко разтворени крака. Прекрасна гледка на порозовяла женска кожа.

Тя погледна през полузатворените си клепачи.

— Пижамата ти е мокра.

— Да.

— Твърд си.

— Така е.

Тя изви гръб на леглото и от таза до гърдите тялото й се превърна в дъга.

— Ще направиш ли нещо по въпроса?

Той оголи зъби и изсъска.

— Ако ми позволиш.

Тя отмести единия си крак и у него лумна пожар. Вътрешността й блестеше влажна, но не от душа.

— Това на „не“ ли ти прилича? — попита го дяволито.

Той събу долнището на пижамата си и се озова върху тялото й за части от секундата, намести се и потъна в нея. Беше толкова по-хубаво така, в реалността, а не по време на сън. Тя достигна до оргазъм веднъж, два пъти… и отново, а сърцето му се късаше.

За първи път правеше секс с някого, когото обичаше.

Почувства паника заради слабостта си. Как, по дяволите, се беше случило това?

Но пък това беше последният му — единствен — допир с любовта. Тя нямаше да помни нищо. Така че в крайна сметка сърцето й нямаше да бъде разбито.

Липсата на спомени правеше ситуацията по-безопасна и за него. Както в онази нощ, когато се бяха напили с Рот и той се беше разприказвал за майка си.

Колкото по-малко се знаеше за него, толкова по-добре.

Но защо мисълта за изтриването на спомените й предизвикваше болка в гърдите му?

Боже, тя щеше да си тръгне толкова скоро.