Хекс Хол

Двадесета и трета глава

— Е — попитах аз Арчър около седмица по-късно, — избра ли вече перфектния нюанс на розовото за своя смокинг?

Бяхме в час по Самоотбрана и аз все повече се въодушевявах, защото проснах Арчър на дюшека за пети пореден път. Тежкото ми дишане нямаше нищо общо с убийствения начин, по който изглеждаше в спортния си екип. Просто не можех да повярвам, че съм го съборила толкова пъти. Или той ставаше все по-слаб, или аз ставах по-добра. Е, никога няма да се бия с Американски гладиатори, но не бях чак толкова зле. А и бях прекарала цялата нощ навън.

Наведох се да му подам ръка, за да се изправи, и усетих как огърлицата ми пулсираше. Не мога да отрека, че заклинанието на Алис работеше отлично. Бях спала само два часа за последните три нощи, а се чувствах превъзходно. През първата нощ се страхувах, че г-жа Касноф ще ме привика, за да ме разпитва дали не знам нещо за приспиващо заклинание над цялото училище, но понеже това не се случи, малко се поотпуснах. Сега дори не си правех труда да заспивам, просто лягах в тъмното, развълнувана като дете в нощта на Коледа, докато не видех слабата зелена светлина през прозореца. Тогава скачах, мятах се на метлата си и се понасях към гробището.

Знаех, че това, което правя, е опасно и може би малко глупаво. Но когато се носех по небето или пък когато се научавах да правя заклинания, толкова силни, за каквито дори не съм подозирала, не се замислях изобщо.

Арчър се намръщи, докато се изправяше.

— Не, сериозно питам. Елодия каза, че костюмите ви ще са в тон. Е, какъв ще е твоят нюанс? Лъскаво розово? Пълзяща роза или може би… О! Сетих се! Руменина на девица!

Балът по случай Вси Светии беше след седмица и всички говореха само за това. Дори в часа при Байрон задачата ни беше да съчиним сонет за тоалетите, които смятаме да носим. Аз все още нямах никаква идея. Г-ца Ийст се беше заела да ни научи на заклинания, които ще ни помогнат да си направим рокли. Вчера ни даде да се упражняваме върху нещо, което изглеждаше като калъфка на възглавница, но с дупки за ръцете. Не разбирах защо просто не в някоя дреха, която и без това си е наша, но предположих, че това е поредното от многото глупави правила в „Хеката“.

Феите и зооморфите можеха да използват свои собствени дрехи, което обясняваше защо през последните два дни непрекъснато пристигаха колетчета.

А да не говорим за Джена. Предложих й да й направя рокля, но тя ме изгледа, сякаш не съм добре, и заяви, че няма и най-малък шанс да отиде на този „идиотски бал“.

Всеки ден в часовете при г-ца Ийст упражнявахме заклинанието, но въпреки усърдието си не успявах да получа задоволителен резултат. Всички рокли, които правех, излизаха твърде натруфени.

Според г-ца Ийст това било заради прекомерното ми вълнение, но аз не се хванах на това. Нямаше нищо вълнуващо в този бал за мен. Не планирах да се „отдам“ на никого.

— Я млъквай! — отвърна Арчър добродушно, като вдигаше ръце над главата си за разгрявка. — За твое сведение единствено папионката ми ще е розова и ще я нося с гордост.

Опитах се да се усмихна в отговор, за да не си проличи как съм зяпнала кожата му, която се виждаше изпод тениската му.

Както винаги, устата ми леко пресъхна и дишането ми се учести, а онова специфично усещане за тежест се настани в стомаха ми.

Не съм очаквала, че с радост ще чуя гласът на Ванди, който слага край на тренировката, но когато извика:

— Достатъчно! Това беше всичко за днес — ми идваше да я разцелувам.

Е, не съвсем буквално. Може би просто да й стисна ръката.

— Мамка му! — просъсках аз около час по-късно.

Погледнах последния си опит да направя рокля за бала. Тази поне беше лишена от обичайната натруфеност, но пък имаше жълто-зеления цвят, срещан обикновено във вътрешността на бебешките памперси.

— Е, г-це Мерсер, това е… хм, напредък, струва ми се — каза г-ца Ийст.

Устните й бяха така стиснати, че е цяло чудно как някакви думи въобще успяваха да излизат от там.

— Точно така — каза Джена окуражаващо — Ставаш все по добра.

Тя прекарваше тези часове в четене на любимите си манга комикси.

— Да, тази последната поне не се простира върху два-три чина — каза злобно Елодия.

Нейната рокля, разбира се, беше изключително красива.

Роклите на повече момичета изглеждаха като от приказките и не бяха нищо, което може да бъде видяно на обикновен абитуриентски бал.

Но роклята на Елодия беше най-красивата от всички. С висока талия, презрамки и дълга вълниста пола. Беше най-красивата от всички. С висока талия, презрамки и дълга вълниста пола. Изглеждаше като тоалет от книгите на Джейн Остин. Аз се опитах да подкача Арчър за розовото, но не можех да не призная, че точно този нюанс беше приказка. Близо до „електриково ягодово“, но беше по-бледо и светеше като перла. Елодия щеше да изглежда умопомрачително в тази рокля.

По дяволите.

Отчаяна се върнах отново към своята рокля. Сложих ръце от двете страни на дървения манекен и се концентрирах.

Красива рокля, красива рокля, нещо синьо.

Повтарях си го с максимална концентрация. Много е досадно да знам, че мога да накарам предмет с размер на стол да се появи от нищото, а не мога да направя една рокля, която да не е отвратителна. Е, все пак столът, който материализирах снощи, беше колкото за бебе, но все пак.

Усетих как някаква материя се появява под пръстите ми. Моля, помислих си аз, но все нямах смелост да отворя очи.

Тогава чух как Анна и Елодия избухнаха в смях.

Мамка му.

Отворих очи и видях крещящо синьо уродство с къса пола. В него бих изглеждала като булката на Бисквитеното чудовище.

Промърморих доста нецензурни неща под носа си, което ми навлече много гневен поглед от г-ца Ийст, но без наказание. Предполагам, че не би могло да ме упрекне, предвид как изглеждаше роклята.

— О, София, това вече наистина е изключително — извика Елодия с ръка на кръста. — Чака те блестящо бъдеще в областта на модния дизайн.

— Ха-ха — промърморих аз със саркастичен тон.

— Просто не мога да повярвам, че съм те поканила да се присъединиш към сборището ми — възкликна тя и ме прониза с ярките си зелени очи.

Очите й ставаха толкова ярки, когато се кани да нападне. Последния път бяха такива, когато нарече Джена кръвосмучещ изрод, малко след като намерих Частън.

— Вижте я, дъщеря на председателя на Съвета, а не може да направи една проста рокля! Жалка история.

— Виж, Елодия. Нямам никакво желание да се караме с теб. Остави ме на мира да работя върху роклята си, става ли?

Но тя явно още не беше приключила.

— А защо изобщо толкова се стараеш да си направиш рокля за бала? За пред кого мислиш да се контиш? За Арчър ли?

Положих всички усилия да запазя самообладание, въпреки че усетих юмруците ми се стягат. Елодия се доближи до мен и го прошепна така, че всички да го чуят:

— Да не мислиш, че не те виждам как го гледаш?

Без да отмествам поглед от дървения манекен, казах с най-спокойния глас, на който съм способна:

— Стига вече, Елодия.

— Не, много е сладурско, че си падаш по него. И под сладурско, разбира се, имам предвид безнадеждно — продължи тя.

С периферното си зрение виждах, че почти всички са преустановили работата си и ни гледат. Г-ца Ийст се правеше, че не ни забелязва, и ми стана ясно, че съм хвърлена на вълците.

Поех си дълбоко дъх и се обърнах към Елодия, която ми се хилеше победоносно.

— О, Елодия, — започнах аз с глас, сладникав като мед. — Не се тревожи за мен и Арчър. В крайна сметка, не аз планирам да правя секс с него в нощта след бала.

Класът избухна в смях, а Елодия направи нещо, което никога не съм виждала от нея. Изчерви се като рак и се оказа от опитите си да измисли реплика, с която да ме срази.

Г-ца Ийст избра този момент, за да се намеси, и изкрещя:

— Г-це Мерсер! Г-це Парис! Върнете се към работата си!

С усмивка се обърнах отново към роклята си. Но чувството на триумф беше моментално попарено от гледката на синьото недоразумение пред мен.

— Да не би магическите ти способности да са те напуснали? — попита Джена.

— Не, усещам абсолютно същите неща. Вода ме залива първоначално от краката, а после цялата.

— Какво? — извика Анна и се доближи с ръка на хълбока. — Как усещаш магията?

— Ами… като нещо, което идва от долу под мен — побързах да кажа аз.

— Магията не се усеща по този начин — заяви Анна.

Огледах се и видях, че още няколко момичета ме гледат объркано.

— Магията идва отгоре — отвърна Анна. — Усеща се като нещо, което пада върху теб. Като…

— Като сняг — довърши злобно Елодия.

Лицето ми пламтеше, но аз просто се обърнах към манекена си и казах тихо:

— Е, може би просто моята е по-различна.

Дочух шепот да се носи из стаята, но не обърнах внимание.

— Ще се справиш — каза Джена и хвърли мръснишки поглед към Анна.

— О, не се и съмнявам. Тази рокля я правя за теб.

— О, наистина ли? — възкликна тя и се усмихна широко.

— Да, но може да се наложи да я подгънем. Не искам да се влачи по пода, все пак.

Тя стисна силно ръката ми и преди да го осъзная, вече се смеехме.

Прекарах останалата част от времето в опити да произведа най-грозната рокля, което само ни забавляваше с Джена. Не можах да преброя колко пъти г-ца Ийст ни заплаши, че ще ни изхвърли от клас, а Елодия въртеше очи толкова често, че Джена в един момент я попита дали не получава пристъп.

Това ни накара да избухнем в толкова силен смях, че г-ца Ийст се видя принудена най-после да ни изгони и да ни даде за наказание есе от седем страници на тема „История на заклинанията за преобразуване на облекло“.

Не ми пукаше. Бих написала и сто страници есе, за да чуя отново смеха на Джена.

— Не знам какво се промени — казах на Алис по-късно през нощта, докато се разхождахме в гората да берем мента за някакво заклинание, което можело да забавя времето. — Беше все намръщена, а изведнъж отново сме приятелки. — Алис не отвърна нищо, така че просто въздъхнах. — Не е ли прекрасно?

— Предполагам.

— Предполагаш? — попитах аз, имитирайки специфичния й акцент.

Тя някак си се стегна и ме погледна настойчиво.

— Просто не одобрявам да се движиш с някакъв вампир. Това е под достойнството ти.

— Под достойнството ми? О, я стига — засмях се аз.

Алис въздъхна и откъсна още няколко билки, а после ги прибра в малка кожена кесийка.

— Твоите приятелки са си твоя работа, София. Ще се постарая да се съобразявам с това. А сега ми разкажи за това парти, на което ще ходите.

Наведох се, за да откъсна още едно стръкче мента.

— Всъщност е бал. По случай Вси Светии. Ще бъде нещо изключително. Особено като се има предвид как не мога да си направя рокля, която да не е адски грозна. О, и да не забравяме, че ще трябва да гледам как най-красивата дама, която ненавиждам, съблазнява момчето, което харесвам. Ще е интересно.

— Елодия ли?

Кимнах.

Алис се намръщи.

— Не ме е грижа за това момиче. Тя се държа достатъчно презрително с теб. Без съмнение, защото силата ти е безкрайно по-голяма от нейната. Има само две неща, които са ми по-отвратителни от немощни вещици.

— Не, кажи ми какво наистина мислиш.

Алис примигна насреща ми.

— Току-що го направих.

— Забрави. Безкрайно нечестно е, че тя е толкова жалка, а роклята й се е получила изумително красива. Ще изглежда умопомрачително.

И ще прави секс с Арчър, след това, помислих си наум.

Забравих, че Алис можеше да чете мислите ми.

— О, Арчър ли е момчето, за което мечтаеш?

Нямаше никакъв смисъл да отричам, че „мечтаех“ за него. Просто кимнах.

— Хм, а защо не му направиш някое любовно заклинание? Те са сравнително прости — предложи Алис.

— Защото… Виж, може това да звучи глупаво, но аз наистина го харесвам и не искам той да ме обича само заради магия.

Очаквах Алис да спори с мен, но тя просто вдигна рамене.

— Привличането също е вид магия, предполагам.

— Е, да, но най-вероятно няма никакъв шанс той да бъде привлечен от мен. Мислех си, че може би на бала… Но аз дори не мога да си направя свястна рокля.

Обърнах се към Алис.

— Защо става така, че тук правя мегаяки магии, а като отида в училище, всичко се получава нескопосано?

— Може би ти липсва самоувереност — предположи тя. — Когато си там, се чувстваш неуверена в себе си и това се отразява на качеството на заклинанията ти.

— Може би.

Известно време продължихме да събираме листа мълчаливо.

— Значи казваш, че роклята на Елодия е много хубава?

— Перфектна е.

Алис се усмихна и в светлината на кълбото забелязах как зъбите й проблеснаха.

— А искаш ли да промениш това?