Евърлес

Благодарности

Всяка книга, малко или много, е групов проект — и това важи в пълна сила и за тази. Много хора допринесоха за създаването й и съм им вечно благодарна.

Благодаря на целия невероятен екип на „Glasstown Entertainment“ за това, че сбъднаха мечтата ми — на Лекса Хилиър, Лаурен Оливър, Рода Белеза, Камила Бенко, Тара Сонин, Адам Силвера, Емили Бърдж и най-вече на Алекса Уейко. Алекса, тази книга нямаше да съществува без теб. Благодаря ти за безкрайните часове, които прекара с мен и с тези страници. Беше повече от забавно и странните погледи на хората по кафенетата, когато обсъждахме убийства и прераждания, определено си заслужаваха.

Благодаря на невероятните си редактори Ерика Съсмен, Тара Уейкъм, Кари Съдърленд и на всички от „HarperTeen“ за грижата за тази книга от началото до края й. За мен всичко значи много — от професионалната редакция и невероятната корица до излизането на тази книга на бял свят. Специални благодарности и на останалите, които бяха подложени на хроничната ми неспособност да поддържам времева сюжетна линия.

Благодаря на Стивън Барбара и Линдзи Блесинг от „Inkwell“, които намериха на тази книга дом и я заведоха на пътешествие по целия свят. Мисълта, че думите ми ще достигнат страни, в които не съм стъпвала, и ще бъдат преведени на езици, които не говоря, винаги ще ми се струва нереална.

На всички от „Curtis Brown“ — за подкрепата, за наздравиците при добри поводи и за отворените врати, когато се нуждаех от съвет. Късметлийка съм да работя на място, на което всеки ден се връщам с удоволствие.

Благодаря на всички учители и ментори през живота ми, които ме убеждаваха да действам смело, и най-вече на Соня Сондърс, Дженифър Нелсън, Кели Бунт, Маги Шей и Ейми Блум.

Благодаря и на семейството си — на Рейчъл, Бен, Хана, на баба и дядо, които четяха първите ми опити за разкази и (даже) ме окуражаваха да продължавам.

На Хенри, за това, че беше до мен по време на всяка стъпка от това пътешествие, че се радваше на добрите новини повече от мен и не се оплакваше, когато се усамотявах с дни, за да пиша. За това, че всеки ден ме кара да се усмихвам. Знам, че си го казваме постоянно, но съм такава късметлийка, че те имам.

Благодаря на татко за стотиците нощи, прекарани на пода в коридора между детските стаи с „Хари Потър“, „Хрониките на Нарния“ или „Хълмът Уотършип“ в ръка. И за това, че винаги успява да измисли истории, които започват страховито и завършват с щастлив край.

И на мама — за подкрепата по непредсказуемия път между писането и живота, и за това, че никога не е спирала да вярва в моя успех. Ако съм постигнала нещо от дружелюбното морско чудовище Стелцен досега, то е благодарение на теб.