Дивергенти

3

Събуждам се с изпотени длани и натежали от чувство за вина гърди. Лежа на стола в огледалната стая. Когато отмятам глава назад, виждам Тори зад мен. Тя е свила устни и сваля електродите от главата ми. Очаквам да каже нещо за теста - дали е приключил и дали съм се представила добре, макар че как бих могла да се проваля на тест като този. Тя обаче дума не обелва, само маха жиците от главата ми.

Изправям се на стола и бърша длани в крачолите на панталоните. Изглежда някъде съм кривнала от правия път, въпреки че всичко се случваше само в главата ми. Дали изражението на Тори е толкова странно, защото не знае как да ми каже колко ужасна личност съм? Ще ми се да ми каже направо каквото има да ми казва.

- Това беше доста озадачаващо - казва тя. - Извини ме. Връщам се веднага.

Озадачаващо?

Притискам колене към гърдите си и заравям лице в тях. Ще ми се да заплача, защото от сълзите може да ми олекне, но не се получава. Как става така, че се проваляш на тест, за който дори не ти е било разрешено да се готвиш?

Колкото повече време минава, толкова по-нервна ставам. Налага се да бърша потните си длани на няколко се-секунди, но може би го правя, защото това донякъде ме успокоява. Ами ако ми кажат, че не съм подходяща за нито една от кастите? Тогава ще остана на улицата като всички безкастови. Изключено. Да си безкастов, не означава единствено да живееш в бедност и несгоди; това те осъжда на изолация от обществото, лишава те от най-важното нещо в живота: от общността.

Навремето майка казваше, че сами е невъзможно да оцелеем, но дори да можем - пак няма да го пожелаем. Без кастата нямаме нито цел, нито основание да живеем.

Разтърсвам глава. Не мога да разсъждавам в това състояние. Трябва да се успокоя.

Най-накрая вратата се отваря и Тори влиза. Вкопчвам се в подлакътниците на стола.

- Съжалявам, че те обезпокоих - казва тя. Стои пред мен с ръце в джобовете. Изглежда бледа и напрегната. - Беатрис, резултатите ти са неокончателни - продължава.

-Обикновено всеки етап от симулацията елиминира една или няколко от кастите, но в твоя случай само две от тях са изключени.

Вторачвам се в нея.

- Две? - питам. Гърлото ми така се е свило, че едва говоря.

- Ако инстинктивно беше показала отвращение към ножа и беше избрала сиренето, симулацията щеше да ти предложи различен сценарий, който да потвърди принадлежността ти към Миротворците. Това обаче не стана, ето защо изключваме Миротворците. - Тори се почесва по брата. - В нормална ситуация симулацията се развива линеарно и по принципа на елиминацията накрая остава само една от кастите. Но изборът, който ти първоначално направи, не позволи Прямите - следващата възможност - да бъдат окончателно отхвърлени. Ето защо се наложи да променя симулацията и да те кача на автобуса. Чак тогава упоритото ти поддържане на заблудата елиминира Прямите.

Напълно объркана съм. Тори се усмихва с половин уста и добавя:

- Това не трябва да те притеснява. Само Прямите казват истината в такава ситуация.

Един от възлите, които стискат гърдите ми, се отпуска. Може пък да не съм чак толкова ужасна личност.

- Предполагам обаче, че и това не е съвсем вярно. Онези, които винаги казват истината, са Прямите... и Аскети-те - продължава тя, - което ни изправя пред проблем.

Долната ми челюст увисва.

- От друга страна, ти се хвърли срещу кучето и не му позволи да нападне момиченцето, което е типична реакция за Аскет. И въпреки това, когато мъжът ти каза, че истината ще го спаси, ти пак отказа да признаеш. Това изобщо не е присъщо за Аскетите. - Тя въздъхва. - Когато не побягна от кучето, това ни насочи към Безстрашните, но в такъв случай би трябвало да избереш ножа, а ти не го направи.

Тя прочиства гърлото си и продължава.

- Разсъдливото ти поведение спрямо кучето предполага принадлежност към Ерудитите. Представа нямам как трябва да тълкувам твоята нерешителност на първия етап, но...

- Момент - прекъсвам я. - Значи вие нямате никаква представа какви са моите наклонности?

- И да, и не. Моето заключение е - обяснява тя, - че ти проявяваш еднакви наклонности и за кастата на Аскетите, и на Безстрашните, и на Ерудитите. Хората, получили подобни резултати, се... - тя хвърля поглед през рамо, сякаш очаква някой да се появи там - се наричат...

Дивергенти - Произнася последната дума толкова тихо, че едва я чувам, а в очите й отново се появява същият напрегнат и тревожен поглед. Тя заобикаля стола, застава от едната ми страна и се надвесва ниско.

(Дивергенти - Научен термин, с кийти се означават инуивиуи от някакъв бид, чиито признаци се различават от общите, В следствие на което често се стига до поява на нов вид. - Б. ред.)

- Беатрис - казва, - в никакъв случай не бива да споделяш тази информация с когото и да било. Това е изключително важно.

- Нали така или иначе не трябва да говорим за резултатите от теста - кимам. - Известно ми е.

- Не. - Сега Тори коленичи до стола и слага ръце на свободния подлакътник. Лицата ни са само на сантиметри едно от друго. - Това е нещо различно. Нямам предвид само сега да не споделяш за резултатите си с някого. Никога занапред не трябва да говориш за тях, никога, независимо какво става. Да си един от Дивергентите е много опасно. Разбираш ли?

Не разбирам как е възможно едни неокончателни резултати да бъдат опасни, но въпреки това, продължавам да кимам. И без това нямам никакво намерение да споделям какви са резултатите ми с когото и да било.

- Разбрано. - Отлепвам ръце от подлакътниците и се надигам. Краката не ме държат.

- Предполагам, че се прибираш вкъщи - казва Тори. -Трябва сериозно да обмислиш всичко и едва ли ще бъде от полза да останеш да чакаш с останалите.

- Трябва да кажа на брат ми къде отивам.

- Аз ще му кажа.

Притискам с ръка челото си и забивам поглед надолу, докато излизам от стаята. Не бих могла да я погледна в очите. Не мога да понеса и мисълта за Изборната церемония утре.

Сега трябва да взема решение, независимо какви са резултатите от теста.

Аскети. Безстрашни. Ерудити. Дивергенти.

Решавам да не се качвам на автобуса. Прибера ли се по-рано, баща ми ще разбере, като провери домовата книга вечерта, и ще трябва да давам обяснения какво е станало. Вместо това ще повървя. Ще трябва да взема мерки, преди Кейлъб да се е изтървал пред нашите, макар че той умее да пази тайна.

Вървя по средата на тротоара. Автобусите се движат плътно покрай бордюра, затова тук е по-безопасно. Понякога из улиците в нашия квартал забелязвам следи от местата, очертани навремето с жълти линии. Сега нямаме никаква нужда от тях, защото са останали много малко коли. Светофари също не са ни потребни, въпреки че някои продължават да се люлеят хлабаво тук-там над пътя и заплашват да се стоварят долу всеки момент.

Обновяването на града върви бавно - той прилича на юрган, съшит от парчета нови, чисти сгради и останки от порутени стари постройки. Повечето от новите сгради са около тресавището, което преди много време е било езеро. По-голямата част от обновяването е дело на Агенцията за доброволци на Аскетите, за която работи и майка ми.

Всеки път, щом се замисля как живеят Аскетите, решавам, че животът им е наистина красив. Когато наблюдавам как семейството ми съжителства в пълна хармония; когато след някое празненство всички се заемат да разчистват, без някой да ги е молил за това; когато виждам как Кейлъб помага на съвсем непознати да занесат покупките си у дома, аз за пореден път се влюбвам в този начин на живот. Но реша ли и аз да живея по същия начин, идват проблемите. Така и не се почувствах на място сред тези хора.

Но ако избера друга каста, ще означава, че се отказвам от семейството си. Завинаги.

Точно до сектора на Аскетите в града има голям участък с разрушени постройки и разбити тротоари, през който минавам сега. На места улиците са напълно изровени и отдолу зеят канализационните шахти и празните подлези, така че много трябва да внимавам, за да не пропадна в тях; другаде толкова силно смърди на канал, нечистотии и смет, че си запушвам носа.

По тези места живеят безкастовите. Всички те са се провалили по време на инициацията за избраната от тях каста и сега тънат в нищета, принудени да вършат работата, която никой друг не иска. Работят като разсилни, строителни работници или боклукчии; произвеждат платове, карат Влаковете и автобусите. В замяна получават храна и облекло, но - както казва майка ми - нито едното, нито другото им достига.

На ъгъла пред мен виждам да стои един от безкастови-т е. Носи парцаливи кафяви дрехи и кожата на долната му челюст е увиснала. Той се е вперил в мен и аз отвръщам на втренчения му поглед, неспособна да отклоня очи.

- Прощавай - казва. Гласът му е дрезгав. - Имаш ли нещо за ядене?

Усещам как буца засяда в гърлото ми. Мислено някакъв строг глас ми нарежда: „Наведи глава и продължавай да вървиш!"

Не. Тръсвам глава. Не бива да се страхувам от този човек. Той има нужда от помощ и е редно да му я окажа.

- Ъ..., да - отговарям. Бъркам в чантата. Баща ми настоява винаги да нося храна точно за такива случаи. Подавам на мъжа пакет сушени ябълки.

Той посяга към плика, но вместо да го вземе, пръстите му се сключват около китката ми. Хили се насреща ми. Има дупка между предните зъби.

- Леле, имаш красиви очи! - казва. - Жалко, че всичко останало в теб е толкова безлично.

Сърцето ми започва да блъска в гърдите. Дръпвам ръка, но той затяга хватката. Надушвам нещо остро и неприятно в дъха му.

- Не си ли много малка да се разхождаш сама наоколо, скъпа? - продължава.

Преставам да се дърпам и заставам с изпънати рамене. Известно ми е, че изглеждам малка, няма нужда да ми се напомня.

- По-голяма съм, отколкото си мислите - сопвам се. -Вече съм на шестнайсет.

Устните му се разтягат още повече, разкривайки жълт кътник и тъмна дупка до него. Не мога да разбера дали се усмихва, или криви лице в гримаса.

- Значи денят трябва да е много специален за теб. Денят преди избора.

- Пусни ме да си вървя! - казвам. В ушите ми кънти. Гласът ми обаче звучи ясно и решително - не както съм очаквала. Сякаш не е моят.

Готова съм. Знам какво трябва да направя. Представям си как замахвам с лакът и го удрям. Виждам как пликът с ябълките отхвръква настрани. Чувам как стъпките ми тичешком се отдалечават. Подготвям се за действие.

Но тогава той пуска ръката ми, взима плика с ябълки и казва:

- Избирай мъдро, малката!