Дивергенти

32

Внимателно наблюдавам лицето на Тобиас, докато отиваме към столовата, търсейки някакви признаци на разочарование. Прекарахме два часа в неговото легло, целувахме се, приказвахме, понякога подремвахме, докато откъм коридора не се разнесоха викове - народът се стичаше към мястото на банкета.

Най-малкото, сега поне изглежда по-ведър отпреди. И по-често се усмихва.

На входа се разделяме. Влизам първа и хуквам към нашата маса с Уил и Кристина. Той влиза след мен минута по-късно и сяда при Зийк, който му подава тъмна бутилка. Тобиас я отклонява.

- Къде ходиш? - посреща ме Кристина. - Всички други се върнаха в спалното.

- Скитах наоколо - казвам. - Беше ми нервно, за да седя на едно място и да си приказвам с останалите.

- Няма никаква причина да ти е нервно - казва Кристина и поклаща глава. - Изпуснах те от поглед само за секунда, за да кажа нещо на Уил, и ти се изпари.

Долавям нотка на ревност в гласа. За пореден път изпитвам желание да й обясня, че бях добре подготвена за симулацията само защото съм по-различна. Вместо това, свивам рамене.

- Каква работа ще си избереш? - питам я.

- Мисля си да поискам такава като на Фор. Ще обучавам послушниците - отговаря тя. - Направо ще им изкарвам душите. Голям купон. Ами ти?

Само че аз бях толкова съсредоточена да завърша ини-циацията, че изобщо не помислих за това. Може да работя за някой от лидерите на Безстрашните, но те ще ме убият, ако разберат каква съм всъщност. Пък и май нямам голям избор.

- Мислех си..., че може да стана посланик в някоя от другите касти - казвам. - Това, че съм трансфер, ще ми е от полза.

- А аз така се надявах да кажеш водач на инструкторите при Безстрашните - въздъхва Кристина. - Защото Питър точно това иска. Не спря да се перчи в спалното.

- И аз искам това - обажда се Уил. - Дано се окажа преди него в класирането! О, и преди всички послушници, родени Безстрашни! Съвсем бях забравил за тях - той въздъхва. -Майчице, това ще бъде съвсем невъзможно!

- Не, не е - окуражава го Кристина. Тя посяга да хване ръката му и вплита пръсти в неговите, сякаш това е най-естественото нещо на света. Уил стиска дланта й.

- Имам един въпрос - казва Кристина и се навежда към мен. - Лидерите, които наблюдаваха твоята симулация..., се смееха на нещо.

- Нима? - Прехапвам устни до кръв. - Радвам се, че ужасът може да ги забавлява.

- Имаш ли представа кое точно препятствие е било това?

-Не.

- Лъжеш - отсича тя. - Винаги си хапеш бузата отвътре, когато лъжеш. Това те издава.

Преставам да си хапя бузата отвътре.

- Уил пък си цупи устните, ако това ще те успокои -добавя тя.

Уил тутакси слага ръка върху устата си.

- Добре де, добре. Страхувах се от... проява на интимност - отговарям.

- Интимност, значи - повтаря Кристина. - Нещо като... секс?

Цялата се напрягам. Насилвам се да кимна. Дори да бяхме само двете и наоколо да нямаше жива душа, пак щях да искам да я удуша на място. Прехвърлям през ум няколко хватки, с които бих нанесла максимални щети с минимално усилие. И се опитвам да я изпепеля с поглед.

Уил се смее.

- И как беше? - продължава тя. - Искам да кажа, някой просто... се опита да го направи с теб, така ли? Кой беше?

- Ами, нали знаеш... Някакъв мъж без лице - отговарям. -Какво стана с твоите молци?

- Нали обеща никога да не казващ?! - изписква Кристина и ме пляска по ръката.

- Молци - повтаря Уил. - Да не те е страх от молци?

- Само ако са на облак - отговаря тя. - Нещо като рояк молци. Навсякъде около мен. С всичките тия криле, крака и... - Тя потръпва и тръска глава.

- Направо настръхнах - казва Уил с престорен ужас. -Ето това е моето момиче. Твърдо като топка памук.

- О, я стига!

Някъде изпищява микрофон толкова остро, че запушвам уши. Поглеждам през залата към Ерик, който се е качил върху една от масите с микрофон в ръка и почуква с пръст по него. Когато тълпата Безстрашни утихва, той се прокашля и започва:

- Всички ние тук не сме много силни по речите. Красноречието е за Ерудитите - казва той. Тълпата избухва в смях. Питам се дали знаят, че навремето е бил Ерудит; че скрит под маската на безразсъдството, даже жестокостта, присъщи на Безстрашните, той е повече Ерудит от когото и да е друг в онази каста. Ако знаеха това, едва ли щяха да се смеят на шегата му. - Затова ще бъда кратък. Започва нова година и ние имаме нова група послушници. От по-малка група членове. Нека ги приветстваме.

При думата „приветстваме" в залата сякаш избухва взрив, но не от аплодисменти, а от ударите на юмруци върху масите. Вибрациите рикошират в грьдния ми кош и аз се ухилвам насила.

- Ние вярваме в храбростта. Ние вярваме в действието. Ние вярваме в освобождаването от страха и придобиването на умения да се преборим със злото в нашия свят, така че доброто да преуспява и процъфтява. Ако и вие вярвате в това, тогава сте добре дошли.

Въпреки убеждението си, че Ерик едва ли вярва в някое от тези качества, аз усещам как се усмихвам, защото аз пък вярвам в тях. Независимо доколко лидерите на Безстрашните са успели да изкривят идеалите на кастата, това все още са моите идеали.

Отново тропот на юмруци по масите, този път придружен и от бойни викове.

- Утре първите десет сред кандидатите ще изберат своята професия в зависимост от мястото си в класирането и това ще бъде първото им действие като пълноправни членове - продължава Ерик. - Знам, че вие всъщност с най-голямо нетърпение очаквате класирането. То е сбор от три вида резултати - първо, от показаните умения при сражение; второ, от степента със симулациите, и трето, от последния изпит, зоната на страха. Окончателното класиране ще видите на екрана зад мен.

В мига, в който от устата му се откъсва „зад мен", имената се появяват върху екрана, който е голям почти колкото стената. Срещу първото място е моята снимка и името ми. Трис.

Тежестта в гърдите ми изчезва. Не си давах сметка, че я има, д окато не ми олекна и вече не ме затиска като скала. Усмихвам се и цялото ми тяло изтръпва. Първа. Дивер-гент или не, в тази каста ми е мястото.

Забравям за войната, забравям за смъртта. Ръцете на Уил ме обгръщат и той ме стиска в мечешка прегръдка. Дочувам аплодисменти, смях и викове. Кристина сочи към екрана, очите й са широко отворени и пълни със сълзи.

1. ТРИС

2. ЮРАЯ

3. ЛИН

4. МАРЛИЙН

5. ПИТЪР

Пишьр се изправя. Сподавям въздишката си. Но след това прочитам останалите имена.

6. УИЛ

7. КРИСТИНА

Усмихвам се, а Кристина протяга ръце през масата, за да ме прегърне. Прекалено съм развълнувана, за да се дистанцирам от такива жестове на близост. Тя се смее в ухото ми.

Някой ме връхлита изотзад и крещи нещо в ухото ми. Юрая. Няма как да се обърна, затова само протягам ръка и стискам рамото му.

- Поздравления! - викам високо.

- Ти ги победи! - отвръща с вик той. После ме освобождаба от хватката си, смее се и се втурва обратно към групата на послушниците, родени Безстрашни.

Проточвам врат, за да погледна отново екрана. Преглеждам списъка с имена до края.

На осмо, девето и десето място са имена на послушници, родени Безстрашни, които нищо не ми говорят.

На единадесето и дванадесето място са Моли и Дрю.

Моли и Дрю отпадат. Дрю, който се опита да избяга, докато Питър ме стискаше за гърлото над бездната, и Моли, която разпространяваше лъжите на Ерудитите по адрес на баща ми, са вече безкастови.

Това не е точно победата, която жадувах, но въпреки това, е победа.

Уил и Кристина се целуват, доста сладникаво, мен ако питате. В ушите ми нахлува тропотът на Ьмруци на Безстрашни върху масите. После някой ме потупва по мото и когато се обръщам, виждам Тобиас да стои пред мен. Ставам, сияеща.

- Смяташ ли, че ако те прегърна, ще бъде прекалено компрометиращо? - пита той.

- Знаеш ли - отговарям, - изобщо не ми пука!

Надигам се на пръсти и притискам устни в неговите.

Това е най-хубавият момент в живота ми.

Миг по-късно палецът на Тобиас докосва инжектираното място на врата ми и всичко си идва на мястото. Представа нямам как не съм се досетила за това по-рано.

Първо: оцветеният серум съдържа предаватели.

Второ: предавателите свързват съзнанието на човек със симулационната програма.

Трето: Ерудитите са изобретили серума.

Четвърто: Ерик и Макс работят с Ерудитите.

Дръпвам се рязко от прегръдката на Тобиас и го поглеждам с разширени очи.

- Трис? - смутено казва той.

Тръскам глава.

- Не сега.

По-скоро исках да кажа „Не тук". Не и докато Уил и Кристина са на крачка от мен и са ме зяпнали с отворена уста - вероятно защото току-що целунах Тобиас; не и с цялата тая врява на Безстрашните наоколо. Въпреки това, трябва да му кажа колко е важно.

- По-късно - казвам. - Става ли?

Той кима. Даже не знам как ще му обясня всичко по-късно. Представа нямам как ще успея да си запазя здравия разсъдък.

Но със сигурност знам как Ерудитите ще ни накарат да воюваме.