Демонично стъкло

Трийсета глава

— Това е много лошо — беше единственото, което успях да изрека.

— Да, и аз някак си го схванах.

— Не, имам предвид истински лошо. До ниво, което просто не съм в състояние да си представя.

Арчър се наведе над ръба на кратера, а кълбото хвърляше блещукащи отблясъци в очите му.

— И става все по-лошо.

— Какво? Да не би този ров да яде котенца? Колко по-лошо би могло да бъде?

Загледах се в плоската скала, мигайки невярващо срещу силата, която се излъчваше от надписа върху нея.

— Откакто напуснах „Хеката“, започнах да разследвам историята на това място. През последните осемнайсет години от училището са изчезнали шестима ученици.

Най-после откъснах поглед от надписа и погледнах Арчър. Коленете ми се подкосиха, а стомахът ми се сви от предчувствие, но продължих да го играя адвокат на дявола.

— Това не е кой знае какво. Бил ли си някога в обикновено училище, Крос? В някои от тях изчезват шестима ученици, да кажем, само за седмица.

— Софи, две от тези ученички са Ана и Частън.

Знаех, че е сериозен, защото много рядко използваше първото ми име, а коленете ми ме предадоха и се отпуснах на земята.

— След атаките и двете изчезнаха — каза Арчър.

— Не — възразих аз, мислейки си за Дейзи онази вечер в „Шели“. Колко беше сигурна, че няма начин Окото да проникне там. — Не, родителите им са ги отвели.

Той се изправи и се доближи до мен.

— Ти виждала ли си ги някога? — попита тихо. — Някой от нас виждал ли ги е?

Умът ми започна да препуска. Г-жа Касноф ни каза, че родителите им са дошли да ги вземат и ще пропуснат годината. Възможно било да се върнат отново след края на лятото.

Но не, никога не бях виждала родителите им.

— Аз ги посетих — продължи Арчър. — И на четиримата им бяха направени някакви тежки заклинания. Бяха убедени, че дъщерите им ще прекарат лятото в училището. Казаха, че разговарят с тях веднъж седмично. Но никой от нашите хора не успя да локализира нито Частън, нито Ана.

Умът ми препускаше. Демони, липсващи ученици…

Защо животът ми изведнъж се превърна в някаква адска мистерия?

— Добре, но това би означавало, че…

Не можех да изрека следващите думи. Бяха твърде невероятни.

— Това би означавало, че г-жа Касноф стои зад всичко това, а ако случаят бе такъв, баща ми щеше да знае нещо.

— Не е задължително — каза той. — „Хеката“ и всичко на остров Грималкин са изцяло под властта на г-жа Касноф. Баща ти само се подписва, когато се налага някое дете да бъде пратено тук, и като изключим това, цялата власт е в нейните ръце.

Браво, добре се е подредил баща ми.

Изправих се и се преместих на няколко крачки от ръба на кратера.

— Значи смяташ, че Частън и Ана са отведени, за да бъдат превърнати в демони?

— Според мен пасва. Дейзи и Ник също са тийнейджъри. Такава е била и Алис навремето. Може би г-жа Касноф смята, че така е по-лесно, защото вече са били достатъчно близки с тъмната страна.

— Но защо? Защо тя изобщо би искала да създава демони?

— Може да не е само тя. В крайна сметка, сестра й работи в Съвета. Баща им е бил председател. Мисля, че тук има нещо по-дълбоко, отколкото се вижда на пръв поглед.

Ритнах една буца пръст и тя падна в кратера, като се приземи на плочата. В първата секунда ми се стори, че видях нещо да помръдва, но може да е било просто трик от светлината.

— Крос, баща ми смята, че ако хване хората, които са направили Ник и Дейзи демони, може да ги принуди да ги превърнат обратно в хора, с което да предотврати война между Окото и магическия свят. Но ако се окаже, че Касноф са зад всичко това?

Арчър се изправи и изтупа косата си с ръка.

— Да, както вече установихме, това е лошо.

— Тогава… защо искаше да ми го покажеш? Ти и твоите хора бихте могли да се справите с това. Защо рискуваш да те изритат от клуба на Чудовищомразците?

— Защото не бихме могли да се справим с това. Поне аз не мисля, че можем.

— Вече ми каза, че имате няколко вещери, които работят за вас. Защо не отиде при тях?

— Не са кой знае колко, а и повечето са скапаняци. Виж, просто го приеми като предложение за мир, става ли? Това е моят начин да ти кажа, че съжалявам, задето те излъгах. И че извадих нож в твое присъствие, макар и само за да отворя скапания прозорец и да се измъкна, преди да ме превърнеш в пара.

Повечето момичета получават цветя. Аз получих мръсна дупка, в която създават демони. Яко.

— Благодаря — отвърнах аз. — Но не искаш ли да участваш в това?

Той ме погледна и не за пръв път ми се прииска очите му да не бяха толкова тъмни. Би било добре да имах някаква представа какво се случваше в главата му.

— От теб зависи — каза той.

Майка ми винаги казва, че не разбираме решенията, които променят живота ни, защото са незначителни на пръв поглед. Вземаш този автобус вместо следващия и там срещаш своята сродна душа, такива работи. Но понякога, като например сега, нямаше никакво съмнение, че моментът беше един от онези, които променят живота ти. Ако кажа на Арчър не, значи да не го видя никога повече. Баща ми и Джена няма да са ми ядосани, а Кал… Ако му кажа да, изведнъж всичко става толкова оплетено, че в сравнение с него прическата на г-жа Касноф е нищо.

И макар да съм авантюристка, обичаща заплетените ситуации, знаех какъв трябва да бъде отговорът ми.

— Рискът е прекалено голям, Крос. Може би някой ден, когато стана председател на Съвета, а ти си… е, каквото там ще станеш в йерархията на вашия орден, можем да измислим нещо за съвместна работа.

Изведнъж си представих мрачната картинка с мен и Арчър, седнали на заседателна маса и обсъждащи бойните планове върху бяла дъска. Гласът ми леко потрепна, но продължих:

— Но засега е твърде опасно.

И то не защото практически всеки от близките ни би искал да убие другия, ако разбере. А защото без никакво съмнение все още бях влюбена в него и предполагах, че може би той също изпитва нещо подобно към мен и няма как да предотвратим Апокалипсиса на чудовищата или Третата световна война, без да се издадем.

Не че бих му казала нещо от това.

Лицето му беше пребледняло.

— Добре. Схванах.

— Крос… — започнах аз, но изведнъж очите му се ококориха от ужас.

В същия миг чух как нещо пълзи зад мен. Това нямаше как да е добро. Според досегашния ми опит нищо приятно не пълзи.

Въпреки това ни най-малко не бях подготвена за кошмара, който излезе от кратера.