Чародейката

Глава 70

Софи и Джош се катереха след Цагаглалал по стъпалата на Пирамидата на слънцето.

А чудовищата тичаха след тях.

С кучешките си крака анпу лесно се катереха по пирамидата, но биковете, мечките и глиганите се движеха по-бавно — високите, тесни стъпала ги затрудняваха, бяха толкова стръмни, че все едно се изкачваш по стълба. Фучащи коткоглави хибриди подскачаха на четири лапи от стъпало на стъпало. Те щяха да стигнат до близнаците първи.

По камъните заваляха стрели и една топка тонбогири рикошира с писък от стъпалото до ръката на Софи, обсипвайки я със ситни късчета злато, които отскочиха със звън от бронята й.

— Колко стъпала остават до върха? — попита Джош.

— Много — рече мрачно Цагаглалал. — Прекалено много. Никога няма да успеем.

— А защо трябва да стигаме до върха? — попита Софи. Рискува да хвърли бърз поглед надолу и веднага й се прииска да не го бе правила. Стотици създания — може би дори хиляда — се носеха по стълбите след тях. Тя зърна някакво движение с крайчеца на окото си и предположи, че от другите страни тичат още. Зверовете щяха да ги връхлетят от всички посоки и да ги смажат.

— Мощ — каза простичко Цагаглалал. Изчака близнаците да я настигнат. — Тази пирамида не е просто една сграда. Мислете за нея като за гигантска батерия. Построена е от много специални материали по много прецизни планове и внимателно изчислени ъгли. По едно време шепа Велики древни управлявали целия свят от върха на тази пирамида. Те създали първите Сенкоцарства. Когато една отклонила се от пътя си планета заплашвала да се блъсне в тази, те използвали силата на това място, за да я пленят и да я поставят в орбита като луна. Но с времето тези умения били забравени, а Великите древни вече ги няма — те са мъртви, Променени или са заминали в създадените от самите тях Сенкоцарства. Силата обаче още си е тук: от върха на тази пирамида можете да управлявате целия свят.

— По-бавно — изпъшка Джош. Дишаше тежко и сърцето му блъскаше в гърдите, така че чак бронята му отекваше.

— Джош — каза Софи. — Нямаме време. Те са близо.

— Продължавайте — изрече той задъхано. — Аз ще ги задържа. — Вдигна ръка и аурата му започна да се издига като златен дим.

— Не! — извика Цагаглалал. — Не бива да я хабиш. Ще имаш нужда от всяка частица сила за… за по-късно.

— Но ако не използваме аурите си, няма да има по-късно — настоя Джош.

Земята отново се разлюля и треперенето премина нагоре по стъпалата. Две от огромните създания с бичи глави измучаха, когато загубиха равновесие и се затъркаляха надолу по стълбите, блъскайки се в дузина други и повличайки ги със себе си.

— Ами ако само един от нас използва аурата си? — попита той.

Цагаглалал гледаше бързо приближаващите се анпу. По пирамидата вече се катереха хиляди създания.

— Ти, Джош. Само ти. Софи, пази си силата.

Софи отвори уста да протестира, но Цагаглалал поклати глава и размаха пръст насреща й. Момичето се ухили широко.

— След десет хиляди години пак ще размахваш пръст по същия начин.

Джош се обърна, седна на стъпалата и сложи ръце върху наколенниците си.

— Джош, наистина не мисля, че сега му е времето… — започна Софи.

Джош засвирука. Пет ноти отекнаха ясни и чисти във въздуха. Всички анпу наостриха уши.

— Джош? — рече въпросително Софи.

— Нали се сещаш за твоята татуировка-спусък? — извика й той.

Тя кимна. Дебела черна лента обвиваше дясната й китка като гривна. От вътрешната й страна имаше идеален златен кръг с червена точка в центъра. Когато й се налагаше да призове Огнената магия, тя просто натискаше точката.

— Аз пък си имам подсвирване-спусък. — Той отново изсвири петте ноти.

— Това е мелодията от… — Беше й толкова позната, но й бе трудно да си спомни заглавието на филма.

— „Близки срещи от третия вид“ — каза той и я изсвири още веднъж. — Вирджиния Деър ме научи на Въздушна магия, докато бяхме на Алкатраз. — Той млъкна и се намръщи. — Това днес ли беше или вчера?

Едно озъбено коткоглаво същество се метна през последните десет стъпала към Джош. Копешът на Цагаглалал разсече въздуха, минавайки достатъчно близо, за да отсече мустачките му. То се опита да се извърне в полет, но се удари в стъпалата и се плъзна надолу.

— Джош, ако ще правиш нещо… — подкани го Софи.

— Седни до мен — каза той. — Ти, също, лельо Агнес… Цагаглалал.

— Сега едва ли му е времето за седене — възрази Цагаглалал.

— Довери ми се — отвърна той със зловеща усмивка.

Софи приседна на стъпалото от дясната страна на Джош, а Цагаглалал се настани нервно отляво.

— Дори зверовете изглеждат изненадани — промърмори тя.

— Хванете ме подръка и се дръжте.

Джош подсвирна отново.

Цагаглалал изсумтя, когато земята пак се размърда. Трусовете се учестяваха. А после осъзна, че не се движат камъните под нея. Тя дори вече не седеше на тях. Издигаше се бавно във въздуха.

Джош се бе ухилил широко.

— Това не е ли най-якото нещо на света? — попита той. — Вирджиния ми показа как да го правя. — Отпусна краката си да висят и Софи последва примера му. — Със сигурност е по-добро от ходенето. — Тримата се въртяха бавно един около друг, докато се издигаха към небето.

— Стоя върху въздух — каза Софи, тъпчейки с крака.

— Втвърден въздух — това е на същия принцип като въздушната възглавница. — Джош се обърна към Цагаглалал. — Ти какво мислиш?

Тя се усмихна.

— Трябваше да видиш физиономиите на анпу.

Те се издигаха все по-бързо и по-бързо, покрай тях летеше студен въздух, а стъпалата долу се размазваха пред очите им. Градът се смаляваше; множеството битки се превърнаха в огнени точици.

Щом доближиха върха на пирамидата, Софи погледна надолу между краката си и видя някаква тъмна маса да пълзи нагоре по стъпалата. Осъзна, че това са анпу и другите хибриди.

— Те продължават да се катерят. Хиляди са.

— Няма да спрат, докато не бъдат отзовани — каза Цагаглалал.

— А нито Бастет, нито Анубис ще го сторят. Искат ви мъртви.

Софи вдигна поглед.

— Колко остава до… Я, има някой на стъпалата горе — каза тя разтревожено. — Прилича на… — Млъкна, внезапно онемяла.

Облечен в лъскава червена броня, Прометей седеше на стъпалата близо до върха на пирамидата, подпрял ръце на бедрата си и сплел пръсти.

— А, ето ви и вас — каза той любезно. — Чакахме ви.

— Ние ли? — попита немощно Джош. Започваше да се уморява.

— Защо не направите кръгче около пирамидата — предложи небрежно Прометей.

С огромно усилие на волята Джош накара въздушната възглавница да заобиколи върха по посока на часовниковата стрелка и те видяха Сен Жермен, който се бе изтегнал на едно стъпало и драскаше в бележника си. Той им махна.

— Чудесна вечер, нали? — извика французинът. — Погледнете само този залез — определено е музикален.

Паламед и Уилям Шекспир бяха от северната страна на голямата пирамида. Барда погледна към Сарацинския рицар и му посочи тримата, които прелитаха бавно покрай тях.

— Ето, това е нещо, което не се вижда всеки ден.

Накрая минаха от източната страна, която вече бе потънала в дълбока сянка. Жана д’Арк седеше с кръстосани крака на едно стъпало, затворила очи и положила ръце в скута си с обърнати нагоре длани. Тя отвори очи, усмихна се лъчезарно и килна глава настрана.

— Много хубава броня, Софи. — Докато говореше, разпери ръце и въздухът внезапно се изпълни с аромата на лавандула, а после собствената й сребърна броня обгърна тялото й.

— Какво правят те тук? — попита Софи.

— Дошли са да ви пазят и защитават — обясни Цагаглалал, докато се издигаха по-нависоко, наближавайки върха на пирамидата. — Ще задържат анпу колкото се може по-дълго. Но не се бавете прекалено.

— За какво говориш? — попита Джош. Започваше да трепери от напрежението от поддържането на въздушната възглавница.

— Близо ли сме вече? Не мога да продължавам още дълго.

— Приближи ни до стъпалата — заповяда Цагаглалал. — Веднага!

Едва бяха стигнали до каменното стълбище, когато Джош клюмна. Софи и Цагаглалал му помогнаха да изкачи с олюляване последните половин дузина стъпала до върха на пирамидата…

… точно когато кристалната вимана на Изида и Озирис се спусна от небето и кацна на плоския покрив.

— Това е краят — промълви Цагаглалал. — Сега вие трябва да решите съдбата на света — на този свят и на всички други светове и Сенкоцарства. — Тя бръкна под бронята си, извади малък изумруден правоъгълник и го притисна в ръцете на Джош. — Но преди да вземете окончателното си решение, може би трябва да прочетете това.

— Какво е?

— Прощален дар от Авраам Мага. Последното съобщение, което е написал някога — каза тя. Спря се на края на стълбите, обърна се и хвана ръцете на близнаците в своите. Усмихна се тъжно, а големите й сиви очи блестяха в гаснещата светлина. — Надявам се, да ви видя отново след десет хиляди години. Бъдете добри със старата си леля Агнес и знайте, че тя много ви обича. — После Цагаглалал ги целуна по бузите, извърна се и слезе да застане до Прометей, оставяйки близнаците сами на покрива с Изида и Озирис.

Джош погледна към Софи.

— Само ти и аз — каза той.

— Както винаги.

После двамата тръгнаха заедно към виманата.