Чародейката

Глава 53

След унищожаването на сфинкса всички чудовища, събрани на Алкатраз, изведнъж осъзнаха, че не са сами на острова. Повечето се нахвърлиха едно върху друго зад металните решетки на затворническите килии и каменните стени заехтяха от крясъци и вой. Въздухът се изпълни с нова миризма: медния дъх на кръв.

Черния ястреб поведе Били и Макиавели по дълъг коридор с редящи се от двете му страни килии, който се наричаше Мичиган Авеню. Один помагаше на ранените Хел и Марс, които се движеха в тила, и ги пазеше от създанията, изскачащи от тъмните ъгли.

Били Хлапето се засмя.

— Толкова са заети да се ядат едни други, че изобщо не им пука за нас.

— Не е тъй — прошепна Хел и облиза устни. — Много от тези създания… — Камшикът й разсече във въздуха три прилепа-вампири с човешки глави. — Много от тези създания са ловци на хора и кръвопийци. Вие тримата — каза тя и посочи с дръжката на камшика към Били, Макиавели и Черния ястреб, — миришете като угощение за тях. Ще продължат да ви връхлитат.

— Да не би да казваш, че мириша? — попита Били.

Ноздрите на Хел се издуха и тя вдиша дълбоко.

— Като печено пиле. Със съвсем мъничко розмарин.

— Ами вие? — попита Били, обръщайки се към тримата Древни. — Искате да кажете, че вас няма да ви докоснат?

Один сви рамена.

— Никой не е в безопасност — каза той. — Макар и да не сме хора, все пак сме месо, а бедните твари са гладни.

— Ти им съчувстваш? — попита Макиавели. Италианският безсмъртен кървеше от леко порязване на темето и изглеждаше сякаш носи червена маска.

— Те не са тук по свой избор — отвърна Один. — Затворници са, също като хората, които са живели тук едно време.

— И въпреки това ще ни убият и ще ни изядат — рече мрачно Марс. Извъртя се странично, когато от една тъмна килия се надигна триглава змия и изплю срещу него струи гъста жълта отрова. Мечът му се издигна и спусна, и две от главите се търкулнаха на земята. — А ако се доберат до града, ще пируват в продължение на седмици или дори месеци, преди да бъдат заловени.

— Никой няма да напуска острова — рече мрачно Черния ястреб. Беше прикрепил обратно два от листовидните върхове за копия към дървени пръти и удряше долния им край в земята. — Ще стоим и ще се бием.

— Значи ще умреш — каза Хел.

— Хората цял живот ми го повтарят — рече Черния ястреб, клатейки глава. — А аз още съм тук, докато те не са.

От една килия се появи дребен минотавър и отпусна тежките си раздвоени копита върху рамената на Били Хлапето, събаряйки го на колена. Ръката на Макиавели се раздвижи, оставяйки след себе си противния мирис на змия. Минотавърът изведнъж нададе вой, замята глава насам-натам и почна да се чеше неистово, дерейки собствената си плът. Черния ястреб замахна с дръжката на едното копие и подсече краката на създанието. То се стовари с грохот на пода и се затъркаля, като пищеше и се чешеше бясно.

— Щипалки и бълхи — каза Макиавели с усмивка. — Винаги съм ги смятал за крайно подценявани насекоми. Особено когато са напъхани в ушите.

— Напъхал си щипалки в ушите му? — рече Били и потрепери.

— Това е гадно.

— Напълно прав си. Може би предпочиташ да го бях оставил да си гризне от теб?

Преди Били да успее да отговори, от отворената врата в края на коридора се появиха два сатира. Те имаха закърнели човешки туловища и рога и крака на кози. И двамата бяха въоръжени с къси костени лъкове. Изблеяха радостно, поставиха на тетивите си стрели с черни върхове и ги изпънаха.

Макиавели описа полукръг във въздуха с ръката си, като разтваряше и свиваше пръсти с мълниеносна бързина.

Блеенето на сатирите премина в уплашени писъци, когато тетивите им се превърнаха в гърчещи се змии и запълзяха нагоре по ръцете им. Те захвърлиха лъковете и побягнаха навън в нощта.

— Илюзия — каза Макиавели. — Това винаги е било моя специалност.

— Ти си пълен с изненади — каза Били впечатлен.

Италианецът повдигна вежда.

— Нямаш представа колко си прав.

Групата от Древни и безсмъртни се втурна по коридора през една тясна врата. Зад нея имаше редица от стаи със стъклени стени, които водеха навън, към вонящата мъгла. Сатирите бяха изчезнали, но тъмнината бе пълна с неприятни звуци. Страховити силуети се движеха в мрака и Марс и Один замахваха с мечовете си към всеки, който се приближи твърде близо.

— Чакайте малко. — Макиавели спря на вратата, опитвайки се да се ориентира. — Трябва да разберем къде на острова се намираме.

— Току-що излязохме от административната сграда — каза веднага Черния ястреб.

— Откъде знаеш? — попита италианецът.

Индианският безсмъртен хвана Макиавели за ръката и го завъртя лекичко. Точно над вратата, от която бяха излезли, бе издялан орел с разперени крила върху американски флаг с формата на щит. Под тях ясно се виждаше олющеният надпис „Административна сграда“.

— Фарът трябва да се намира почти право отсреща — каза Черния ястреб, сочейки през мъглата.

— Но къде е Ареоп-Енап? — попита Марс. — Фламел използва папагала, за да ни каже, че Стария паяк е на острова.

Мъглата се сгъсти във водни капчици, които образуваха лицето на Хуан Мануел де Аяла. Всички — дори и Марс — подскочиха уплашено.

— Замалко да ми докараш сърдечен удар — промърмори Хел.

Били Хлапето се ухили.

— Не знаех, че имаш сърце.

— Вляво от вас — прошепна призракът с глас от пукащи се мехурчета — се намират развалините на Дома на надзирателя. Ареоп-Енап е вътре.

— Да вървим — подкани ги Били и се обърна да тръгне.

— Били, чакай! — извикаха едновременно Макиавели и Черния ястреб.

Американецът не им обърна внимание. Движейки се внимателно през мъглата, започна да различава високата колона на фара вдясно от себе си, а после и смътните очертания на сиви стени и празни прозорци отляво. Изведнъж зърна някаква фигура — висока, безформена, забулена в мъгла — да минава зад един от отворите. На Били му се стори, че създанието има бяла грива, спускаща се по гърба му. Кентавър ли беше или още един сатир? Видя как то спря и се обърна, взирайки се в него с бледото си лице. Надигна ноктестите си пръсти и ръцете на Били посегнаха бързо към кръста му, той измъкна върховете на копията от колана си и ги запрати със свистене през въздуха…

… точно когато Пернел Фламел, с блестяща от влагата бяла коса, пристъпи напред, вдигнала ръка за поздрав.