Чародейката

Глава 40

Марс, Один и Хел се приготвиха за последна битка в коридорите на затвора.

— Те просто са прекалено много! — извика Марс. Древният стоеше в един коридор срещу тълпа сиви мъхести хора29. Те бяха ниски и закърнели, кожата им приличаше на дървесна кора и бяха покрити с гъст мъх. Макар че имаха само дървени мечове и копия, оръжията им бяха смъртоносни. Бронята на Марс бе надраскана и разкъсана и той кървеше от десетки малки рани.

Чу как вляво зад него Один изпъшка и разбра, че едноокият Древен е получил нова рана. Той се биеше с дузина мръсни байтали.

— Не е срамно да избягаш, за да доживееш да се биеш друг ден — изсумтя Один на изгубения език на Дану Талис.

Зад тях, подпряна на една стена, лежеше Хел. Беше успяла да отблъсне един космат минотавър с дългия си метален камшик, но не преди рогата му да оставят дълбоки рани в хълбока й и по лявата й ръка.

— Бягането щеше да е добра идея — изпъшка тя, — ако имаше къде да бягаме.

След като бяха осъзнали, че ако останат в двора за разходки, рано или късно ще бъдат надвити, тримата Древни бяха тръгнали да си проправят път през коридорите на затвора. Атакувани от всички страни от кошмарни създания, те бяха избили десетки, но на мястото на всяко убито се появяваха три нови. Всяко създание бе различно: някои се биеха с оръжия, други със зъби и нокти, но любопитното беше, че не се биеха едно с друго. Бяха се съсредоточили изцяло върху тримата Древни.

— Те са гладни — каза Хел. — Вижте ги, повечето са кожа и кости. Вероятно цели месеци са ги държали в дълбок сън в тези килии. А сега, като животни, събуждащи се от летаргия, те имат нужда да ядат. За нещастие, ние сме единственото, което става за ядене.

— Чудя се защо не се нападат взаимно — рече Марс.

— Сигурно са под въздействието на някаква ограничаваща магия — предположи Один.

— Мисля, че нещата са по-прости — изфъфли Хел. — Мисля, че не могат да се виждат едно друго. Могат да виждат само нас.

— Разбира се! — възкликна Один. — Наложена им е илюзия.

Марс замахна с меча си към двама мъхести мъже — а можеше и да са жени; трудно бе да се каже под всичкия този мъх и козина — и те залитнаха назад, без да се смутят от ударите по дървената им кожа.

— Ако можехме да премахнем магията… — започна той.

— … те щяха да се нахвърлят едно срещу друго — рече Хел. — Това би улеснило задачата ни.

Докато Древните си пробиваха път по коридора между редиците от клетки, отвсякъде ги сечаха, мушкаха и хапеха, деряха кожата им и я разкъсваха. Трудно им беше да използват аурите си за изцеряване на раните, докато тичат и се бият. А и вече започваха да се изморяват, аурите им отслабваха и разбираха, че някои от раните им са се инфектирали от отровните зъби и нокти на чудовищата.

Един виещ кукубут скочи от една от горните килии върху Марс. Дългите му зъби защракаха, хапейки ушите на Древния. Один хвана създанието за опашката, завъртя го веднъж-дваж и го запрати през целия коридор. То се удари в стената толкова силно, че напука зидарията.

Хел беше нападната от дузина рогати полтъргайсти. Всеки от тях бе с размерите на малко дете, изцяло покрит с козина, освен около очите. Те хапеха, щракаха със зъби и навеждаха глави, мъчейки се да я намушкат с късите си, остри рогца. Марс сграбчи два от тях за краката и ги използва като тояги срещу останалите, за да ги накара да отстъпят. Двата, които държеше, се гърчеха и извиваха, пищяха и дращеха ръцете му, ломотейки на език, от който косата му настръхваше.

Один имаше насреща си байталите. Лицата им бяха на красиви млади мъже и жени; телата им бяха скелетоподобни, а краката им представляваха кръстоска между човешки нозе и птичи нокти. Те се биеха с кожестите си прилепови крила, увенчани с по един дълъг, закривен пръст. Байталите бяха кръвопийци и притежаваха характерните за вида им огромни свирепи зъби.

— Иска ми се моите вълци да бяха сега с мен — промърмори Один. — Набързо щяха да видят сметката на тези мръсни гадини. — Той изсъска от болка, когато едно крило с шип на върха разпори ръката му от китката до лакътя.

А после мечът на Марс разсече крилата на нападащия байтал, като че ли бяха от хартия, а камшикът на Хел проби дупки в друг.

Один призова аурата си. Въздухът се изпълни с мирис на озон и сив дим затрептя върху плътта му. Той се съсредоточи върху раната на ръката си. Бликащата кръв спря, но раната не се затвори.

— Аурата ми е почти напълно изчерпана — промърмори той и се облегна изтощено на една стена.

Хел притисна нокти към разкъсаната ръка на чичо си и стисна. Кървавочервената й аура припламна веднъж, а после избледня до розов дим.

— Не става. Нещо изсмуква енергията ни — каза тя.

Тръпка премина през събралите се чудовища, но вместо да се нахвърлят върху тримата, те започнаха да се отдръпват. Минотавърът посочи към Хел и многозначително облиза дебелите си устни. Тя оголи зъби и му се изплези.

— Те отстъпват — каза Один. Опита се пак да призове аурата си, но само рядка сива мъглица заигра по кожата му.

— Обзалагам се, че това не е добра новина — рече Марс. По стената затанцува сянка. — Нещо идва — добави той.

Чудовищата се разделиха и измежду тях пристъпи един сфинкс. Тялото му бе на огромен лъв с орлови крила. Главата му бе на млада жена, която изглеждаше красива, преди да отвори уста, оголвайки острите си зъби и змийския си език. Сфинксът се усмихна и килна глава на една страна. Дългият му черен раздвоен език затрепка, вкусвайки въздуха.

— О, усещам вкуса на аурите ви. Много са сладки. — Той облиза устни, докато се приближаваше, забивайки нокти в камъните на пода. — Цял живот чакам да изям спомените на някой Древен и изведнъж се появяват цели трима. Какви ли чудеса ще ми разкриете?

— Знаех си, че нещо изсмуква аурите ни — промърмори Хел. Сфинксът притежаваше способността да изпива енергията на всяка аура.

— Значи вие сте Марс, Один и Хел. Майка ми понякога ми говореше за вас. Не ви харесваше. Най-вече теб — обърна се той към Хел. — Казваше, че си грозна.

Древната се засмя.

— Мислиш ме за грозна? — Тя раздвижи уста и кучешките й зъби щръкнаха изпод долната й устна, при което поразително заприлича на глигана, който наскоро бе изяла. — Познавах майка ти и преди, и след като Промяната я завладя. Тя поначало си беше грозотия и да ти кажа, след Промяната не се забелязваше голяма разлика. Беше толкова грозна, че дори вълшебните огледала не искаха да говорят с нея. Беше толкова грозна, че… — Хел щеше да продължи, но Один я хвана за ръката и поклати глава.

— Достатъчно!

— Но това е самата истина — възрази Хел. — Майка му беше толкова грозна…

— Ти си рожба на Ехидна30 — рече безстрастно Марс. Заби върха на меча си в земята и подпря ръце върху дръжката. — Ние я познавахме. Тя ни беше роднина. Което означава, че и ти си ни роднина. — Той разпери едната си ръка. — Чудя се дали не се биеш на грешната страна?

Сфинксът поклати красивата си човешка глава.

— Аз съм на правилната страна. На страната на победителите.

— Дий го няма вече — каза Марс.

— Аз не работя за Дий — рече бързо сфинксът. — Дий е глупак, опасен глупак. Той се опита да ни предаде и беше обявен за утлага. Не, аз работя за Кетцалкоатъл.

— Внимавай с него — посъветва го Один. — Не може да му се има доверие.

— О, не знам. Той каза, че можел да ми даде истинско човешко тяло. — Чудовището направи крачка напред, дращейки с лъвските си нокти по камъка. — Наистина ли е способен на това?

— Вероятно — отвърна Марс.

— А ти?

Марс поклати глава.

— Ами ти, Один, или ти, Хел? Можете ли да ми дадете човешко тяло?

Хел поклати глава, но едноокият Древен каза:

— Аз не бих могъл, обаче познавам някои, които могат. Мога да те отведа в едно Сенкоцарство, където ще ти отгледаме най-съвършеното тяло и ще прехвърлим съзнанието и спомените ти в него.

— Кетцалкоатъл каза, че можел да промени формата на това тяло. Може ли? — попита сфинксът.

— Вероятно — каза Один. — Кой знае на какво е способно онова чудовище?

— А защо си тук? — попита Марс.

— Дойдох да пазя нашите уродливи гости, а после и да бдя над Пернел Фламел. Обещаха ми нейните спомени като награда.

— Тя не избяга ли? — попита Марс със свирепа усмивка.

— Изплъзна ми се. Когато се добера до континента, ще сметна за свой дълг да я издиря. Надявам се да е още жива, за да мога да я убия. Надявам се също да й е останала достатъчно аура да се възкреси, за да мога да я убия повторно.

— И по-добри от теб са се опитвали да я убият и са се проваляли — рече Марс.

— Тя е човек. А всички човеци са слаби. Измъкна ми се, защото имаше късмет. — Сфинксът отметна глава назад и вдиша дълбоко. — Сега ще изсмуча аурите ви и ще изпия спомените ви — обяви той. — Това ще бъде истински пир.

— Ще се погрижа да си мисля възможно най-отвратителните неща, докато ме изсмукваш — обеща Хел. — Ще ти причиня разстройство.

Сфинксът пристъпи напред и тримата Древни почувстваха внезапен прилив на топлина, а после цялата им енергия ги напусна. Във всичките им дребни рани избухна болка, а по-сериозните се отвориха наново.

Марс излезе пред другите двама и се опита да вдигне меча си, но той тежеше, като че ли бе от олово. Въздухът се изпълни с миризмата на изгоряло месо и трептяща пурпурночервена мъгла се заиздига от плътта му. Зад него сивата аура на Один се събра около едноокия Древен и кървавочервени изпарения се закъдриха от петнистата плът на Хел. Миризмите на озон и на гниеща риба се смесиха с тази на изгоряло месо.

— Мирише ми на барбекю — измърка сфинксът. — Стоя на този остров от месеци. — Ноктите му затракаха, когато продължи към тях. — Дойдох, защото ми обещаха пир. Бях лишен от спомените и аурата на Вълшебницата. Но вие тримата сте повече от добра компенсация за това разочарование.

Марс падна на колена и мечът му издрънча върху камъните. Один рухна на земята до него. Единствено Хел остана на крака, но само защото бе забила дългите си нокти дълбоко в стената, за да се задържи. Искаше й се сфинксът да дойде няколко крачки по-наблизо, за да се опита да се хвърли срещу него. Макар че тялото му бе лъвско, главата му бе на дребно и крехко човешко същество.

Сфинксът спря и килна глава на една страна.

— Мислиш ли, че ще можеш да го сториш, Древна? Мислиш ли, че имаш силите да се метнеш срещу мен? Аз не смятам така. Струва ми се, че първо ще изям теб. — Деликатните му ноздри се издуха, когато вдиша дълбоко, и дългият му черен змиевиден език затрепка във въздуха. — Непокорството ти ще придаде известна пикантност на ястието.

Хел се опита да замахне с камшика си, но едва успя да го вдигне от земята; разбра, че няма сили да изплющи с него във въздуха.

— Смело — каза сфинксът. — Но и глупаво. Ти си обречена, Древна. Сега само чудо може да те спаси.

— Знаеш ли — разнесе се един нов глас, изпълвайки коридора, — през живота ми са ме наричали по много начини. Но никога досега не са ме наричали чудо.

Сфинксът се завъртя със съскане.

Сам-самичък по средата на коридора стоеше американският безсмъртен Били Хлапето.

Сфинксът направи крачка към Били.

— Изглежда сбърках, като казах, че ще изям първо Хел. Май ще започна с американско предястие. Да си възбудя апетита. — Без предупреждение задните му крака се присвиха и той се метна през коридора с протегнати нокти и раззината паст.