Чародейката

Глава 30

Нереидата беше огромна.

За разлика от двете си зеленокоси спътнички, тя бе плешива и от едната страна на лицето й минаваше дълъг, стар бял белег с набръчкани вдлъбнатини, а окото й представляваше млечнобял глобус. Устата й зейна и от нея се изтръгна гъргорещ писък; обезобразеното чудовище се надигна на опашката си и замахна с един зловещо заострен камък право към Пернел.

Вълшебницата се дръпна рязко назад и загуби опора. Падна с трясък върху леда, който моментално се разцепи надве. През пукнатината нахлу солена вода.

Никола запрати шепа зелена аура в лицето на създанието. Морската вода, покрила нереидата, замръзна в напукан слой лед — от главата, през гърдите и корема й, та чак до опашката й, — превръщайки я в плътен леден блок. Алхимика изтръгна тризъбеца от пръстите на създанието, миг преди тежестта на леда да го катурне и повлече под вълните. Мушна с оръжието към една нереида, която се мъчеше да издрапа върху пътеката. Тя цопна обратно във водата, пляскайки с опашка.

Все още по гръб, Пернел ритна към третото създание, което се опитваше да я завлече в морето. Запрати късчета лед в очите на нереидата, но тя продължи да се измъква с пълзене от водата, забивайки дългите си нокти в ледената пътека.

Тогава Никола плисна от аурата си в нея. Нереидата моментално се превърна в леден блок, но теглото й отново разчупи пътеката надве, оставяйки Пернел върху мъничък правоъгълен къс бързо топящ се лед.

А водите около тях се изпълваха с нереиди.

Никола притисна ръка към окачения на врата си скарабей и почерпи от резервите си сила. Разперените му пръсти пратиха дебели струи зелена аура през морето. Водата моментално се покри с кристален зелен килим, пленявайки нереидите под повърхността. Те завиха и заудряха по ледената преграда.

Пернел скочи от своето парче лед, точно преди то да се разтопи. Приземи се върху зеления килим и се подхлъзна по замръзналото море. Никола й протегна тризъбеца и тя се улови за него, като при това едва не го събори.

Замръзналият зелен килим се пръсна и морето около тях закипя от свирепи нереиди, вълните се пенеха от зелени коси и рибешки опашки.

Вълшебницата посочи наляво.

— Островът е насам. — Грабна тризъбеца от ръката на съпруга си и замахна към една нереида, която изскочи от водата. Създанието изквича, когато острите каменни върхове отсякоха кичур зелена коса; после се пльосна по гръб на леда и побърза да се шмугне във вълните. Пернел замахна към друга. Създанието се преметна във въздуха, в опит да избегне оръжието, но Пернел успя да го одраска леко отстрани по главата. После Вълшебницата замахна отново. Тризъбецът жужеше от сурова сила, оставяйки във въздуха воня на риба, и тя изведнъж си спомни къде го бе виждала преди: в тунелите под Алкатраз, в ръцете на Морския старец.

— Това е тризъбецът на Нерей — извика тя на Никола. — Чудя се как ли го е загубил.

— Не е било доброволно, бас държа — изсумтя съпругът й. Притиснал ръка към скарабея на гърдите си, той се съсредоточи върху създаването на нов участък от ледения мост, но силите му бързо се изчерпваха. Ледът бе по-тънък и се пукаше още докато тичаха по него. — Не мога да продължа да го правя още дълго.

— Почти стигнахме — извика Пернел през шума от създанията, мятащи се в морето около тях. Макар че се опитваше да пази остатъка от аурата си, знаеше, че нямат голям избор, ако искат да оцелеят. Спомни си едно дребно заклинание, което бе научила от Сен Жермен — нещо ефективно, което не изискваше много енергия. Гъста течност потече от ръцете й и попи в сивия каменен тризъбец, правейки го тъмночервен, а после тъмносин, почти черен. Вълшебницата заби тризъбеца във вълните и цветът потече във водата като петрол. Тя разбърка с оръжието, пращайки мастилени струйки навътре в морето.

— Игнис — прошепна.

Морето пламна, бледи синкаво-червени пламъци заиграха по водната повърхност, озарявайки няколко покрити с водорасли скали. Точно над тях имаше ниска, изцапана с ръжда, стена с метална мрежа в горния й край. А над мрежата, сред дървета и настръхнали кактуси, се виждаше голяма, олющена дървена табела:

Със сетни сили Никола хвърли аурата си над камъните и видя как тя замръзва в редица от груби стъпала. После протегна ръка на жена си и й помогна да мине по хлъзгавите скали. Върховете на тризъбеца разсякоха мрежата и двамата безсмъртни допълзяха на четири крака до влажната и тясна пътека под табелата. Там рухнаха на земята, претърколиха се по гръб и се взряха нагоре към олющената табела.

— Добре дошла на Алкатраз — промълви Алхимика.

Изтощени и разтреперани, те се надигнаха на крака, за да се строполят отново върху една дървена пейка. В миналите години туристите бяха сядали на същите тези пейки, за да гледат към града и моста. Двамата поседяха малко, поемайки си дъх, а после Никола се обърна да погледне към жена си. Мъглата придаваше на лицето й почти неземен вид, правейки го още по-красиво от обикновено.

— Току-що осъзнах нещо — каза той на старофренски.

Пернел кимна.

— Знам.

— Няма да напуснем този остров живи, нали?

— Не, няма.