Чародейката

Глава 57

— Не! — изкрещя пронизително Били с изпълнен с мъка глас.

Листовидните върхове засияха, докато се премятаха във въздуха, прорязвайки мъглата и оставяйки подир себе си спирали от влага.

Американецът видя как очите на Пернел се разширяват смаяно и в този миг и двамата разбраха, че тя не може да избегне остриетата.

Времето се забави.

Камшикът на Хел изплющя, но Древната се намираше прекалено далеч и пропусна.

Макиавели извика и запрати вълна от сиво–бяла аура подир върховете на копията, но тя спря, преди да ги достигне.

Никола Фламел изрева, зелена светлина изригна от ръцете му и опърли ръбовете на остриетата, докато прелитаха покрай него.

Хуан Мануел де Аяла посегна да ги хване, но те минаха през призрака, разпръсквайки водни капчици.

— Не… — Били Хлапето залитна и щеше да падне, ако Черния ястреб не го бе уловил. — Какво направих? — ахна той.

Времето спря.

А после една фигура се стрелна пред Вълшебницата и уви ръце около нея, за да я предпази.

Върховете пробиха наметалото от черни пера сред експлозия от студен огън. Силата на удара отхвърли Богинята–врана в ръцете на Пернел, която на свой ред залитна към Никола. Алхимика сграбчи двете жени и ги задържа прави.

Вълшебницата се взря в червеното и жълтото око на Богинята-врана.

— Защо? — прошепна тя. Прегърна я здраво с две ръце и усети как съществото затрепери. — Защо?

Богинята-врана опря брадичка на рамото на Пернел.

— Ти ни освободи — промълви тя, а зъбите й тракаха. — Спаси ни от вечно страдание. През всичките години на дългия ни живот това бе единствената доброта, която някой човек е проявявал към нас. Този дар заслужава отплата.

— Вие ме спасихте — каза Пернел с пресипнал глас. — Не бяхте длъжни да го правите.

— Напротив. Така беше правилно.

— А вие винаги сте постъпвали правилно — осъзна изведнъж Пернел.

— Ние да… но Мориган не чак толкова. — Гласът на Древната отслабваше. — А сега, Вълшебнице, имаш работа за вършене. Не позволявай саможертвата ни да отиде напразно.

Вълшебницата погали късата коса на създанието.

— Ако тази нощ успеем, ще е благодарение на вас.

Богинята-врана вече се тресеше толкова силно, че Пернел едвам я удържаше. Гласът на Древната се променяше, звучейки ту като този на Маша, ту като този на Бав.

— И не оставай с твърде лошо мнение за най-младата ни сестра. Тя беше заблудена. — Изведнъж Богинята-врана вдигна брадичка и се взря в очите на Пернел. Вълшебницата видя, че и червеното, и жълтото й око са станали чисто черни. Мориган се бе пробудила. Устата й се отвори, а свирепите й зъби бяха само на сантиметри от гърлото на Пернел.

Всеки инстинкт на Вълшебницата й крещеше да се отдръпне, но тя продължи да стиска треперещото създание.

А после устата на Мориган се затвори и черните й очи омекнаха.

— Мразех те за онова, което ми причини — промълви тя, — но вече не. Благодаря ти, Вълшебнице, че ме събра отново със сестрите ми. — Очите й затрепкаха, сменяйки черно, червено и жълто, но цветовете избледняваха.

— Ще ви помня — обеща Пернел. — И трите: Маша, Мориган и Бав.

А после Богинята-врана се разсипа на черен прах в ръцете на Вълшебницата. Единственият звук в нощта бе издрънчаването на металните върхове върху камъните.

Пернел Фламел хвана Били Хлапето за ръцете и го вдигна от земята. Младият безсмъртен трепереше, а лицето му бе мокро. Тя прокара длани по бузите му, оставяйки по тях черни мазки от праха на Богинята-врана, полепнал по бялата й плът. После хвана брадичката му с една ръка и избърса петната с крайчеца на ризата му.

— Били, не се укорявай. Не си направил нищо лошо.

— Можех да те убия.

— Но не ме уби.

— Обаче убих Мориган…

— Това не беше просто Мориган. Това бяха сестрите й, Маша и Бав. Те се пожертваха доброволно. И накрая Мориган се пробуди: не мисля, че беше недоволна. Те умряха заедно, като една.

— Аз действах инстинктивно — прошепна той.

Пръстите на Пернел се стегнаха около брадичката му, принуждавайки го да вдигне поглед.

— По-късно ще скърбим за Богинята-врана. Сега трябва да почетем паметта й, като унищожим чудовищата на острова. — Тя притисна двата метални върха от копията обратно в дланта му.

— Ще имаш нужда от тези. А сега да вървим да събудим Ареоп-Енап.

Били посегна бързо и стисна Вълшебницата за ръката. Струйки от червеникавата му аура се закъдриха около върховете на пръстите му.

— Кълна ти се, че ще те браня през всеки ден до края на живота ти — каза той искрено.

— Благодаря ти, Били — отвърна тя. — Но животът ми вече се измерва не в дни, а в часове.

— И въпреки това ще бдя над теб — каза той бързо.

Пернел Фламел се усмихна.

— Знам това.