Водосрез

Глава 33

Усещането на Мария за сигурност и безопасност продължи точно един ден — чак докато Естебан и Като с рев спряха големия си черен пикап пред къщата на Тууми.

Веднага щом Мария ги видя, изтича вътре и заключи вратата, но на Естебан, изглежда, не му пукаше. Двамата с приятелчето му просто отидоха да отворят задната врата на пикапа и бръкнаха в багажника.

С тежко тупване на асфалта рухна Тууми.

Естебан и Като го замъкнаха до предната врата, а Мария ги зяпаше през един прозорец с решетка. От слепоочието на Тууми течеше кръв. Устните му бяха цепнати от побой, едното око — подуто и затворено. Двамата биячи му бяха закопчали ръцете с белезници зад гърба. Замъкнаха го на стъпалата и го хвърлиха на бетона.

— Ехо, Марийче! — подвикна Естебан. — Имаш ли парички за мен?

Мария затаи дъх и се опита да пази тишина. Преструваше се, че те не знаят, че се намира от другата страна на вратата.

— Хайде, де, момиче! Отваряй и кихай кинтите!

„Стой тихо. Просто мирувай и ще си отидат.“

— Знаем, че си там! — чу се издумкване и изпъшкване. — Тъпакът вече ни каза, че си вътре, така че бъди мила с мистър Пупуса и си изкарай твоето culito тук, навън, да се видим!

„Мирувай. Тиха като мишка. Всичко ще се размине…“

Естебан отново се провикна:

— Да не ни мислиш за глупаци? Да не мислиш, че не знаем, че си си продала задника онази вечер?

— Няма нужда да говорите така — чу Мария да се обажда Тууми. — Можем да запазим деловия тон.

— Делови тон ли? Това ли искаш? — Естебан се изсмя. — Добре. Ето ти малко дела.

Мария чу тупване и изсумтяване. Още едно тупване. Тя се промъкна да надникне през видеокамерата към външната страна на къщата.

— Последна възможност, момиче!

Естебан опря оръжие в коляното на жертвата си и дръпна спусъка. Тууми изпищя, когато кракът му експлодира.

— Дявол го взел! — изсмя се бандитът. — Туй сигурно е шибано болезнено!

Обърна се към камерата и се взря в нея, ухилен към Мария през екрана, а Тууми се въргаляше на бетона зад него.

— Каза, че искал да го раздава делово — обясни Естебан. — Ако не излезеш начаса, смятам да бъда делови и с другото му коляно. Да видим как това сакато копеле ще продава пупусите, ако си няма крака.

— Бягай, Мария! — извика Тууми. — Просто бягай. Махай се! Не се безпокой за мен!

Естебан го удари по темето и го усмири. Ухили се отново към монитора:

— Просто искам да ми се плати, маце. Или ми плащаш кеш, или ми плащаш с кръв и въпреки това ще се върна за тексаския ти задник!

Тууми плю кръв.

— Не го прави, Мария!

— Ако искаш приятелят ти да живее, излез веднага. Иначе ще го довърша и после ще вляза и все пак ще те докопам.

— Добре! — викна Мария през вратата. — Парите ти са в мен! Не го наранявай повече!

— Ето това исках да чуя!

— Не го прави! — извика Тууми, но тя вече се беше втурнала към мястото, където криеше малкото количество пари, взети от белязания. Не стигаха, но… тя бутна парите през отвора за пощата. Естебан приклекна и събра банкнотите, като ги броеше.

— Малко си олекнала, маце.

— Само това имам.

— Така ли? — той коленичи до Тууми и ръгна пистолета в устата му. — Много забавно, че го казваш, понеже някой обикаляше наоколо, разпитваше койотите ни как да си купи билет за навън, така че освен ако не планираш да ходиш на север с pupusas вместо пари, смятам, че си имаме проблем.

— Само това имам! — викна Мария през вратата. — Той си ползва собствените си пари. Не вашите!

— Нещата не стават точно така, маце, и ти го знаеш. Завъдила си дългове. Виж, ако си признаеш и платиш, обещавам да оставя мозъка на дружката ти в главата му.

— Недей! — извика Тууми. — Не го прави!

Но Мария беше способна да мисли само за Сара, мъртва на леглото, понеже тя беше избягала. Беше пуснала Сара и тя умря.

Със сълзи в очите се затутка с резетата. Естебан се ухили, когато вратата се отвори. Наслаждаваше се на спектакъла.

— Оставете го на мира — извика Мария. — Вината не е негова.

Лицето на Тууми беше покрито с кръв. Дишаше тежко, а докато си поемаше дъх, от носа му бълбукаха алени мехурчета.

„Не и него. Моля ви, не и него!“

— Нямам никакви пари. Но ще дойда с вас.

За секунда на Мария ѝ се стори, че Естебан все пак ще застреля Тууми, но после той се усмихна и извади пистолета си от устата на мъжа. Махна на Като да се качва в пикапа.

Мария приклекна до Тууми.

— Недей! — прошепна той. — Не тръгвай с тях!

— Не мога… — тя примигна, за да прогони сълзите. — Не мога да ги оставя да те убият заради мен.

— Съжалявам — каза Тууми. — Смятах, че познавам койот, който няма да ме продаде.

— Не е твоя вината — тя си избърса очите.

— Не го прави — повтори той. — Недей…

За ужас на Мария тя виждаше, че Тууми се стяга отново за бой. Щеше да се опита да се бори, въпреки че това ще го убие. Смяташе да пробва да сграбчи Естебан. Момичето се хвърли напред и го прегърна силно. Стискаше го толкова здраво, че той да не може да направи нищо глупаво.

— Не е по твоя вина — прошепна тя и после се изправи.

Навсякъде по блузата си имаше от кръвта на Тууми, но не ѝ пукаше.

— Не бива да го нараняваш — каза на Естебан. — Ще направя каквото искаш. Ще ти печеля както искаш, само не бива да го нараняваш.

— Устройва ме. Ветеринаря иска само теб. Не му пука за човека с pupusas.

На Тууми Мария каза:

— Не се безпокой. Ще се върна веднага щом се разплатя с Ветеринаря.

— Аха. Тя ще се върне — подсмихна се Естебан. — Само да си плати дълга.

Сграбчи тексаската за ръката и я помъкна към пикапа.

Мария погледна през рамо и видя, че Тууми е успял да се надигне до седнало положение, все още стиснал крака си.

— Не бива да го нараняваш! — повтори тя. — Трябва да ми обещаеш.

— Би трябвало да се притесняваш повече за собствените си наранявания, момиче. Ветеринаря ти даде специален пропуск, а ти го прееба. Закъсня с плащането и на всичкото отгоре искаше и да избягаш? — Естебан се разсмя, докато набутваше Мария в пикапа си. — Човекът с pupusas се измъкна относително лесно в сравнение с онова, което е планирал за теб Ветеринаря.

Седнала между двамата мъже на път за съдбата си, Мария си каза, че няма да покаже страх, но когато камионът зави на територията на Ветеринаря и започна да си проправя път през криволиците на предградието, тя усети страхът ѝ да набъбва.

Хиените мярнаха пикапа и го посрещнаха, когато изрева пред портата. Отредените им площи обгръщаха четири или пет имота и щом Като бибипна отпред и го пуснаха зад оградата, зверовете взеха да подават глави от отворени врати и счупени прозорци, заинтригувани и хищни.

В имота на Ветеринаря някои от хората му погледнаха към пристигащия Естебан, но повечето си седяха на сянка под големи шарени чадъри и играеха на карти и домино.

Хиените доприпкаха там, където кошарите им граничеха с човешките терени на Ветеринаря, и притиснаха носове към телта.

Ветеринаря излезе от къщата си, когато Естебан измъкна Мария от камиона. Той връчи парите на шефа си. Ветеринаря претегли пачката и я проучи, после обърна поглед към момичето.

— Това ли са всичките пари, които си изкарала, работейки за мен? Това?

Мария кимна, понеже не си вярваше да заговори.

— Опитах се да ти помогна, както знаеш.

Той чакаше явно с надежда да получи отговор. Мълчанието помежду им се проточи. Хиените обикаляха зад телената мрежа и бодливата тел.

— Трябваше да… — поде Мария.

— Трябваше да се опиташ да избягаш, вместо да се довериш да се погрижа за теб.

Тя млъкна.

Присвитите очи на Ветеринаря се забиха в нея.

— Щях да ти дам възможност да си спечелиш пътя през реката, момиче. Не го ли разбираш? — той я хвана за брадичката. — Исках да ти помогна. Харесвах те… — наклони глава и се намръщи. — Такава умна млада дама. Казах си: „А, онази. Това момиче — то заслужава втора възможност. Ще я взема под крилото си. Ще ѝ дам шанс да печели и след това, когато си го заработи, ще иде на север със спретната пачка в джобовете и винаги ще си спомня как съм ѝ сторил добро“.

— Съжалявам.

— Пак питах Санта Муерте за теб — той махна към олтара си, по който блестяха празни бутилки текила. — Този път не каза да те спасявам. Не обича хора, които не удържат на обещанията си.

Хиените от другата страна на оградата скимтяха и се кикотеха, явно доловили каква възможност предвещава разговорът на господаря им.

— Сара умря — опита се да обясни Мария. — Паникьосах се…

— Не ми пука за Сара — каза Ветеринаря. — Пукаше ми само за теб. На Кльощавата дама ѝ пукаше за теб. А ти не свърши каквото поискахме.

— Сега мога да работя — каза Мария. — Мога да се отплатя.

Ветеринаря я възнагради с доволен поглед.

— Вече сме надскочили парите, смятам аз. Проблемът между нас е отношението, а то струва повече, отколкото простата пачка пари — той се изправи и погледна към Естебан и Като. — Погрижете се за нея.

Те хванаха Мария за ръцете и я замъкнаха към клетките на хиените. Тя се бореше, но гангстерите бяха свикнали хората да се борят за живота си и с лекота я удържаха.

Хиените побесняха — първо една, а после и останалите започнаха да квичат възбудено, изправени на задни крака, и се закикотиха при приближаването на вечерята си. Още няколко изприпкаха от сенките на изоставените къщи, изникваха през отворените прозорци и спринтираха към тримата човеци, докато Естебан и Като влачеха пленничката си през прахоляка.

Мария заби пети в пръстта и се разпищя. Двамата гангстери се разсмяха. Хвърлиха я срещу оградата и хиените се метнаха върху нея, но тя рикошира в мрежата. Запълзя назад, а животните налитаха срещу телта, блъскаха муцуни в нея и търсеха начин да си проправят път.

Естебан и Като заградиха Мария и я избутаха по-близо до зверовете. Примъкваха я все по-близо.

— Харесват ли ти, puta? Ти им допадаш!

Мария не можеше да избяга. Всички хиени бяха при оградата, дузина най-малкото, и Естебан и Като я притискаха все по-близо. Зъби. Лиги. Ивичеста козина. Бурните, резки движения на гладната треска. Хиените притискаха носове в мрежата и се опитваха да я докопат. Гълчавата им беше оглушителна. Естебан сграбчи едната китка на Мария и я стисна здраво.

— Дай да те вкусят!

Тя се разпищя и се опитваше да се измъкне, докато гледаше как гангстерите приближават пръстите ѝ все по-плътно до оградата и зъбите от другата страна.

Не можеше да ги спре. Нито да се измъкне.

Пръстите ѝ докоснаха телта. Тя сви юмрук, но Естебан здравата шибна ръката ѝ в оградата и хиените се вкопчиха в нея.

Мария изпищя, когато пръстите ѝ се откъснаха в устите им.