Водосрез

Глава 21

Луси се събуди с торба на главата и нечии ръце, които я опипваха.

— Докопах ѝ телефона — каза опипващият.

— Извади батерията — отвърна някой друг.

— Да го хвърля ли?

— Не. Все пак ще искам да ѝ видя указателя. Но чак като стигнем на защитено място. Последното, от което се нуждаем, е проследяващо устройство.

Луси се намираше в превозно средство и то се движеше. Усещаше вибрациите. Ръцете ѝ бяха в белезници зад гърба. Беше натикана в някакво тясно пространство върху много твърда пейка.

Пикап! Задната част на удължена кабина, предположи тя, притисната до някакъв тип, който смърдеше на пот и силни пълнители с трева. Спря да я опипва навсякъде, ощипа я силно за гърдата и се разсмя, когато тя се дръпна.

— Чиста е — каза.

Луси се опита да седне, но той я бутна обратно на пода.

— О, да ги нямаме тия. Затъмнените прозорци не са достатъчни, момиче.

— Все едно на някой му пука — обади се другият — шофьорът, ако се съди по звука. — Просто ще си помислят, че чукаме тексаска.

— Човек никога не знае. Тексасците са се разпенили напоследък. Шибаняците се сбират накуп и такива простотии. Кара ги да си мислят, че имат някакви güevos… — той потупа Луси по слепоочието. Къси почуквания с кокалчетата на юмрука. — Шибаняци. Не. Си. Знаят. Мястото.

— Не съм тексаска — обади се Луси.

Това ѝ спечели ново почукване по главата.

— Все едно ми пука.

Горещината и задушният въздух в чувала я довеждаха до ужас от задушаване. На косъм беше да хипервентилира и да се паникьоса.

„Карай по-полека. Дишай. Не се задушаваш.“

— Значи вие двамата с Ратан сте се сдушили, а?

„Това го каза шофьорът“ — помисли си Луси. Гласът му звучеше по-далеч от този на другия. Насочен встрани от нея. Опита се да си спомни как изглеждаха лицата на мъжете, когато отвори вратата и хукна след нея. Нещо в единия ѝ се беше сторило познато. Дали защото я бяха дебнали? Преследвали ли я бяха? Толкова познати ѝ се сториха. Шокът от разпознаването им. Спомни си червения пикап, който беше минал покрай къщата. Те ли бяха?

Типът, който седеше до нея, пак я ощипа.

— Човекът те попита нещо!

— Не познавам Ратан — отвърна Луси.

— Защо му идваше на гости тогава? В „Тайян“ не пускат просто ей тъй да си влизат непознати.

— Мога да ви задам същия въпрос.

Пръстите му се сключиха около гърлото ѝ и затегнаха торбата на главата ѝ. Тя взе да се бори за въздух.

— Нещата ще вървят по-добре, ако ние задаваме въпросите, а ти се занимаваш с отговаряне.

„Няма да ми пожалят живота — осъзна Луси. — Видях лицата им.“

Спомни си апартамента и проснатия на пода Ратан, чиято кръв попиваше в шарките на навахския му килим. Щеше да свърши също като него.

Мъжът я пусна толкова бързо, колкото я беше сграбчил.

„Това ме чака, щом не слушам Анна“ — каза си Люси, докато кашляше и всмукваше въздух в дробовете си.

Пикапът взе някакъв завой и започна да набира скорост. Бяха излезли на магистрала, каза си тя.

— Какво искате? — попита, когато си овладя отново дишането. — Просто ми кажете какво искате и ще ви помогна, ако мога.

— Откъде познаваш Ратан?

— Нали ти казах, не го познавам. Наистина. Смятах, че е свързан с един мой приятел.

— Кой точно?

Тя се поколеба.

— Джейми — Джеймс Сандерсън.

Шофьорът се разсмя.

— Джейми — Джеймс Сандерсън. Водният адвокат, за когото обичаш да пишеш.

— Познаваш работата ми?

Типът се разсмя.

— Да не се майтапиш? Луси Монро? Ти си знаменита, маце. Всичките тези първи страници, всичките тези повръщни за мъртвите ти приятели… — пауза. — Копеленцето Джеймс Сандерсън свърши очушкан бая зле, нали така?

Луси си спомни Кристин, която ѝ описваше травмите на Джейми. Адреналинът… подсказва ревивификация. Травма на ануса… само дланите и стъпалата са отрязани преди смъртта. Останалите… са причинени впоследствие.

Шофьорът още приказваше:

— Това момче имаше направо смахната самоувереност, нали така? Смяташе, че може да ни подмята как си ще. Да ни разиграва, все едно сме като тъпаците от „Финикс Уотър“.

— Не.

Но си беше вярно. Точно толкова самоуверен беше. Луси още си го спомняше, седнал в апартамента си, пиян и самодоволен. Как планираше големия си удар.

— Най-хубавото нещо в тая работа — каза ѝ тогава той — не е дори, че ще съм по-богат от Господ. Преебаването най-много ме кефи. Ще прееба Зино от „Договори“ и Мира от деловодството. Норис и смотаните му смешки как да накара Верде отново да протече. Маркес, който ме захвърли на средата на нищото да ровя в древни записи и да бягам от черните вдовици. Когато приключа с тях, ще са наебани във всяка възможна дупка.

— Радвам се да видя, че все още показваш най-добрите си черти.

— Смееш ми се. Но знаеш ли кого наистина нямам търпение да прееба? Кейтрин Кейс. Преди да си ида, непременно ще ударя на големия зъл Вегас една чекия в зъбите! — Джейми се разсмя. — Зонърите ще са ми благодарни поне за това.

Луси сериозно се разтревожи при тези му думи.

— Мислех си, че продаваш на Калифорния.

Джейми я беше стрелнал с лукав поглед.

— Какви точно ги въртиш с Вегас, Джейми?

— Кой, moi82? Просто си връщам някои дългове.

Беше толкова сигурен, че знае как да играе играта и да манипулира всички играчи.

— За Вегас ли работите? — Попита Луси похитителите си. — Това ли е то? С Кейтрин Кейс ли сте?

Типът до нея я цапна по главата.

— Нали ти казах, че няма да задаваш въпроси.

— Просто…

Той я удари по-силно.