Седма глава: Сам 5°С

Все още усещах уханието й по козината си. То остана с мен, спомен от един друг свят.

То ме опиваше, усещането за нея. Бях се приближил прекалено много. Инстинктите ми се опитаха отчаяно да ме предупредят. Особено след като си спомних какво се бе случило с момчето.

Ароматът на лято по кожата й, вече избледняващата в мислите ми мелодичност на гласа й, усещането за пръстите й, заровени в козината ми. Всяка частица от мен ликуваше от спомена за нейната близост.

Прекалено близо.

Но вече не можех да бъда далеч.

Загрузка...