Тръпка

Шестдесет и четвърта глава: Грейс –9°С

Коледата не беше същата без моя вълк. Някога това беше единственото време от годината, когато със сигурност го виждах, застанал в края на гората и загледан към къщата със златистите си немигащи очи. Толкова много пъти бях стояла пред кухненския прозорец с ръце, ухаещи на джинджифил, индийско орехче, борови клонки и стотици други коледни миризми, чувствайки погледа му върху себе си.

Не и тази година.

Стоях мълчаливо край мивката, а ръцете ми не ухаеха на нищо. Не виждах смисъл да се занимавам с коледни сладкиши или украсяване на елха, при положение че на сутринта заминавах с Рейчъл за две седмици. Щяхме да се излежаваме върху белите плажове на Флорида, далеч от Мърси Фолс. Далеч от Пограничната гора. И най-вече — далеч от мрачния и пуст заден двор.

Изплакнах термоса, който щеше да приюти кафето ми за из път, и сигурно за хиляден път тази година извърнах очи към прозореца, за да погледна към гората.

Там нямаше нищо, освен оцветени в различни нюанси на черното дървета, покрити със сивеещ в сумрака сняг. Единственото цветно нещо навън беше чинката, кацнала върху хранилката за птици. Но скоро и тя разпери криле, превръщайки се в мъничка червена точка на фона на натежалото от облаци зимно небе.

Нямах никакво желание да излизам в задния двор, да докосвам искрящия сняг, в който не се виждаха отпечатъци от лапи, но не ми се щеше да оставям хранилката празна. Извадих торбичката със семенца от шкафа под мивката, взех палтото, шапката и ръкавиците си и плъзнах стъклената врата встрани.

Ароматът на зимната гора ме обгърна и ми припомни за времето, когато Коледите действително значеха нещо за мен.

Потръпнах, макар да знаех прекрасно, че съм съвсем сама.