Тръпка

Петдесет и девета глава: Грейс 3°С

Тънък слой сняг бе покрил земята, когато Бек тръгна през двора, присвил широките си рамене под черния пуловер. Отвътре трите с Изабел и Оливия го наблюдавахме през стъклената врата, но аз се чувствах сама, докато го гледах как прави последните си стъпки като човек. Държеше в едната си ръка кърваво парче сурово месо, поръсено с бенадрил. Другата трепереше неконтролируемо.

Спря на десетина крачки от къщата, пусна месото на земята и се насочи към гората. Беше привел глава на една страна в поредния жест, който познавах прекрасно. Слушаше.

— Какво прави? — попита Изабел, но аз не отговорих.

Бек сви ръце край устата си и дори вътре чух ясно силния му вик:

— Сам! Сам! Знам, че си някъде наоколо. Сам! Сам! Помниш ли кой си? Сам!

Бек продължи да крещи името му на мъртвите, покрити със скреж дървета чак докато треперенето не го повали на земята. Той се подпря на ръце и изкрещя името на Сам още веднъж.

Притиснах пръсти към устните си, докато сълзите се стичаха по лицето ми.

Ръцете и краката на Бек се раздвижиха бързо, оставяйки ясни следи в снега, той разтърси силно глава и миг по-късно дрехите му увиснаха край него, широки, ненужни.

Сивият вълк застина насред двора, обърнал глава към стъклената врата, и ни хвърли един последен поглед. После се освободи от дрехите, които никога повече нямаше да носи. Пристъпи към гората и замръзна на място.

Измежду черните борове се появи друг вълк с приведена глава и блестяща от сняг козина. Очите му срещнаха моите.

Сам.