Тридесет и шеста глава: Сам 9°С

Спомних си лицето на Шелби, когато ме попита:

— Искаш ли да видиш белезите ми?

— Белезите от какво?

— От нападението. На вълците.

— Не.

Въпреки това тя ми ги показа. Целият й корем беше покрит с тях — грозни розови резки, които изчезваха някъде под сутиена й.

— Приличах на купчина накълцано месо.

Не държах да знам това.

Шелби така и не спусна обратно ризата си.

— Трябва да е наистина кошмарно, когато убиваме някого. Това сигурно е най-ужасният начин, по който можеш да умреш.

Загрузка...