Всяка следваща стъпка към хранилката ме отвеждаше по-близо до гората. Можех да усетя миризмата на сухите листа и клонки под снега, в който газех; лятото, спящо под тънкия слой лед, пазено от сенките на мъртвите дървета. Нещо в тези дървета ми напомни за вълчия вой, за златната гора от сънищата ми, чиито цветове сега бяха скрити под бялата снежна пелена. Гората ми липсваше.
Той ми липсваше.
Обърнах гръб на дърветата и оставих торбичката със семената в краката си. Всичко, което трябваше да сторя, бе да напълня хранилката, да оправя багажа си и да отлетя с Рейчъл далеч оттук, на място, където може би щях да забравя за тайните, криещи се сред тази зимна гора.