Синът на Нептун

LI. Пърси

За радост на Пърси, по време на Пирът на Фортуна не се завихри нито една фъртуна. Лагерниците, амазонките и ларите напълниха столовата, за да се насладят на изключително богата вечеря. Дори фавните бяха поканени, тъй като бяха превързали ранените след края на сражението. Нимфите на вятъра профучаваха през залата, носейки пица, бургери, пържоли, салати, китайска храна и буритос със светкавична скорост. Въпреки тежката битка всички бяха в добро настроение. Легионът не бе понесъл сериозни щети. Малцината лагерници, които бяха загинали, после се бяха върнали към живот, подобно на Гуен. Танатос вероятно се бе направил на ударен. А може би Плутон беше решил да прояви щедрост като към Хейзъл. Каквато и да бе причината обаче, възражения нямаше.

Шарените знамена на амазонките стояха редом с римските, а върнатият в лагера златен орел гордо се издигаше над масата на претора. Стените бяха украсени с корнукопии — вълшебни рогове на изобилието, които бълваха водопади от плодове, шоколад и току-що изпечени сладки.

Кохортите и амазонките се бяха пръснали и обикаляха свободно от диван на диван. Всеки сядаше, където му хареса. Този път никой не странеше от легионерите на петата кохорта, а Пърси смени мястото си толкова много пъти, че скоро забрави къде му е вечерята.

Не след дълго започнаха свалките и състезанията по канадска борба. За амазонките това май беше едно и също. По едно време Пърси бе хванат натясно от Кинзи — амазонката, която го бе обезоръжила в Сиатъл, и трябваше да обяснява, че вече си има гадже. Кинзи за щастие прие това леко. Тя му разказа какво бе станало в Сиатъл. Хила победила Отрера в два последователни дуела до смърт и амазонките вече я наричали Хила, Убиващата Два Пъти.

— След втората си загуба Отрера остана мъртва — обясни Кинзи, пърхайки с мигли. — Благодарни сме ти за това. Ако някога имаш нужда от ново гадже… как да ти кажа. Оранжевите дрехи и металната яка ще ти стоят страхотно.

Пърси не можа да прецени дали тя се шегува, или говори сериозно, затова любезно й благодари и седна на друго място.

След като всички се нахраниха и наоколо спряха да летят чинии, Рейна изнесе кратка реч. Тя поздрави амазонките и официално благодари за помощта им. След това прегърна сестра си. Всички ръкопляскаха.

След малко Рейна вдигна ръце, за да въдвори ред.

— Отношенията между мен и сестра ми невинаги са били идеални…

— Меко казано — засмя се Хила.

— Тя се присъедини към амазонките — продължи Рейна, — а аз към лагер „Юпитер“. Но като гледам тази стая, мисля, че всички направихме добър избор. Странно е, че съдбите ни отново се преплетоха, благодарение на героя, издигнат за претор на бойното поле — Пърси Джаксън.

Избухнаха още аплодисменти. Сестрите вдигнаха чашите си към Пърси и го подканиха да изнесе реч. Той не знаеше какво да каже. Заяви, че не е най-добрият избор за претор, но лагерниците заглушиха тези думи с аплодисменти. Рейна свали табелката с надпис пробацио от гердана му. Октавиан го погледна кисело, а след това се усмихна топло на тълпата, сякаш идеята за всичко това е била негова. Той изкорми едно плюшено мече и изрече положителни предсказания за идващата година:

— Фортуна ще ни благослови! — След това постави ръката си върху тази на Пърси и изкрещя: — Пърси Джаксън, син на Нептун, първа година на служба!

На ръката на Пърси се образуваха римски символи — тризъбец, буквите SPQR и една линия. Усещането бе, сякаш някой го дамгосва с нажежено желязо, но той сподави вика си.

Октавиан го прегърна и прошепна:

— Надявам се да те е заболяло.

Рейна му връчи медал с формата на орел и ален плащ, символи на претора.

— Заслужи си ги, Пърси.

Царица Хила го потупа по гърба.

— А аз реших да не те убивам.

— Много мило — отвърна Пърси.

Той отново мина през цялата столова, тъй като всички лагерници искаха да го видят на масата си. Ларът Вителий го следваше, препъвайки се в призрачната си червена роба и току намествайки меча си. Той твърдеше, че не е изненадан от успехите на Пърси.

— Аз настоях той да се присъедини към петата кохорта — гордо заяви призракът. — Забелязах таланта му от самото начало!

Фавнът Дон се появи с шапка на медицинска сестра и сладкиши във всяка ръка.

— Човек, браво! Справи се страхотно! Некви дребни да имаш?

Цялото това внимание смущаваше Пърси, но той бе щастлив да види колко добре се държат лагерниците с Франк и Хейзъл. Наричаха ги спасители на Рим, а те го заслужаваха. Заговори се дори за това прапрадядото на Франк, Шен Лун, да бъде включен в списъка на почетните легионери. Явно вече не смятаха, че той е причинил земетресението от 1906 година.

Пърси седна до Тайсън и Ела, които бяха почетни гости, на масата на Дакота. Тайсън омиташе сандвичите си с фъстъчено масло толкова бързо, колкото нимфите му ги носеха. Ела кацна на рамото му, долитайки от края на дивана, и започна стръвно да напада канелените ролца.

— Полезни са за харпиите — поясни тя, — а двайсет и четвърти юни е хубав ден. Рожденият ден на Рой Дисни, Пирът на Фортуна и Денят на независимостта за Занзибар. И Тайсън.

Тя погледна към циклопа, който се изчерви и сведе очи.

След вечеря целият легион прекара нощта навън. Пърси и приятелите му слязоха в града, който не бе напълно възстановен след битката, но пожарите бяха угаснали, боклуците — пометени, а гражданите — решени да празнуват.

На померия статуята на Терминус се бе сдобила с хартиена шапка.

— Добре дошъл, преторе! — поздрави той. — Ако ти трябва помощ, за да смачкаш фасона на някой друг гигант, само кажи.

— Благодаря, Терминус — кимна Пърси, — ще го имам предвид.

— Хубаво. Но отляво плащът ти на претор е свален със сантиметър повече, отколкото трябва. Ето, оправи го. Браво. Къде ми е асистентът? Джулия!

Малкото момиченце изскочи иззад пиедестала. Тази нощ носеше зелена рокля, но косата й отново бе вързана на опашка. Когато се усмихна, Пърси видя, че предните й зъби са започнали да растат. Тя вдигна кутия, пълна с празнични хартиени шапки. Пърси се опита любезно да откаже, но Джулия го погледна с големите си топли очи.

— Е, добре — въздъхна той, — ще взема синята коронка.

После малката предложи на Хейзъл златиста пиратска шапка.

— Когато порасна, ще бъда като Пърси Джаксън — заяви малкото момиченце сериозно.

Хейзъл се усмихна и разроши косата й.

— Това е чудесно, Джулия.

— Но да бъдеш като Франк — намеси се Франк, взимайки шапка с формата на глава на полярна мечка — също е яко.

— Франк! — скара му се Хейзъл.

Те сложиха шапките си и продължиха към форума, който бе осветен от шарени фенери. Фонтанът блестеше в червено. Кафенетата гъмжаха от хора, а уличните музиканти изпълваха въздуха с трели на китара, лира, флейта и звуци от подмишница. (Пърси не разбираше последното. Вероятно бе някаква стара римска традиция.) Богиня Ирида, изглежда, споделяше доброто им настроение, защото, когато Пърси и приятелите му минаха покрай пострадалия сенат, в нощното небе се появи блестяща дъга. За съжаление богинята изпрати още една благословия — дъжд от обезмаслени водораслови пастички. Пърси не бе сигурен дали те ще затруднят почистването, или ще улеснят ремонтите из града. Бяха твърди като тухли.

Известно време Пърси се разхождаше из улиците с Хейзъл и Франк, които често отъркваха рамене един в друг.

Накрая каза:

— Хора, аз се уморих малко. Вие продължавайте.

Франк и Хейзъл възразиха, но Пърси разбра, че искат да останат сами.

Когато се върна в лагера, видя Госпожа О’Лиъри да си играе с Ханибал по Полята на Марс. Най-сетне си бе намерила приятел със сходен размер. Двете животни весело се блъскаха едно в друго, трошаха укрепления и си изкарваха страхотно.

Пред портите Пърси се спря и огледа долината. Не бе минало много време от деня, в който бе видял лагер „Юпитер“ за пръв път от това място, придружаван от Хейзъл. Сега обаче източният хоризонт му бе по-интересен.

Утре или вдругиден приятелите му щяха да се появят. Колкото и да харесваше римляните, нямаше търпение да види отново Анабет. Копнееше за стария си живот, за Ню Йорк и за лагера на нечистокръвните. Нещо обаче му подсказваше, че може да мине доста време, преди да успее да се върне там. Гея и гигантите не се бяха отказали от плана си за световно господство.

Рейна бе дала на Пърси къщата на втория претор на Вия Принципалис, но веднага щом погледна в нея, Пърси разбра, че мястото не е за него. Бе хубаво, но и пълно с неща на Джейсън Грейс. Пърси вече се чувстваше виновен, че му е взел титлата. Не искаше да му отнема и къщата. Щеше да е странно, когато Джейсън се върнеше в лагера. А Пърси бе сигурен, че той ще е на кораба с драконовата глава.

Той се прибра в казармите на петата кохорта и легна в кревата си. Заспа незабавно.

Сънуваше, че пренася Юнона през река Малък Тибър. Богинята бе маскирана като луда бабичка, хилеше се и пееше стара гръцка песничка, докато сбръчканите й ръце стискаха Пърси за врата.

— Още ли искаш да ми зашиеш божествен шамар, миличък? — попита го тя.

Пърси спря в средата на потока и я пусна в реката. В мига, в който докосна водата, тя изчезна и се появи на брега.

— Леле, леле — засмя се тя. — Това не бе особено героично дори насън!

— Осем месеца — заяви Пърси, — ти открадна осем месеца от живота ми, за да извърша подвиг, който ми отне една седмица. Защо?

Юнона изцъка неодобрително.

— Ах, смъртните и вашия кратък живот. Осем месеца са нищо, миличък. Веднъж аз изпуснах осем века. Почти цялата история на Византия.

Пърси призова силата на реката. Тя се завихри и разпени около него.

— Не си играй с мен — предупреди го Юнона. — Нямаме време за това. Трябва да действаме в пълен синхрон, за да победим Гея. Първо, Джейсън и приятелите му трябваше да ме освободят от затвора…

— Била си пленница и някой те е пуснал?

— Не бъди толкова заядлив, миличък? Аз все пак съм много мила бабичка. Така или иначе, лагер „Юпитер“ нямаше нужда от теб до момента, в който трябваше да спасиш римляните. Осемте месеца между това… как да ти кажа — имах друга работа, миличък. Борех се с Гея, работех зад гърба на Юпитер и пазех приятелите ти. Това отнема доста време. Ако трябваше да те пазя от чудовищата и плановете на Гея през цялото време и да те крия от приятелите ти на изток… Просто дрямката бе най-лесното решение на проблема. Иначе щеше да бъдеш коз в нейния ръкав.

— Коз. — Пърси усети как водата се надига от гнева му и се завихря по-бързо около тялото му. — В нейния ръкав.

— Точно. Радвам се, че ме разбираш.

Пърси запрати вълна към старицата, но Юнона се телепортира далеч от нея.

— Май наистина не си в добро настроение — отбеляза тя. — Може би защото осъзнаваш, че съм права. Времето, в което се появи, бе точно. Превърна се в герой за Рим. А докато ти спеше, Джейсън Грейс се научи да вярва на гърците. Приятелите му успяха да построят кораба Арго II. Ти и Джейсън ще обедините двата лагера.

— Защо избра мен? — настоя Пърси. — С теб никога не сме се разбирали. Защо избра коз от ръкава на Гея в отбора си?

— Защото те познавам, Пърси Джаксън. Ти може да си импулсивен и безразсъден, но си и винаги верен на приятелите си и ги вдъхновяваш за подвизи. Ти си спойката на седмината.

— Това е голяма чест — каза Пърси. — Винаги съм си мечтал да бъда спойка.

Юнона протегна костеливите си пръсти.

— Героите на Олимп трябва да се обединят! Опасявам се, че победата ти над Кронос в Манхатън нарани гордостта на Юпитер…

— Защото бях прав — прекъсна я Пърси, — а той сбърка.

Старицата сви рамене.

— След цяла вечност брак трябваще вече да е свикнал с това, но уви. Моят горд и безразсъден съпруг не желае да признае, че имаме нужда от героите. Вярва, че можем да надвием гигантите и без вас, че Гея може да бъде приспана отново. Аз зная, че това не е така, но уви, ще трябва да се докажете. Ако успеете да затворите Портите на Смъртта в древните земи, ще убедите Юпитер, че сте достойни да застанете редом до боговете. Това ще е най-великото пътуване от Енеидата насам!

— А ако се провалим — попита Пърси, — ако римляните и гърците се скарат?

— Тогава Гея печели. Ще ти кажа само едно, Пърси Джаксън. Тази, която ще създаде най-много проблеми, е същата, която обичаш и която ме мрази.

— Анабет? — Пърси отново почувства как в гърдите му се надига ярост. — Никога не си я харесвала. Сега казваш, че проблемите ще дойдат от нея, но не я познаваш. Няма човек, на който да имам повече доверие.

— Ще видим, млади ми приятелю — усмихна се сухо богинята. — В Рим я очаква тежко предизвикателство. Дали ще се справи с него… не знам.

Пърси призова воден юмрук и удари с него по старицата. Когато вълната се отдръпна, нея я нямаше.

Реката се изплъзна от контрола на Пърси. Той потъна в тъмните й води.