Синът на Нептун

XXXI. Хейзъл

Хейзъл се изкуши да избяга или поне да се опита да го направи. Нямаше доверие на царица Хила, още по-малко на другата дама — Отрера. В стаята имаше само три охранителки. И трите бяха на известно разстояние от нея.

А Хила бе въоръжена само с един кинжал. Толкова дълбоко под земята Хейзъл вероятно щеше да успее да предизвика земетресение, да призове огромен къс шиста или злато. Ако успееше да ги разсее, може би щеше да може да избяга и да намери приятелите си.

За съжаление обаче тя добре знаеше колко добре се бият амазонките. Царицата може и да имаше само един кинжал, но Хейзъл бе убедена, че може да го използва добре. Самата тя пък нямаше нищо. Не я бяха претърсили, което означаваше, че дървото на Франк все още е в джоба й, но меча й го нямаше.

Царицата сякаш прочете мислите й.

— Не си и помисляй да бягаш. Ще е храбро, но ще се наложи да те убием.

— Благодаря за предупреждението.

— Това е най-малкото, което мога да направя — сви рамене Хила. — Вярвам, че идвате с мир. Вярвам също, че Рейна ви е изпратила.

— Но няма да ни помогнеш.

Царицата се загледа в гердана на Пърси.

— Не е толкова просто — каза тя. — Амазонките никога не са се разбирали с другите полубогове, особено с мъжете. Ние бяхме на страната на цар Приам по време на Троянската война, но Ахил уби царицата ни, Пентезилея. Години преди това Херкулес открадна пояса на Хиполита — същия, който нося в момента. Трябваха ни векове, за да си го върнем. А още по-отдавна, когато нашата нация бе основана, герой на име Белерофонт уби първата ни царица, Отрера.

— Искаш да кажеш, че тя…

— Жената, която току-що излезе, е същата. Отрера, първата ни царица, дъщеря на Арес.

— Искаш да кажеш Марс?

— Не, определено Арес — направи гримаса Хила. — Отрера е живяла отдавна, много преди Рим. В онези времена всички герои били гърци. Но за жалост някои от нашите воини предпочитат старите обичаи. А децата на Арес са най-ужасни измежду всички.

— Старите обичаи… — Хейзъл бе чувала и преди историите за гръцките герои. Октавиан смяташе, че те съществуват и заговорничат да съкрушат Рим. Но тя не повярва на тези приказки, дори когато Пърси дойде в лагера. Той не й приличаше на коварен, зъл грък.

— Значи сред амазонките има и римски, и гръцки героини?

Хила продължи да гледа гердана — глинените мъниста, плочката за пробацио. Свали сребърния пръстен на Рейна от кордата и го постави на собствения си пръст.

— Предполагам, че не ви разказват това в лагер „Юпитер“. Боговете имат много аспекти. Марс и Арес. Плутон и Хадес. Бидейки безсмъртни, те се развиват постоянно. Могат да бъдат гърци, римляни, американци или смес от всички култури, които са им повлияли през вековете. Разбираш ли ме?

— Не… не съм сигурна. Всички амазонки ли са полубогини?

— Всички носим кръвта на боговете — разпери ръце царицата, — но мнозина сме само потомци на полубогове. Някои са амазонки от безброй много поколения. А трети са деца на низши божества. Кинзи например, която ви доведе тук, е дъщеря на нимфа. Като стана дума за нея, ето я.

Кестенявото момиче приближи царицата и се поклони.

— Затворниците са в килиите — съобщи Кинзи, — но…

— Да? — попита царицата.

— Отрера направи така, че нейните последователки да ги пазят. — Кинзи преглътна, все едно имаше лош вкус в устата си. — Съжалявам, Ваше Величество.

— Нищо — сви устни Хила. — Остани с нас, Кинзи. Тъкмо обсъждахме нашето… хмм… положение.

— Отрера — предположи Хейзъл, — Гея я е върнала от света на мъртвите, за да вкара амазонките в гражданска война.

— Ако планът й е такъв, значи работи — въздъхна царицата. — Отрера е легенда за моя народ. Тя смята да си върне трона и да ни поведе на война срещу римляните. Много от сестрите ми ще я последват.

— Не всички — процеди Кинзи.

— Но Отрера е призрак! — заяви Хейзъл. — Дори не е…

— Истинска? — царицата погледна Хейзъл внимателно. — Работих години наред с магьосницата Цирцея. Мога да позная една душа, завърнала се от света на мъртвите. Кога всъщност загина, Хейзъл? Двайсетте, трийсетте години?

— 1942 — отговори Хейзъл, — но не съм пратена от Гея. Върнах се, за да я спра. Това е вторият ми шанс да го направя.

— Втори шанс, казваш… — Хила погледна към бойните мотокари. Сега в тях нямаше никой.

— Знам какво говориш. Онова момче, Пърси Джаксън, той съсипа предишния ми живот. Нямаше да ме познаеш, ако ме беше видяла тогава. Обличах рокли, носех грим. Бях една бляскава секретарка, прокълната кукла.

Кинзи потупа с три пръста мястото над сърцето си — жест, който много приличаше на онези, които майката на Хейзъл правеше, за да прогони злите сили.

— Островът на Цирцея бе безопасно място за мен и Рейна — продължи царицата. — Ние сме дъщери на богинята на Войната, Белона. Исках да защитя Рейна от насилието, но Пърси Джаксън освободи пиратите. Те ни отвлякоха. Рейна и аз се научихме да бъдем силни. Научихме се да боравим с оръжия. През последните четири години исках да убия Пърси Джаксън заради всичко, което изживяхме.

— Но Рейна стана претор в лагер „Юпитер“ — каза Хейзъл, — а ти си царица на амазонките. Може би това е съдбата ви.

Хила завъртя гердана в ръката си.

— Може и да не съм царица още дълго.

— Ще победиш! — настоя Кинзи.

— Ще стане това, което отредят мойрите — сухо отвърна Хила. — Това исках да ти кажа, Хейзъл. Отрера ме предизвика на дуел. Всяка амазонка има това право. Тази вечер, точно в полунощ, ще се изправим една срещу друга в битка за трона.

— Но ти си силна, нали? — попита Хейзъл.

— Ставам — усмихна се немощно Хила, — но Отрера е създала амазонките.

— Но вече е стара. Може да е изгубила форма след толкова векове на оня свят.

— Дано да си права, Хейзъл. Защото битката е до смърт…

Хила млъкна, за да може Хейзъл да я разбере. Хейзъл си спомни какво им бе казал Финий в Портланд — че си има пряк път от отвъдното до нашия свят. Благодарение на Гея.

Спомни си как горгоните бяха опитали да се възстановят в река Тибър.

— Дори да я убиеш — разбра Хейзъл, — тя отново ще се върне. Няма да умре, докато Танатос не бъде освободен.

— Точно така — съгласи се Хила. — Отрера вече се похвали, че не може да умре. Дори да я победя тази вечер, тя ще се завърне и ще ме предизвика отново. Няма закон, който да забранява това. Може да ме предизвиква всяка нощ, докато най-накрая изгубя. Победата ми е невъзможна.

Хейзъл се загледа в трона. Представи си как среброкосата Отрера сяда на него, облечена в скъпата си рокля, и нарежда на воините си да нападнат Рим.

Представи си как гласът на Гея изпълва пещерата.

— Трябва да има начин — настоя тя. — Амазонките нямат ли специални умения?

— Те с нищо не са по-различни от силите на другите полубогове — отвърна Хила. — Можем да умрем като всеки смъртен. Има наистина едни жени воини, които служат на Артемида. Ловджийките. Често ги бъркат с амазонки, ала те са се отказали от компанията на мъжете в замяна на вечния живот. А ние амазонките искаме да живеем истински. Обичаме, бием се, умираме.

— Мислех, че мразите мъжете.

Хила и Кинзи се засмяха.

— Да ги мразим? — попита царицата. — Не, ние всъщност ги харесваме. Просто показваме кой е шефът. Въпросът обаче не е в това. Ако можех, щях да накарам воините си да подкрепят сестра ми. Но властта ми е крехка. Веднъж щом умра, а това е само въпрос на време, царица става Отрера. Тя ще тръгне към лагер „Юпитер“ с останалите амазонки, но не за да помогне на сестра ми. Тя ще се присъедини към армията на гиганта.

— Трябва да я спрем — заяви Хейзъл. — Моите приятели успяха да убият Финий, един от любимците на Гея, който живееше в Портланд. Може би ще успея да помогна!

— Няма как — поклати глава царицата. — Като царица трябва сама да печеля битките си. А и твоите приятели са затворници. Ако ги пусна, ще изглеждам слаба. Трябва да ги екзекутирам като нарушители или Отрера ще свърши това лично, когато завземе трона.

Хейзъл замря.

— Значи и двете сме мъртви. Аз — за втори път.

В клетката жребецът Арион изцвили гневно. Той се изправи на задните си крака и удари решетките с копита.

— Конят споделя отчаянието ти — рече царицата. — Това е интересно. Той е безсмъртен, син на Нептун и Церера.

— Детето на две от най-могъщите божества е кон? — премигна Хейзъл.

— Дълга история.

— О! — лицето на Хейзъл поаленя от смущение.

— Той е най-бързият кон на света — обясни Хила. — Пегас може би е по-известен, понеже е крилат, но Арион тича със скоростта на вятъра по земя и вода. Няма по-бързо създание от него. Отне ни години, за да го уловим. Това бе едно от най-големите ни постижения. Но напусто. Конят не позволява на никой да го яхне. Подозирам, че мрази амазонките. Освен това отглеждането му е скъпо. Яде всичко, но най-много обича злато.

— Той яде злато? — Хейзъл усети да я полазват тръпки. Спомни си коня от Аляска, който я бе следвал преди толкова години. Беше й се сторило, че яде късовете злато, които се появяваха в стъпките й.

Тя коленичи и докосна с ръка пода. Камъкът незабавно се напука. Парче злато с размера на слива се появи от земята. Хейзъл се втренчи в него.

А Хила и Кинзи — в нея.

— Как го направи? — ахна царицата. — Хейзъл, внимателно!

Хейзъл приближи клетката на жребеца. Тя пъхна ръка между решетките. Арион внимателно изяде златото, без да нарани ръката й.

— Това е невероятно — каза Кинзи. — Последното момиче, което опита това…

— Сега носи метална ръка — довърши царицата. Тя погледна Хейзъл по особен начин, все едно се чудеше дали не трябва да каже още нещо.

— Хейзъл… години наред преследвахме този кон. Беше предсказано, че само най-смелата жена воин ще успее да го укроти и да го яхне към победа, предвещавайки нова ера на благоденствие сред амазонките. Ала никоя от нас не успя да го докосне, а още по-малко да го подчини на волята си. Дори Отрера се провали, а две амазонки загинаха в опит да го обяздят.

Това трябваше да притесни Хейзъл, но тя просто не можеше да си представи, че този красив жребец може да я нарани. Тя отново прокара ръка между решетките и го почеса по носа. Той отърка муцуната си в ръката й, пръхтейки тихо. Сякаш питаше: „Няма ли още злато?“.

— Бих ти дала, Арион — погледна Хейзъл към царицата, — но вече имам запазен час за екзекуция.

Царица Хила продължаваше да зяпа ту Хейзъл, ту коня.

— Това наистина е невероятно.

— Пророчеството… — обади се Кинзи. — Дали е възможно?

Хейзъл почти видя как работи мозъкът на царицата, замисляйки план.

— Смела си, Хейзъл Левеск. Изглежда, че Арион те е харесал. Кинзи?

— Да, Ваше Величество?

— Каза, че последователките на Отрера охраняват килиите.

— Трябваше да предвидя това — кимна Кинзи, — съжалявам…

— Недей — блеснаха очите на царицата. По същия начин блестяха очите на слона Ханибал, когато се втурваше, за да срине някоя крепост.

— Ще е доста унизително за Отрера, ако нейните последователки се провалят, изпълнявайки задълженията си, нали? Ако някакъв външен човек ги надвие и затворниците избягат, например?

— Много, Ваше Величество — усмихна се лукаво Кинзи. — Много унизително.

— Разбира се — продължи Хила, — никоя от моите охранителки няма да е там, нали? Нашите момичета не биха подкрепили подобно бягство.

— Не, естествено — съгласи се Кинзи.

— Не биха ти помогнали — царицата повдигна вежди към Хейзъл, — но ако някакси победиш последователките на Отрера и освободиш приятелите си… и вземеш някоя от картите на „Амазон“ от пазачите…

— Ще отвориш вратите на килиите с едно щракване — довърши Кинзи.

— Да не дават боговете да стават такива неща! — рече царицата. — Но да предположим, че се случат. Тогава има опасност да намериш оръжията и припасите на приятелите си в стаята на стражата до килиите. И кой знае. Ако минеш през този трон, докато се приготвям за дуела си… е, Арион е доста бърз кон. Ще е ужасно, ако го откраднат и използват за бягството.

Хейзъл се почувства така, сякаш бе бръкнала в контакт. Тръпка премина по цялото й тяло. Арион можеше да бъде неин! Трябваше само да спаси приятелите си и да си проправи път през армия от елитни, отлично обучени воини.

— Царице Хила — каза тя, — аз не съм голям воин.

— О, има много начини да се биеш, Хейзъл. Подозирам, че си доста изобретателна. Ако пророчеството е вярно, ще донесеш на амазонките благоденствие. А ако успееш да освободиш и Танатос…

— Отрера няма да се върне, след като е убита — довърши Хейзъл. — Ще трябва само да я побеждаваш… всяка нощ, докато успеем.

Царицата кимна мрачно.

— Изглежда, и пред двете ни има невъзможна задача.

— Но ти ми вярваш — каза Хейзъл. — Аз на теб също. Ти ще победиш, колкото пъти трябва.

Хила взе гердана на Пърси и го постави в ръката на Хейзъл.

— Надявам се да си права — отвърна царицата, — но все пак гледайте да свършите работа по-бързичко.

Хейзъл пъхна гердана в джоба си и стисна ръката на царицата. Чудеше се как е възможно толкова бързо да се сприятели с някой, който е искал да я прати в затвора.

— Този разговор не се е състоял — каза Хила на Кинзи. — Отведи нашата пленница до килиите и я предай на Отрера. И, моля те, Кинзи, напусни, преди нещо непредвидено да се случи. Не желая верните ми последователки да бъдат отговорни за затворническо бягство.

Царицата се усмихна игриво и за пръв път Хейзъл завидя на Рейна. Щеше й се да има такава сестра.

— Сбогом, Хейзъл Левеск — рече царицата. — Ако и двете загинем тази нощ… е, радвам се, че се запознахме.