Синът на Нептун

XV. Пърси

Пърси бе благодарен за това, че Въртоп се е върнал в джоба му. Ако съдеше по изражението на Рейна, щеше да му се наложи да го използва за самоотбрана. Тя влезе в принципията намръщена като облак, а червеното наметало се вееше зад гърба й. Хрътките както винаги бяха в краката й. Пърси седеше на един от преторските столове, който бе придърпал към масата за посетители, а това май не бе съвсем по правилата, затова понечи да стане.

— Стой си — изръмжа Рейна. — И без това тръгвате следобед. Имаме за какво да поговорим.

Тя удари с кинжал по масата толкова силно, че купата с бонбони се разтърси. Аурим и Аргентум заеха местата от лявата и дясната й страна и вторачиха рубинените си очи в Пърси.

— Какво пак съм направил? — попита той. — Ако е за стола…

— Нищо не си направил — намръщи се Рейна. — Просто мразя тези заседания. Когато Октавиан вземе думата…

Пърси кимна.

— Ти си воин. А Октавиан е оратор. Застане ли пред сената, внезапно става опасен.

Тя присви очи.

— По-умен си, отколкото изглеждаш.

— Е, благодаря много. Чух, че Октавиан може да бъде избран за претор. Ако, разбира се, лагерът оцелее дотогава.

— Което ни връща към темата за края на света — отвърна Рейна — и как ти можеш да го предотвратиш. Но преди да оставя съдбата на лагер „Юпитер“ в твои ръце, трябва да уточним някои неща. — Тя седна и постави пръстен на масата — сребърен кръг, върху който бяха изобразени меч и факла като на татуировката, която Рейна имаше.

— Знаеш ли какво е това?

— Знакът на майка ти — отговори Пърси. — Богинята на… ъъъ… Войната, ако не се лъжа.

Опита се да си спомни името й, но не искаше да го каже грешно — като Болоня, например. Или май беше Белана?

— Да, Белона. — Рейна го погледна косо. — Не помниш да си виждал този пръстен и преди, така ли? Не помниш нито мен, нито сестра ми, Хила?

Пърси поклати глава.

— Съжалявам.

— Случи се преди четири години.

— Тъкмо преди да пристигнеш в лагера?

Рейна се намръщи.

— Откъде…

— Имаш четири ивици на татуировката. Четири години.

Рейна погледна към ръката си.

— Разбира се. Но ми изглежда толкова отдавна… Предполагам, че нямаше да си спомниш коя съм, дори да не бе изгубил паметта си. Тогава бях малко момиченце, една от многото служителки в почивна станция. Ти говори със сестра ми, малко преди да унищожиш дома ни заедно с онова момиче, Анабет.

Пърси се опита да си спомни. Наистина. По някаква причина той и Анабет бяха посетили почивна станция на остров и бяха решили да я унищожат. Не можеше да си представи защо. Може би не бяха харесали масажа? Или им бяха направили лош маникюр?

— Нищо не помня — каза той. — И понеже кучетата ти не ме нападат, се надявам да ми повярваш. Казвам истината.

Аурум и Аргентум изръмжаха. Пърси имаше чувството, че си мислят: „Моля те, излъжи, моля те, излъжи…“.

Рейна почука по сребърния си пръстен.

— Мисля, че си искрен — каза тя, — но не всички в лагера са съгласни. Октавиан смята, че си шпионин. Решил е, че Гея те е изпратила, за да откриеш слабостите ни и да ни разсееш. Той вярва в старите легенди за гърците.

— Старите легенди?

Ръката на Рейна се отпусна между кинжала и бонбоните. Пърси се досети, че ако направи рязко движение, тя няма да сграбчи десерта.

— Някои смятат, че гръцките герои още съществуват — каза тя. — Герои, които почитат по-старите аспекти на боговете. Има легенди за битки между гръцки и римски герои в сравнително ново време — като Гражданската война в САЩ, например. Няма доказателства за това, а ларите си мълчат по въпроса. Но Октавиан смята, че гърците още съществуват и заговорничат да ни унищожат, съюзени със силите на Гея. Смята, че ти си един от тях.

— И ти ли мислиш така?

— Мисля, че си дошъл отнякъде — каза тя. — И те намирам за важен и опасен. Но две божества се заинтересуваха лично от теб, затова не вярвам, че би тръгнал срещу Олимп… или Рим. — Тя сви рамене. — Но може и да греша. Боговете може да са те изпратили, за да изпитат преценката им. Аз обаче мисля… че са те пратили, за да компенсираш загубата на Джейсън.

— Джейсън… — Пърси чуваше това име навсякъде из лагера.

— Начинът, по който говориш за него — продължи той. — Вие гаджета ли бяхте?

Очите на Рейна се втренчиха в него. Приличаха на очите на гладна вълчица.

Пърси бе виждал очите на гладни вълци и знаеше.

— Може би щяхме да станем — каза Рейна — с времето. Преторите работят заедно и е нормално да се влюбят един в друг. Но Джейсън беше на този пост само за няколко месеца, след което изчезна. Оттогава насам Октавиан не спира да ме агитира за нови избори. Засега го удържам. Наистина имам нужда от партньор във властта, но предпочитам някой като Джейсън. Воин, а не интригант.

Тя зачака. Устата на Пърси пресъхна, когато разбра, че му отправят дискретна покана.

— Ъъ… имаш предвид… ъъъ…

— Мисля, че боговете са те изпратили да ми помогнеш — каза Рейна. — Не зная откъде си, точно както преди четири години. Но смятам, че пристигането ти е някакъв вид отплата. Някога ти разруши дома ми. Сега си изпратен да го спасиш. Пърси, не се сърдя заради миналото. Сестра ми… тя наистина все още те мрази, но съдбата ме отведе в лагер „Юпитер“ и тук се справих добре. Всичко, което искам, е да работим заедно за бъдещето. Искам да спася този лагер.

Металните кучета го гледаха, оголили зъби. Пърси установи, че му е трудно да срещне очите на Рейна.

— Виж, ще направя, каквото мога — обеща той, — но съм нов тук. В лагера има много кадърни хора, които го познават далеч по-добре. Ако мисията е успешна, Хейзъл и Франк ще бъдат герои. Може някой от тях…

— Моля те — прекъсна го Рейна, — никой не би следвал дете на Плутон. Около това момиче има нещо… Слухове за това откъде е… Не става. Що се отнася до Франк Занг — той има добро сърце, но е наивен и некомпетентен. Пък и ако другите научат семейната му история…

— Семейна история?

— Въпросът е, Пърси, че ти си истинската сила в това пътуване. Ти си ветеранът. Видях какво умееш. Принципно не бих избрала син на Нептун, но ако мисията ти е успешна, легионът може да бъде спасен. Лесно ще станеш претор. Заедно с теб можем да увеличим силата на Рим. Ще съберем армия и ще намерим Портите на Смъртта. Ще смачкаме Гея веднъж завинаги. Можеш да бъдеш много полезен… приятел. — Тя изрече думата така, сякаш може да има много значения и от него зависи кое да избере.

Краката на Пърси се размърдаха, сякаш той искаше да побегне.

— Рейна… за мен е чест наистина. Но аз имам приятелка. И не искам властта на претор.

Пърси се уплаши да не я е обидил. Но вместо това тя просто повдигна вежди.

— Мъж, който не жадува за власт? — изрече тя. — Ето това вече доказва, че не си съвсем римлянин. Помисли малко. След четири дена ще трябва да направя своя избор. Ако ще се борим с чуждо нашествие, имаме нужда от двама силни претори. Бих предпочела теб, разбира се, но ако не успееш да извършиш подвига или не се върнеш, или отхвърлиш предложението ми… ще трябва да работя с Октавиан. Искам да спася този лагер, Пърси. Нещата са много по-зле, отколкото допускаш.

Пърси си спомни за това, което му бе казал Франк. Че чудовищата стават все по-дръзки, а нападенията им — все по-чести.

— Колко зле?

Рейна заби нокти в масата.

— Дори сенатът не знае цялата истина. Помолих Октавиан да не разкрива авгурите, иначе ще настъпи масова паника. Той е видял огромна армия, която идва на юг. Те са много повече, отколкото можем да надвием. И ги предвожда гигант.

— Алкионей?

— Не мисля. Ако той наистина е неуязвим в Аляска, ще е глупаво да идва лично. Сигурно е някой от братята му.

— Страхотно — каза Пърси, — значи трябва да се борим с двама гиганти.

Преторът кимна.

— Лупа и вълците й се опитват да ги забавят, но тази сила е твърде мощна дори за тях. Врагът скоро ще е тук, най-късно за Пирът на Фортуна.

Пърси потрепери. Виждал беше Лупа в действие. Знаеше колко силни са вълчата богиня и нейната глутница. Ако врагът бе прекалено силен за нея, лагер „Юпитер“ нямаше шанс.

Рейна разчете изражението му.

— Зле е, но не е безнадеждно. Ако успееш да ни върнеш орела и освободиш Смъртта, така че да можем да убиваме враговете си, имаме шанс. Има и още нещо…

Рейна избута сребърния пръстен към него.

— Не мога да ти помогна много, но пътуването ти ще те отведе близо до Сиатъл. Моля те за услуга, която ще помогне и на теб. Намери сестра ми Хила.

— Сестрата, дето ме мрази?

— О, да — съгласи се Рейна, — тя с радост би те убила. Но покажеш ли й моя пръстен, може да ти помогне.

— Може?

— Не мога да говоря от нейно име. Всъщност… — Рейна се намръщи. — Всъщност от седмици не сме се чували. Замлъкнала е. С тези армии…

— Ти искаш да видя как е — предположи Пърси, — да се увериш, че тя е добре.

— Да, отчасти. Не смятам, че е загинала. Тя е могъща, а територията й е добре охранявана. Но ако я намериш, може да ти помогне много. Това може да предреши изхода на мисията. А ако й кажеш какво става тук…

— Тя може да изпрати помощ? — попита Пърси.

Рейна не отговори, но Пърси видя отчаянието в очите й. Беше ужасена, готова да се хване за всяка сламка, само и само да спаси лагера. Неслучайно искаше помощта на Пърси. Тя бе единственият претор. Отговорността за целия лагер бе само върху нейните плещи.

Пърси взе пръстена.

— Ще я намеря. Но къде да я търся? Какви сили има тя?

— Не се безпокой. Иди в Сиатъл и тя ще те намери.

Това не прозвуча особено оптимистично, но Пърси постави пръстена на кожения си гердан до табелката за пробацио и мънистата си.

— Пожелай ми късмет.

— Бори се добре, Пърси Джаксън — каза Рейна. — И… благодаря.

Той разбра, че аудиенцията е приключила. Рейна едвам поддържаше образа на самоуверения командир. Имаше нужда да остане сама.

На вратата на принципията обаче Пърси не се сдържа и се обърна.

— Как точно унищожихме хотела?

Металните хрътки изръмжаха. Рейна щракна с пръсти, за да ги укроти.

— Унищожихте силата на господарката ни — каза тя. — Освободихте затворниците, които отмъстиха на всички нас, жителите на острова. Сестра ми и аз… оцеляхме. Беше трудно. Но в крайна сметка е по-добре, че напуснахме онова място.

— Все пак съжалявам — каза Пърси, — ако съм те наранил. Съжалявам.

Рейна се загледа в него, все едно се мъчеше да си преведе думите му.

— Извиняваш се? И това не е постъпка на римлянин, Пърси Джаксън. Но ще те направи интересен претор. Помисли си за предложението ми.