Синът на Нептун

XLVI. Франк

Франк разви дървото и коленичи в краката на Танатос.

Пърси беше до него, размахваше меча си и предизвикваше с викове приближаващите призраци. Чу рева на гиганта и гневното цвилене на Арион, но не посмя да погледне натам.

Ръцете му трепереха, но той докосна дървото до веригата, която бе оковала левия крак на Смъртта. Помисли си за огън и дървото моментално блесна.

Ужасна топлина се разнесе по тялото на Франк. Заледеният метал започна да се топи. Пламъкът от дървото бе толкова ярък, че заслепяваше повече и от безкрайния лед наоколо.

— Добре — окуражи го Танатос, — много добре, Франк Занг.

Франк бе чувал, че преди смъртта си хората виждат как животът им преминава на лента пред очите им, и сега го преживя. Видя майка си в деня, преди да замине за Афганистан. Тя му се усмихна и го прегърна. Опита се да вдиша от жасминовия й аромат, така че никога да не го забрави.

„Гордея се с теб, Франк — бе казала тя. — Винаги ще се гордея. Някой ден ще стигнеш дори по-далеч от мен. Ще затвориш кръга за нашето семейство и след много поколения потомците ни ще разказват приказки за Франк Занг, своя пра-пра-пра…“ — и тя го погъделичка, както в добрите стари времена, когато беше малък.

Това бе последната усмивка на Франк за много месеци напред.

Видя се на масата за пикник в село Лос, загледан в звездите и северното сияние, докато Хейзъл тихо похъркваше зад него. Чу думите на Пърси: „Франк, ти си истински водач. Имаме нужда от теб.“

Видя как Пърси потъва в тресавището и Хейзъл се спуска зад него. Спомни си как се бе чувствал, докато държеше лъка — самотен и напълно безпомощен. Беше се помолил на олимпийските богове — дори на Марс — да помогнат на приятелите му.

Но знаеше, че тримата са отвъд тяхната власт.

Първата верига се счупи със звън. Франк бързо премести дървото на другата.

Дръзна да погледне какво става през рамо.

Пърси се биеше като вихър. Всъщност той се превърна във вихър. Миниатюрен ураган от вода и ледена пара се въртеше около приятеля му, докато той минаваше през вражеските редици, поваляше римските духове, отбиваше копия и стрели. Откога имаше тази сила?

Той се отдалечаваше от Франк и, макар да изглеждаше, че го е оставил незащитен, бе привлякъл цялото внимание на враговете им към себе си. Франк не знаеше защо, докато не видя накъде е тръгнал Пърси. Един от черните духове носеше лъвска кожа и държеше дълъг прът със златен орел на върха, по чиито криле се бяха образували ледени висулки.

Символът на легиона.

Франк видя как Пърси минава през цял ред легионери, изблъсквайки щитовете от ръцете им с личния си циклон. Повали призрака, понесъл орела, и сграбчи бойния символ.

— Искате си го обратно? — извика той на духовете. — Елате и си го вземете!

Пърси повлече след себе си враговете им, а на Франк му остана само да се възхити на дръзката му стратегия. Макар че искаха да опазят Танатос окован, тези духове бяха римски. Умът им бе в най-добрия случай замъглен като на сенките, които Франк бе видял в Асфодел. Но едно нещо помнеха ясно — трябваше да пазят своя орел.

Пърси обаче нямаше да може да се бори вечно с толкова много врагове. Поддържането на такава вихрушка бе трудно и въпреки студа, лицето му вече бе мокро от пот.

Франк погледна към Хейзъл. Не видя нито нея, нито гиганта.

— Пази си огъня, момче — предупреди го Смъртта, — нямаш толкова много, че да го пилееш.

Франк прокле. Беше се разсеял толкова, че не бе забелязал растапянето на втората верига.

Той премести пламъка до оковата, стягаща дясната ръка на бога. Парчето дърво бе изгоряло почти наполовина. Франк започна да трепери. Още видения се появиха в ума му. Видя Марс, седнал на леглото до баба му, да го гледа с ядрените си очи. „Юнона. Ти си тайното й оръжие. Надявам се вече да знаеш как се ползва семейната дарба…“

Чу гласа на майка си: „Можеш да бъдеш всичко“.

Накрая видя и строгото лице на баба си — с кожа, тънка като хартия, и бяла коса, отпусната на възглавницата. „Но да, Фай Занг, майка ти не се опитваше просто да ти вдигне самочувствието. Каза ти самата истина.“

Спомни си мечката гризли, която майка му бе срещнала в края на гората.

Сети се и за огромната черна птица, която кръжеше над изгорялата семейна къща.

Третата верига се строши. Франк доближи горящото дърво до последната. Болки пронизваха цялото му тяло, а пред погледа му се бяха появили жълти петна.

Видя Пърси в края на „Вия Принципалис“. Удържаше цяла армия духове. Беше съборил колесницата и унищожил няколко сгради, но всеки път, когато отхвърлеше група духове с урагана си, призраците просто се изправяха и нападаха отново. Всеки път, щом посечеше някой с меча си, духът се възстановяваше незабавно. Пърси бе отстъпил колкото можеше. Зад него бяха само страничната врата на лагера и — на шест метра зад нея — краят на глетчера.

Що се отнася до Хейзъл и Алкионей — те вече бяха успели да унищожат повечето казарми. Сега се бореха сред руините на главната порта. Арион играеше опасна игра на гоненица, обикаляйки гиганта, докато Алкионей замахваше към тях с жезъла си, събаряйки цели стени и отваряйки огромни процепи в леда. Скоростта на Арион бе единственото, което опазваше него и Хейзъл живи.

Най-сетне последната верига на Смъртта се счупи. С отчаян писък Франк пусна горящото дърво в една снежна пряспа и угаси пламъка. Болката утихна. Все още бе жив. Но когато извади дървото от снега, видя, че от него е останала отломка, по-малка и от вафла.

Танатос протегна ръце.

— Най-после свободен — отбеляза доволно.

— Страхотно — премигна Франк, за да се съвземе, — тогава направи нещо.

Танатос му се усмихна спокойно.

— Да направя нещо? Дадено. Ще гледам. И който загине в битката, ще умре завинаги.

— Благодаря — промърмори Франк, прибирайки дървото в палтото си. — Това е голяма помощ.

— Няма проблем — кимна Танатос.

— Пърси! — извика Франк. — Вече могат да умират!

Пърси му кимна в отговор, но изглеждаше изтощен. Вихрушката му се въртеше по-бавно. Ударите му ставаха по-тромави. Армията духове го бе обкръжила и го принуждаваше да отстъпва към ъгъла на глетчера.

Франк извади лъка си, за да помогне. След това го свали. Обикновените стрели от ловния магазин в Сюърд нямаше да помогнат. Франк трябваше да използва дарбата си.

Стори му се, че най-после разбира силите си. Това, че бе видял как дървото гори, че бе вдишал пушека на собствения си живот, го бе изпълнило с неестествена увереност.

„Честно ли е, че животът ти ще изтлее — толкова ярък, но така кратък?“ — бе попитал Смъртта.

— Нищо на тоя свят не е честно — каза си Франк, — но ако ще изгарям, нека поне да е ярко.

Той направи крачка към Пърси.

И тогава от другия край на лагера Хейзъл извика от болка. Арион изцвили, когато гигантът успя да го улучи. Жезълът на Алкионей повали жребеца и ездача му на леда. Те се стовариха върху леда и удариха в укрепленията.

— Хейзъл! — Франк погледна към Пърси. Ех, да можеше да призове Сивия!

— Помогни й! — извика Пърси, вдигайки златния орел. — Държа ситуацията под контрол!

Пърси изобщо не държеше ситуацията под контрол и Франк го разбираше прекрасно. Синът на Посейдон всеки миг щеше да бъде сразен.

Но Франк се затича да помогне на Хейзъл.

Тя бе наполовина погребана от камара заснежени тухли. Арион стоеше над нея и се мъчеше да я защити, изправил се на задните си крака и вдигнал предните си копита към гиганта.

Но Алкионей само се засмя.

— Хей, малкото пони? Я какво си ми игриво! — Той надигна ледения си жезъл.

Франк бе твърде далеч. Не можеше да помогне… Но тогава си представи как полита напред и краката му се отделят от земята.

„Можеш да бъдеш всичко.“

Спомни си белоглавите орли, които бяха видели от влака. Тялото му се смали и стана по-леко. Ръцете му се разпериха в мощни криле, а погледът му стана хиляда пъти по-остър. Той полетя към небето и се спусна с извадени нокти към гиганта, раздирайки лицето и очите му.

Алкионей изпищя от болка. Той се олюля назад, докато Франк се приземи пред Хейзъл и върна човешкия си вид.

— Франк — Хейзъл го зяпна невярващо, отърсвайки снега от косата си, — как… какво…?!

— Глупак! — изкрещя Алкионей. Лицето му бе издрано и очите му се наляха с петрол вместо с кръв. Раните му вече се затваряха. — Аз не мога да бъда убит в родината си, Франк Занг! И благодарение на любимата ти Хейзъл новата ми родина е Аляска! Тук аз съм безсмъртен!

— Ще видим — каза Франк и усети прилив на сила в ръцете и краката си. — Хейзъл, скачай обратно на коня!

Гигантът се спусна към него и Франк се затича да го посрещне. Спомни си мечката, която бе видял като дете. Докато бягаше, тялото му стана по-тежко и по-здраво. Блъсна се в гиганта във вида на огромна мечка гризли — звяр, тежащ повече от четиристотин килограма. Беше малък до Алкионей, но се удари в гиганта с такава сила, че той се просна върху една заледена наблюдателна кула и тя падна отгоре му.

Франк замахна към главата на чудовището. Ударът на лапата му имаше мощта на моторна резачка, придържана от борец тежка категория. Франк заудря лицето на гиганта така, че металните му черти започнаха да се вдлъбват.

— Ъъх — простена замаян Алкионей.

Франк се върна към човешкия си вид. Раницата му още бе с него. Той извади въжето, което бе купил в Сюърд, бързо направи примка и я върза около драконовия крак на гиганта.

— Хейзъл, бързо! — Той й хвърли другия край на въжето. — Имам идея, но трябва да…

— Ъъъ… убия… ще те… — промърмори Алкионей.

Франк пристъпи до главата на гиганта, взе най-близкия тежък предмет, който можа да намери (един щит на легионер) и го заби право в носа му.

— Ъъъх — изпъшка чудовището.

Франк погледна към Хейзъл.

— Дали Арион ще може да изтегли този тип надалеч?

— Ти беше птица — зяпаше го Хейзъл, — после мечка. И…

— После ще ти обясня — каза Франк. — Трябва да отнесем тоя възможно най-далеч.

— А Пърси? — попита Хейзъл.

Франк прокле. Как бе могъл да забрави за него?

От руините, до които се намираше, видя Пърси в гръб. Синът на Нептун бе на края на глетчера. Вихрушката я нямаше. Той държеше Въртоп в едната си ръка и златния орел на легиона в другата. Цялата армия призраци пристъпваше към него с извадени оръжия.

— Пърси! — извика Франк.

Момчето го погледна. Видя падналия гигант и разбра ситуацията мигновено. Извика нещо, което не се чу ясно от вятъра, но вероятно бе: „Вървете!“.

Сетне заби Въртоп в леда под себе си. Глетчерът се разтърси. Духовете паднаха на колене. От залива зад Пърси се надигна огромна вълна, по-голяма от самия глетчер. От процепите в леда изригнаха водни струи.

Когато вълната удари, половината лагер се срина. Краят на глетчера се отчупи и падна в бездната, отнасяйки сградите, духовете и Пърси Джаксън на морското дъно.