Синя кръв

ГЛАВА 38

Хотел „Карлайл“ беше елегантна сграда на Мадисън Авеню, построена в стила на английската аристокрация. Беше един от онези хотели, които излъчват лукс, съчетан с арогантната самонадеяност на потомствените благородници. Климатиците бяха настроени винаги на хладните деветнайсет градуса.

Когато Скайлър беше малка, баба й я водеше тук да пият коктейли „Шърли Темпъл“. Корделия сядаше на бара с цигара в уста и пиеше уиски след уиски, а Скайлър седеше тихо и гледаше веселите животни, изобразени на фреските по стените, или броеше влизащите дами. После отиваха в ресторанта, за да се насладят на разкошните френски ястия. В дните, когато Корделия заявяваше, че й е писнало от къщата на Ривърсайд Драйв, наемаха за уикенда апартамент с две спални в хотела. Скайлър си поръчваше ягоди със сметана, пълнеше ваната и хапваше не много хранителната си вечеря насред хилядите сапунени мехурчета.

Тази вечер тя се почувства като у дома си в притихналото фоайе от бял мрамор на хотела. Успя да прогони неприятните мисли за Джак Форс и унизителната среща с баща му. Блис беше поискала тримата с Оливър да се срещнат тук, без да обясни защо. Оливър вече чакаше в един уединен ъгъл на лоби бара.

- Какво ще кажеш за един „Манхатън“? - попита той и посочи питието си.

- Става - кимна тя.

Келнерът дискретно донесе сребърен поднос с коктейла й и сребърна купичка с печени испански бадеми. Скайлър си взе един.

- Боже, тук предлагат най-готините ядки - каза тя замислено, докато дъвчеше.

- Нищо не може да се сравнява с хотел в Горен Ийст Сайд - каза мъдро Оливър. - Трябва да направим една обиколка по хотелските барове в Ню Йорк. Да сравним ядките в „Реджънси“, „Сейнт Реджис“ и „Карлайл“.

- Мммм... тези в „Реджънси“ са превъзходни. Правят и страхотен пържен грах с уасаби и бисквити с подправки.

„Реджънси“ беше друг от любимите хотели на Корделия.

Двамата изпиха питиетата си и си поръчаха нови. След няколко минути Блис влетя в бара с още мокра от душа коса и седна до Скайлър.

- Здравейте, радвам се, че дойдохте.

- Искаш ли един „Манхатън“?

- Искам.

- Наздраве - казаха си тримата.

- Ммм... ядките са превъзходни - отбеляза Блис, щом ги опита.

Оливър и Скайлър се засмяха.

- Какво смешно има? - учуди се Блис.

-Нищо, ще ти кажем друг път, не е важно - отвърна Скайлър.

Блис повдигна вежда. Тези двамата се държаха така през цялото време. Имаха си свои шеги и спомени, в които тя не присъстваше. Беше цяло чудо, че Дилън е издържал в компанията им.

- Е, хайде, кажи какво има. Защо искаше да се срещнем тук? - попита Скайлър.

- Той е тук.

- Кой? - попита Оливър.

- Как кой? Дилън.

Тя им разказа какво е научила от баща си - че Дилън е на свобода, но не е чак толкова свободен, колкото ги бе уверил Чарлс Форс. Бил под попечителство в хотел „Карлайл“ Съдията се съгласил да го пусне само ако остане под опеката на Форс. Според баща й всичко било едно голямо недоразумение и обвиненията скоро щели да бъдат свалени. Те обаче не можеха да разберат защо Дилън все още е задържан, и то от Чарлс Форс.

- Освен това чух баща ми и Чарлс да си говорят за това как „се грижели за своите“ и нямало да допуснат „ситуацията да излезе от контрол“.

- Чудя се какво ли са имали предвид - каза Скайлър и си взе още един бадем.

- Ето как аз виждам нещата рече Блис, след като отпи голяма глътка от коктейла. - Да направим каквото предлага Оливър. Да помогнем на Дилън да избяга. Няма начин да не успеем. Ще манипулираме ума на пазачите - Скайлър каза, че вече го е правила - а Оли ще стои на стража. Държат го в стая 1001.

- Толкова ли ще е лесно? - попита Оливър.

- Ами да, защо не? Нали точно ти ни посъветва да мислим като синьокръвни.

- Но как ще се качим горе? Не трябва ли да сме гости на хотела, за да ни пуснат?

- Именно - каза Скайлър. - Това е най-лесната част. С Корделия прекарвахме тук ужасно много време. Познавам тези, които качват гостите с асансьора.

-Добре тогава, да започваме шоуто! - Оливър вдигна ръка да поиска сметката.

Минаха през главното фоайе и стигнаха до асансьорите.

- Здрасти, Марти - каза Скайлър и се усмихна на мъжа в лъскава червена ливрея с месингови копчета.

- Здравейте, госпожице Скайлър, отдавна не сме ви виждали.

- Да, доста време мина...

- На дванайсетия етаж ли? - попита Марти.

- Ами... не, този път ни настаниха на десетия. Сигурно е било заето и затова.

- Да, през октомври е пълно с туристи.

Той натисна кончето за десетия етаж и се усмихна на Скайлър и приятелите й.

- Благодаря ти, Марти, пак ще се видим - каза Скайлър на излизане от асансьора.

Намериха стая 1001, но пред нея нямаше охрана.

- Много странно - учуди се Блис. - Баща ми каза, че през цялото време ще е обграден от ченгета.

Скайлър се канеше да разбие ключалката, когато забеляза, че вратата е открехната. Тя я бутна и обърна глава назад: Оливър и Блис я гледаха озадачено. Бяха се приготвили за битка, а се оказваше, че препятствия нямаше.

Скайлър влезе в стаята, а Блис я следваше по петите.

- Дилън? - извика тя.

Телевизорът в луксозната стая все още работеше. Имаше поднос с останки от пържола, сребърните похлупаци бяха бутнати небрежно встрани. Леглото не беше оправено, по пода имаше хавлиени кърпи.

- Сигурна ли си, че това е стаята? - попита Скайлър.

- Напълно.

- Какво е станало според теб? - попита я Оливър, докато се оглеждаше. Взе дистанционното и изключи телевизора.

- Изчезнал е - каза лаконично Блис.

Спомни си какво й бе казал Чарлс Форс - че са се погрижили за него, каквото и да значеше това. Побиха я тръпки. Дали не са пристигнали твърде късно, за да го спасят?

- Избягал е - кимна Оливър.

- Или някой или нещо го е пуснало да избяга - предположи Скайлър.

Блис мълчеше. Погледна към недоизядената вечеря с неразгадаемо изражение.

Скайлър я потупа съчувствено по рамото.

- Сигурна съм, че където и да е, той е добре. Дилън е кораво момче А сега нека да се махаме, преди някой да си е помислил, че ние сме го пуснали.