Синя кръв

ГЛАВА 35

Приемът в зимната градина на Сентрал Парк беше едно от най-важните социални събития в календара на Корделия. Когато Скайлър пристигна, вече беше започнало. Тя намери баба си на една маса в ъгъла в компанията на разни светила.

- Внучката ми Скайлър - представи я тя с гордост. Скайлър целуна баба си по бузата и се настани на свободния стол.

Годишният прием имаше за цел да се съберат средства за поддръжката на парка. Това беше една от любимите инициативи на синьокръвните. Идеята да внесат природа в Ню Йорк беше тяхна - да направят оазис в сърцето на града, имитация на градината, от която ги бяха прогонили в зората на времето. Скайлър разпозна някои от гранд дамите в Комитета, които обикаляха от маса на маса, за да поздравят гостите.

- Корделия, какво е Кроатан? - попита Скайлър, прекъсвайки клюкарските разговори.

Изведнъж настъпи тишина и няколко от дамите вдигнаха въпросително вежди към Скайлър и баба й.

Корделия се сепна.

- Сега не му е нито времето, нито мястото, млада госпожице - каза тя тихо.

-Знам, че знаеш. Видяхме го в една от книгите в Хранилището. Там стояха твоите инициали. Трябва да ми кажеш - прошепна настойчиво Скайлър.

На подиума кметът благодареше на дамите за щедрите им дарения и усилията им да запазят жизнеността и красотата на Сентрал Парк. Последваха бурни аплодисменти и Корделия използва този момент, за да скастри Скайлър:

- Не сега. Ще ти кажа после, няма да ме излагаш тук.

През следващия един час Скайлър стоеше намусено и човъркаше с вилица пилето в чинията си, докато разни хора обявяваха как ще допринесат за развитието на парка. Имаше презентация на една картинна изложба и на бъдещата реконструкция на фонтана „Бетезда“.

В края всеки получи торбичка с подаръци и двете с Корделия си тръгнаха със старата лимузина, карана от Джулиъс.

- Значи си намерила дневника на Катрин... Да, оставих инициалите си там, за да може някой да ги намери. Не предполагах, че ще си ти - добави Корделия развеселено.

- Не бях аз. Оливър Хазард-Пери ги откри.

- А, да, Оливър. Много полезно момче. От отлично семейство. Като за червенокръвни поне.

- Не сменяй темата. Какво е Кроатан?

Корделия затвори купето, за да не може шофьорът да ги слуша, после се обърна към Скайлър със свъсени вежди.

- За това, което ще ти кажа, е забранено да се говори. Комитетът е наложил вето. Дори се опитаха да го изтрият от спомените ни.

- Защо? - попита Скайлър, докато гледаше менящия се градски пейзаж през прозореца.

Беше поредният сив ден и Манхатън се губеше във фина мъгла, призрачен и величествен.

- Както ти казах, времената се менят. Миналото няма да се върне. Хората с власт са загубили вяра. Дори жената, която е написала онези думи, би се отказала от тях. За нея би било твърде опасно да признае страховете си.

- Откъде знаеш как би се чувствала тя?

- Защото аз написах онези думи. Това е моят дневник.

- Ти си Катрин Карвър? - възкликна Скайлър.

- Да. Спомням си заселването ни в Плимут така ясно, все едно беше вчера. Беше кошмарно пътуване. - Тя потръпна. - Последвано от една още по-ужасна зима.

- Защо, какво стана?

- Кроатан - въздъхна Корделия. - Това е древна дума, значи Сребърна кръв.

- Сребърна кръв?

- Нали помниш историята за нашето прогонване?

- Да.

Колата бавно зави по Пето Авеню. Заради студеното време навън имаше много малко хора, скитащи пред магазините, включително и шепа туристи, които снимаха витрините, и други, които търсеха подслон в бутиците.

- Когато Бог изгонил Луцифер и неговите ангели от Рая като наказание за греховете им, ние сме били принудени да водим безсмъртен живот на земята, където сме се превърнали във вампири, зависими от човешката кръв, за да оцелеем.

- Всичко това ни го казаха на срещата на Комитета.

- Но не са ви казали тази част. Тя е била изтрита от документите.

- Защо?

Корделия не отговори. Гласът й стана монотонен, сякаш четеше от книга.

- В началото на историята ни Луцифер и малка група негови верни последователи се отцепили и се отрекли от Бога. Не ги било грижа, че ги прогонили от Рая, и не искали да се борят за Божията благосклонност. Те не вярват в Кодекса на вампирите.

- Защо? - попита Скайлър.

Колата спря на светофара. Вече бяха на Шесто Авеню, където доминираха небостъргачите и корпоративните сгради: „Саймън & Шустър“, „Тайм Уорнър“, „Морган Стенли“.

- Защото не искали да живеят, ограничени от някакви закони. Били са своеволни и арогантни - както в Рая, така и на земята. Луцифер и неговите вампири разбрали, че чрез церемония оскулор върху други вампири вместо върху хора стават много по-силни. Както знаеш, церемония оскулор е пиенето на кръв. Кодексът ни категорично забранява това да се прави между синьокръвни, но Луцифер и неговите вампири нарушили правилата. Започнали да пият вампирска кръв до пълна консумация.

- Искаш да кажеш...

- Докато изпият и последната капка кръв и отнемат живота на вампира. След време тяхната кръв станала сребърна. Точно това значи Кроатан - поквара. Като поглъщат живота и спомените на толкова вампири, те полудяват. Те са като преоблечени дяволи, които се разхождат между нас. Те са навсякъде и никъде.

Докато Корделия говореше, минаха по Шесто Авеню и гледката отново се промени. На ъгъла се виждаше „Карнеги Хол“, където стояха няколко души, свити под чадърите си, и чакаха за билети.

- В продължение на хилядолетия среброкръвните преследват и изпиват кръвта на вампирите. Нарушават кодекса, като се бъркат в делата на хората и се окичват с власт в човешкия свят. Никой не може да ги спре. Синьокръвните никога не са спирали да се борят с тях. Последната голяма война се е водила по времето на Римската империя, когато синьокръвните са успели да свалят от власт Калигула - могъщ и лукав среброкръвен. След това векове наред вампирите са живели в мир и спокойствие в Европа.

- Тогава защо са дошли в Америка?

- Заради надигането на религиозните фанатици в началото на XVII век. Те започнаха да ни преследват, затова през 1620 г. се качихме на „Мейфлауър“, и дойдохме тук с надеждата да намерим спокойствие в Новия свят.

- Но и тук не сме намерили, нали? - попита Скайлър, мислейки си за дневника на Катрин Карвър.

-Да - отвърна Корделия и затвори очи. - Разбрахме, че Роноук е бил унищожен и всички са загинали. Среброкръвните ни бяха последвали в Новия свят. Но това не беше най-лошото.

- Защо?

- Защото убийствата започнаха отново в Плимут. Синьокръвните са уязвими само в Годините на залеза, когато се превръщат от хора във вампири. Тогава още не сме възвърнали спомените си и не можем да контролираме силите си; слаби сме и можем да бъдем контролирани и дори изконсумирани от среброкръвните.

Поеха по Уест Сайд, покрай красивите нови сгради до реката и Ривърсайд Парк.

- Някои отказваха да повярват, че среброкръвните са отговорни. Отказваха да видят това, което беше пред очите им, и твърдяха, че убитите вампири по някакъв начин ще успеят да се върнат. Бяха слепи за заплахата. След няколко години убийствата престанаха и всичко си беше постарому. И така векове наред. Среброкръвните се превърнаха в мит, легенда. Вампирите се сдобиха с огромни богатства, положение и власт в Америка и с времето повечето напълно забравиха за среброкръвните.

- Но как можем да забравим нещо толкова важно?

Корделия въздъхна.

- Станахме самодоволни и упорити. По-лесно е да отричаш. Сега всичко, свързано със среброкръвните, е изтрито от историческите книги. Днешните вампири отказват да приемат, че съществува нещо по-силно от тях. Суетата им пречи да допуснат такова нещо.

Скайлър поклати ужасено глава.

- Тези от нас, които призоваваха към непрекъсната бдителност, бяха изгонени от Конклава и вече нямат власт в Комитета. От случилото се в Плимут насам никой не ни слуша. Тогава се опитах да ги вразумя, но не бях достатъчно силна, за да надделея.

- Джон е искал да предупреди всички - обади се Скайлър. - Твоят съпруг.

- Да, но не успяхме. Майлс Стендиш, когото днес познаваш като Чарлс Форс, стана председател на Конклава на старейшините. Оттогава е наш лидер. Той не вярва, че има опасност.

- Дори при положение, че умират деца?

- Според него това не може да бъде доказано.

- Но Джак каза, че всичката кръв на Аги е била източена, а преди това са намерили двама други тийнейджъри, убити по същия начин. Сигурно кръвта им е била изпита от някой среброкръвен!

Корделия се усмихна тъжно.

- Да, и аз така предполагам, но никой не слуша една старица, загубила богатството си. Никога не съм вярвала, че те са си тръгнали завинаги. Смятах, че просто наблюдават и изчакват подходящия момент да се завърнат.

- Сигурно е така. Това е единственото смислено обяснение. Но полицаите арестуваха Дилън, а той не може да го е извършил. Дилън е човек.

Корделия изглеждаше угрижена.

- Мислех, че официалната версия е свръхдоза. Чух, че това е заключението на Комитета.

- И ние това чухме, но сега твърдят, че е била удушена.

- В известен смисъл е вярно - каза Корделия замислено.

- Трябва да ни помогнеш. Как да открием кои са среброкръвните? Защо са се появили?

- Нещо ги е пробудило. Крият се някъде. Няма как да разберем кои са, защото се преструват на синьокръвни. Според мен някой могъщ среброкръвен се е завърнал и сега набира последователи.

- Какво ще правим тогава? - попита Скайлър, когато колата пое по тяхната улица.

- Знаеш за опасността. Най-малкото можеш да се подготвиш.

- Как?

- Има едно нещо. Майка ти го откри. Среброкръвните все още са зависими от небесните закони и свещения език.

Останалото Корделия прошепна на ухото на Скайлър. После отвори вратата и слезе от колата.

- Не мога да ти кажа повече. Вече наруших Кодекса, като ти разказах тази история. Ще трябва да говориш с Чарлс Форс. Само той може да помогне на приятеля ти.