Синя кръв

ГЛАВА 20

Вaмпиpи?

Да не са се побъркали? Значи Комитетът е всъщност параван за кръвопийци като тези от треторазредните филми на ужасите? Значи не са просто благотворителна организация? Не бяха просто сбирщина богати хлапета. Не бяха слаби, защото повръщаха храната си. Не бяха добри в спорта, нито пък страшно умни. Цялата работа беше в това, че са - колко смехотворно - вампири.

Скайлър изслуша остатъка от речта отчасти ужасена, отчасти запленена от подобната на култ церемония. Вярно, че дойде тук, без да знае с какво се захваща, но това определено не го бе очаквала. Трябваше да се махне оттук. Избута стола си назад с намерението да си тръгне, но се поколеба, после отново седна. Изглеждаше прекалено грубо и неразумно. Много от нещата, за които говореха, звучаха логично. Сините линии по ръцете й например. Явно кръвта им светеше през кожата, защото заявяваше пробуждането си, постепенно се свързваше със старото познание, мъдрост и спомени от предишните им прераждания. Тяхната кръв бе жива, затова бяха безсмъртни. Кръвта им беше на хиляди години, още от зората на времето, една жива база данни на безсмъртното им съзнание. Тя имаше собствена воля и да израснеш като синьокръвен, означаваше да се научиш да контролираш огромната интелигентност вътре в теб.

За сто години физическата ти обвивка се изтощаваше и тогава отиваше да си починеш и да се възстановиш, докато те извикат за следващата фаза на цикъла. А може да избереш да не почиваш и да запазиш физическата си обвивка, за да се превърнеш в несмъртен, каквито бяха някои от Старейшините. Но за това трябва да получиш специално разрешение. Повечето синьокръвни минаваха през цикъла. Как го казаха те - трите етапа на вампирския живот: изразяване, еволюция и отделяне.

Скайлър не можеше да отрече и частта с кучето. Бюти просто бе тръгнала след нея един следобед и тя бе почувствала, че създанието е част от нея. Госпожа Дюпон обясни, че кучетата им са части от техните души, трансформирани във физическия свят, за да ги защитават. Възрастта от петнайсет до двайсет и една се наричаше залез - най-уязвимата за синьокръвните, защото тогава заменяха човешката си същност с вампирска. В този период кръвта им започваше да утвърждава себе си, появяваха се спомени от минали прераждания, замаяност, кучетата се превръщаха в техни ангели-пазители, които имаха грижата стопанинът им да премине успешно в следващата фаза.

И все пак всичко това звучеше толкова невероятно. Отначало реши, че светещата кожа е някакъв трик за Хелоуин. Дори в случая с Джак. Значи затова той светеше така в тъмното онази вечер.

Нямаше търпение да каже на Оливър.

Само че... нямаше право. Червенокръвните, т.е. хората, не трябваше да научават. Само онези, които изпълняваха ролята на донори, знаеха, но после им изтриваха паметта. Някаква хипноза предизвикваше амнезия у тях и ги караше да бъдат предани на синьокръвните. Скайлър не можеше да си представи да пожелае да пие нечия кръв. Изглеждаше й толкова противно. Пък и как да каже на Оливър, когато той и без това не й говореше.

Оказваше се, че за пиенето на кръв има много правила. Например може да имаш само един донор по едно и също време и не трябва да го използваш по-често от веднъж на четирийсет и осем часа. Явно животът на вампирите не е точно това, което представят по телевизията и в книгите.

Комитетът нарочно дезинформираше червенокръвните. Митът за граф Дракула тръгваше от синьокръвен унгарец със зловещо чувство за хумор. Конспиративният отдел разпространяваше погрешна информация. Всички неща, които уж убивали вампирите - разпятие, чесън, слънчева светлина - бяха пълна измислица. Някакво си тяхно чувство за хумор.

Ако можеше да се вярва на Комитета, нищо не можеше да убие вампирите. Абсолютно нищо. За тях смъртта е просто илюзия.

Скайлър разбра, че причината вампирите да не харесват разпятието, е, че то им напомня за падението и прогонването им от райската градина. Колко заблудени са тези хора, помисли си Скайлър. Мислят се за паднали ангели. Точно от това се нуждаеше светът - още възгордели се богаташи.

Чесънът ги отблъскваше просто заради неприятната си миризма.

Госпожа Дюпон продължаваше да обяснява как вампирите били силно естетическа раса, която цени най-високо красотата и хармонията. Що се отнася до слънчевата светлина, тя също им напомняла за райската градина, откъдето били прогонени. Но иовечето вампири обичали слънцето. Ето защо, значи, иовечето от членовете на Комитета имаха такъв убийствен тен.

Те живееха вечно, но не в кожата на един и същ човек. Във всеки цикъл имаше само по четиристотин вампира. Можеха да консумират храна, но го правеха по-скоро по навик или за да не изглеждат различни от другите. Щом достигнеха определена възраст, се нуждаеха единствено от човешка кръв, за да се презареждат. Скайлър научи, че пълното изконсумиране на човешко същество, т.е. изпиването на кръвта му, е най-голямата простъпка. Това бе първата заповед в Кодекса на вампирите - да не причиняват вреда на човешките си подобия.

Понеже хората не можеха да понесат да загубят прекалено много кръв, синьокръвните имаха по няколко човешки донори, които последователно използваха за презареждане.

За пред обществото тези човеци бяха техни любовници. Ето защо Мими сменяше толкова често гаджетата си. Това беше част от начина на живот на синьокръвните. Дали Кити Мълинс беше една от донорките на Джак? Сигурно, щом не присъстваше на събранието. Скайлър вече не ревнуваше от Кити - жал й беше за нея.

Старейшината им обясни, че основната мисия на тяхната раса е да минат през фазата на изразяването и да еволюират до етап, на който Бог би могъл да им прости и да ги прибере обратно в Рая.

Да бе.

Скайлър не вярваше и на една дума. Явно някой беше решил да си прави извратени шеги. Тя едва ли не очакваше да се появи скрита камера, но всички си мърмореха нещо, а някои до нея дори плачеха от облекчение.

-Толкова се притеснявах, че полудявам - каза Блис Люелин.

Документите, които подписаха, бяха всъщност съгласие да спазват Кодекса на синьокръвните. Той беше нещо като десетте заповеди на вампирите и те се бяха ангажирали да спазват правилата му.

Всеки понеделник щяха да научават повече за миналото си, както и за начините да контролират потенциала си. Вампирските сили имат множество проявления, като най-разпространените бяха свръхинтелектът и екстремната физическа сила. Повечето вампири можеха да четат мислите на хората, но само най-могъщите умееха да контролират умовете им и да им внушават какво да правят. Няколко можеха да променят физическата си форма. Най-рядката способност беше да спираш времето, но в цялата история само един вампир бе съумял да го направи един-единствен път.

Срещите на Комитета имаха за цел и да помогнат на младите вампири да си изберат мисия за текущия цикъл. Скайлър научи, че синьокръвните стоят зад почти всяка културна институция в града като „Метрополитън“, Музея на модерното изкуство, „Гугенхайм“, Нюйоркския балет и Нюйоркската опера. Всички те се издържаха с парите на синьокръвните.

Госпожа Дюпон им обясни, че като пораснат, ще имат възможност да работят за различни комитети. Най-младото поколение синьокръвни вече даваха своя принос, като организираха бала за спасяването на Венеция и други благотворителни събирания, сред които и Бала на четиристотинте - най-голямото социално събитие на годината, което се провеждаше в залата на хотел „Сейнт Реджис“ през декември. То водеше началото си още от Златния век, когато се бе наричал Балът на патрициите.

Въпреки всичко Скайлър не вярваше на нито една дума. След като ги отпратиха, някои от най-новите членове се скупчиха около по-старшите, за да им зададат допълнителни въпроси. Скайлър бързо си тръгна, без да забележи, че някой я следи.

Той се появи пред нея без никакво предупреждение.

- Здравей - усмихна се Джак Форс.

Косата му беше очарователно разрошена както винаги, а очите му приличаха на два зелени изумруда на красивото му изваяно лице.

- Боже, как го направи? - стресна се тя.

Джак сви рамене.

- И теб ще те научат. Това е една от способностите ни.

- Е, не смятам да стоя тук, за да ме учат.

- Скайлър, почакай.

- Защо?

- Не трябваше да стане така. Срещата беше свикана твърде рано. Обикновено я правят напролет - дотогава почти всички са разбрали какво става от спомените си. Започваш да осъзнаваш коя си, преди да ти кажат. Първата среща е просто формалност. Обикновено, когато те приемат в Комитета, вече си наясно.

- Ъ?

- Знам, че ти идва в повече, но спомни си какво се случи в събота на партито. Когато танцувахме валс, сещаш ли се?

Видяхме го, защото се е случвало и преди. Всичко, което тя каза, е вярно.

Скайлър поклати глава. Не. Няма да се върже на този номер. Може всички да са се смахнали, но гя имаше достатъчно здрав разум. Неща като вампири, минал живот и безсмъртие не съществуваха в реалния свят. А Скайлър живееше именно там - в реалността. Не смяташе да се мести в лудницата.

- Направи така - каза Джак и потупа челюстта си отстрани.

- Защо?

- Ще ги усетиш - каза той и показа с пръсти издължените си вам пи реки зъби.

- Моля?

- Хората си мислят, че зъбите на вампирите са кучешките, но това е заблуда, която се разпространява от Конспирацията. Нашите са малко по встрани.

- Вампирски зъби? - попита Скайлър, като едва успя да сдържи насмешката си.

- Хайде, потърси ги. По това време вече са избили.

Тя неохотно пъхна пръст в устата си.

- Няма нищо... О!

Напипа малък зъб, който досега не беше забелязвала. Имаше същия и от другата страна.

- Ако се концентрираш, ще ги накараш да се покажат.

Тя прокара пръст по тях и си представи как зъбите се издължават и излизат от венците й. Изведнъж два остри зъби се подадоха навън.

- Можеш да се научиш да ги показваш и прибираш.

Тя докосна с пръст острия като игла зъб. Стомахът й се сви ог вълнение, което не можеше да контролира.

Сега осъзна това, което беше отричала през цялото време.

Тя беше вампир. Безсмъртна. Опасна. С достатъчно остри зъби, за да разкъса кожата на човек и да пие от кръвта му. Прибра зъбите си докрай и от това я заболя.

Тя наистина беше една от тях.