Синя кръв

ГЛАВА 23

Беше влудяващо как най-добрият ти приятел може да те накара да се гърчиш вътрешно от болка. Оливър отлично знаеше къде точно да забие жилото си. Как можеше да я нарича „безлична⁴⁶? Какво да кажем за мотора му „Веспа^” или за прическата му за сто долара? Ами купоните за рождения му ден на семейната яхта? Не беше ли това просто отчаян опит да се добере до популярността, която му се изплъзваше?

След срещата на Комитета и разговора с Корделия Скайлър се чувстваше така, все едно беше загубила почва под краката си. Баба й разкри много неща за миналото, но неразкритото беше много повече. Защо майка й е в кома? Какво се е случило с баща й? Скайлър се чувстваше по-самотна от всякога, особено след като Оливър спря да й говори. Досега никога не се бяха карали за нищо, понякога дори се шегуваха, че са двете половини на една и съща личност. Харесваха едни и същи неща (50 Cent, научнофантастични филми, сандвичи с филе и горчица) и ненавиждаха едни и същи неща (Еминем, превзетите награди „Оскар^”, самодоволни вегетарианци, убедени в правотата си).

Само че след като Скайлър премести Джак от графата „Гадни^” в „Готини^”, без да иска специално разрешение от Оливър, той я отряза.

Останалата част от седмицата мина без инциденти. Корделия замина за Мартас Винярд, както правеше всяка година, Оливър се държеше така, сякаш тя не съществуваш и дори не бе имала възможност да говори с Джак. Поне веднъж беше заета с реални неща - тестът по биология, домашните, есетата по английски.

Челюстта я болеше всеки път, когато изваждаше и прибираше вампирските си зъби, но за свое облекчение още не изпитваше онзи разкъсващ глад. От баба си научи, че caeremonia oscular, Свещената целувка, е много специална церемония, и всички синьокръвни чакат с нетърпение да навършат пълнолетие, за да участват. С всяко поколение обаче се увеличаваше броят на онези, които преждевременно започваха да пият кръв - някои намираха първия си донор още на 14-15 години. Да пиеш от някой без изричното му съгласие, беше в разрез с Кодекса.

Хрумна й да посети майка си още в петък след училище, понеже и без това Оливър не я беше поканил у тях. Освен това имаше план и не й се искаше да чака до неделя, за да го осъществи. Вместо да чете вестници, както правеше обикновено, бе решила да зададе на майка си някои въпроси. Дори да не можеше да й отговори, изричането им щеше да й донесе облекчение.

В болницата беше много по-тихо, отколкото в неделя. Нямаше много посетители и цареше атмосфера на пустота и изоставеност. Животът течеше другаде и дори сестрите изглеждаха нетърпеливи да дойдат почивните дни.

И този път, преди да влезе в стаята при майка си, Скайлър погледна през стъклото. И този път до леглото й стоеше същият сивокос мъж и й говореше. Тя притисна ухо до вратата.

- Прости ми... прости ми... Събуди се, моля те, нека ти помогна...

Скайлър гледаше и слушаше. Знаеше кой е. Трябваше да е той. Усети как сърцето й бие от вълнение.

Мъжът продължи да говори:

- Наказа достатъчно и мен, и себе си. Върни се. Умолявам те.

Сестрата се появи зад Скайлър.

- Здравей. Какво правиш тук? Защо не влезеш вътре?

- Не го ли виждате? - прошепна тя, като посочи стаята през стъклото.

- Кого да виждам? - попита сестрата учудено. - Никого не виждам.

Скайлър стисна устни. Значи само тя можеше да види непознатия.

- Никого ли?

Сестрата поклати глава и я погледна така, сякаш нещо не й беше наред.

- Да, явно е светлинна измама. Стори ми се, че видях някого...

Сестрата кимна и отмина.

Скайлър влезе в стаята. Мистериозният посетител беше изчезнал, но столът беше още топъл. Огледа се и прошепна:

- Татко? Тук ли си?

Обиколи цялото помещение, но не получи отговор и накрая седна на току-що освободения стол.

- Искам да знам за баща си - каза тя на безжизнената жена в леглото. - Стивън Чейс. Кой е той? Какво ти е направил? Какво се е случило? Жив ли е още? Идва ли да те посещава? Това преди малко той ли беше?

Тя изрече последните думи по-силно, така че ако посетителят все още беше наблизо, да може да я чуе. Да разбере, че тя знае за него. Искаше й се да беше останал, за да поговорят.

Корделия винаги бе намеквала, че баща й е причинил нещо ужасно на майка й, че никога не я е обичал - нещо, което противоречеше на видяното от нея преди малко.

- Мамо, нуждая се от помощта ти - замоли се Скайлър. -Корделия каза, че можеш да се събудиш във всеки един момент, стига да поискаш, само че не искаш. Събуди се, мамо. Събуди се заради мен. Моля те.

Но жената на леглото не помръдна. Никакъв отговор.

- Стивън Чейс. Твоят съпруг. Починал е, когато съм се родила. Или поне така ми каза Корделия. Вярно ли е? Мъртъв ли е баща ми? Мамо, моля те. Трябва да знам.

Тя не помръдна, дори не въздъхна.

Скайлър се отказа от въпросите, взе вестника и зачете обявите за сватби, които някак странно я успокояваха. Щом приключи с тях, се изправи и целуна майка си по бузата. Кожата на Алегра беше хладна и восъчна. Като докосване до смъртта.

Скайлър си тръгна по-обезсърчена от всякога.