Синя кръв

ГЛАВА 34

Понеже нямаше какво друго да направят за Дилън, Оливър предложи отново да посетят Хранилището в мазето на „Банката“. По пътя двамата със Скайлър разказаха на Блис какво са научили до момента. Трябваше да продължат търсенето. Досега не бяха открили нищо, тъй като не знаеха дори как точно се пише Кроатан.

- А какво ще кажете да потърсим нещо за Плимут? - предложи Оливър. - Нали Джак Форс е казал, че част от блокираните му спомени са свързани с колонията Плимут?

В библиотеката нямаше почти никой и тримата спокойно се заеха със задачата си. Скайлър попадна на няколко исторически документа за колонията Плимут и кораба „Мейфлауър“. Блис намери информация за всеки един от пътниците, а Оливър откри голяма книга с кожена подвързия. Никъде обаче не се споменаваше за Кроатан.

- Пак ли търсите за сиренето? - попита Ренфийлд, поглеждайки към бюрото им.

- Какво сирене? - попита объркано Блис.

Скайлър и Оливър се закискаха.

- Ще ти обясним после.

Малко по-късно Скайлър и Блис се сетиха, че имат уговорка с екипа на Stitched for Civilization, така че оставиха Оливър да търси сам.

Новата реклама щеше да бъде качена на билборд на Таймс Скуеър следващата седмица и Джонас искаше да им покаже финалния вариант. По време на срещата мобилният телефон на Скайлър звънна.

- Оливър е - каза тя на Блис. - Трябва да вдигна.

Скайлър се извини и стана от масата.

- Какво има?

- Елате, мисля, че открих нещо - каза той въодушевено.

Щом се върнаха в библиотеката, Оливър им показа какво е намерил - тънка книга с кожена подвързия.

- Беше така скрита зад другите книги, че за малко да я пропусна. Това е дневник на един от първите заселници в Плимут, една жена. Вижте какво пише...

Прочетоха разказа за прекосяването на океана, основаването на колонията, пътуването на мъжа й до Роноук и последната бележка, написана набързо, трескаво. Почеркът беше почти неразбираем, сякаш жената е била прекалено уплашена да изпише думите на хартия.

Ето го.

КРОАТАН.

- „Те са тук. Не сме в безопасност“ - прочете Оливър.

- Случвало се е и преди - каза Скайлър. - Така ми каза Джак. Сигурно се е случило и тогава. Затова са били така уплашени.

- Права си. Кроатан сигурно значи нещо. Това трябва да е ключът към загадката - предположи Оливър.

- Кроатан - произнесе Блис. Звучеше й познато. - Мисля, че съм го чувала някъде. - Тя сбърчи вежди. - Споменава и за Роноук. Сещате се за Роноук, нали?

- Не съм много добра по история - оправда се Скайлър. -Но имаше нещо общо с изчезналата колония, нали?

- Да, изчезналата колония - сети се Оливър. - Не знам защо не се сетих по-рано. Това е била първата колония, основана няколко години преди Плимут. Но всички до един са изчезнали. От колонията не е останало нищо.

- Да, всички са умрели. Никой така и не е разбрал какво се е случило с тях. Това е една от загадките в американската история. Като убийството на Кенеди.

- Сигурно са били синьокръвни - предположи Оливър.

- И са били убити. Поне Катрин Карвър мисли така -кимна Скайлър.

- Само това ли пише?

- Още едно нещо - отвърна Оливър и им показа последната страница. - Трябвало е да избират. Ето тук казва: „Да бягаме или да останем?^” Е, ние знаем какво е станало. Синьокръвните са останали, иначе сега нямаше да сме тук. Майлс Стендиш, който и да е той, явно е победил.

- И не се казва нищо повече за Роноук и Кроатан? - попита Блис, взе дневника и започна да го прелиства.

- Не, само това е. Дневникът изведнъж свършва, сякаш страниците са били откъснати, защото някой не иска да разберем какво е станало. Но аз намерих нещо друго. Вижте, това е списък с последните хора, които са заемали книгата ог Хранилището. Повечето са прекалено стари и едва ли са още живи, но вижте последното име.

Накрая имаше подпис от три букви - КВА, и срещу тях стоеше датата 12/24/1911. Почеркът беше дребен и изискан.

- Който и да я е вземал, е било през 1911.

- Преди сто години - възкликна Блис. - Откъде сме сигурни, че този човек все още е част от цикъла?

- Не е невъзможно. Така или иначе това е единственият ни шанс.

- Кой може да е КВА? - зачуди се Блис.

Скайлър се загледа отново в подписа - и буквите, и засуканият почерк й бяха познати.

- Това са инициалите на баба ми. Корделия ван Алън. А и почеркът много прилича на нейния.

- Мислиш, че тя е вземала тази книга? Значи сигурно знае нещо.

- Не знам, но мога да я попитам - сви рамене Скайлър.

- Кога се връща от Нантакет? - попита Оливър.

- Утре. Трябва да се срещнем в зимната градина за обяд. Почти бях забравила.

- Значи смъртта на Аги има нещо общо с Кроатан? - попита Блис.

- Така мисля - отвърна Оливър. - Макар че още не знам какво точно.

- Но дори и да разберем, това не значи, че ще можем да помогнем на Дилън. Дори Кроатан да има връзка с убийството, как ще докажем, че не е Дилън и че е бил натопен?

- Не можем - отвърна Оливър. - Поне не виждам аз как да ви помогна.

- Какво искаш да кажеш? Ти вече направи толкова много - възрази Скайлър и го погледна с такова възхищение, че той се изчерви.

- Мога да търся информация, но не мога да помогна за плана.

- За кой план? - попита Блис.

За момент Оливър придоби сериозен и решителен вид. Поне веднъж бе оставил шегите настрана.

- Държим се сякаш системата работи за нас, но не е така. Трябва да мислите като синьокръвни. Това, което научихме, няма да ни помогне да измъкнем Дилън. Трябва да направим нещо друго.

- Какво?

- Да му помогнем да избяга.