Синя кръв

ГЛАВА 33

Полицаите не ги пуснаха да видят Дилън. Отидоха след училище, но не можаха да минат през стената от полицаи. Според тях той дори не бил държан в управлението. Бяха като в задънена улица, защото полицията му беше взела телефона и не можаха да се свържат с него. Скайлър имаше лошо предчувствие. Проблемът много ги сближи - нея, Оливър и Блис. Блис вече не сядаше на една маса с Мими в кафетерията. Тримата прекарваха всяка свободна минута заедно в кроене на планове как да помогнат на приятеля си.

- Семейството му е много богато. Сигурна съм, че са му намерили страхотен адвокат - каза Блис. - Трябва да кажа нещо на техните.

- Какво? - попита Скайлър.

-Снощи направих едно разследване. Дочух майка ми да говори с някого за случая. Тя каза, че според полицията смъртта е настъпила между десет и единайсет вечерта. Напълно са сигурни по този въпрос. Не можело да е станало по-рано или по-късно.

- И? - попита Оливър скептично.

- По това време Дилън беше с мен. Бяхме навън и пушехме. През цялото време бяхме заедно.

- Не отиде ли примерно до тоалетната?

- Не - поклати глава Блис. - Сигурна съм. Няколко пъти си поглеждах часовника, защото... тревожех се, че Мими ще се чуди къде съм.

- Нали знаеш какво значи това? - попита Оливър с усмивка. - Означава, че той има желязно алиби. Блис, ти си ключът за затворническата му килия! Хайде, трябва да се свържем с техните и да им кажем.

Дилън живееше в „Трибека“, така че се качиха на ролс-ройса на Блис. Оливър и Скайлър бяха впечатлени от плюшената тапицерия вътре.

- Трябва да кажа на татко да поръча същото. Нашата кола няма никакви екстри - каза Оливър.

„Трибека“ беше някогашна индустриална зона с павирани улици и стари промишлени сгради, които бяха превърнати в мезонети за милиони долари.

- Тук ли живее? - попита Оливър, докато вървяха към една огромна постройка на ъгъла.

Бяха преписали адреса от дневника на класа. Това трябваше да е мястото.

- Никога ли не сте идвали? - попита Блис изненадано.

Двамата поклатиха глави.

- Но аз мислех, че сте приятели.

- Така е, но... - Скайлър въздъхна. - Винаги се събирахме у Оливър. Дилън нямаше нищо против.

- Ами ти? - попита Оливър. - Ти си му нещо като гадже, нали? Никога ли не си идвала тук?

Блис поклати глава. Всъщност не му беше гадже. Никога не бяха обсъждали характера на отношенията си. Излизаха няколко пъти и тя се канеше да го направи свой донор, но след като ги хванаха в нощта на партито, родителите й й забраниха да се среща с него. По някаква причина бяха останали с впечатлението, че купонът е бил негова идея. Нещата не бяха много розови в „Къщата на мечтите“.

- Здравейте, търсим апартамент 1520 - каза Скайлър на портиера.

За разлика от дворцовото великолепие на типичните сгради по Парк Авеню, в „Трибека“ жилищата бяха модерни и лъскави, с дзен градина и изкуствен водопад във входа.

- 1520 ? - попита недоверчиво портиерът.

- Да, семейство Уорд.

- Живееха тук, но сега апартаментът се продава. Вчера се изнесоха. Голямо бързане беше.

- Сигурен ли сте?

- Напълно, госпожице.

Портиерът дори ги заведе да видят празния апартамент. Беше огромен, шестстотин квадрата, и беше абсолютно празен, като се изключи поставката за телевизор. Стените бяха издраскани от мебелите, а на пода се виждаха призрачните очертания на дивана, който бе стоял там.

- Продава се за пет милиона, ако някой се интересува. В кабината имам информация за потенциалните купувачи.

- Това е невероятно - каза Скайлър. - Защо са се изнесли толкова бързо? Нямат ли си достатъчно притеснения покрай Дилън?

Тръгнаха да обикалят празния апартамент, сякаш така можеха да открият причината за внезапното изчезване на семейството.

- Знаете ли къде са отишли? - попита тя портиера.

- Споменаха нещо за Кънектикът, но не съм сигурен.

Портиерът ги изпрати и заключи след тях. Взеха асансьора и слязоха във фоайето. Блис извади телефонния указател на „Дюшен“ от чантата си, но номерата на семейството на Дилън вече не бяха валидни.

- Вие виждали ли сте родителите му? - попита Блис.

Двамата поклатиха отрицателно глави.

- Мисля, че има брат в университета - каза Скайлър, която се чувстваше все по-виновна, задето знае толкова малко за приятеля си.

Прекарваха заедно всяка вечер след училище и всеки уикенд, а сега, когато се налагаше, нито тя, нито Оливър си спомняха нещо повече за Дилън.

- Той не говореше много за себе си - каза Оливър. - Не беше особено приказлив.

-Сигурно не е можел да вземе думата - пошегува се Блис. - В компанията на двама ви не му е било лесно да се дореди.

Скайлър не се обиди на шегата, защото в думите на Блис имаше доза истина. Двамата с Оливър бяха приятели от толкова дълго и дотолкова бяха свикнали един с друг, че беше цяло чудо, че Дилън успя да намери място сред тях и да направи от дуета трио. Допуснаха го, защото бяха поласкани, че ги харесва, но и защото не им се пречкаше много. Явно харесваше историите им, забавляваше се на шегите им и като че ли никога не искаше повече от това, което можеха да му дадат.

- Само да можехме да поговорим с него - каза Скайлър.

- Да можехме да обясним всичко на полицията - добави Оливър.

- Какво да им обясним? - попита намусено Блис. - Че не може да е убил вампир, защото никой не може да убие вампир, освен някакво странно създание, за което все още не знаем достатъчно. И понеже Дилън е човек... Кой би повярвал на такова обяснение?

- Никой - отвърна Скайлър.

Тримата стояха през входа на сградата, обезкуражени от безизходицата, в която се намираха.