Синя кръв

ГЛАВА 24

Щом се прибра вкъщи, Скайлър получи интересно обаждане от Линда Фарнсуорт.

Stitched for Civilization беше най-готината марка дънки в града, а следователно и в целия свят. Рекламните им билбордове бяха навсякъде по Таймс Скуеър, а тристадоларовите им емблематични дънки Social Lies (Социални лъжи) - свръхниска талия, повдигаща задника, оформяща бедрата, оръфани, нацапани, избелени, продрани, с дълги крачоли - бяха култова дреха за познавачите.

- Ти си новото лице на „Сивилайзейшън“! - лигавеше се Линда по телефона. - Искат те на всяка цена! Не ме карай да ти се моля!

- Ами... добре - каза Скайлър, замаяна от въодушевлението на Линда.

Понеже не можеше да измисли адекватна причина да откаже на модните богове (коя бе тя, че да каже „не^” на цивилизацията?), на следващата сутрин отиде до центъра за планираната фотосесия. Студиото се намираше в огромна сграда, която навремето е била фабрика. Асансьорът се обслужваше от тъмноок мъж в костюм.

Скайлър се качи на горния етаж и се озова в лабиринт от коридори, а по вратите на кабинетите забеляза много известни имена на дизайнери и уебсайтове. Фотостудиото беше в североизточния край. Вратата беше отворена и отвътре ехтеше електронна музика.

Тя прекрачи прага, без да знае какво да очаква. Студиото беше просторно, с лъскав под и бели стени, едната беше заета цялата от френски прозорци. Прозяващи се стажанти влачеха щендери с дрехи на закачалки, които да бъдат огледани от стилиста с коса, сплетена на безброй малки плитчици.

- Скайлър!

Към нея се приближи слаб небръснат мъж с цигара в устата, слънчеви очила „Рей Бан“, тясна фланелка и широки, торбести панталони.

- Здравей - подаде й той ентусиазирано ръка. - Аз съм Джонас Джоунс, помниш ли ме? - попита той, вдигна очилата и се ухили.

- А... да, разбира се - отвърна Скайлър малко притеснено.

Джонас Джоунс беше един от най-известните възпитаници на „Дюшен“, завършил преди няколко години. Беше направил голям пробив в света на изкуството със странните си колажи от изрезки на картини. Освен това беше автор на филм, представен на фестивала „Сънденс“, а сега работеше като моден фотограф.

- Много ги благодаря, че дойде - каза той. - ИзвинявахМ се, че се обадихме в последната минута, но в този бизнес е така.

Той й представи дизайнерката на „Сивилайзейшън“ - бивша манекенка с релефни коремни мускули и изхвръкнали тазови кости.

- Аз съм Анка - каза ведро тя. - Извинявай, че те вдигнахме толкова рано сутрин в събота, ама ни чака много дълъг ден. Но ще се справим, запасили сме се с тонове понички - добави тя и посочи към бюфета, затрупан с кутийки в бяло и зелено.

Скайлър веднага я хареса.

- Да се залавяме за работа. Трябва да ти направим грим и прическа - заяви Джонас и посочи на Скайлър ъгъла, където беше огледалото и гримьорската масичка с два високи стола.

На един от тях седеше Блис Люелин. Линда беше пропуснала да спомене, че „Сивилайзейшън“ ще има две лица. Блис вече беше подготвена. Косата й беше вдигната на голям кок, а устните й бяха в яркочервено. Носеше пухкава бяла туника и говореше по мобилния си телефон. Помаха на Скайлър: ръцете й бяха с перфектен маникюр.

Скайлър отвърна на поздрава й и се настани на стола. Гримьорката беше британка, представи се като Пърфекшън Смит и се зае да прецени състоянието на кожата й. В същото време един намусен фризьор заизследва косата й.

- Май снощи си си легнала късно, а? - попита гримьорката. - Кожата ти е много суха, момичето ми.

- Предполагам - отвърна Скайлър.

След срещата на Комитета не спеше много добре. Ужасяваше я мисълта, че докато спи, собствената й кръв се пробужда, просмуква се в съзнанието й и всички спомени и гласове от миналото нахлуват обратно и се борят да поемат контрол над мозъка й. Джак й обясни, че не става точно така и че няма от какво да се страхува, защото тези спомени са си нейни, но въпреки това тя не беше много сигурна.

Затвори очи, докато почистваха, масажираха, мажеха с крем и напудряха лицето й; кожата на главата й пламна в резултат на ресането и издухването.

- Ох! - извика тя, когато фризьорът за малко да й изгори скалпа.

Той обаче само продължи да се муси и не се извини.

Беше й трудно да следва резките инструкции на гримьорката. Скайлър никога не беше смятала, че гримирането изисква толкова усилия.

- Отвори очи. По-широко. Погледни встрани. Сега на другата страна. Гледай в коляното ми. Сега към тавана. Затвори си плътно устата. Разтъркай устни. Погледни към мен. Сега към коляното.

Когато подготовката най-после приключи, тя беше съвсем изтощена.

- Готова ли си? - попита Пърфекшън и обърна стола на Скайлър така, че тя най-сетне да може да се види в огледалото.

Не можа да повярва на очите си. Отсреща я гледаше лицето на майка й. Същото лице, което сияеше на сватбените снимки, които Скайлър пазеше под леглото си. Беше красива като богиня.

- О! - възкликна тя с широко отворени очи. Досега не си беше давала сметка, че толкова прилича на майка си.

„Боже, тя наистина е много хубава!“ - помисли си Блис. Всъщност „хубава“ беше слаба дума - все едно да наречеш Одри Хепбърн „симпатична“. Беше неземно красива. Защо не го беше забелязала досега. Говореше с Дилън по телефона и му разказваше за партито, което организира в дома си тази вечер. Майка й щеше да ходи до Вашингтон при баща й, а Джордан щеше да спи при приятелка. Тъкмо му казваше в колко часа да дойде, когато видя преобразената Скайлър.

Изглеждаше като истински модел. Устните й бяха пълни, покрити с гланц. Бяха издухали косата й така, че падаше върху гърба й като гладка абаносова завеса. Носеше тесни дънки Stitchedfor Civilization и Блис забеляза каква красива фигура има - слаба и издължена. Изведнъж се почувства като кон в сравнение с нея.

- Ще ти се обадя по-късно, вече ни викат - каза тя на Дилън и затвори телефона. - Боже, изглеждаш възхитително! - прошепна, щом ги нагласиха една до друга на фона на бялата стена.

- Благодаря - отвърна Скайлър. - Чувствам се толкова глупаво...

Беше й неловко - досега не й се беше случвало да се покаже на публично място с толкова малко дрехи. И двете бяха облечени само с дънки и нищо друго. Стояха с гръб към камерата и бяха прикрили гърдите си с ръце, макар че гримьорът беше залепил на зърната им лепенки в телесен цвят. Скайлър се беше съгласила да се снима само от любопитство - един вид социален експеримент, който после да анализира, но трябваше да признае, че беше забавно.

В студиото беше хладно и Джонас се надвикваше с музиката на „Блек Айд Пийс“, давайки инструкции на екипа. Асистентите и техниците по осветлението се щураха да изпълняват всяка дума на фотографа. На всяка почивка стилистите атакуваха Блис и Скайлър с флакони лак за коса.

Всички се умълчаваха, когато Джонас и Анка започнаха да спорят разгорещено дали косите им да се развяват на вятъра или не (секси ли беше, или прекалено клиширано), дали дънките изглеждаха по-добре отпред или отзад.

Момичетата позираха и правеха различни физиономии, като полагаха усилия да не мигат при светкавицата. В изблик на вдъхновение Блис придърпа Скайлър към себе си в страстна прегръдка.

- Доста провокативно - усмихна се доволно Джонас зад фотоапарата.

По време на обедната почивка те отново облякоха туниките си и се заразхождаха с екипа около бюфета, пълнейки чиниите си със зеленчуци и повехнала риба тон. (Слава богу сурова, помисли си Блис.)

- Пушите ли? - попита Джонас и извади пакет цигари от задния си джоб. - Хайде, елате да ми правите компания.

Те оставиха чиниите си и го последваха на балкона.

- Значи и двете учите в „Дюшен“? - попита Анка, като извади дълга ментолова цигара. Джонас й подаде огънче и тя всмукна блажено.

-А-ха - отвърна Блис и взе измачканата цигара марка „Кемъл".

Скайлър отказа. От цигарите й прилошаваше. Беше дошла само за компания и да се порадва на гледката. От балкона се виждаха изоставената гара и реката, по която бавно се носеше някаква лодка. Скайлър се наслаждаваше на пейзажа. Никога нямаше да се умори да гледа този град.

- Аз съм учила в Кент. С Джонас се запознахме в дизайнерското училище.

- Оттогава работим заедно - кимна той и издиша кълбо дим. - Много се радваме, че ви намерихме, момичета. Наистина ни се искаше новите лица на кампанията да са от нашия вид.

-Нашия вид? - попита Скайлър.

Анка се засмя и им показа специфичните зъби.

- Вие сте синьокръвни! - възкликна Блис.

- Разбира се - отвърна развеселено Джонас. - Повечето хора в модните среди са такива. Не сте ли забелязали?

- По какво се познава?

- Ами просто се досещате - формата на очите, структурата на тялото...Освен това сме доста придирчиви. Само вижте Бранън Фрост, главната редакторка на „Шик^”.

- Тя вампир ли е? - възкликна Блис с ококорени очи, но после си даде сметка, че в това нямаше нищо чудно: крехката фигура, тъмните очила, бледата кожа, склонността към перфекционизъм.

- Кой още? - попита Скайлър.

Джонас изреди няколко известни имена: дизайнер, който напоследък беше наложил готик-гръндж модата, фотомодел на бельо, гримьор, популяризирал синия лак за нокти.

- Много са - обобщи той и хвърли цигарата си от балкона.

Няколко души от екипа се присъединиха към тях и те веднага смениха темата. Джонас започна да разказва мръсни вицове; по-нецензурни знаеше само Пърфекшън. Скайлър се смееше заедно с другите и се чувстваше така, сякаш двете с Блис бяха част от някакво специално, леко побъркано семейство.

- Защо Мими я няма? - попита неочаквано Скайлър.

Стори й се странно, че тя беше тук, докато Мими, която умираше за подобен род внимание, не.

Блис се изсмя. Напълно беше забравила за Мими. Тя щеше да се пръсне, когато научеше, че за лица на Stitched for Civilization са избрали Блис и Скайлър, а не нея.

- Да, къде е Мими? - попита и Блис.

Джонас се почеса по главата и Скайлър забеляза бледите синкави линии по ръката му.

- Мими Форс? И тя беше вариант. Сещаш ли се, Анка? Какво стана с нея?

- Линда ми съобщи тарифата й - каза Анка. - При подписването на договора й е обяснила, че не би станала от леглото за по-малко от десет хиляди долара на ден. Съжалявам, момичета, но без опит подобна сума е нереалистична. Дори не й направих предложение. Освен това искахме вас двете.

- Предполагам, че сънят е прекалено важен за нея - засмя се Блис. - Тя просто не знае какво изпуска.

- Абсолютно - засмя се и Скайлър.

Блис й допадаше все повече и повече.

Върнаха се на снимачната площадка и преплетоха тела, докато Джонас крещеше:

- Страст, покажете още страст!

Двете направо нажежиха лещите на обектива.