С единия крак в гроба

Глава 37

Иън се вторачи в Боунс, сякаш щеше да го нападне на мига.

— Ти ме предаде — процеди той с ръмжене.

Боунс не отстъпи:

— Предприех необходимите стъпки, за да съм сигурен, че няма да принудиш Кат да вземе неправилно решение. Не сме деветнайсети век, Иън. Вече не е модерно да вкарваш жените с интриги в леглото си.

— Ако си искаш обратно момчетата, Иън — продължих аз, — тогава ще се съгласиш да оставиш мен, както и моите хора, на мира. Не съм убила никого от вампирите ти и ще ти ги върна невредими. Но първо ще трябва да чуя честната ти дума, че повече няма да ме притесняваш. Е, какво избираш? Мъжете или похотта си?

Иън огледа множеството лица, очакващи решението му. После очите му отново се насочиха към Боунс и го дариха с още един разярен поглед, докато най-накрая се спряха на мен.

— Добра работа, Червенокоси жътварю — повтори той, но този път в тона му се прокрадна горчивина. — Явно отново те подцених… както и изобретателността ти. — Той за пореден път измери Боунс с изумруден, нажежен поглед, а после махна с ръка. — Споразумяхме се. Свободна си да си вървиш.

Боунс се усмихна и ме хвана за ръката, но аз се запънах на токчетата си.

— Не толкова бързо — казах и поех дълбоко дъх. — Има още нещо, което трябва да разрешим.

— Котенце, какво правиш? — тихо попита Боунс.

Не го погледнах, съсредоточих се върху Иън.

Ако предварително бях казала на Боунс какво смятам да направя, той щеше да се възпротиви. Щеше да каже, че е прекалено опасно и може би дори да откаже да ме отведе при Иън. Но Боунс не разбираше, че е невъзможно да стигна дотук и да не направя онова, което щях да направя.

— Знам, че вампирите имат право да предизвикат на дуел господарите си. Е, Иън, предизвиквам баща си — Макс. Щом ти си тук, значи и той е тук някъде. Повикай го. Позовавам се на вампирското си право да се бия с него.

Боунс изръмжа нещо от сорта на:

— По дяволите, Котенце.

А за моя изненада Иън се разсмя. Чистосърдечно. Като че току-що му бях разказала най-смешния виц. Дори в ъгълчетата на очите му се появиха розови сълзи и той ги изтри, все още разтърсван от смеха.

— Какво е толкова смешно, мамка му? — настоях да узная.

— Всички ли чухте това? — попита Иън, овладявайки веселието си дотолкова, че да се завърти в кръг и да огледа публиката.

До мен лицето на Боунс се вкамени.

— Трябваше да го обсъдиш с мен, Котенце — каза през стиснати зъби той.

— Щеше да ме накараш да почакам — изсъсках в отговор, което само разсмя още повече Иън.

— О, определено щеше да го направи, Кат. Нали разбираш, ти току-що призна, че се считаш за вампир. Ти знаеш какво означава това, Криспин, както и всички останали тук. Като вампир, Кат, ти си моя, така че ще съм ти благодарен, Криспин, ако се отдалечиш от един от моите хора.

— Но аз предизвиках Макс — рекох ядосано. — Така че той трябва да приеме. И ако го убия, тогава ще си стана свой собствен проклет господар и никой няма да има право да ме нарича своя!

Иън се разсмя още по-гръмко, когато Боунс ме изгледа, сякаш иска да ме удуши.

— О, кукло, нещо не си разбрала някои неща. Ти би могла да предизвикаш Макс за да спечелиш свободата си, ако той беше глава на свое семейство. Но той не е. Той все още се намира под моето управление, а ти, чисто новото попълнение в семейството ми, нямаш право да ме предизвикваш в продължение на една година. Този закон е създаден, за да се попречи на безразсъдните новородени вампири да вземат в ръцете си повече, отколкото могат да понесат по време на първата си година след промяната — обясни Иън. — Така че, както се оказа, в края на краищата явно не се е налагало да отвличам хората ти, защото ти сама току-що падна в ръцете ми. И се опасявам, че имаш още триста шейсет и пет дни, преди да отправиш същото предизвикателство към мен. Чудя се с какво ли да запълним това време.

Усмивката на Иън ми подсказа, че той вече има някои идеи. Изругах наум. Мамка му, защо не се бях постарала да науча повече за семействата и произхода, преди да ми хрумне, че това е добра идея? Защо бях позволила на заслепяващата ме нужда да отмъстя на баща си да ме накара да скрия плана си от Боунс? Менчерес беше казал, че желанието за мъст е най-празното чувство. Очевидно, освен това то караше хората да постъпват по най-глупашкия начин.

— Само че аз вече принадлежа на Боунс — казах, изигравайки като последна възможност коза за правото на собственост. — Той ме е хапал и е правил неща с мен, които се считат за престъпни поне в няколко щата!

— Произходът бие по сила правото на собственост, мили мой Жътварю — с копринен глас рече Иън. — Така че Криспин несъмнено ще пази мили спомени за времето ви, прекарано заедно… но и само със спомените ще си остане.

— Не съм съгласен, Иън — отвърна Боунс и изпъна рамене. — Прав си, произходът бие правото на собственост. Но ти нямаш право над нея, ако тя ми е съпруга.

Иън изглеждаше толкова объркан, колкото се чувствах и аз самата.

— Но тя не е — той изтъкна очевидното.

Боунс извади нож от джоба си. Напрегнах се, предполагайки, че започваме войната за освобождение. Но Боунс просто прокара камата по ръката си, а после хвана с окървавената си длан моята.

— По силата на кръвта ми ти си моя съпруга — рече той ясно. После ми каза по-тихичко: — Представях си нещо доста по-романтично за този момент, Котенце, но обстоятелствата не го позволяват.

— Сигурно си полудял — викна Иън, вадейки собствения си нож от панталоните.

— Не мърдай! — прогърмя глас в същия миг.

Иън замръзна, а Боунс, който тъкмо понечваше да насочи ножа си към него, също застина. Тъмнокоса фигура се движеше по пътеката и всички се заотместваха, за да направят път. Нямаше нужда да видя лицето му, за да се досетя, че това е Менчерес. Могъщата сила, струяща от него, сама ми разкри, че той върви към нас.

— Менчерес — поздрави го Боунс и кимна. — Прав ли съм в предположението си?

— До голяма степен — дойде гладкият отговор на вампира.

— Винаги взимаш неговата страна, а не моята! — тросна се Иън, прекъсвайки почтителното си мълчание.

Боунс извъртя очи.

— Не това отново.

— Не става дума за вземане на страна — спокойно заяви Менчерес. — Казах, че Боунс до голяма степен е прав. Кат все още не го е пожелала за съпруг.

Иън се хвана за това.

— Не знаеш какво означава това, Кат. Това не е като човешкия брак, където разводът е често срещан като дишането. Ако се съгласиш на това, цял живот ще бъдеш обречена на Криспин. Няма да можеш да промениш мнението си, няма да можеш да се освободиш от този брак, докато един от вас не умре завинаги. Ако дори само веднъж преспиш с друг мъж, Боунс ще има правото да го убие без последствия.

Менчерес се усмихна, но не весело.

— Да. Веднъж обявен, бракът не може да бъде разтрогнат.

Кафявите очи се вгледаха в моите, когато извърнах поглед от Менчерес. Боунс изви вежда, докато чакаше.

— Не мислиш ли, че е време да се запознаеш с баща си? — веднага се опита да ме подмами Иън.

Това вече привлече вниманието ми.

— Ще сключа сделка с теб, Кат. Много по-различна от онази, която първоначално смятах да ти предложа. Можеш да си тръгнеш тази нощ и ще имаш честната ми дума, че няма да предявявам искане за собственост над теб, нито някога отново ще безпокоя хората ти. Освен това ще ти дам Макс, за да правиш с него каквото си искаш. В замяна ще искам само да откажеш на предложението на Криспин и завинаги да се разделиш с него. Имаш думата ми.

Онемях, пръстите ми се свиха около дръжката на острието и побеляха.

— Максимилиан, ела тук! — нареди Иън.

Вратите на залата се отвориха и Спейд се изгуби от погледа ми, за да направи път на висок мъж. Така значи. Очевидно онази снимка ми бе разкрила само частичка от приликата помежду ни. Изправени лице в лице, вече нямаше никакво съмнение. Аз наистина му бях одрала кожата.

Дръпнах ръката си от тази на Боунс, бях в състояние на шок. Макс пристъпи до края на арената и спря, не се приближи повече. Аз извървях последните няколко стъпки, които ни разделяха.

Косата му беше алена, ярка и гъста точно като моята. Божичко, тези очи, сребристосиви и същите като моите. Той имаше високи скули, пълни устни, прав нос, волева челюст… Всичко беше като моето, но в по-мъжки пропорции. Дори Стойката му бе подобна. Беше, сякаш се гледам в откачено изкривяващо пола огледало и в продължение на минута не можех да сторя нищо друго, освен да зяпам.

Макс, от своя страна, не обели и дума. Когато извърна поглед от мен и го насочи към Иън, изражението му издаде едновременно неподчинение и примирение. Обаче не помоли за милост. Нито мен, нито Иън. Нима това бе смелост… или просто осъзнаваше факта, че молбите няма да му помогнат?

Най-накрая възвърнах гласа си.

— Знаеш ли какво си обещах, когато майка ми разказа каква съм и как се е случило?

Приближих се толкова близо до него, колкото това бе възможно, без да го докосвам. Той стоеше сковано като някоя от статуите, които бях зърнала отвън. Движеха се само очите му и те ме следяха съсредоточено.

Прокарах пръсти по раменете му, докато обикалях около него. Той се сви под тежестта им, а аз се засмях гърлено и жестоко.

— О, Макс, усещам силата ти, а тя не е толкова голяма. Много по-силна съм от теб, но ти сигурно го знаеш, нали? Затова и се опита да ми пръснеш главата, за да не те докопам първа. Имаш ли въобще представа колко дълго чаках да те убия?

Той продължаваше да мълчи. Иън ме погледна въпросително, но аз не му обърнах внимание. Очевидно беше, че той не знаеше за действията на Макс. Крачех около баща си и се вбесявах още повече, защото мъжът не обелваше и дума.

— За пръв път чух за теб на шестнайсетия си рожден ден. Сладък шестнайсети рожден ден, а какво получих за подарък? Подробно обяснение за кошмарния си произход. Затова се заклех пред себе си, че един ден ще те намеря и ще те убия заради нея. Чу ли какво ми предложи току-що Иън? Задникът ти, заедно с всички свързани с него части!

Гневът се излъчваше от порите ми и очите ми го пронизаха с блясъка си, когато отново застанах пред него.

— Хайде, Макс, какво мислиш? Голям подарък, нали? Кой може да откаже на такова предложение? Та аз искам да те убия повече от всичко останало, което някога съм желала в объркания си ненормален и откачен живот!

Ножът, който Боунс ми бе дал и който стисках в ръка, потрепери заради копнежа да го забия в сърцето му. Най-накрая след поредния дълъг поглед аз отново се изкисках. Горчиво. Жаждата ми за отмъщение вече едва не ме бе разделила с Боунс тази нощ. Нямаше да си позволя да повторя тази грешка.

— Ти, безполезно лайно такова, сега ще направиш първото, последното и единственото нещо като мой баща, защото в живота ми има някого, който означава за мен дори повече от убийството ти. Поздравления, боклук такъв. Току-що даде ръката на булката.

Вместо да завъртя ножа в сърцето на баща си, аз порязах дланта си и я стоварих върху все още протегната към мен бледа ръка.

— Свързани завинаги, а? На мен ми звучи добре. По силата на кръвта ми, Боунс, ти си мой съпруг. Това ли трябва да кажа? Правилно ли го направих?

Боунс ме приведе назад със силата на целувката си и аз предположих, че това е отговорът му.