С единия крак в гроба

Глава 29

Всеки ден извеждахме Белинда, за да тренира с Тейт, Хуан и Купър. Те настояха за това, не аз. Отказаха да приемат факта, че не могат да се справят с предизвикателството да я заловят. Все още бяха твърдо решени да играят ролята си при залавянето на вампирите на Иън. Не ми хареса, но Тейт бе непоколебим както винаги. Белинда като че ли нямаше нищо против. Макар че повече не получи наградата си от свежа кръв, тя все пак излизаше от малката си килия и в замяна на сътрудничеството си получаваше допълнителна торбичка с кръв всеки ден. Освен това си мисля, че й харесваше как мъжете се ядосват от неспособността си да я заловят.

След четири дни на унижения момчетата започнаха да стават все по-добри. На няколко пъти успяха да я уцелят в гърдите под подходящия ъгъл, така че само още едно завъртане на острието щеше да я убие, ако ножът бе сребърен.

А знаех, че това беше достатъчно, за да накара всеки вампир да стане наистина, наистина послушен. След една седмица и още малко тренировки, момчетата може би щяха да са готови и Боунс можеше да се обади на Иън и да му каже, че ме е намерил и че има заложници. Тогава щях да пусна в действие другия си план. Онзи за баща ми, за който не бях споменала на Боунс. О, да! Нямах търпение.

В четвъртък отидохме да вземем един от вампирите на Боунс от летището. Щеше да пристигне от Лондон и явно беше първият човек, когото Боунс бе превърнал. Понякога йерархията във вампирския свят ми приличаше на онази в „Кръстникът“. Но малко по-сложна.

— Не си ме питала, пък и нямаше много време, но трябва да знаеш кого ще посрещнем, Котенце.

Току-що бяхме пристигнали в чакалнята на летището, където стояха и останалите посрещащи. Като се имаше предвид охраната на летищата, по-далече нямаше да ни пуснат, освен ако Боунс не пуснеше в действие погледа си.

— Поредното старо гадже? — пошегувах се.

Боунс не се засмя.

— Да, може и така да се каже.

Трябваше ми джин за тази отврат.

— Супер, нямам търпение да се запозная с нея.

— Спомняш ли си как ти разказах, че когато бях човек, една от клиентките ми ме спаси, като убеди съдията да ме прати с кораб в Австралия, вместо да ме обесят за кражбите? Е, това е Анет. Когато се завърнах в Лондон като вампир, потърсих хората, които се бяха държали добре с мен. Мадам Лусил, собственичката на бордея, която бе помогнала на майка ми да ме отгледа, вече беше покойница, както и повечето от проститутките, с които бях живял, но Анет още беше в града. Предложих й този живот и тя го прие. Нея ще посрещнем днес.

Мамка му. Вече я мразех, а дори още не се бяхме запознали. Нов рекорд за мен.

— И тя ще остане за през нощта при нас. Колко уютно.

Боунс ме хвана за ръката.

— Не се притеснявай. Ти си единствената жена за мен, Котенце. Повярвай ми.

Няколко мига по-късно усетих електрически заряд във въздуха.

— Тя е тук — ненужно отбеляза той.

Към нас се приближаваше жена с неподражаема грация, на която само вампир бе способен. Високомерните й аристократични черти издаваха произхода й, а едва набразденото й от бръчици лице имаше обичайния блясък. „Защо не е грозна?“, това беше първата ми мисъл. Прилича на нещо средно между Мерилия Монро и Сюзън Сарандън!

Очите й с цвят на шампанско моментално се вторачиха в моите и на мига осъзнах, че двете имаме нещо общо. Тя също не ме харесваше.

— Криспин, ще получа ли целувка след този дълъг полет?

Акцентът й бе типично британски и характерен за висшата класа. Беше облечена елегантно с тъмносиньо сако и панталони в същия цвят и можех да се обзаложа, че обувките й струват колкото цялата ми заплата. Достатъчно бе само да я погледна и вече добивах усещането, че имам парченце храна между зъбите или че лицето ми е изцапан с нещо.

— Разбира се — отвърна Боунс и я целуна по бузите.

Тя отвърна на жеста му, докато ме оглеждаше от глава до пети с поглед, който ме накара да се почувствам незначителна, а и подсмихването й доказа, че самата тя ме възприема като такава.

Той се обърна към мен.

— Това е Кат — представи ме.

Подадох ръка. Тя се здрависа с мен грациозно като истинска дама и само за миг ме стисна по-силно с бледата си, крехка на вид ръка.

О, тя бе силна. Не беше мастер вампир, но силата й беше овладяна и балансирана.

— Очарована съм, че най-накрая се запознахме, скъпа. Толкова се надявах, че Криспин ще успее да те открие. — Тя прокара пръст по лицето му, като че да го утеши. — Горкичкият ми той, направо бе покрусен от тревога, че може да си изпаднала в беда.

Вече беше официално. Мразех я. Колко мило от нейна страна, че ми напомни как в продължение на няколко години го бях правила нещастен. Къде бяха хубавите сребърни ками, когато имах нужда от тях?

— Както виждаш, Анет, той ме откри невредима. — За по-голям ефект вдигнах ръката, с която той още държеше моята, и я целунах.

Усмивката й стана недружелюбна.

— Багажът ми трябва да пристигне всеки момент. Криспин, защо не докараш колата, докато с Кат вземем куфарите ми?

Каква дилема. Не бях сигурна кое е по-малкото зло — да остана сама с нея или да предложа аз да взема колата и да ги оставя тях двамата насаме. Избрах първия вариант, защото беше по-поносим, и Боунс ни остави, за да докара автомобила.

Анет носеше много багаж, който старателно натрупа върху ми, докато не заприличах на товарно муле, а през това време поддържаше разговора, подмятайки ми обиди:

— Кожата ти наистина е прекрасна. Всичкият този свеж провинциален въздух без съмнение е допринесъл за това. Криспин ми каза, че си отраснала във ферма, нали така? — Като животните, допълваше самодоволната й усмивка.

Вдигнах един тежък куфар на рамото си, преди да отвърна. Божичко, какво мъкнеше, тухли ли?

— В черешова овощна градина. Но това едва ли се е отразило на кожата ми. Наследила съм я от вампира, който е изнасилил майка ми.

Тя цъкна с език.

— Съдба, трудно ми беше да повярвам каква си, когато Криспин ми разказа, но след двеста години, прекарани заедно с някого, просто приемаш думите му за чиста монета.

Добре казано. Наври в лицето ми факта, че много дълго си го имала, сякаш вече не знам това. Но и двете можехме да играем тази игра на удари под кръста.

— Нямам търпение да те опозная, Анет. Боунс почти не ми е говорил за теб, спомена само, че си му плащала, за да спи с теб, когато бил човек.

Тя леко изви устни.

— Колко очарователно, че го наричаш с новото му име. Всичките му по-скорошни познати постъпват така.

Познати? Изскърцах със зъби.

— С това име ми се представи, когато се запознахме. Ние сме такива, каквито ставаме, а не каквито започваме живота си.

Той вече не ти е играчка, схвана ли?

— Нима? Аз пък винаги съм вярвала, че хората всъщност никога не се променят.

— Ще видим това — измърморих.

Продължихме към изхода, с многобройните й куфари натрупани върху мен. Вървях след нея и това ми даде възможност да я огледам. Косата й беше дълга до раменете, руса с меден оттенък, отиваше прекрасно на сметаново-прасковената й кожа. Анет бе много по-пищна от мен и с около седем-осем сантиметра по-ниска от моите сто седемдесет и три. Ако беше човек, щях да предположа, че е в средата на четирийсетте. В нейния случай обаче това не бе недостатък, защото възрастта й придаваше знойна, зряла чувственост, пред която младостта изглеждаше скучна загуба на време.

Боунс ме видя погребана под всичките й куфари и се втурна да ми помага.

— Дявол да те вземе, Анет! Трябваше да ми кажеш, че носиш толкова много багаж!

— О, извини ме, Кат — изкиска се Анет в опит за престорено извинение. — Свикнала съм да пътувам с персонал.

— Няма нищо — отвърнах напрегнато.

Персонал! За каква се мисли тая?

Най-накрая натоварихме багажа й в колата и потеглихме.

— Кога пристигат останалите? — попита тя и се облегна в седалката.

Бяхме с нова кола, защото Макс познаваше волвото ми. Сегашният ни автомобил бе модерно беемве. По-късно щях да попитам Боунс как се е сдобил с него.

— Днес и утре. Мисля, че до петък всички ще са пристигнали.

Анет подсмъркна, макар че не се нуждаеше от чист нос.

— Криспин, да те питам, как Белинда е паднала в малката клопка на Кат? Не съм я виждала от рождения ти ден преди шест години, или бяха пет?

— Хванали са я, защото й е харесало да движи с група, която обича да води яденето си у дома.

В гласа му се прокрадна студенина, докато усмивката на Анет стана дяволита.

— Ужасно! Явно наистина се е променила. Нима минаха само пет години, откакто тримата с нея бяхме заедно?

Боунс я изгледа кръвнишки в огледалото за обратно виждане, докато аз тълкувах бяхме заедно. Обзалагах се, че не бяха пили чай. А преди пет години Боунс беше с мен.

— Отговори на въпроса, сладкишче. Преди шест или преди пет години вие тримата сте се чукали? Виждаш ли, Анет, Боунс вече ми каза, че е спал с Белинда, но ти благодаря, че ме осведоми, че и ти си участвала.

Боунс отби колата край пътя.

— Няма да търпя подобна грубост, Анет — каза той, извръщайки се, за да я погледне. — Кат много добре разбира какво намекваш, така че не ми е ясно защо изпитваш нужда да повдигаш въпроса пред нея. Освен това много добре знаеш, че беше преди осем години, преди да срещна Кат, и ще ти бъда благодарен, ако повече не я забавляваш със спомени.

Звучеше също толкова вбесен, колкото се чувствах аз. Анет ме погледна, преди да повдигне вежди с престорена невинност.

— Извинявам се. Явно заради дългия полет забравям обноските си.

— Котенце — Боунс се обърна към мен, — това достатъчно ли ти е?

Не, не беше, и с радост бих изхвърлила Нейно величество и всичкия й багаж на тротоара, но това нямаше да бъде постъпка на зряла жена.

— Мисля, че мога да понеса малко разкази за шведски тройки, но да сме наясно: Анет, можеш да забравиш за всякакви повторения, включващи нас тримата.

— Дори не си го и мечтая — увери ме тя с блясък в очите, който зърнах в огледалото за обратно виждане.

О, двете не бяхме свършили. Можех да се обзаложа на живота си.

Остатъкът от пътуването мина без инциденти. За мое успокоение Анет си намери място, където да отседне по време на престоя си. Боунс планираше следващата седмица да каже на Иън, че ме е открил и тогава щеше да се престори, че е заловил тримата ми капитани. И сякаш нямах достатъчно грижи с преследването на Иън, безопасността на хората ми, дейните опити на баща ми да ме убие и успешното извоюване на свободата на Боунс, та в съзнанието ми се появи представата за Анет, Белинда и Боунс, изпълняващи креватна гимнастика. Майната й! Само това ми липсваше.

Когато Анет чу частта от плана, засягаща мъжете, остана впечатлена.

— Още хора? Доброволно ще влязат в леговището на Иън като заложници? О, Криспин, трябва да ме запознаеш с тях. Може ли довечера да ги поканим на вечеря?

— Дано има предвид вечеря с истинска храна на масата — измърморих.

— Но, Кат, точно това имах предвид. Не може да изям примамката, нали? — тя се разкиска.

Боунс ме погледна. Свих рамене.

— Не е чак толкова лоша идея първо да ги запознаем. Може би така няма да са толкова изплашени от армията на мрака. — Или пък щяха да се уплашат още повече заради Анет.

— Както искаш. На мен ми е все едно. Ако те са съгласни, ще ги взема на връщане от Родни. Той ще е вторият ни гост тази вечер.

— Родни гулът ли? — Колко ли бях пропаднала в човещината си, задето така се зарадвах, че отново ще видя един хранещ се с плът гул, въпреки че това щеше да ме затрудни с менюто. О, аз го харесвах! Навремето той не се бе ядосал, независимо от многобройните пъти, когато майка ми го беше обидила.

Боунс ми се усмихна накриво. Току-що беше внесъл чантите на Анет в стаята й. Тя седеше край кухненската маса и пийваше чай. Аз се бях настанила на дивана с висока, вече почти празна чаша с джин и тоник.

— Чакай. — Не исках да казвам това пред Кралицата Кучка, но шепотът беше безсмислен. — Той… нали се сещаш… заради последния път, когато се срещнахме… той мрази ли ме?

Преди години, когато напуснах Боунс, бяхме отседнали в дома на Родни. Двамата бяха излезли по задачи и без съмнение е последвала неприятна сцена, когато са се върнали и са заварили къщата празна.

Боунс седна до мен и остави чашата ми на масата.

— Разбира се, че не те мрази. Беше доста ядосан на Дон, задето те е заплашил, въпреки че тогава не знаехме кой го е направил. Колкото до майка ти… е, да кажем, че тя не си е спечелила приятел.

Изсмях се безрадостно.

— Рядко успява.

Той се приведе по-близо към мен.

— Всъщност Родни е малко притеснен отново да се срещне с теб, но не поради същата причина. Мислеше, че може би ще си му сърдита заради Дани.

Напълно бях забравила за това. Убийството на бившето ми гадже не беше много напред в списъка с настоящите ми тревоги. Горкият Дани. Определено е съжалил, задето някога ме беше свалил.

— Това е повече твое дело, отколкото негово, Боунс. Вече го обсъдихме. Пък и Родни идва, за да помогне.

— Казах му, че ще реагираш така.

Намусено го ръгнах с пръст в гърдите.

— Мислиш си, че знаеш всичко ли?

Ръцете му помилваха гърба ми.

— Не всичко, но някои неща — да. Когато те срещнах бях напълно уверен, че съм влюбен в теб. След това знаех, че съм готов на всичко, за да те накарам и ти да почувстваш същото към мен.

Чашата на Анет изтрака на масичката.

— Ще отида да си взема душ.

Боунс дори не я погледна.

— Върви.

Вратата на банята шумно се затръшна зад гърба й.

— Все повтаряш, че си се влюбил от пръв поглед, но ме пребиваше до безсъзнание и първите няколко седмици непрекъснато беше груб с мен.

Боунс се засмя.

— Ти си просеше боя, а и при най-малката проява на слабост от моя страна щеше да ме смажеш. Разбира се, че не показвах какво изпитвам към теб. Щеше да ме намразиш до дъното на душата си.

— Сега не те мразя.

За да му го докажа, дълго и бавно го близнах по шията. Той отвърна, като ме взе на ръце и се запъти към стълбите.

Ахнах заради очевидните му намерения.

— Чакай, само те дразнех! Не можем, тя ще ни чуе!

Въпреки че душът шуртеше, щеше да е все едно че сме я поканили да се присъедини към нас.

Боунс продължи напред, изкачи стъпалата, взимайки по три наведнъж, и ме остави на леглото.

— Аз не те дразнех и не ми пука. — Целуна ме силно и свали дрехите ми. — Имаме само час. Да не губим време.