С единия крак в гроба

Глава 36

Изправилият се мъж навярно беше висок над два метра. Ръцете му бяха по-дебели от талията ми, а краката му бяха като дървесни трупи, покрити с кожа. За толкова огромен човек той се движеше по пътеката неочаквано бързо и грациозно, стомахът ми се преобърна. Грамаден и бърз, това не беше добре. Ала онова, което ме притесни най-силно, бе фактът, че мъжът, подскачащ по арената, не бе вампир. Беше гул.

Можех да забивам токчетата си в сърцето му, докато настъпи куковото лято, но нямаше да го убия с тях. А и те не можеха да ми послужат като меч, за да отсека главата му. Добре тогава. Щеше да стане интересно.

Иън ми се ухили, предусещащ победата.

— Знаеш ли кой е това, Кат? Това е Грендел, най-известният наемник сред гулите. Почти на шестстотин години е и е бил siradioii16 във венецианските армии. На Грендел му плащали в зависимост от броя на главите, които отсичал по време на битка, а това, скъпа моя, било по времето, когато е бил само човек.

Срещнах погледа на Боунс. Приятелят ми вдигна вежда. „Искаш ли да се намеся?“, питаше ме той безмълвно. Можеше да спре всичко това, като изиграе картата за собствеността, знаех го, а и изражението на Боунс ми казваше, че Иън ни най-малко не преувеличава, описвайки какъв гадняр е Грендел.

Отново огледах добре плешивия гул. Да, приличаше на гадно копеле, без съмнение. А аз бях въоръжена единствено с чифт високи токчета. Погледнах към Ноа, чието лице изразяваше примирение. Очевидно смяташе, че е мъртъв, без значение какво се случва. Можех лесно да се измъкна. Можех да се разкрия като ухапаната кучка на Боунс и да си тръгна, без дори един счупен нокът, но това не бе в стила ми. Не, предпочитах да се бия с този гигант и да спечеля свободата си, вместо да ми я сервират на тепсия. Но къде ми беше оръдието, когато се нуждаех от него?

— Не я пребивай прекалено лошо, Грендел, имам планове за нея за по-късно — подсмихна се Иън.

Гулът се изсмя зловещо.

— Ще оживее. След това изцеляването й зависи от теб.

Колко успокояващо. Почти незабележимо поклатих глава към Боунс, давайки му знак, че не искам да се намесва. После мрачно изпуках кокалчетата на пръстите си и наблюдавах как Грендел се приближава. Гулът ме огледа от горе до долу с професионален, коравосърдечен поглед, несъмнено чудейки се коя от костите ми да счупи първо.

— Като доказателство за моята безстрашност — каза той с дълбокия си глас, — ще те оставя да нападнеш първа, без да се отбранявам.

— От мен не можеш да очакваш да ти отвърна със същото — отвърнах моментално.

Студена усмивка цъфна на лицето му.

— Не се и надявам. Иначе боят ще свърши прекалено бързо и ще ми развали забавлението.

Страхотно. Грендел гигантът беше садист. Кой казва, че животът е като разходка в парка?

Поех дълбоко дъх и скочих във въздуха, с всичка сила ритайки с крака. Токчетата ми се забиха в гърлото му и аз разтворих крака, надявайки се среброто да прекъсне гръбнака му при тила.

Но не сполучих. Онова, което успях да направя, бе да откъсна две огромни парчета от гърлото му и да го възседна, когато и двамата паднахме на земята. Приземих се върху него по много неприличен начин с колена от двете страни на лицето му, после отскочих.

Иън се разсмя толкова силно, че очите му порозовяха от сълзите.

— Тази бойна техника не я приложи на мен, Кат. Осмелявам се да твърдя, че се чувствам измамен.

Грендел не беше в толкова весело настроение. Потърка кожата на шията си там, където тя заздравяваше, и ме изгледа злобно.

— За това ще си платиш с болка.

Какво се очакваше да отговоря? Че и аз не изпитах удоволствие?

Юмрукът на Грендел се стрелна към мен. Беше едва ли не смешно, защото зърнах само нещо размазано и после — бууум. Прелетях и се забих в креслата зад гърба ми. Приземих се върху две добре облечени жени вампири, които услужливо ме хвърлиха обратно на арената, без дори едно „здрасти“. Още щом докоснах земята, се претърколих, едва избягвайки ритник, който щеше да запрати червата ми между ребрата. После скочих на крака, за да му попреча да се хвърли върху мен и да ме смаже, както правеха кечистите. Мамка му, колко беше бърз! И не се помайваше! Отново избегнах юмрука му, който вместо гръдния ми кош, уцели рамото ми. Чу се изпукване, когато ключицата ми се счупи. Последва ново изпукване, когато той замахна уж за ляво кроше, но ме удари вдясно и счупи поне три от ребрата ми. Побягнах и се задъхах, когато успя да ме удари отзад, защото не бях достатъчно бърза. Проснах се на арената по лице, запълзях, но сърцето ми се сви, когато усетих желязната му длан да се сключва около глезена ми.

Грендел ме издърпа до себе си и заби юмрук в тялото ми. Дръпнах се в последната минута, така че той не успя да раздроби целия ми гръден кош, но вместо това размаза бъбрека ми. Превих се, кашляйки алена кръв, едва успявах да дишам. Грендел пусна глезена ми. Изправи се на крака и започна да се смее.

— Това ли е Червенокосият жътвар, от когото всички се страхуват? Това?

Избухнаха аплодисменти. Очевидно не бях любимката на тълпата. Грендел се поклони, все още смеейки се, а у мен избухна ледена ярост. Негодникът нямаше да ме даде на Иън, кискайки се колко лесно му се е отдало. Щях да го поваля, с болка или без болка. Хайде, Кат. Още не си свършила.

— Шубелия.

Докато го казвах, се надигнах и приклекнах. На Грендел му секна смехът. Извисяваше се заплашително над мен и замахна да размаже физиономията ми.

Вместо да се свия, аз се стрелнах напред. Позицията ми ниско долу ми даде идеалната възможност да нанеса колкото се може по-сериозни поражения с устата си.

Грендел изпищя пронизително. Не продължих да го хапя, понеже главната ми цел бе да го разсея, а разкъсаните слабини бяха нещото, което най-силно привлича мъжкото внимание. Когато той инстинктивно притисна чатала си, аз скочих на гърба му като маймуна, използвайки краката си, за да се задържа. Сетне забих пръсти в очите му.

Сега Грендел наистина имаше основание да пищи. Забих пръсти още по-дълбоко, без да обръщам внимание на лепкавото усещане. Замахваше с ръце назад в опит да удари каквото докопа от мен. Отскочих, избягвайки убийствените удари и подкосих краката му. Въпреки че пръстите ми вече не бяха забити в очите му, той все още не можеше да вижда. Очите му все още не се бяха възстановили. Имах на разположение само няколко секунди.

Отново му се нахвърлих, стиснах главата му с всичка сила и я завъртях. Чу се силно изпукване, но не беше достатъчно. Всичките ми мускули се напрегнаха, докато изцеждах и последната си сила, дърпах главата му, като използвах краката си за опора… и накрая се катурнах назад с главата на Грендел в скута си, а кървавите очни кухини се бяха вторачили в мен.

— Забрави… да ме… ритнеш, когато бях паднала — успях да изхриптя.

Последвалата тишина бе прекъсната, когато няколко гласа започнаха да говорят едновременно. Изплюх част от кръвта в устата си, без да ми пука колко неподобаващо е това за една дама, и се присвих на една страна. Грендел щеше да ме победи, ако не беше толкова самодоволен. Още един удар като последния в гръдния ми кош и нямаше да мога да развъртя и капачката на бутилка с безалкохолно. Дори сега имах усещането, сякаш ме е блъснала кола. Не, сякаш ме е блъснал влак. Товарен влак. Лицето на Грендел се взираше нагоре в мен, а кожата му започваше да се набръчква, тогава избутах черепа настрана. Има хора, които обичат да колекционират трофеи. Не бях от тях.

Бавно се изправих на крака и изгледах кръвнишки Иън, който още стоеше със зяпнала уста.

— Свали… клетката… долу.

Още не можех да говоря добре заради напрежението в счупените ми ребра. Иън кимна със свити устни и със скърцане на метал Ноа бе свален долу. Когато го пуснаха да излезе от клетката, той изгледа мен и обезглавения гул с ужас. Сетне се развика.

— Някой да му затвори устата — нареди Иън раздразнено.

Спейд моментално пристъпи напред и пронизващият му взор и заповедта да мълчи, за секунди принудиха Ноа да утихне. После го поведе по пътеката към двойната врата, откъдето беше гледал. Малко се успокоих. За Ноа това бе възможно най-безопасното място.

Изненадващо, но Иън започна да ръкопляска, пляскането обаче беше по-скоро присмехулно, за разлика от искрените аплодисменти, които за кратко бе спечелил Грендел.

— Добра работа, Червенокоси жътварю! Вече никой няма да се подиграва на това име. Повече от впечатлен съм, както и всички присъстващи. Доказа, че си изобретателна, силна и безмилостна. Спечели битката и един от хората си. Както и да е… Аз все още държа трима от тях. Колко са ценни животите им за теб, кукло? Присъедини се към мен, закълни се във вярност, и ще ги пусна. Хайде, няма да е чак толкова неприятно. Всъщност има много преимущества, както сама ще се увериш.

Иън се усмихна, когато изрече последното изречение, за да не остане съмнение за значението на думите му.

Боунс се изправи.

— Видях достатъчно, Иън. Сега си тръгвам.

— Следва най-хубавата част — каза Иън и ми намигна. Аз му показах среден пръст. Иън се разсмя. — Сега вече ми четеш мислите, Кат.

Боунс мина по пътеката. Повече от стотина вампири също се изправиха и го последваха. Ококорих очи. Всички тези бяха негови!

— Няма защо да оставам повече, друже. Пожелавам ти лека вечер. — Той продължи да върви надолу, докато не стигна най-ниското ниво над арената, а после се обърна и се усмихна на Иън. — Но преди да си тръгна, смятам да поздравя почетния ти гост.

Иън се изкиска.

— Внимавай. Може да свършиш до Грендел.

— Винаги ми е харесвало да живея опасно — отвърна Боунс и скочи на свободното пространство до мен. Щом се озова на сцената, усмивката му се разшири. — Поздравления за невероятното представление на неспортсменски дух. Какъв непочтен боец си ти! Явно някой наистина умел те е обучил.

Разсмях се, въпреки че ме болеше.

— Да. Едно арогантно копеле.

— Нали знаеш, че от думите не ме боли. Хайде, сладурче, какво ще кажеш за една целувка за сбогом, в името на доброто старо време?

— Искаш целувка? Ела и си я вземи.

Виждах Иън вдясно зад Боунс. Той се изсмя и измърмори нещо на седящия до него, че можело да отхапя устните на Боунс. Кискането му се превърна във вбесено съскане, когато Боунс ме взе в обятията си и аз притиснах устни към неговите. Не затворих очи, докато го целувах. Изражението на Иън бе безценно.

— Какво, по дя…?

Иън се изправи толкова рязко, че креслото му се преобърна. Не му обърнах внимание, а продължавах да смуча от дълбоката рана на езика на Боунс, която той си бе нанесъл пред очите на всички. Тя зарасна, а аз се почувствах по-добре, когато кръвта му започна да лекува нанесените ми наранявания.

Иън се вбеси от промяната в програмата. Вторачи се гневно в Боунс със светещи в изумруденозелено очи.

— Достатъчно, Криспин! Сега Кат е моя, така че можеш да махнеш ръцете си от нея и да се разкараш.

Вместо да го послуша обаче, Боунс само затегна прегръдката си.

— Опасявам се, че не съм съгласен. Там, където са ръцете ми в момента, ми харесва.

— Да не си полудял? — Иън скочи долу на арената. Ако беше човек, щеше да получи инфаркт. — Какво става? Дръзваш да се изправиш срещу мен заради жена, която дори не харесваш? Която дори не си виждал от години? Това едва ли е примерът, който нов господар трябва да дава на хората си, освен ако няма и още нещо. Да не би това да е някакъв повод да започнеш война срещу мен?

Боунс внимателно изгледа Иън.

— Не се опитвам да започна война срещу теб, Иън, но ако ти я започнеш, аз ще я довърша. Много е просто. Няма да я насилвам да прави каквото и да е, ако тя те харесва, аз ще си тръгна. Така че, сладурче, с кого предпочиташ да бъдеш? С мен или с Иън?

— С теб — моментално отговорих с лукава усмивка. — Иън, съжалявам, но ти не си мой тип. Освен това отвлече приятелите ми, за да се опиташ да ме превърнеш в един от трофеите си. Хич не е готино.

Яростно пламъче припламна в очите на Иън и когато той се ухили, усмивката му бе опасна.

— Спомняш ли си как уби приятеля ми Магнус, Кат? Току-що подпечата съдбата на един от приятелите си, който ще умре по същия начин. — После Иън извади мобилен телефон и продължи да говори, докато набираше: — Ако веднага се отдръпнеш от Криспин, може и да размисля и да ти позволя да ме убедиш да оставя човека жив. Но най-добре ще е да ми направиш неустоимо предложение, защото съм ужасно разочарован. Иначе ще зависи от случайността кого ще изберат да екзекутират мъжете ми.

Чух първото позвъняване, разнесло се от телефона на Иън. И тогава от другата страна отговори Тейт:

— Здрасти — весело поздрави той. — Това е телефонът на Франсоа.

— Дай да говоря с Франсоа — сопна се Иън.

— Здрасти, приятелче — викнах достатъчно силно, че Тейт да ме чуе. — Говориш с Иън. Кажи му добрите новини.

От телефона се разнесе смехът на Тейт.

— О, здрасти, Иън. Франсоа не може да говори сега. Завързан е… със сребърен кол в гърдите.

Иън затвори рязко телефона и лицето му излъчваше неподправена ярост.

— Не държиш никой от хората ми като заложник, Иън — казах ясно. — Но аз държа неколцина от твоите.