С единия крак в гроба

Глава 33

— Събуди се, сладурче, почти пладне е.

Примигнах, отворих очи и срещнах тъмнокафявия му поглед. Боунс седеше на леглото. Или по-скоро върху неговите руини.

Реалността се завърна безпощадно. Той се разсмя заради червенината, която моментално заля лицето ми.

— Ето и отплатата ми, рубиненочервените ти бузки. Достатъчно скандализирана ли си от непристойното си поведение? Ако беше католичка, ушите на изповедника ти щяха да пропищят. Спомняш ли си, че ме накара да се закълна да повторя онези мръсни неща, независимо какво ще ми кажеш на сутринта?

Сега, като го спомена, си припомних какво бях казала. Страхотно. Бях предадена от развратността си.

— Боже, Боунс… някои от тези неща бяха наистина мръсни.

— Ще приема това като комплимент. — Той се приближило мен. — Обичам те. Не се шокирай от онова, което направихме, въпреки че противоречи на свенливостта ти.

Огледах шията му там, където я бях ухапала. Естествено нямаше никакви белези, нито пък по моята имаше следи. С всичката кръв, която бях изпила от Боунс, вероятно през следващите няколко дни щях да оздравявам бързо колкото него.

— След снощи никога повече няма да възприемам зъбите ти по същия начин. Част от мен иска да ти се извини, задето съм те карала да се въздържаш, но от друга страна ти трябва да се извиниш на мен, задето си ме лишавал от това!

Той отново се разсмя.

— Довери ми се, има още какво да ти покажа, но сега няма време. Вече и без това изоставаме от графика, защото те оставих да се наспиш.

Отметнах завивките и се отправих към банята. Независимо че закъснявахме, щях да си взема душ. Боунс вече се бе изкъпал и облякъл. Косата му все още беше леко влажна.

— Има нещо, което трябва да знаеш — викна той след мен. — Тейт е тук. Остана да пренощува.

Струйката шампоан уцели стената вместо шепата ми. За пръв път обърнах внимание на пулса, чуващ се от долния етаж.

— Защо?

Когато Боунс влезе в банята, звучеше сякаш иска внимателно да ми съобщи новината:

— Тейт убеди Родни да закара останалите и да го върне тук, защото излишно беше загрижен за теб. Когато се върна, двамата с теб бяхме много заети. Анет го покани да остане и да я позабавлява. Той прие.

Дръпнах завесата на душа толкова рязко, за да погледна Боунс, че пръчката падна. Той я улови и я закачи на мястото й без коментар.

— Тейт и Анет? Не са играли на покер, нали?

— Не, защо? Ревнуваш ли? — прямо попита той.

— Не, а ти!

— Ни най-малко. Просто съм раздразнен заради злобата й към теб, но с това вече е приключено.

— Веднъж Тейт ме нарече некрофил. — Гласът ми бе остър. — Възнамерявам да му върна комплимента.

— Вече го направи. Той чува, мога да го усетя.

Нима? Любопитен гадняр. Знаеше, че не харесвам Анет. Не само тя беше злобна. Тогава ми хрумна друга мисъл.

— Снощи си знаел, нали?

Боунс кимна в знак на признание.

— Забрави да ме питаш защо не съм ти казал. За нищо на света нямаше да позволя някой да ни прекъсне, а щом той избра да остане, това е негово право. Не се безпокой, на мига забравих за него, защото ти изискваше цялото ми внимание.

Докато насапунисвах косата си, установих, че не съм ядосана на Боунс. Все пак беше достатъчно трудно само да се изкъпя, вместо отново да го метна на леглото. Възможно беше свенливостта ми все още да е потресена, но останалата част от мен не беше.

Боунс излезе забързано от банята и аз се усмихнах, докато продължавах да се мия.

Когато слязох долу четири глави се обърнаха към мен. Около масата в кухнята бе пренаселено. Понеже вчера бяхме изпочупили по-голямата част от обзавеждането, столовете не ни достигаха. Боунс ме дръпна да седна в скута му, без да прекъсва разговора си с Родни, потупвайки чинията с храна, стояща пред нас.

— Хапни нещо. Да не вземеш да припаднеш, защото все пропускаш храненията.

— Удивен съм, че изобщо може да се държи на краката си — измърмори Тейт, без да ме поглежда. — Явно си й дал да изпие четири литра кръв, след всичко, което чух снощи.

— Това влиза ли ти в работата? — студено попита Боунс, стискайки ме по-силно, защото щях да скоча и да цапардосам Тейт. — В работата ти държиш командването, Котенце, но сега той е в извънработно време, затова в момента правилата не важат.

— Ако бях на твое място, щях да си трая, Тейт — предупредих го. — Радвам се, че и ти си се събудил без липсващи крайници, или пък не? Седиш, така че не мога да преценя.

Тейт не се отказа.

— Ти си тази, която каза, че мъртвите са подобри в кревата. Исках да видя дали си права.

Родни се разсмя.

— Така ли си казала, Кат?

Боунс се подсмихна, гледайки ме отстрани.

— Радвам се, че добре съм представил вида си — увери ме той.

Вторачих се кръвнишки в Тейт, но после извих устни в усмивка. Той също се усмихна и отново измърмори удивено:

— Исусе, Кат, представяш ли си как сега Дейв ни гледа отгоре? Сигурно не вярва на очите си. Закусваме на маса, пълна с вампири.

Сълзи замъглиха погледа ми при споменаването на Дейв. Тейт също отвърна засрамено поглед заради влагата в очите си.

— Иска ми се да беше с нас онзи ден, мъртвецо — грубо се обърна Тейт към Боунс. — Може би щеше да го спасиш с турбокръвта си. Кат не можа да му даде достатъчно, макар че изстиска другия вампир като гъба. Ако можеш да предотвратиш такива неща да се случат отново, май че ще си заслужава да бъдеш част от отряда ни. Въпреки че не те понасям.

Вместо да се обиди, Боунс замислено потупа брадичката си. Двамата с Родни се спогледаха и Боунс ме обърна към себе си.

— Котенце, не си ми казала, че си изляла вампирска кръв в устата на приятеля си, докато е умирал. Той погълна ли част от нея?

— Хуан го накара да глътне малко, но, божичко, Боунс, на Дейв му липсваше половината гърло. Умря от кръвозагубата, преди течността да успее да го излекува.

— Чудно — заяви Родни.

Изгледах го.

— Много повече от чудно. Той ми беше приятел.

Гулът понечи да каже нещо, но Боунс го спря.

— Не сега, друже. Котенце, графикът е изместен напред. Докато спеше, Иън ми се обади и ми каза, че има информация за местонахождението ти. Знаехме, че е само въпрос на време, въпреки че ми се щеше да разполагаме с още седмица-две, докато подготвим всичко. Но това е без значение, заекът вече е в торбата. Казах на Иън, че съм те открил снощи и че днес по-късно ще му заведа заложници. Иън откачи от радост и в момента организира приветствено тържество. Проклетникът винаги е харесвал истинските купони.

Сковах се.

— Добре, тогава довечера се заемаме с работата. Ще кажа на Дон да събере останалите момчета и… да приключваме.

— Всъщност, сладурче, изникнаха няколко проблема. Иън не остана доволен, когато узна, че държа като заложници трима от хората ти. Иска още и е пратил да хванат още някого.

По гръбнака ми полази тръпка.

— Какво значи още?

— Ноа — безцеремонно заяви Тейт. — И това не е всичко.

— Имаш ли нещо против да ме оставиш да обясня? — Боунс гневно изгледа Тейт, преди да продължи. — Той е прав, Котенце, има и друг проблем. Иън иска да убие един от хората ти пред очите ти, за да те принуди да изпълниш условията му, както и за да ти отмъсти, задето си убила иконома му Магнус. Засега обаче не възнамерява да убива Ноа, защото който и да му е подхвърлил информацията за теб, не му е казал, че двамата сте скъсали. Освен това е пратил баща ти, Макс, да плени Ноа, понеже той сам е предложил услугите си.

Бутнах чинията си настрани и скочих от скута му.

— Дон е поставил под наблюдение жилището на Ноа, нали? Ще хванем това лайно Макс и ще го очистя. Това ще осмисли съществуването ми.

Боунс поклати глава.

— Не можем да го направим, сладурче. Ако постъпим така, Иън ще се усети, че искаме да го изиграем. Как иначе ще се случи просто така, че там има отряд убийци на вампири, чакащ в готовност? Ще загубим предимството на изненадата, а аз няма да те изложа на такава опасност. Защо мислиш, че Макс е предложил да се заеме? Навярно е решил сам да те изнудва с Ноа и да те убие на място! Иън не знае това, но ние го знаем. Не се безпокой, ще пратя Родни, за да сме сигурни, че Ноа е в безопасност. Той пръв ще отмъкне Ноа и ще изпревари Макс. Иън няма да убие Ноа — смята го за прекалено ценен. Макс обаче би направил точно това, за да те вбеси и да те накара да тръгнеш по петите му.

— Ти отиди — казах веднага. — Родни, нямам нищо против теб, но ако нещо се обърка… ако Макс се появи по-рано, отколкото очакваш, искам там да бъде някой, който ще уплаши баща ми и няма да му позволи да върти номера. Ти ще отидеш, Боунс. Ти си не само мастер вампир с лоша репутация на наемен убиец, но и стоиш по-високо в йерархията в семейството на Иън и Макс знае това. Няма да посмее да играе номера, докато ти си там, а и ако не отидеш, през цялото време ще си представям надгробния камък на Ноа.

— Не — твърдо заяви Боунс. — Ще бъда с теб и ще ти помогна да заловиш пазачите на Иън. Анет може да отиде с Родни, за да вземат Ноа, ако се притесняваш заради Макс.

— Да бе — казах саркастично. — Сякаш на Анет ще й пука, ако нещо се случи с Ноа. Едва ли смъртта на Ноа ще разбие сърцето й, или пък твоето, но той е много важен за мен!

Много гадно от моя страна да кажа това, но си беше самата истина. Боунс повдигна рамо в знак на съгласие.

— Ако питаш мен, въобще не ми пука дали Ноа ще умре. Не го отричам. Но ти ще страдаш, а това вече ще ме притесни.

— Ще взема Анет с мен. — Думите ми се изплъзнаха, без изобщо да помисля. — Може да дойде с мен и да ми помогне с хората на Иън, а така ти ще можеш да помогнеш на Родни да отвлечете Ноа.

Боунс ме изгледа, сякаш съм откачила, което не беше далеч от истината.

— Да не мислиш, че ще те оставя да нападнеш група вампири? Група, която дори не възнамеряваш да убиеш — което, както знаем, е много по-трудно, — докато аз съм някъде си да спасявам ветеринаря ти?

Изпепеляващите му думи само ме направиха по-непоколебима в опитите си да осигуря защита за Ноа. Родни вече знаеше, че Боунс няма много да се ядоса, ако нещо се случи с Ноа. Анет също го знаеше. Но ако Боунс отидеше… тогава лично щеше да се чувства длъжен да опази Ноа жив. Без значение, че никак не го харесваше.

— Всъщност така дори ще е по-добре — започнах да импровизирам. — Можем да предположим две неща: първото е, че пазачите няма да знаят коя съм, благодарение на кафявата ми коса, и второто е, че когато осъзнаят коя съм, ще се опитат да не ме убиват. Иън ще бъде разярен, ако не си получи наградата, нали така? Те знаят това. С тях ще съм в по-голяма безопасност, отколкото с когото и да било друг.

— Наистина е възможно така да се получи по-добре, Криспин — обади се и Анет. — Така има по-малка вероятност да заподозрат засадата, ако отиде някой, който да ги накара да си мислят за… забавления.

Много дълго време Боунс не отвърна нищо. После се обърна към Анет и й се усмихна студено.

— След вчера имам причина да се съмнявам дали не предлагаш това със скрит мотив, затова нека ти кажа какво ще се случи, ако нещо сполети Кат. Ще те отлъча от своето семейство. — Боунс извади нож от джоба си и преряза дланта си, а погледът му така и не освободи този на Анет. — Кълна се в собствената си кръв, че ще те отлъча. И после ще предоставя награда на всеки, който адски вгорчи живота ти, разбираш ли ме?

Анет действително преглътна. Не успях да се сдържа и потръпнах от съчувствие. Онова, с което Боунс току-що я заплаши, беше по-лошо и от смъртна присъда. Анет щеше да е открита мишена за всеки нежив и бездушен, а тя не беше достатъчно силна, за да се защити. Нужно бе Боунс само да подхвърли малко кеш на всеки нежив престъпник и тя беше обречена.

Боунс повдигна веждата си срещу ми.

— Сега вече можеш да вземеш Анет със себе си, а аз ще отида при Ноа.

Горкият Ноа. Единствената причина да бъде въвлечен в това беше лошият му късмет, че някога е излизал с мен. Всъщност, от всички въвлечени в този объркан план, аз бях в най-голяма безопасност. Анет щеше да ме защитава през целия си нежив живот, а хората на Иън най-вероятно щяха да рискуват собствените си кожи, вместо да наранят бленуваната нова играчка на господаря си. Боунс щеше да се изложи на риск, докато опитваше да опази Ноа, да не говорим, че ако с Анет не успеехме да се справим с вампирите на Иън, моите три момчета щяха да са най-уязвими. Иън беше обявил, че ще убие един от тях, за отмъщение и за да докаже превъзходството си. Тази вечер всичко щеше да се реши и внезапно осъзнах, че не мога просто да разчитам на това, че сме достатъчно силни или умни, за да се справим. Ами ако не бяхме? Защо всички трябваше да рискуват живота си, докато се опитват да ме спасят? Все пак имаше и друг начин. Той изискваше единствено моята саможертва и взех решението за част от секундата.

— Боунс. — Приближих се и стиснах ръката му. — Всичко това не е нужно да се случва. Иън ме иска, само защото съм мелез и съм рядкост, но ако съм изцяло вампир, тогава няма да бъда нищо особено. Така че направи го. Превърни ме. Направи ме вампир.

Воят на несъгласие от страна на Тейт бе очакван, но най-непоколебимото възражение беше казано с много по-тих глас:

— Не.

Мигнах от изненада и яд.

— Хайде, по дяволите, направи го! Или Анет е права? Нима телесната ми температура означава толкова много за теб?

Отново гадно от моя страна. Боунс ме стисна по-силно, когато опитах да се отскубна.

— Няма да го правиш, преди да си го обмислила. Смелостта, надвиваща разума, няма да ни спаси. — Отказът му най-сетне бе чут и прекъсна беснеенето на Тейт, който млъкна и невярващо загледа Боунс. — Ти не искаш това, сладурче — продължаваше Боунс. — Мислиш, че нямаш избор, но аз все ти повтарям, че винаги има и друг начин. Ако истински желаеш да те променя, тогава ще го направя. Знаеш това. Но не и по този начин. Връщане след такова решение няма и тогава дори най-горчивото съжаление ще бъде безсмислено. — Той ме придърпа към себе си и следващите му думи тихичко погъделичкаха ухото ми: — А и ако наистина толкова много харесвах само топлата ти кожа, просто щях да те хвърлям в гореща вана всеки път, преди да спя с теб. Ще вдигнеш трийсет и шест градуса за двайсетина минути, вампир или не, така че майната й на Анет и гадните й дребни подмятания.

— Ако се спречкате с Макс, може да ти се случи нещо — промърморих.

Боунс изсумтя.

— Няма начин. Права си — Макс е прекалено голям страхливец, че да се захване с мен, а ако го направи, ще го сгъна надве и ще ти го подаря в кутия.

— Да не забравяме момчетата. Ако с Анет се провалим, няма да понеса да гледам как Иън убива някой от тях.

Боунс отново седна, но все така не пускаше ръката ми.

— И за това има решение, ако се стигне до там. Щом се освободя от семейството на Иън, тогава ще бъда свободен да взема всичките си хора — и вещи — с мен. Не ти се харесва, но е факт, според вампирския обичай вие ще бъдете смятани за моя собственост по правото на кръвта или секса. Ще поискам хората ти като свои. Тогава Иън няма да може да ги убие, не и ако не иска да започне война с мен.

— Но ти не си пил или чукал никой от тях! — избухнах. — И освен ако нещата не се извратят съвсем, това няма и да стане!

— Аз поне бих предпочел да умра — измърмори Тейт.

— За теб вече съм се погрижил, тъпак — грубо рече Боунс. — Анет е от моето семейство, така че, след като спа с теб, тя има правото да те нарича свой. Това автоматично те прави мой, макар че не се гордея да го кажа.

— Какво? — вбесено попита Тейт. — Не съм играчка на вампири!

Анет се изкиска гърлено.

— Но според вампирските закони, скъпи, ти си моята играчка.

— Трябваше да прочетеш ситния шрифт, преди да скочиш в леглото с нея, Тейт — безжалостно казах. — Ще извадиш късмет, ако реша да не ти връщам за онова, което ми стори, и не те издам на Дон. Обаче в момента имаме по-сериозни грижи. Добре, Боунс, ако ти или Анет ухапете Купър и Хуан, нещата ще са законни пред Иън, нали?

— Да — отвърна той, пренебрегвайки кръвнишкия поглед на Тейт.

Мен това ме устройваше. Не исках да се обявявам за нечия собственост пред стая, пълна с вампири, но ако трябваше да избирам между това и да наблюдавам как един от хората ми умира… майната й на гордостта ми. На тяхната също. Животът бе по-важен от нараненото его.

— Добре — казах и се изправих. — Отиваме в централата, за да може един от вас да ухапе Хуан и Купър, после с Анет ще отведем момчетата като заложници и ще сгащим вампирите на Иън, а ти и Родни ще вземете Ноа… По кое време довечера трябва да се срещнем с Иън?

— Около полунощ, Котенце, което значи, че имаш време, защото в промеждутъка между залавянето на охраната на Иън и срещата ти с него трябва да отидеш на спа.

— На спа! — повторих, сякаш никога преди не бях чувала думата. — Защо, за Бога, да правя това?

— Защото ще ти е необходим поне час в парната баня, за да изкараш миризмата ми от порите си — спокойно ми обясни Боунс. — Ако отидеш при Иън, както си в момента, той ще узнае само с едно подушване, че се опитваме да го преметнем, а тогава можем просто да останем и да наблюдаваме клането. Не се тревожи, всичко е уредено.

— На спа — повторих отново, клатейки глава.

Това можеше да влезе в списъка ми с десет неща, които не възнамерявах да правя този ден, но явно имах среща и с парната баня. И с вампирите на Иън. И с Иън. И с баща ми.

Без съмнение, тази вечер щеше да е натоварена.