С единия крак в гроба

Глава 34

Тейт, Хуан и Купър бяха отзад в микробуса, закопчани с белезници, със запушени с тиксо усти, а три неизползвани ролки се въргаляха в краката им. Микробусът не беше от луксозните с дивили плейър, стереозвук или затоплящи се седалки. Всъщност, отзад нямаше седалки и освен металната решетка, която отделяше двете места отпред, купето беше празно. Родни беше осигурил возилото и съдейки по вида му, моите момчета не бяха първите хора, връзвани отзад.

Анет шофираше. Не се оплаквах, защото така нямаше да събудим подозрение. Боунс беше казал на Иън, че ще прати Анет да предаде заложниците на охраната му, и Иън се беше хванал. Аз трябваше да играя ролята на бисексуалната вампирска дружка, която Анет водеше за купона по-късно. Но наистина загоряла бисексуална вампирска дружка, защото от мен се очакваше да предложа на пазачите да освободят малко парата заедно с нас двете. Нито Анет, нито Боунс се притесняваха, че ще имаме проблем да ги навием, защото каква опасност може да грози вампирите, ако за малко оставехме сами трима завързани смъртни? Или поне така биха си помислили охранителите на Иън и това бе целта.

— Почти стигнахме — каза Анет и това бяха първите й думи по време на пътуването.

Целият час, прекаран в мълчание, ми се хареса. Да си бъбря с Анет не беше сред приоритетите ми.

Миризмата, която долетя от купето отзад, отговаряше на забързаните пулсове на мъжете. Новината, че почти сме стигнали, изстреля адреналина им във висините. Понеже не им беше останало време да потренират още малко с Белинда, не очаквах, че ще успеят да задържат хората на Иън достатъчно дълго, за да съумеем с Анет да ги обезвредим. Но се надявахме, че Тейт, Хуан и Купър ще отвлекат вниманието на вампирите и по този начин ще ни улеснят. Разбира се, надявахме се и че няма да загинат, докато опитват.

Отново вдишах. Способността да разпознаваш емоциите по миризмата бе уникална. Бях наследила много от неживия си баща, но изостреното обоняние не бе сред засилените ми сетива. Може би като го видех тази вечер, щях да му благодаря задругите си дарби. Точно преди да го убия.

Поех отново дълбоко дъх и се намръщих. Миризмата на Боунс още се усещаше по мен, въпреки че се изкъпах сутринта. Затова и бе измислен планът със спа процедурата по-късно, но сега това нямаше да ми помогне, след десет минути щяхме да се срещнем с мъжете на Иън.

— Още подушвам Боунс — казах на Анет. — Когато разиграем малката си сценка пред пазачите на Иън, това няма ли да ги направи подозрителни?

Устните на Анет се извиха.

— Ще си помислят, че си просто поредното красиво момиче, а не Червенокосият жътвар, когото Иън преследва, така че за тях ще е напълно нормално да миришеш на Криспин. Нали не забравяш, че се предполага, че двете току-що сме взели заложниците от него? На Криспин му се носи славата. Всъщност, ти би трябвало да миришеш и на мен, за да е по-достоверно.

Изскърцах със зъби, което накара Анет да се захили по-широко.

— Когато адът замръзне — равно казах.

Тя цъкна с език.

— Жалко.

После ме огледа от горе до долу и си спомних, че намира жените за също толкова привлекателни, колкото и мъжете. Явно след като не успя да ме раздели с Боунс, Анет беше решила да предприеме тактиката „ако не можеш да ги победиш, стани един от тях“.

Забарабаних с пръсти по вратата на минивана, въздържайки се да не изръмжа.

— Стигнахме ли вече?

Да се бия с вампири ме привличаше много повече, отколкото да бъда сваляна от бившата главна любовница на Боунс. Особено като се имаше предвид, че тя иска да ме вкара в леглото, само за да може и Боунс да се присъедини към нас.

След около пет минути Анет спря на паркинг до редица складове. Огледах се. Беше петък вечер след шест, така че повечето от работниците си бяха отишли, ако предположехме, че някои от тези складове са собственост на обикновена компания с обикновени работници. Анет извади мобилния си и набра някакъв номер.

— Отворете портата — каза вместо поздрав. — Пристигнахме.

Анет вкара колата на заден през портата, която се затвори веднага щом влязохме. Чудех се как ще предадем трима завързани мъже със запушени усти, без да привличаме внимание. Озърнах се бързо, за да огледам от мястото си в микробуса колкото мога повече от склада. Освен шестимата вампири, които се приближаваха към нас, никой друг не се виждаше. Хубаво.

Но фактът, че складът представляваше едно непреградено и просторно помещение, беше определено неприятен. Наоколо само бусът можеше да послужи за прикритие. Изругах наум. Дотук с плана да вкарваме вампирите по двама в някоя задна стаичка, за да не виждат останалите какво става. Улових погледа на Анет и кимнах към заобикалящото ни открито пространство. Тя само сви рамене и слезе от буса.

Кучка.

— Здрасти, красавице моя — един от вампирите поздрави Анет с акцент.

Имаше превръзка над дясното си око и крив нос, който явно бе чупен многократно, докато кръвопиецът е бил човек. И все пак тези недостатъци бяха в негова полза, придавайки му неустрашим вид, допълващ мрачното му излъчване.

Анет дари мъжа с целувка по устата. Дълга целувка. Веждите ми отхвръкнаха нагоре. Еха. Анет или беше много дружелюбна, когато се срещаше с разни типове, или той не й бе непознат.

— Франсоа — промълви тя. — Прекалено много време мина.

Той каза нещо на френски, което не разбрах, но Анет го разбра, защото се засмя и отвърна на същия език. Дразнещо беше да не знам какво си говорят. Забележка: разшири познанията си по чужди езици.

Каквото и да си казаха, то накара Франсоа да ме изгледа от глава до пети с блясък в ъъ, окото. Внезапно вече не се чувствах толкова доволна, че Анет ще ми помага вместо Боунс. Тя не ме харесваше, това вече беше установено съвсем ясно. Ами ако в момента казваше на другия вамп, че това е капан? Ами ако заплахата на Боунс за ужасяващо наказание не я беше уплашила толкова, колкото би трябвало? Ревността е неразумна емоция и може би на Анет й беше хрумнало да измисли опашата лъжа за после, за да избегне гнева на Боунс. Размърдах се тревожно на мястото си и погледнах крадешком към тримата завързани мъже в каросерията. Нещата можеха да се влошат много, много бързо.

Франсоа отметна с милувка меднорус кичур от лицето на Анет, преди да се извърти на пети и да дойде при мен до микробуса. Напрегнах се и ръката ми се плъзна към високите до бедрата ботуши. В тях бях скрила сребърни ножове. Навярно все пак нямаше да разполагам със заложници, които да използвам срещу Иън.

Франсоа отвори вратата ми и аз се усмихнах, преструвайки се, че си играя с ръба на ботушите, унесена в момичешки флирт, докато всъщност напипвах дръжката на един от ножовете си.

— Не съм имал удоволствието да се запознаем — каза той. — Аз съм Франсоа, а приятелката ми Анет каза, че ти си Селена.

Позволих му да поеме ръката ми и да я целуне, въпреки че така я отдалечих от ножовете си. Зърнах как зад гърба на Франсоа Анет поздравява останалите пазачи. Осъзнах, че знае имената им, и вътрешно се свих. Ако не планираше да ме предаде, то значи по ужасяващ начин щеше да предаде тях. Най-сетне осъзнах значимостта на онова, което Боунс правеше. Това бяха хора на Иън, което означава, че вероятно Боунс ги познава бегло, или дори много добре. И ги мами заради мен. Е, не че те бяха невинни агънца, щом се бяха съгласили да станат пазачи и евентуални екзекутори на хората ми, но все пак. Много по-лесно беше да предадеш непознати, отколкото приятели.

— Селена, миличко, ела тук — каза Анет и ми махна.

Усмихнах се отново на Франсоа и му се извиних. Той небрежно отиде до каросерията на микробуса и го изгубих от поглед, докато се запознавах с петимата приятели вампири на Анет. Ако ще ми забива нож в гърба, мрачно си помислих, сега е моментът.

Но Анет само ме придърпа, целуна ме по врата и загали ръката ми. Зад нас, от микробуса, долитаха звуци, от които ставаше ясно, че Франсоа извежда Тейт, Хуан и Купър. Сърцата им биеха забързано, но нищо не ме навеждаше на мисълта, че са в непосредствена опасност.

— Селена, запознай се с приятелите ми — каза Анет.

Моментално бях заета да приемам и раздавам топли целувки за поздрав, сякаш се намирахме в бар за запознанства, а не насред драма със заложници в склад. Анет се разсмя, когато един от мъжете, мисля, че го представи като Хачет, ме целуна сластно с език и реши да опипа извивката на задника ми.

— Стига вече, Хачет — рече Анет и игриво ме дръпна. — Селена обича първо да бъде загрята, но от дамска ръка. Нали така, скъпа?

Кучка, отново си помислих, като зърнах предизвикателството в очите й, но се усмихнах и й позволих да ме прегърне. Поне не стискаше задника ми. Все още.

— Точно така — казах задъхано. — И все пак е хубаво да има нещо по-твърдо от език, за да ме довърши. Вие, момчета, много работа ли ще имате тук? Или ви се полагат, ъъ, почивки?

Докато говорех, облизвах пръстите си. Анет стоеше зад мен и ме галеше многозначително и беше едва ли не забавно да наблюдавам как пет чифта очи почти мигновено светнаха в яркозелено.

— Кога трябва да бъдем при Иън? — попита един от тях.

От задната страна на буса долетя гласът на Франсоа:

— Не и преди единайсет, значи след повече от четири часа.

Анет проследи с устни извивката на шията ми чак до рамото и аз потреперих от удоволствие, без да се преструвам. Заради докосването на зъбите й, кожата ми настръхна. После тя проследи същата линия и с езика си в едно бавно сладострастно движение.

Хачет започна да се съблича. Примигнах. Очевидно не се нуждаеше от втора покана.

Франсоа се появи иззад микробуса и прегърна Анет отзад. Тя измърка и изви бедра към него, като се наложи и аз да последвам движението й, защото Анет ме обгръщаше с двете си ръце. Франсоа се протегна и положи ръце на гърдите ми. Останалите мъже също започнаха да се разсъбличат. Съвсем скоро се уверих с очите си, че никой от тях не носи оръжия. До момента единствените ножове, които бях видяла, лежаха безгрижно оставени на няколко метра от нас при буса. Вампирите не очакваха да попаднат в капан.

Приведох се напред, сякаш се наслаждавах на усещането, и извадих четири ножа от ботушите си. Съвсем навреме, защото Франсоа тъкмо се канеше сериозно да ме опипа, или пък това бяха ръцете на Анет, които ставаха толкова алчни?

— Сега! — изкрещях и метнах остриетата.

Две се забиха в очите на Хачет, а другите две в очите на вампира до него. Мъжете завикаха, изваждайки оръжията, а аз скочих напред и им се нахвърлих, блъскайки главите им една в друга достатъчно силно, че да чуя пукащи звуци.

Но не достатъчно силно, че да ги убия. Хачет и приятелят му се свлякоха на земята, слепи и гърчещи се, но щяха да се оправят. Другите трима вампири се бяха втурнали да вземат оръжията си, ала вместо това се натъкнаха на Тейт, Хуан и Купър.

— Помните ли онези белезници? — попита Тейт, поклащайки своите. — Фалшиви бяха.

Вампирите не си направиха труда да опитат да подчинят войниците ми със зелените си погледи. Те се втурнаха към тях с извадени зъби и протегнати юмруци. Успях да зърна всичко това, докато се борех с двамата повалени на пода, опитвайки се да ги промуша с ножове така, че да не ги довърша. Анет беше заета с Франсоа, който определено я псуваше мръснишки на френски.

Моите три момчета имаха по един сребърен нож, скрит в подметките на обувките им. Само те стояха на пътя на вампирите към собствените им оръжия. Сега, докато наблюдавах сякаш на забавен кадър, как кръвопийците им се нахвърлят, знаех, че няма да мога да се намеся. Не и ако исках вампирите, с които се борех, да останат живи.

Яхнах Хачет, приковавайки го, и грубо прерязах гърлото на другия, така че едва не отрязах главата му. Това го забави за момент. Времето ми стигна да извадя един от ножовете си и да го забия в гърдите на Хачет, пренебрегвайки болката от бруталния удар, който ми нанесе в корема. Вампирът застина. Острието бе преминало чисто през сърцето му. Приведох се, докато косата ми не докосна лицето му.

— Не мърдай и няма да завъртя ножа. Не ми трябваш мъртъв. Просто искам да си послушен.

Той се вторачи в мен и каза една-единствена дума:

— Жътварят.

Знаех, че погледът ми е светнал, което си беше нормално, имайки предвид обстоятелствата. Кимнах.

— Точно така. Сега, да не си мръднал, мамка ти.

Скочих от него и с периферното си зрение съзрях замазано движение, докато Тейт, Хуан и Купър се биеха за живота си. Купър вече имаше две широки порезни рани на ключицата, но се държеше и парираше всеки бърз като светкавица удар. От устата на Тейт течеше кръв, но и той изглеждаше относително добре, а Хуан… къде, по дяволите, беше Хуан?

Вампирът до мен се изправяше, гърлото му бе почти напълно оздравяло. Аз блъснах главата му в коравия под, замайвайки го и го извлачих на няколко метра встрани от Хачет. После подскочих, за да избегна движението, с което той искаше да подсече краката ми и да ме повали, и пронизах гърдите му.

— Искаш ли да живееш? — попитах и лекичко мръднах острието. — Тогава не смей и да гъкнеш.

Анет беше повалила Франсоа на земята. Нито един от двама им нямаше оръжие и битката им изглеждаше така, сякаш се опитваха да се изпохапят до смърт. Погледнах към нея и после към момчетата. Все още не виждах никъде Хуан. Навярно бе от другата страна на буса. Застинах, после хвърлих един от ножовете си, когато забелязах ръката на Хачет да се прокрадва към ножа в гърдите му. Оръжието се заби право в челото на вампира.

— Следващият ще те довърши — изръмжах. — Не си играй с мен втори път.

Хуан изхвърча над микробуса. Имаше рани навсякъде по тялото си, но сърцето му биеше със стабилен ритъм. Адски забързано, но стабилно, и аз скочих, за да го хвана, преди да е паднал на земята.

— Внимавай къде ходиш — казах и набързо му се ухилих, оставяйки го да стъпи на краката си, после скочих на покрива на буса. От тази височина зърнах как русият вампир, с когото Хуан се беше бил, почти стигна до купчинката с оръжия. Не се поколебах, плъзнах се отстрани на вана като на сърф и му се нахвърлих. Вампирът падна и аз го стиснах отзад.

— Хуан, погрижи се онези двамата вампове да не измъкнат среброто от гърдите си! — успях да изкрещя, преди удар с лакът в лицето да ме прекъсне.

Ох, ох, оооох! Носът ми се счупи и усетих вкус на кръв в устата си. Това обаче не ме спря да върна услугата и да забия лицето на вампира в земята — удар, който произведе задоволителен трясък.

— Сега сме квит — рекох задъхано, после извадих нож от ботуша си и през гърба го пронизах в сърцето. — А сега аз водя.

— Кат, внимавай! — викна Купър.

Рязко извърнах глава и видях как друг кръвопиец полита към мен. Отново пъхнах ръка в ботуша си и… не напипах нищо. Нямах повече ножове, а и нямах време да избягам.

После внезапно вампирът бе повален. Главата на Тейт се появи от кълбото заплетени крайници. Очевидно бе съборил мъжа в последната секунда. Залазих напред към сребърните ножове, издрасквайки ужасяващо колената си върху цимента, но накрая се сдобих с няколко прекрасни, блестящи остриета.

— Внимание! — викнах.

Момчетата ми моментално се приведоха и остриетата се забиха в неживата плът, предизвиквайки нови болезнени крясъци. Тейт отново нападна вампира, който се бе опитал да ме изненада в гръб и аз му подхвърлих нож, който той улови с една ръка, а после го заби в гърдите на мъжа.

— Не го завъртай, не го завъртай! — напомних му и се включих в битката на Купър.

Пет минути по-късно бяхме приключили. Франсоа беше последният вамп, който падна покосен, и когато го издърпах от Анет, забивайки нож дълбоко в гърба му, той все още я псуваше.

— Защо? — попита я той най-сетне, а заради акцента му думата излезе почти неразбираема.

Анет беше покрита с кръв от глава до пети, отчасти нейната собствена, отчасти — на Франсоа. С безупречната си кожа, покрита с алената течност, тя можеше да мине за по-пищна Сиси Спейсък, както актрисата бе изглеждала в края на „Кери“.

— Нали виждаш коя е тя? — Анет рязко попита Франсоа, кимайки към мен. — Твоят господар я иска. Моят господар я обича. Съжалявам, Франсоа, но съм предана на Криспин, не на Иън.

Заведох Франсоа при буса, където Анет започна да навива тиксо около китките му. По принцип тиксото нямаше да може да задържи вампир, но ако мърдаше прекалено много, движещият се микробус щеше да спомогне за по-дълбокото забиване на ножа в сърцето му и французинът го знаеше.

— По-добре да ме беше убила — горчиво рече Франсоа. — Защото Иън ще направи точно това, когато разбере, че сме били измамени и сме го провалили.

— Не мисля така — отвърнах. — Защото иначе ще кажа на всички как самият Иън попадна в същия капан през февруари. Разбираш ли, Франсоа, бях приклещила Иън по същия начин като теб, а той очевидно е от онези арогантни типове, които не искат подобни неща да стават обществено достояние. Ако вие, момчета, се държите прилично, ще доживеете, за да хапете отново, обещавам.

Тейт дойде при нас. Свали ризата си и ми я подаде.

— Носът ти все още кърви, Кат.

Да, знаех това. Можех да вкуся кръвта си, която бавно течеше и влизаше в устата ми. Обърсах лице с дрехата на Тейт. Анет приключи с китките на Франсоа и поряза дланта си, задържайки я на сантиметри пред устните ми.

Взрях се в очите й… и притиснах уста към ръката й. Порязването беше дълбоко и въпреки че раната заздравя почти мигновено, потеклата кръв остана. Облизах я, забелязвайки с безразличие, че е различна на вкус от тази на Боунс, после усетих как носът ми ме загъделичка, докато оздравяваше.

— Благодаря — рекох и пуснах ръката й.

Мъничка усмивка изви устните й.

— Не искаме красивото ти лице да остане обезобразено, нали така? Все пак ти предстои да отидеш и на друго парти.