С единия крак в гроба

Глава 19

Охранителят на входа не ми махна да продължа, както правеше винаги.

— Съжалявам, но… ъм, налага се да проверим автомобила ти.

Прикрих усмивката си с ръка. Явно Дон беше притеснен.

— Какво става, Мани? Нови правила ли?

— Да, точно така — веднага се съгласи той.

Още трима въоръжени мъже наобиколиха волвото ми. Огледаха купето отвътре, погледнаха отдолу и дори под капака на колата. Най-сетне Мани се изправи и кимна.

— Продължавай.

Спряха ме и при втората и при третата порта и процедурата по претърсването се повтори. Минаха цели двайсет минути, докато преодолея отсечката от шест километра, виеща се до главната сграда. От първата ми година, прекарана при Дон, не бях толкова щателно претърсвана. Ала той не знаеше, че Боунс не се нуждаеше да го возя наоколо. Той бе подкарал шикозния си нов мотоциклет и сега чакаше скрит край пистата. Просто за всеки случай.

В сградата обаче охраната не беше така прилежна. Лесно преминах през пунктовете за проверка. Явно се бяха притеснили да не водя нежелан посетител със себе си. Когато влязох в кабинета на Дон, открих, че Хуан и Тейт също са там. О, хубаво, явно и те имаха какво да кажат.

— Здравейте, момчета — поздравих ги.

Хуан кимна, но Тейт дори не ме погледна. Дон се изправи зад бюрото си.

— Кат, закъсня с двайсет минути.

— Задържаха ме. — Не можах да устоя да не кажа. — А после, когато дойдох, охраната едва не ме съблече гола, за да ме претърси.

— Затвори вратата, Хуан — студено нареди Дон. С жест ме подкани да седна на обичайното си място.

Настаних се и веднага вдигнах крак върху чисто новото му бюро.

— Хубав цвят — казах. — По-хубаво е от старото ти. Какъв е спешният случай? — Като че ли не знам.

— Ти си спешният случай — сопна се Тейт.

Дон му махна да замълчи и го изгледа многозначително. Значи щеше да се прави на важна клечка, а Тейт и Хуан щяха да го подкрепят.

— Кат, съвсем наскоро ти казах колко е невероятно, че никога не показа слабост по време на работата си тук. Навярно обаче съм избързал със заключението си. Знаем за вампира. Какво ще кажеш в твоя защита?

Отправих му смразяваща усмивка. Боунс ми бе казал да не разкривам истинската му самоличност и засега бях съгласна. Бог ми беше свидетел, че тези тримата вече бяха достатъчно потресени.

— Шпионираш ли ме? Мислех, че отдавна си се отказал от това. Любопитно копеле, какво те засяга с кого се срещам, ако си върша работата?

Не очакваха този отговор. Дон очевидно си бе въобразявал, че ще се свия под ледения му поглед. Но щом майка ми не можа да ме уплаши, то той нямаше никакъв шанс.

— Срещаш се с вампир! Признаваш си! — избухна Тейт.

Свих рамене.

— Нали знаеш какво се говори? Мъртвите са по-добри в кревата.

— Christos — измърмори Хуан.

— Това не го бях чувал — хладно отвърна Дон. — Не осъзнаваш ли сериозността на онова, което признаваш? Въртиш любов с врага по възможно най-компрометиращия начин, застрашаваш живота на всички под твое командване. Това същество без съмнение те използва, за да получи информация и достъп до организацията ни.

Думите му ме принудиха да изсумтя грубо.

— Той и пет пари не дава за организацията ти, Дон. Вярваш или не, повече се интересува от мен, отколкото от ставащото тук.

— Не вярвам, че е възможно — излая Дон, изпускайки нервите си. — Виж само какво влияние упражнява вече над теб, щом рискуваш живота си заради секса. А и много добре си спомням, че според нашето споразумение, което ти подписа, връзките с вампири са категорично забранени.

Нямаше да поправя Дон и грешните му предположения за връзката ми, пък и вече и без това бях решила да прекратя периода на въздържание. На всичкото отгоре беше ясно като бял ден, че Тейт не е познал Боунс, защото иначе цялото това съвещание щеше да бъде проведено по съвсем различен начин. Е, кой можеше да го вини, та той го бе зърнал за част от секундата точно преди Боунс да потроши колата му, да пие от кръвта му и да го хвърли във въздуха. Пък и косата на Боунс сега беше различна.

— Да, така е, но много неща се промениха оттогава, нали? — рекох меко. — Например изобретяването на брамс. Или пленените вампири в сградата. О, и да не забравяме добавените години към живота им.

Кимнах към Хуан и Тейт. По изражението на Дон познах, че не им беше казал. Няма нищо по-добро от смяна на темата и пренасочване на напрежението.

— Сега това не е важно — изграчи Дон.

Подигравателно повдигнах вежда.

— Ами да ги питаме тях, искаш ли? Тейт, Хуан, вие знаехте ли, че ако пиете вампирска кръв, тя ще добави поне двайсет години към продължителността на живота ви? Аз не знаех, но нашият Дон определено е бил наясно. Знаеше и какво се е случило в Охайо, но е решил да не ви казва. Явно е смятал, че няма да ви заинтересува.

— Madre de Dios, истина ли е? — попита Хуан.

Тейт също изглеждаше леко зашеметен и аз му се нахвърлих:

— Не е приятно някой да знае колко дълго ще живееш и да не ти каже, нали? Аз поне настоях пред Дон, че трябва да ви разкрие истината, но ти не ми отвърна със същата добрина!

— Това да не е някакво отмъщение? — тихо попита той.

Болката в очите му нямаше нищо общо с новината, а с признанието ми за връзката ми. Тогава осъзнах, че съм била напълно сляпа. Божичко, Тейт беше влюбен в мен! Беше толкова очевадно, че дори аз нямаше как да не го забележа.

— Не, няма нищо общо с отмъщение. — В това отношение не беше нужно да лъжа. — Няма нищо общо с когото и да било от вас, и така ще си остане.

— В никакъв случай няма да позволя това поведение да продължи — равно заяви Дон. — Прекалено много животи са изложени на риск и мен ме е грижа, независимо дали ти не даваш и пукната пара.

Изправих се и се надвесих над него.

— Майната ти, шефе. Загрижена съм за всеки член на отряда си и безброй пъти съм го доказвала. Не ми ли вярваш? Тогава ме уволни.

— Querida, не прибързвай така — примоли ми се Хуан. Дон не бе помръднал. — Загрижени сме за теб, ами ако този вамп открие коя си…

— Той знае — прекъснах го.

Дон открито изпсува. Това ме накара да примигна. Той никога не си изпускаше нервите така.

— Откъде знае, Кат? Ти ли му каза? Да не би да му нарисува и шибана карта на централата и да му съобщи броя ни? Надявам се, че е невероятен в леглото, защото ти току-що провали всичко, за което си работила!

— Не, не съм му казала. — Сега вече трябваше да импровизирам. — Срещнах го преди години. Още тогава той знаеше каква съм и напусна Охайо, преди да се случат онези неща. Не го бях виждала до преди месец, когато се натъкнах на него. Той е едва на сто години и аз съм по-силна, наясно е, че трябва да си трае, за да не го убия. Ето, това е.

— Как можа? — попита Тейт, който ме изгледа с отвратен поглед. — Как можа да чукаш труп? Ама ти наистина скачаш от едната крайност в другата. Първо Ноа, а после некрофилия!

Това ме вбеси.

— Нима всички забравяте, че съм наполовина вампир? Когато говорите тъпотии за неживите, говорите и за мен! Все едно скинари да се опитат да убедят Хали Бери да се включи в неонацистки парад! Как можах ли? Ами защо не ми кажеш ти, Тейт? Или ти, Хуан? И двамата сте се опитвали да ме изчукате. Това определено превръща и вас в некрофили.

Удар под кръста, но съвсем умишлено. Трябваше да престанат да възприемат всички вампири като зли, а Бог ми бе свидетел, че това е труден за изкореняване навик. В края на краищата на мен ми бяха необходими години, за да се отърва от тесногръдието си, а при това аз бях влюбена във вампир.

Дон се прокашля, не му харесваше посоката на разговора.

— Никой не забравя каква си. Този факт обаче не променя мисията ти. Ти убиваш неживите. Всички вие го правите. Това е задача, която носи със себе си големи отговорности. Какво ще спре любовника ти да направи услуга на своя вид и да им каже къде живее неуловимият Червенокос жътвар? Все пак, ако си мъртва, няма да представляваш заплаха за него.

— Хуан, с колко жени си спал през последните четири години? — попитах изненадващо.

Той почеса брадичката си.

— To no se, querida, вероятно с… по една на седмица? — отвърна той, преди Дон да го накара да замълчи, хвърляйки му гневен поглед.

— Това няма нищо общо!

— Мисля, че има — рязко отговорих. — По една на седмица, горе-долу. Това прави над двеста различни жени за последните четири години, откакто той работи тук. И просто да вметна: Хуан, ти си развратник. Ала колко от тях са били внимателно проучени, за да е сигурно, че не са шпиони или подчинени на някой гул? Сексистки копелета такива, аз съм единствената, която викате на разпит заради мъжете, с които се срещам! Е, писна ми от тази малка целомъдрена среща. Дон, ето какво е положението. Или ми се доверяваш, или не. Никога не съм те подвеждала и няма да напусна работа, докато не ме принудиш. Точка. Сега, освен ако няма истински спешен случай, бих желала да се върна към отпуската си. И при трупа си, благодаря.

Замарширувах към вратата, но Тейт не се премести от там.

— Махни се от пътя ми — казах заплашително.

— Кат. — Дон се изправи и леко ме стисна за лакътя. — Ако няма причина да се страхуваме от връзката ти с този вампир, значи няма да имаш нищо против да минеш през лабораторията и да дадеш малко кръв за изследване. Нали не си пила безразборно вампирска кръв?

Изсумтях.

— Не е любимото ми питие, съжалявам. Но ако преглеждът на резултатите ми ще те накара да се почувстваш по-добре, хубаво. След теб.

— Ще бъда откровен — каза Дон, докато вървяхме към второ ниво, а Тейт и Хуан ни следваха. — Не знам как ще постъпя в тази ситуация. Трябва да мисля и за отряда. Не съм склонен да рискувам живота на хората само заради честната ти дума, че това създание не е опасно.

— Ето тук идва доверието. Освен това, ако искаше да нарани отряда ми, щеше да го направи миналия уикенд в клуб „Жи-Жи“. Не прецаквай едно добро нещо заради предразсъдъци, Дон. И двамата знаем, че имаш нужда от мен.

Той ме изгледа, докато влизах в лабораторията.

— Иска ми се да вярвам, че няма да се обърнеш срещу нас. Но не знам дали ще мога.

По-късно, след като изследванията показаха, че не съм натъпкана с кръвта на нощно същество, Тейт ме изпрати до колата ми. Не беше обелил и дума, след като напуснахме кабинета на Дон, и аз също не говорех. Пуснаха ме да си вървя, но знаех, че все още нищо не е решено.

Обаче всичко беше наред — вече нямаше какво да крия. Е, почти.

По навик Тейт галантно отвори вратата на колата ми. Настаних се на мястото си, без да я затворя. Пръстите му потропваха по покрива на автомобила.

— Обзалагам се, че си мислиш, че така ми се пада и е справедливо да съм в неведение относно продължителността на живота ми. Преди три години, след като фактите се потвърдиха, помолих Дон да ти разкрие истината, че не остаряваш като другите хора. Той не се съгласи, а той е шефът. Понякога просто трябва да изпълняваш заповеди, дори да не ти се иска.

— Понякога. — Гледах го, без да мигам. — Но невинаги. Не и когато това засяга приятелите ти, но явно по този въпрос двамата сме на различно мнение.

— Е, по много въпроси сме на различно мнение. — Тъмносините му очи срещнаха моите. — Наистина ме шокира там горе. Първо нехайно призна, че гаджето ти е вампир, а после каза пред всички, че съм се опитал да те изчукам. Какво следва? Ще размахаш пенис и ще признаеш, че всъщност си мъж?

Горчивината в тона му не криеше никаква насмешка, но аз леко се усмихнах.

— Притисни ме в ъгъла и аз ще драскам и ще се защитавам. Знаеш това. Иска ми се всички вие просто да ми имате малко вяра. Пука ми за отряда и за работата, която върша. Ако не беше така, щях ли да търпя тези тъпотии?

Устните му се извиха.

— Може и да заблуди Дон, но не и мен, Кат.

Видях лицето ти вечерта. Никога не си се усмихвала на някого така, както се усмихна на онзи вампир. Затова не ти вярвам, че няма да хлътнеш до уши. Та ти вече си го направила.