С единия крак в гроба

Глава 11

На майка ми й бяха нужни още няколко ужасяващи заплахи, преди да се съгласи да не проваля тържеството. Или да се обади в службата ми, за да ги информира за Боунс. Безцеремонно бях обещала да се превърна във вампир на мига, ако не се вземеше в ръце.

— Той това иска от теб, Катрин. Иска да открадне душата ти и да те превърне в звяр — каза ми тя за трети път, докато ме придружаваше по пътя към залата.

— Е, тогава го помни и си дръж езика зад зъбите. И за Бога, наричай ме Кристин. Нима не можеш да бъдеш по-внимателна…

Стигнахме вратата. Дениз остави позирането с Ранди и дойде да ни посрещне на входа.

— О, Кат, не знаех, че приятелят на Ранди е… — Тя понижи глас. — Вампир! Но не се тревожи. Говорих с Ранди. Той се удиви, че и аз знам за съществуването им! Имаме толкова общо помежду си. Както и да е, Ранди се кълне, че той е безобиден. Каза, че го познава от месеци.

Майка ми изгледа Дениз, сякаш й бяха пораснали три глави.

— Безобиден?! Сякаш говорим за куче, което може да те ухапе, а може и да не те ухапе! Говорим за убиец…

— Ъхъм — прекъснах я, галейки шията си за по-голям ефект.

Тя затвори уста и отмина. Отдалече чух как Боунс се засмя. Беше ни подслушвал.

— Всичко е наред, Дениз — уверих я. — Той знае, че стига да държи зъбите си прибрани, няма да има никакви проблеми.

— Откъде знае това? — логично попита тя. — Говори ли с него? Ти беше в тоалетната известно време, а и него не го видях. Да не го сгащи натясно?

Стана обратното.

— Ам, ами, един вид… ъъ — заекнах, нещо, което не бях правила от години. — Познавам го. Исках да кажа, виждала съм го и преди. Във Вирджиния. Той, ъъ, двамата имаме споразумение. Той не се закача с мен и аз не закачам него.

Дениз прие думите ми за чиста монета.

— Е, тогава да вървим да се снимаме. Радвам се, че двамата няма да се сбиете. Кажи му да не споменава на Ранди нищо за теб. На шефа ти ще му оплешивеят топките, ако разбере колко много хора знаят за теб.

— Добре казано.

Наистина казано на място.

Боунс се оказа мистериозният сватбен кавалер на Фелисити. Тя бе много доволна и се притискаше неприлично в него при всяка снимка. За да влоши още повече нещата, той се държеше очарователно. С радост бих ги очистила след фотосесията.

Но не можех да им покажа колко много ме боли, по същата причина, поради която не се бях хвърлила в обятията му още в началото. Независимо от чувствата, които изпитвах, нищо помежду ни не се бе променило. Затова не можех да си позволя да му покажа колко много го обичам. Можех само да се правя на хладнокръвна и да се надявам, че Боунс ще се върже на преструвката ми и този път той ще напусне мен.

След последното щракване на фотоапарата се отправих бързешком към бара. Само едно нещо можеше да ми помогне да преживея тази вечер и това беше джинът. Много джин. Изгълтах първата чаша пред очите на бармана, без да ми пука.

— Още едно.

Барманът направи учудена физиономия, но ми наля още един джин с тоник. Гледах го злобно, докато го наблюдавах колко ми сипва.

— Повече алкохол — казах кратко.

— Давиш мъката си ли? — подигра се зад гърба ми познат глас.

— Не е твоя работа — отвърнах, стягайки се.

— Ето къде си била, скъпа!

Ноа се приближи и ме целуна по бузата. Боунс стисна устни в тънка линия, докато ни наблюдаваше.

— Ам, Ноа… Ще те придружа до масата ти.

Исках да го разкарам от Боунс, който го гледаше, сякаш би отпил от врата му вместо от предлаганото от бара.

Отидох с Ноа до мястото му. Не бяхме настанени един до друг, понеже аз щях да бъда сама. Майка ми ме придърпа още щом се отдалечих от Ноа. Лицето й бе зачервено.

— Знаеш ли какво направи онзи звяр, след като го остави край бара? Намигна ми!

Изненадана, се засмях. Господи, това бе уникално. Сигурно пушек бе излязъл от ушите й.

— За смешно ли го намираш? — тросна се тя.

— Е, мамо, той рискува живота си заради теб, а ти направи най-доброто, на което си способна, за да го убият. Може би не те харесва.

Говорих тихо, но рязко, не се притеснявах от поведението на Боунс спрямо нея. Той никога не би я наранил, бях сигурна в това, но определено я очакваше доста лазене по нервите. А само Бог знаеше какво очаква мен.

Върху дългата правоъгълна маса на младоженците, която беше обърната срещу всички останали в залата, бяха поставени картички с имената на гостите. Седнах на стола, пред който имаше картичка с надпис „Кристин Ръсъл“. Ранди се настани вляво от мен заедно с Дениз. Вдясно от мен бе мястото на Криспин. Кой…?

— Сигурно е майтап — рекох на глас.

Защо просто не си теглех куршума и да се свършва с това?

— Джъстайна, ето че пак се срещнахме. — Боунс се появи и седна до мен, а аз скочих от стола си. — Не искам да съм груб, но мисля, че твоята маса е ей там.

Той кимна към масата, където седеше и Ноа, който бе в пълно неведение относно разиграващата се драма.

— Ето те и теб! — изписка Фелисити. Тя стисна Боунс за ръката и му се усмихна. — Двамата с теб сме двойка тази вечер, така че повече не ми се изплъзвай! Надявам се, че танцуваш така готино, както и изглеждаш.

— Курва — измърморих, но не достатъчно тихо.

— Какво каза? — попита ме тя, все още мигайки престорено свенливо към Боунс.

— Ъъ, пожелавам ти късмет — гласът ми се извиси до нормалното и отстъпих.

Фелисити изглеждаше самодоволна.

— Не ми е нужен късмет.

Гаврътнах джина си и отново се отправих към бара. Майка ми хвърли кръвнишки поглед на Боунс и ме последва.

— О, госпожице Ръсъл — провикна се той.

Замръзнах на място. Нарочно натърти при произнасянето на фалшивото ми фамилно име. Но пък какво друго да очаквам, щом като използвах истинското фамилно име на Боунс? Мислех, че няма да забележи ли? Или че няма да го коментира?

— Ще бъдете ли така добра да ми донесете питие? Помните предпочитанията ми, уверен съм в това.

Поток от псувни мина през съзнанието ми, но поех дълбоко дъх и си напомних, че трябва да запазя спокойствие. Дениз бе най-добрата ми приятелка. Тя заслужаваше чудесно тържество, не кървава баня.

— Този мръсен, развратен… — започна майка ми.

— Млъкни. — Стигнахме бара. Изгледах убийствено горкичкия барман. — Висока чаша. Чист джин. И да не си посмял да коментираш.

Лицето му пребледня, но изпълни указанията ми. Отпих голяма глътка, преди да добавя:

— А, да, и едно шибано уиски. Чисто.