ГЛАВА 43

След две седмици във втората командна зала на имперския звезден разрушител „Химера“ бе подписано мирното споразумение между Новата република и Империята.

— Продължавам да твърдя, че ти трябваше да си там — каза Хан и прегърна Лея през раменете. Двамата гледаха от другия край на командната зала как Пелаеон и Гаврисом изпълняват церемонията сред множеството държавни сановници. — Ти направи много повече от него.

— Всичко е наред, Хан — отвърна тя и тайно избърса една сълза от ъгълчето на окото си. Мир. След толкова дълги години, след толкова жертви, разрушения и смърт. Най-накрая имаха мир.

— Така ли? — подозрително възрази съпругът й. — Тогава защо плачеш?

Лея му се усмихна.

— Спомени — отвърна жена му.

Той намери ръката й и я стисна утешително.

— Алдеран ли? — тихо попита Хан.

— Алдеран, звездите на смъртта… — Лея стисна ръката му. — Ти.

— Хубаво е да знам, че съм в челната тройка — каза той и огледа залата. — Като стана дума за стари спомени, къде е Ландо? Мислех, че ще е тук.

— Промени решението си — отвърна Лея. — Май Тендра не е останала много доволна от това, че е тръгнал към Бастион с теб, без дори да й каже. За компенсация я заведе на покупки на Селанон — ще избират произведения на изкуството.

Соло поклати глава.

— Силни жени — каза той престорено тъжно. — Винаги постигат своето.

— Внимавай! — предупреди го Лея и го смушка с лакът в ребрата. — Винаги си обичал силните жени. Признай си го!

— Е, невинаги — отвърна Хан. — Добре, добре! Обичам силните жени.

— Какво за силните жени? — попита застаналия до Хан Карде.

— Дружеска семейна дискусия — успокои го бившият контрабандист. — Радвам се да те видя, Карде. Как така не си с високопоставените особи?

— Сигурно по същата причина, поради която и ти не си — отговори търговецът на информация. — Не се вписвам много добре.

— Това скоро ще се промени — увери го Лея. — Особено сега, след като си уважаван гражданин. Между другото как успя да убедиш Бел Иблис и Гаврисом да създадат общо разузнаване?

— Така както убедих и Пелаеон — отвърна Карде. — Просто изтъкнах, че ключът към стабилния мир се крие в това двете страни да са сигурни, че нито една от тях не крои заговор срещу другата. Бастион няма доверие във вашата разузнавателна мрежа, а и Корускант няма доверие в тяхната — контрабандистът сви рамене. — Възниква нуждата от трета страна — нас, — която е безпристрастна и към двата режима и в същото време е добре оборудвана да събира и да обработва информация. Сега просто ще я подаваме на двете правителства, вместо да я продаваме на частни купувачи.

— Мисля, че може да се получи — предпазливо каза Хан. — Бюрото за кораби и услуги работи независимо от години, без да се замесва политически нито с Империята, нито с Новата република. Можете да се справите.

— Харесва ми това, че ще получаваме същата информация за нашите системи, която ще давате и на Бастион — отбеляза Лея. — Това ще допълни данните, които наблюдателите ни изпращат, и ще ни помогне да следим какво правят правителствата на различните системи и сектори. Така по-лесно ще забелязваме проблемите, преди да са се разрасли твърде много, за да ги решим.

— Да — мрачно се съгласи съпругът й. — Това, че документът за унищожението на Каамас, който донесоха Мара и Люк, забави партизанските войни, не значи, че те няма пак да избухнат.

— Все пак се надявам да бъдат по-предпазливи, след като всички видяха колко лесно старите им противници са били манипулирани от Дизра и Флим — посочи Лея. — Знам за най-малко осем конфликта, участниците в които са подали молби в Корускант за посредничество.

— Може също да зависи и от това, колко дълго ще продължи процесът — каза Карде. — Малко съм изненадан, че толкова много от подсъдимите са още живи.

— Ботанците се радват на дълголетие — отвърна Лея. — Сигурна съм, че точно тези ботанци съжаляват за този факт.

В другия край на залата Бел Иблис и Гент разговаряха с Пелаеон. Хакерът изглеждаше много притеснен от включването му в такова, според мнението му „отбрано общество“. Зад тях Чубака търпеливо усмиряваше Джейсън, Джейна и Анакин, докато децата разгорещено споделяха с Баркимк и още двама ногри приключенията от последното си посещение на Кашиуук.

— Между другото Люк каза ли ви къде е намерил копието на документа? — попита търговецът на информация. — Не можах да изкопча нищо от Мара.

— Не, и двамата с Мара са много потайни по този въпрос — отговори Лея. — Люк каза, че трябва да помислят, преди да ни съобщят някои подробности. По всяка вероятност има нещо общо със странния кораб, с който се върнаха.

Хан се прокашля.

— Като стана дума за Люк — обърна се той към търговеца на информация — и за силни жени — добави бившият контрабандист, усмихвайки се на съпругата си, — как ще се справи организацията ти без Мара?

— Ще имаме някои проблеми — призна Карде. — Тъй или иначе, тя ръководеше немалка част от организацията. Но ще се справим.

— Освен това той вече има заместничка — не можа да се сдържи Лея. — Разбра ли, че Шада официално се присъедини към него?

— Да, чух — отвърна Хан и хвърли леко замислен поглед към контрабандисткия шеф. — Помниш ли, веднъж те попитах какво може да те накара да се присъединиш към Новата република? Ти ме попита какво ме е накарало аз да се присъединя…

— Помня — прекъсна го Карде с нетипично за него смущение в гласа. — Бъди така любезен да не забравяш, че не съм се присъединил към Новата република. И връзката ми с Шада не е такава.

— И моята не беше — самодоволно каза бившият контрабандист и прегърна жена си през раменете. — Нищо де. Дай й време.

— Няма да стане — настоя Карде.

— Знам — отвърна Хан.

На схемата на кораба помещението бе обозначено като преден наблюдателен триангулачен пост и служеше за програмиране на прицела, ако неприятелят успееше да унищожи основния сензорен ред. Но тази вечер то бе превърнато в частна обсерватория. Облегната на хладната прозрачна стомана, Мара гледаше звездите и мислеше за резкия завой в живота й.

— Сигурно си даваш сметка — каза Люк, който застана зад нея с две чаши в ръце, — че сигурно всички се питат къде сме.

— Нека се питат — отвърна Джейд и с явно удоволствие вдъхна аромата на чашата, която той й подаде.

Придворните в двора на Палпатин винаги открито се бяха присмивали на горещия шоколад, като го обявяваха под достойнството на елит като тях. Карде и хората му като добри контрабандисти открай време обръщаха гръб на всички безалкохолни питиета. Но той чудесно се връзваше с фермерското минало на Люк. Сгряваше Мара и я изпълваше с усещането за уют, стабилност и сигурност. Прости неща, които й бяха липсвали през по-голямата част от живота й. Мара отпи от чашата си.

— Лея говори ли с теб за сватбата? — попита майсторът джедай, отпи от собствената си чаша и се облегна срещу Мара на илюминатора.

— Още не — тя направи физиономия. — Предполагам, че ще иска грандиозна алдеранска церемония.

Люк се засмя.

— Сигурно ще иска, но едва ли ще очаква съгласие.

— Добре — каза Мара. — Предпочитам нещо тихо, уединено и тържествено. Преди всичко тържествено — подчерта тя. — Като поканим сановниците на Новата република от едната страна и контрабандистите на Карде от другата, сигурно ще трябва да проверяваме за оръжие на вратата.

Люк се разсмя.

— Ще измислим нещо.

— Като стана дума за измисляне — каза Мара, — реши ли какво ще правиш с академията си?

Той обърна очи и погледна през илюминатора.

— Не мога просто да изоставя учениците си — отговори Люк. — Мислех постепенно да я превърна в… как да кажа… подготвително джедайско училище. Място, където начинаещите да научават основите, може би да почерпят опит от по-старшите и да се поупражняват. Щом минат тази фаза, ти, аз и другите инструктори ще довършваме обучението им. Вероятно по същия начин, по който Бен и Йода обучаваха мен — Люк погледна към Мара. — Разбира се, ако пожелаеш да се занимаваш с обучение.

Тя сви рамене.

— Идеята не ме изпълва с въодушевление — призна Мара. — Но сега съм джедай… поне така си мисля… и докато не попълним редиците на инструкторите, преподаването ще бъде част от работата ми — тя се замисли. — Но това ще стане, след като аз самата завърша обучението си.

— Частно ли?

— Надявам се, че да — отвърна Джейд. — Но преди това ще трябва по съответния начин да напусна организацията на Карде. Имам отговорности, които трябва да прехвърля на други. Не мога просто да си тръгна — тя се усмихна. — Нали знаеш? Отговорности и обвързване…

Чувствата му трепнаха.

— Да — тихо каза той.

— Въпреки че, дори когато започна да преподавам, няма да пожелая да остана на Йовин — продължи Мара, докато внимателно изучаваше лицето на Люк. — Може би двамата ще можем да попътуваме из Новата република с по-напредналите ученици и да ги обучаваме пътьом. Така ще сме на разположение да посредничим при внезапно възникнали конфликти и да вършим останалите неща, които се полагат на джедаите. Така и учениците ни ще могат да добият опит в реални ситуации.

— Ще бъде много полезно — каза Скайуокър. — Аз самият бих могъл да се възползвам от това.

— Добре — тя го погледна замислено. — Сега ми кажи какво те тревожи.

— Какво искаш да кажеш? — предпазливо попита той. Мислите му се затвориха за нея.

— О, Люк — нежно възкликна Мара. — Бях в главата и в сърцето ти. Вече не можеш да имаш тайни от мен. Нещо стана, когато преди минутка споменах за отговорности и обвързване. Какво има?

— Май още имам някои съмнения за причината, поради която се съгласи да се омъжиш за мен — колебливо отговори майсторът джедай. — Знам защо те обичам и искам да се оженя за теб. Просто ми се струва, че ти няма да получиш толкова много, колкото аз.

Мара погледна тъмната течност в чашата си.

— Мога да кажа, че бракът не е игра на печалби и загуби — каза тя. — Но мисля, че това ще бъде отклоняване на въпроса — Мара си пое дълбоко дъх. — Всъщност, Люк, докато не се сляхме духовно и емоционално по време на битката в клонинговата зала на Траун, дори нямах представа, какво искам. Имах приятели и партньори, но толкова се бях откъснала от всякакви истински емоционални връзки, че не си давах сметка, каква голяма част от живота ми липсва — Мара поклати глава. — Разплаках се, когато „Огънят на Джейд“ се разби, а това беше кораб… предмет и въпреки това се разплаках.

— Не беше просто предмет — тихо възрази Скайуокър. — Това беше свободата ти.

— Е, да — съгласи се тя. — Вярно, представляваше свободата ми, но свобода да избягам от други хора, ако реша, че така искам — Мара погледна към звездите. — В много отношения все още съм емоционално затворена. Ти, от друга страна, си толкова открит, че понякога ме влудяваш. Това искам да науча, и то от теб — тя пристъпи до него и взе ръката му. — Но и това е игра на печалби и загуби. Простата истина е, че това е верният път за нас. Точно както в поговорката, която Строящия с лозници цитира, когато бяхме в пещерите — че много лозници, преплетени заедно, са по-яки от същия брой лозници поотделно. Ние се допълваме съвършено, Люк, от начало до край. В много отношения ние сме две половини на едно цяло.

— Така е — каза той. — Просто не бях сигурен, че и ти го знаеш.

— Знам почти всичко, което знаеш и ти — припомни му Мара. — Фаун беше права… ние сме добър екип. И можем само да станем още по-добър. След няколко години враговете на Новата република ще бягат презглава от нас.

— А те май няма да липсват — Люк стана сериозен и се обърна, за да погледне далечните звезди. — Това е бъдещето ни, Мара… там, в Непознатите райони. Надеждите и мечтите ни, обещанията и възможностите, опасностите и враговете ни. И за момента ние го държим в ръцете си.

Мара кимна, пристъпи още по-близо до него и го прегърна.

— Трябва да решим какво да правим с информацията, която Арту свали. Може да изпратим разузнавателни кораби до някои от световете, които Траун е записал, за да видим какво има там.

— Има логика — призна Люк. — Ще отидем или сами, или под покровителството на Новата република. Трябва да решим и какво да правим с Ръката на Траун.

— Аз мисля да не я закачаме — каза Мара. — Ако онези хора не искат да говорят с нас, последното, което трябва да правим, е да ги насилваме.

— А ако Парк реши вместо това да говори с Бастион?

— Едва ли — поклати глава Мара. — Щом досега не се е свързал, значи е разбрал от новините, че появата на Траун е била измама, и е решил отново да изчезне.

— Може и да крои план, как да те намери, за да си върне за онова, което направи с хангара и корабите му — предупреди майсторът джедай.

— Не се притеснявам за това — отвърна тя. — Без съмнение може да подмени корабите. А и трябва да ми бъде благодарен, че го спрях да не предаде Ръката на Тарун на Дизра и Флим — Мара сви рамене. — Освен това Фел ми каза да направя това, което смятам, че е най-добро.

Люк се усмихна.

— Едва ли е имал предвид точно това.

— Не нося отговорност за онова, което барон Фел е имал предвид — възрази Мара. — Почти съм убедена, че ако ще правят нещо, то ще е отново да се опитат да ме наемат.

— И, разбира се, да чакат завръщането на Траун.

Мара си спомни мъртвия клонинг, който се носеше в наводнената зала.

— Това може да се проточи.

— Така е — съгласи се Люк. — А ако се уморят да чакат и се свържат с Бастион, ние вече имаме договор с Империята и може би накрая всички заедно ще тръгнем да изследваме онези райони.

— И да се изправим пред онова, което се крие там. Може би ще е много интересно.

Люк кимна и известно време двамата останаха прегърнати и загледани в звездите. Пред очите на Мара пробяга видение. Поглед в бъдещето, тяхното бъдеще, и онова, срещу което им предстоеше да се изправят заедно. Схватките, децата, приятелите, враговете, съюзниците, опасностите, радостите, скърбите… всичко се преплете в жива мозайка и се разтопи в далечината. Поглед в бъдещето, какъвто Мара никога не бе имала досега. Но досега тя не беше и джедай. Очакваха ги интересни предизвикателства.

— Но онова е бъдещето — тихо каза Люк. Топлият му дъх докосна страната й. — А това е настоящето.

Мара се дръпна леко от прегръдката му:

— И като ръководител на джедайската академия и брат на висшия съветник Органа Соло трябва поне да се появиш на церемонията.

Той я погледна намръщен.

— Точно това щях да кажа — призна си Люк. — Май ще трябва да свикваме.

— Все още можеш да се откажеш — посочи Мара.

Той я целуна нежно.

— Невъзможно е. До скоро!

Той остави чашата си и тръгна към вратата.

— Почакай — спря го Мара, отблъсна се от илюминатора и мъчително отмести краткия си поглед в бъдещето. Но както бе отбелязал Люк, това тук бе настоящето. Бъдещето само щеше да се погрижи за себе си. — Ще дойда с теб.

Загрузка...