Поглед в бъдещето

ГЛАВА 35

Срещу „Дамата на късмета“ нямаше никакви атаки през последния етап от пътуването им, както се бе опасявал Хан. Нито пък някой от почти двестате бойни кораба, които кръжаха над Ботауи, прояви интерес към яхтата, докато тя внимателно си пробиваше път до орбитата на трите корвети на Новата република, притиснати една до друга, сякаш ужасени от страховитата огнева мощ, изпълваща околното пространство. Сигурно е точно така, реши бившият контрабандист. Гаврисом и калибопите като цяло бяха много по-умели в думите, отколкото в действията.

Дежурният офицер на кораба на президента първоначално не бе склонен да уважи молбата им за влизане в док, но след неколкоминутен спор — и вероятно едно-две задкулисни обсъждания — най-сетне промени отношението си. Когато двамата с Ландо се качиха на борда на президентския кораб и очакващата го Лея се разтопи в обятията му, всичко доби смисъл.

— Как се радвам, че се върна! — тихо каза тя. Думите й заглъхнаха в ризата му. — Толкова се притеснявах за теб.

— Е, нали ме знаеш — опита се небрежно да каже Хан, притискайки се обаче сам също толкова силно към нея.

Едва сега, след като всичко бе свършило, най-сетне можеше да признае, че безразсъдната разходка до Бастион можеше да струва много скъпо. Можеше да загуби…

— Да, знам те — отвърна жена му, вдигна очи към него и се опита да се усмихне, но усмивката й не можа да го заблуди дори за миг. Може би и тя виждаше какво са могли да загубят. — Знам, че през целия си живот се забъркваш в неприятности. Просто много се радвам, че се справи с тази.

— Аз също — откровено каза Соло и се вгледа в нея. — Изглеждаш уморена.

— Станах по-рано, затова — обясни тя. — Гаврисом ни иска по древстранско време, а долу е малко след съмване.

— О! — възкликна Хан. Изобщо не му бе хрумнало да попита дежурния офицер колко часа е на кораба. — Съжалявам.

— Няма нищо — каза Лея. — Струваше си да стана толкова рано — тя се поколеба едва забележимо. — В теб ли е?

Хан погледна към Ландо.

— Горе-долу. Къде можем да поговорим?

Той усети, че Лея цялата се стегна в ръцете му.

— Разбира се — гласът й не издаде внезапната й тревога. — Ето там е заседателната зала.

След няколко минути тримата седяха в дълбоките удобни кресла зад затворените врати на заседателната зала.

— Залата не се подслушва — каза Лея. — Проверих. Какво има?

Хан събра сили.

— Носим документа за унищожението на Каамас, както ти казах — започна той. — Това, което тогава не знаех, е, че… нека ти разкажа цялата история.

С няколко коментара от страна на Ландо той й разказа за пътуването им до Бастион и завърши с разкритието на Моегид, че документът е бил променен.

— Трябваше да се сетя, че има нещо гнило — ядно каза Хан и изгледа свирепо информационния чип на ниската маса в средата на залата. При повторното преживяване на събитията отново изпита безсилния гняв към самия себе си, че се бе хванал на глупав номер. — Трябваше да изчакам, докато Ландо и Моегид приключат с проверката, преди да ти кажа нещо.

Жена му успокоително стисна ръцете му.

— Няма нищо — каза тя, но прехапаните й устни говореха тъкмо за обратното. — Вината е колкото твоя, толкова и моя. Аз също знаех, че Траун се е върнал. Трябваше да се сетя, че всичко е станало твърде лесно.

— Да, но не знаеше, че той ни даде информационния чип — възрази Хан, твърдо решен да не й позволи до поеме вината за случилото се. — Знам само, че…

Седнал от другата страна на масата, Ландо се прокашля.

— След като двамата определите чия е вината — малко сухо каза той, — може да обсъдим какво ще правим.

Хан погледна към Лея. Стиснатите й устни се отпуснаха в лека усмивка.

— Разбрах — каза тя също така сухо като него. — Положението може да не е толкова лошо, колкото изглежда. Все още имаме възможност да получим истинския документ от друго място.

— Карде ли имаш предвид? — попита съпругът й.

— Не, има друга алтернатива — Лея се поколеба. — Не бива да казвам нищо повече засега, освен че, ако всичко е наред, документът ще е тук след няколко дни.

— Работата е там, че трябва за известно време да отложим всичко останало — рязко каза Ландо. — Двамата с Хан имахме няколко дни да обмислим нещата и решихме, че можем да спечелим малко време.

— Да — кимна Хан, доволен от възможността да променят темата. — Първо ще кажа на Гаврисом, че още не може да получи документа.

Очите на Лея се разшириха.

— Как ще го убедиш?

— Въз основа на факта, че обстановката над Ботауи е твърде напрегната за вкуса ми — надменно отвърна съпругът й. — Ще настоя всички да се разотидат, преди да предам документа на когото и да е.

— Хан, няма да мине! — изумено го изгледа Лея.

— Защо? — попита той и сви рамене. — Това съм аз, забрави ли? Всички очакват от мен да правя откачени неща.

— Да, но… — с очевидно усилие съпругата му преглътна възраженията си. — Добре, да предположим, че номерът ти мине пред Гаврисом. А после?

Бившият контрабандист хвърли поглед към Ландо.

— Всъщност не сме обмислили докрай какво ще правим после — призна той. — Моегид каза, че съществува нищожна вероятност да възстанови данните. Зависи колко добър е бил онзи, който е променял документа. А след като го имаме, можем да накараме ботанците да кажат какво знаят.

— Ако изобщо знаят нещо — посочи Лея. — Ако не знаят, само ще си загубим времето. Дори ще стане по-лошо, защото ще ни обвинят, че Новата република се е договорила с ботанците имената на виновните да бъдат укрити.

— Знам — каза Хан и се опита да прикрие собствената си внезапно обзела го безпомощност. — Но ако просто обявим, че не сме донесли документа, ще ни кажат същото, нали?

Лея отново стисна ръката му:

— Сигурно — погледът й се разсея, което означаваше, че мисли трескаво. — Добре. Най-големите подстрекатели са Диамала и Ишори. Ако успеем да ги накараме да се оттеглят, дори временно, мнозина от другите също ще ги последват. Всъщност Гаврисом дойде точно за да ги убеди да се оттеглят.

Хан се намръщи, припомняйки си собствения си неуспешен опит да помири същите тези две раси. При това тогава ставаше дума само за транспортни договори.

— Само не ги пускайте в една и съща зала — предупреди той.

— Съгласна съм — каза Лея и погледна към Калризиан: — Ландо, със сенатор Миатамиа още ли сте в добри отношения?

Бившият картоиграч я погледна подозрително.

— Всъщност не знам дали някога сме били в добри отношения — предпазливо каза той. — Особено след като пътуването, което му предложих, завърши с покана за празничен коктейл с Траун на борда на личния му звезден разрушител. Какво точно имаш предвид?

— Миатамиа пристигна вчера вечерта, за да разгледа положението — каза тя. — Отседнал е на един от големите диамалски бойни кораби — „Усърден размисъл“. Бих искала да си поговориш с него.

— Аз? Лея… — изгледа я той изумено.

— Трябва да го направиш — твърдо каза тя. — Диамалците имат силно чувство за лично достойнство, а Миатамиа още ти е длъжник за пътуването. Можеш да се възползваш от това.

— Виж, не знам колко си мислиш, че струва гостоприемството ми на открития пазар — възрази бившият комарджия. — Но… — той я погледна и въздъхна. — Добре. Ще опитам.

— Благодаря ти — отвърна Лея. — С Гаврисом вече имаме уговорена среща за по-късно тази вечер с ишорските ръководители на борда на „Надмощие“. Може би заедно ще успеем да измислим нещо.

От интеркома, вграден в ниската масата, се чу иззвъняване.

— Съветник Органа Соло — обади се гласът на дежурния офицер.

Лея се пресегна и натисна копчето.

— Да?

— Пристигна дипломатически пратеник, който иска да се види с вас. Ще го приемете ли?

Хан усети, че го облива вълна на раздразнение. Не можеха ли да я оставят на мира поне за минутка?

— Говори капитан Соло — каза той на микрофона. — В момента съветникът е заета…

Силното стискане на ръката от страна на жена му прекъсна думите му. На лицето й бе изписано нещо…

— Да, ще го приема — каза Лея. — Изпратете го.

Тя изключи интеркома.

— Лея… — започна Хан.

— Спокойно — прекъсна го жена му. Необичайното изражение все още стоеше на лицето й. — Имам странно предчувствие…

Тя не довърши изречението си. Вратата на заседателната зала се плъзна настрани. Хан се изправи моментално, отпускайки ръка към дръжката на бластера си.

— Съветник Органа Соло — пресипнало поздрави Кариб Девист и влезе в стаята. Той отмести поглед към Хан: — Соло — добави мъжът, пристъпи към него и протегна ръка. — Радвам се, че сте напуснали Бастион невредими.

— Не сме — отвърна бившият контрабандист и дори не понечи да приеме предложената ръка. — Хванаха ни.

Кариб замръзна. Ръката му увисна във въздуха. Погледът му отскочи до все още седящия Ландо, сякаш едва сега го бе забелязал. След това Девист бавно отпусна ръка.

— Какво стана? — попита той с опънато лице.

— Вече казах. Хванаха ни — повтори Хан. — Известно време ни гониха из града, след това ни пресрещнаха при кораба — той вдигна вежди. — Очевидно се котираме доста високо. Лично върховният адмирал Траун дойде да ни посрещне.

Соло смяташе, че лицето на Кариб не може да се изпъне повече, но грешеше.

— Траун? — прошепна Кариб. — Наистина ли беше той?

— Със сигурност не беше холограма — отсече бившият контрабандист. — Разбира се, че беше той. Поговорихме си и след това той ни даде документа за унищожението на Каамас — Хан посочи с пръст информационния чип на масата. — Ето го.

Кариб погледна към чипа.

— И? — предпазливо попита той.

— Променен е — каза Лея едва ли не нежно.

Съпругът й я погледна раздразнено. Защо се държеше мило с този човек?

— Предполагам, че не знаете как са ни хванали — каза Соло и изгледа свирепо Кариб.

— Не, не знам — отвърна Кариб, без да трепне. — Но като се има предвид, че не са ви задържали в мига, в който сте слезли от кораба, предполагам, че просто са ви разкрили. Мога ли също така да отбележа — добави той с нотка на раздразнение в гласа, — че след като са открили вас, това означава, че са открили и мен, което пък означава, че семействата ни на Малък Пакрик са изложени на опасност от имперски репресии. Колкото и маловажно да е това за вас.

— Да — тихо каза Хан. — Аз… съжалявам.

— Е… — отвърна Кариб. Гневът все още се усещаше в гласа му. — Знаехме какви рискове поемаме — той обърна очи към Лея: — Затова всъщност сме тук. Решихме…

— Един момент — обади се Ландо. — Дежурният офицер каза, че сте дипломатически пратеник. Как го измамихте?

— Нямаше нужда да го мамя — отговори Кариб. — Управлението искаше да изпрати някого да предложи помощта ни на президента Гаврисом и Новата република по каамаския въпрос. Ние изявихме желание. Това е.

— И стигна чак до Гаврисом още при първия опит?

Девист сви рамене.

— Прибягнахме до някои връзки, но не се наложи да използваме много — той се усмихна тъжно. — Пред вратата на президента на Новата република няма тълпи от кандидати да предложат помощта си. Май ние ще внесем разнообразие — клонингът отново погледна към Лея. — Става дума за това, че се събрахме и решихме, че не можем да гледаме със скръстени ръце как се развиват нещата — той неволно се изпъна уставно. — Затова дойдохме да ви предложим помощта си.

Хан погледна към Ландо. Имперски клонинги доброволно предлагаха помощта си за решаването на каамаския спор. Само това липсваше!

— И как предлагате да помогнете? — попита Соло.

— Както съумеем — отговори Кариб. — Това може да означава разни неща. Например знаете ли, че в армадата ви от кораби има най-малко три имперски космически съда?

— Какво искаш да кажеш? — попита Хан с присвити очи.

— Точно това, че в армадата ви има най-малко три имперски кораба — повтори Девист. — Малки, в долния сегмент на изтребителния клас, сигурно с не повече от трима-четирима души на борда. Но определено са имперски.

— Сигурен ли сте? — попита Лея.

Хан се свъси към нея. Погледът в очите й бе странен, а стойката — напрегната.

— Напълно — отвърна Кариб. — Докато идвахме, уловихме предаване с последния код от Бастион.

— Ясно — стисна устни Лея.

— Надявам се, че имате идентификациите на корабите — каза Ландо.

— Да, на онези, които засякохме — отвърна Кариб, извади информационен чип и го подаде на Соло. — Разбира се, може да не са само те.

— Разбира се — съгласи се Ландо.

Кариб го погледна. След това обърна очи към Хан. За момент задържа поглед върху него, изучавайки лицето му…

— Вижте, Соло — тихо каза той. — Знам, че ми нямате Доверие. Сигурно, ако бях на ваше място при дадените обстоятелства, и аз нямаше да се доверя на някого като мен, но независимо дали ни вярвате или не, ние сме на ваша страна.

— Не става дума за доверие, Кариб — обади се Лея. — Става дума за това, кое е действително и кое не. След като Траун отново дърпа конците, вече не вярваме и на собствените си очи, да не говорим за преценките си.

— Което може да е най-силното му оръжие — възрази клонингът нетърпеливо: — Това, че никой не иска да се довери на съюзниците си или дори на себе си. Не можете да живеете така, съветник. И със сигурност не можете да се борите.

Лея поклати глава.

— Не ме разбрахте. Не предлагам да се предадем пред лицето на несигурността, а само обясних причината за колебанието ни. Тъкмо обратното, имаме план и възнамеряваме да го приведем в действие.

— Добре — каза Кариб. Хан сякаш долови в гласа му нотка на облекчение. — Какво искате да направим?

— Бих искала да се върнете на кораба си и да започнете да се въртите из района на армадата, без да правите друго — отвърна тя, пъхна информационния чип в четящото устройство на електронния си бележник и написа нещо на клавиатурата. — Опитайте се да намерите и да идентифицирате всички имперски кораби.

— А ако вече не излъчат съобщения? — попита Ландо.

— Няма значение — увери го Кариб. — Имперските пилоти правят някои неща по начин, който ги отличава. Ако освен тези тримата има и други, ще ги открием.

— Добре — каза Лея, извади информационния чип и му го подаде. — Поддържайте връзка с мен, Хан или Ландо. Това са честотите на личните ни предаватели и на корабите ни. И бъдете в готовност.

— Ще бъдем — обеща Девист и подхвърли информационния чип в ръката си. — Благодаря ви, съветник. Няма да ви разочароваме.

— Знам — дрезгаво отвърна тя. — Ще продължим този разговор.

С кратко кимване Кариб се обърна и излезе.

— Надявам се, знаеш какво правиш, Лея — тихо промърмори съпругът й, загледан в затворената врата. — Още не съм сигурен, че мога да му се доверя.

— Само историята ще може да съди за днешните му действия — уморено отвърна тя. — Както и за нашите. Правим каквото можем. Трябва да говоря с Гаврисом за срещата ни с ишорците, а ти, Ландо, се обади на сенатор Миатамиа и си определете среща.

— Добре — отвърна Калризиан и с явна неохота се надигна от удобното кресло. — До скоро — и излезе.

— А аз? — попита Хан. — Какво да правя?

— Прегърни ме — каза жена му, стана от стола си и пристъпи към него. — Наистина е най-добре да стоиш настрани — добави тя. — Ти си този, който носи документа за унищожението на Каамас и заради това е над останалите в този конфликт. Недопустимо е да те видят да говориш с която и да е от двете страни.

— Да — съгласи се той. — Винаги ми е харесвало да стоя по-високо от останалите… Чудесна мишена ставаш… Хайде, Лея… не мога да не правя нищо.

Тя се притисна към него и той усети как тялото й се стегна.

— Всъщност… „Сокол“ има нужда от малко грижи — предпазливо каза Лея. — Докато влизахме в системата, загубихме щирбордовите електроконвертори и йонния поточен стабилизатор.

— Няма нищо. Имам резервни. Знаеш ли какво им се е случило?

— Сблъскаха се с лазерен меч.

Той обърна очи към нея, възкликвайки:

— О! Така ли?

— Беше за добра кауза — побърза да добави жена му.

Той се усмихна и погали косата й.

— Вярвам ти, скъпа — успокои я Хан. — Добре, веднага ще се заема с ремонта. От другата страна ли си кацнала?

— Да — Лея се отдръпна леко от прегръдката му. — Има още нещо. На борда има един пътник, който за момента бихме искали да остане настрани от вниманието. Елегос Акла, Доверител на останките на народа на Каамас.

Хан вдигна вежди. След това поклати глава.

— И за минута не бива да те оставям сама — каза той. — Напускам Малък Пакрик за едно нищо и никакво пътуване и в следващия миг ти се събираш с високопоставен каамасец.

Лея му се усмихна. Но в тази усмивка се четеше и горчивина.

— Още не знаеш и половината от историята — тя посегна да го погали по лицето.

— Разкажи ми я.

Лея с нежелание поклати глава.

— Точно сега нямаме време. Може би, след като с Гаврисом се върнем от „Надмощие“, ще мога да ти разкажа всичко.

— Добре. Ще се заема със „Сокола“.

— Чудесно — отвърна Лея, прегърна го още веднъж и бързо го целуна. — До скоро.

— До скоро — отвърна съпругът й и се навъси, след това я повика: — Лея?

Тя се спря на вратата.

— Да?

— Преди малко каза, че историята ще съди за днешните действия на Кариб — припомни й той. — Защо за днешните?

— Така ли казах? — тихо попита тя. Очите й невиждащо се взряха в празното. — Не зная.

Хан усети по гърба си студени тръпки.

— Това да не е някое от джедайските ти усещания?

Жена му внимателно си пое въздух.

— Възможно е — тихо отвърна тя. — Много е възможно.

В продължение на няколко секунди двамата се гледаха мълчаливо.

— Добре — каза Хан с пресилена небрежност в гласа. — Все едно. Ще се видим по-късно.

— Да — отвърна тя. Изражението на лицето й все още бе тревожно. — До скоро.

За момент Хан остана на мястото си, премисляйки изводите от току-що случилите се събития. А те бяха много. И всичките бяха като мръсна блатна вода. И ни едно не му харесваше. И все пак едно нещо бе ясно. По един или друг начин днешният ден щеше да бъде много натоварен. Хан взе информационния чип с документа за унищожението на Каамас и го пъхна на сигурно място в джоба си. „Щом това ще бъде натоварен ден, строго си каза той, не е възможно да ми попречат да взема участие в него. Съвършено невъзможно е.“ Той излезе в коридора и тръгна към доковете, където беше гариран „Хилядолетен сокол“. Какъвто и да беше рекордът за бързина при смяна на йонен поточен стабилизатор, той щеше да го подобри.

Залата за инструктажи на „Странстваща авантюра“ бе почти пълна, когато Уедж и Коран влязоха. Бел Иблис стоеше зад холоямката, очите му прескачаха към всеки капитан или командир на ескадрила, който влизаше в залата, и го измерваха с един-единствен поглед. Вероятно всички смятаха, че е напълно спокоен, предположи Уедж. Но Антилис и Червената ескадрила бяха прекарали по-дълго време с генерала и Уедж знаеше, че не е така.

Както се и очакваше, Бустър Терик пристигна последен. Като подмина последните свободни места, той застана прав пред първия ред, точно пред Бел Иблис, и кръстоса ръце в очакване.

— Това е последната инструкция, преди да пристигнем на местоназначението — без увод започна генералът. — За онези от вас, които още не са се досетили, целта ни е имперската база Убикторат при Ята Минор — от изненадания шепот, който мина през залата, Уедж заключи, че по-голямата част от присъстващите не се бяха сетили за това. — Преди да започнете да сравнявате корабите ни с корабите от отбраната на Ята Минор — продължи Бел Иблис, — нека да ви дам някои разяснения. Няма да се опитваме да превземем самата база или да я бомбардираме. Всъщност, като се изключи „Странстваща авантюра“, повечето от вас ще имат задачата да отвличат вниманието на отбраната — той натисна един бутон и от холоямката се появи изображение на базата Убикторат. — На този етап „Странстваща авантюра“ ще излезе от хиперпространството сама — точно до линията на външната защита се появи ярка синя светлина. — Ще излъчим зов за помощ, че бягаме от голяма бойна част на Новата република — това сте вие — и търсим убежище. С малко късмет и при положение че фалшивата идентификация ги заблуди, ще минем през външната отбрана.

Бустър изсумтя така, че го чу цялата зала.

— Сигурно се шегувате — каза той. — Имперски звезден разрушител да бяга от такава сбирщина? Никога няма да повярват.

— Защо да не повярват? — меко попита Бел Иблис.

— Защо да не повярват?! — контрабандистът махна към залата. — Погледнете ни! Бягаме от тях, а сме въоръжени до зъби, в пълна изправност, с пълен състав на борда, както не е било, откак Палпатин беше на власт. Кой ще ни повярва, че наистина сме в беда?

Генералът се прокашля.

— Разбирам, че скоро не сте поглеждали външния корпус.

Бустър спря по средата на поредното си ръкомахане.

— Какво му е? — попита той. Гласът му бе нисък и настоятелен.

— Не сте съвсем прав, че корабът ви няма вид на съд в беда — кимна Бел Иблис. — Ще откриете, че сме се погрижили за това.

Цяла секунда, която продължи мъчително дълго, двамата мъже се гледаха. Изражението на контрабандиста говореше на Уедж за наближаваща буря.

— Ще ми платите за това, Бел Иблис — най-сетне процеди Бустър с нисък глас. — Лично ще платите за това.

— Ще го прибавим към сметката — обеща генералът. — Не се притеснявайте. След като операцията свърши, ще възстановим всичко.

— Само да не забравите — заплаши го контрабандистът. — Да оправите всичко. И да боядисате корпуса — той се замисли за миг. — В нещо различно от бялото на звездните разрушители.

Бел Иблис се усмихна вяло.

— Ще видя какво мога да направя — и отново огледа залата. След това натисна друг клавиш пред себе си. На холограмата синята светлинка премина от другата страна на линията на отбраната. В същия момент малко по-навън от защитната линия се появи група жълти светлинки. — В това време останалите от вас ще излязат от хиперпространството и ще образуват нападателна формация — продължи той. — Няма да ангажирате сериозно отбраната. Просто ще отвличате вниманието им от базата. Ще издигнете огневи валове от протонни торпеда, като се стараете някои от тях да минат през отбраната и да попаднат в самата база — синята светлина спря до тънка тръба, която стърчеше от главната база. — В това време „Странстваща авантюра“ ще спре тук, където към станцията за компютърен достъп ще излети нападателна совалка, за да вкараме вътре хакерите. Ако Силата е с нас, може да успеем да намерим и да изтеглим копие от документа за унищожението на Каамас.

— А как ще излезете от там? — попита един от капитаните на ескадрила. — Едва ли вярвате, че ще останете незабелязани през цялото време.

Бел Иблис сви рамене.

— Ние сме имперски звезден разрушител — припомни той. — Мисля, че няма да имаме проблем да си пробием път, за да излезем от базата.

Уедж погледна към Коран и видя стисната долната челюст на приятеля си. Не, Бел Иблис напълно грешеше. Щом имперските части разберяха какво става, на стария генерал щеше да му се наложи да си спасява живота. Или…

Антилис отново погледна Бел Иблис. В стомаха му се загнезди странно усещане. Или той прекрасно знаеше, че няма да може да се измъкне жив. Знаеше, че единственият му шанс бе да намери копие от документа за унищожението на Камаас навреме и да го изпрати до някой от останалите кораби. И всъщност знаеше, че Яга Минор е мястото, на което щеше да загине. А щом го знаеше…

Уедж спря очи на Бустър, който отново бе кръстосал ръце на гърдите си. Неговият кораб се бе устремил към гибелта си. С Бустър на борда? Вероятно. Най-вероятно. Уедж чу въздишката на Коран до себе си.

— Няма да ни пожертва, Уедж — тихо каза той. — Мисли за Миракс и Валин.

— Разбира се — тихо отвърна приятелят му. Дъщерята на Бустър… съпругата на Коран… и шестгодишният внук на Бустър. Да, разбира се, беше логично. Едрият шумен стар пират Бустър Терик извънредно много обичаше семейството си, все едно дали го признаваше или не. И ако трябваше да плати с живота си, за да не израсне внукът му в гражданска война…

— Мисля, че Червената ескадрила ще трябва да се погрижи да се върнат — продължи Коран.

— Ясно — кимна Уедж.

— А изтребителите? — попита Ктаунмар, един от командирите, от другия край на залата. — Вероятно ще искате ескадрилата ми за охрана.

Бел Иблис поклати глава:

— Не. Ако се натъкнем на имперски изтребители, независимо от класа им ще се справим с тях. Цялата операция зависи от това да играем ролята си възможно най-продължително. Охрана от изтребители ще развали всичко. Не, всички ще останат при ударната сила — погледът му намери Уедж. — Включително Червената ескадрила — той задържа погледа си достатъчно дълго, за да му даде да разбере, че по този въпрос спор няма да има. След това отмести очи. — Индивидуалните ви задачи и позиции в бойния ред ще ви бъдат раздадени на излизане. Има ли въпроси?

— Да, сър — обади се някой. — Казахте, че сте направили фалшива идентификация на „Странстваща авантюра“. Името истинско ли е или измислено?

— О, трябва да е истинско — отвърна генералът. — Преди двайсет години имаше толкова много звездни разрушители, че диспечерите на Империята не можеха да ги запомнят. Когато се появеше непознато име, просто решаваха, че го няма в базата им данни. Но сега не е така. За щастие разузнаването засече имената на три от звездните разрушители, за които от няколко седмици няма информация. Вероятно са изпратени на специална мисия. Въпреки това шансовете някой от тях да се появи при Ята Минор са нищожни. Ще бъдем под името и идентификацията на звезден разрушител „Тираничен“ — той махна към Бустър — под командването на капитан Налгол.

Пет минути по-късно Уедж и Коран вървяха по коридора към дока, където ги очакваше останалата част от състава на Червената ескадрила.

— Ще бъде трудно да ги предпазим от отбраната — мрачно каза Уедж.

— Така е — отвърна Коран. Гласът му прозвуча отнесено. — Трябва да бъдем изобретателни.

— Някакъв проблем ли има? — намръщи се Уедж.

Командир Хорн бавно поклати глава:

— „Тираничен“… Нещо ме притеснява в избора на Бел Иблис, но не зная точно какво.

Джедайско предчувствие?

— Вземи да разбереш бързо — отвърна Уедж. — Има само един час до началото на операцията.

— Зная — Коран си пое дълбоко въздух. — Ще се опитам.