Поглед в бъдещето

ГЛАВА 19

— Не — каза капитан Ардиф и бодна с вилицата в чинията си. — Не го вярвам!

— А новините? — попита полковник Бас. — Изтеглихме пет новинарски съобщения, въпреки че сме забити чак тук. Ако това е номер, е дяволски добър. Простете за израза, сър — със закъснение добави той и с известно смущение погледна към върховния командващ.

— Няма нищо, полковник — отвърна Пелаеон и потисна усмивката си.

Бас се бе издигнал във военната йерархия от обикновен пилот изтребител до командир на едно от авиокрилата на „Химера“ и въпреки че много се стараеше да говори като по-възпитаните офицери, цветистият език на младостта му от време на време избиваше в подобни изрази. На адмирала това му допадаше. Не самите ругатни, разбира се — в начина, по който се изразяваше полковникът, съзираше израз на честност и откритост. Противно на някои, с които Пелаеон бе имал работа, Бас рядко, ако не и никога, не се бе опитвал да скрие мислите или чувствата си зад изискани приказки.

— Това са слухове, полковник… — каза Ардиф и поклати глава. — Приемете фактите: Траун е мъртъв. Адмирал Пелаеон видя смъртта му с очите си. Ако това е номер…

Върховният командващ сведе очи към чинията си и набучи с вилицата си късче бруалки, изключвайки съзнанието си. Откак лейтенант Маврон се върна и разказа историята за предполагаемото завръщане на Траун в системата Кроктар, из коридорите и каютите на имперския флагман се водеше един и същ безкраен спор, с едни и същи доводи и контрадоводи. Всички, от Ардиф до последния човек на борда, имаха собствено мнение по въпроса. Никой не успяваше да наложи становището си и екипажът бе напрегнат като ранен троубоу.

Но поне чакането скоро щеше да свърши. Пелаеон бе дал на генерал Бел Иблис месец и половина, за да направи плановете си, а „Химера“ се намираше на Песитин от две седмици. По някаква причина Бел Иблис не идваше. Беше време да се прибират. Да се върнат при Империята и Бастион. И да научат какво точно е правил моф Дизра. След като станеше от масата, адмиралът щеше да заповяда да започне подготовката за тръгването им. Ако Бел Иблис не пристигнеше до един час след издаването на заповедта…

— Адмирал Пелаеон, капитан Ардиф, говори мостикът — разнесе се гласът на майор Тшел от вградения в масата високоговорител. — Моля, представете се.

Ардиф първи натисна копчето.

— Говори капитанът — каза той. — Адмиралът е при мен. Какво има?

— В системата току-що навлезе кораб, сър — отвърна Тшел с напрегнат глас.

Ардиф бързо погледна към Пелаеон.

— Повторно нападение на пирати ли?

— Едва ли, сър — каза майорът. — Зсега на екраните излиза един-единствен кораб YT-1300, товарен, минимално въоръжен. Предават молба да се качат на борда и да говорят с адмирала.

Пелаеон си пое дълбоко дъх.

— В съобщението споменава ли се от кого е? — попита той.

— Да, сър — отвърна Тшел. — Казва се, че е от висшия съветник на Новата република Лея Органа Соло.

Ескортът от четири имперски изтребителя се скри заедно с „Хилядолетен сокол“ от лъчите на далечното слънце на Песитин и всички потънаха в сянката на хангара на звездния разрушител.

— Сега сме в техни ръце — тихо каза Елегос от креслото до Лея.

— Да — съгласи се тя. С отпуснати върху щурвала на кораба ръце гледаше как прехващащият лъч на „Химера“ спокойно ги притегля към имперския флагман. — Наистина сме в техни ръце.

— Това не ви ли тревожи? — попита каамасецът. — Какво мислите?

Лея сви рамене.

— До известна степен ме тревожи, разбира се — отвърна му тя. — Рисковете са нещо, което всяко разумно същество се старае да избягва. Но не всички рискове са опасни. В края на краищата този е оправдан — тя се извърна усмихната. — Е, ако Трипио бе тук, сигурно сега щеше да каже: „Обречени сме.“

Елегос се разсмя.

— Много добре — каза той. — Досега не ви познавах, съветник, с изключение на онова, което бях чел или чул за вас. Това пътуване, макар и кратко, бе извънредно поучително. Каквото и да стане оттук насетне, ще се смятам за щастлив, че съм прекарал тези няколко дни с вас.

Лея си пое дълбоко дъх. Сами за себе си тези думи можеха да се тълкуват по много злокобен начин. Но изречени със спокойната каамаска топлина, бяха лишени от заплаха и страх. Долавяха се кураж, надежда и решимост, които думите и присъствието на Елегос извличаха от нея.

„Какъв срам — помисли си тя с тъга, — че ненаситният за власт император Палпатин желаеше унищожението на такива опасни хора.“

В края на рампата на „Хилядолетен сокол“ ги чакаше самотна фигура. Лея и тримата й спътници тръгнаха към посрещача си — белокос мъж със среден ръст и лице, прорязано от възрастта, но с уставно изпънат гръб на професионален военен. Носеше имперска униформа, а на гърдите му се виждаше отличителният знак на флотски адмирал.

— Съветник Органа Соло — поклони се той леко, докато тя приближаваше към него. — Адмирал Пелаеон. Добре дошли на борда на „Химера“.

— Благодаря ви, адмирале — отвърна Лея и също се поклони. — Мина много време.

Той сбърчи чело.

— Май ме сварвате неподготвен — каза върховният командващ. — Не знаех, че сме се срещали.

— Не беше официална среща — отвърна тя. — Но си спомням, че когато бях на десет години, на годишното алдеранско събиране в кралския павилион баща ми ви посочи като един от най-обещаващите флотски офицери.

— Добре си спомням онези дни — тихо каза Пелаеон, — колкото и да не ми се иска в известен смисъл — адмиралът отмести очи към Елегос, който стоеше вляво от Лея. — Може би ще ме представите на останалите членове на делегацията си?

— Разбира се — отвърна тя, премълчавайки неофициалния статут на групата. — Това е Елегос Акла, доверител на останките на народа на Каамас.

Върховният командващ се усмихна и отново се поклони.

— Доверителю Акла.

— Адмирал Пелаеон — каза Елегос и сведе глава в каамаски поклон.

— Това е Сакисак от клана тлакшар — продължи Органа Соло и махна към ногрито вдясно от себе си.

Усмивката на Пелаеон остана на лицето му, но Лея долови горчивината зад нея.

— Разбира се — каза той. — Алдеранка, каамасец и ногри. Представители на трите раси, които имат най-големи основания да ненавиждат Империята.

Сакисак се раздвижи…

— Не изпитваме неприязън лично към вас, адмирале — спокойно каза Елегос, преди ногрито да проговори. — Нито пък към народа на Империята. Нашите светове бяха унищожени от ръката на Палпатин, но сега и той не е сред живите. Подхранването на огъня на враждата няма да ни донесе нищо.

— Благодаря ви, доверителю — отвърна Пелаеон. — Оценявам великодушието и мъдростта ви — за миг погледът му прескочи към Сакисак, след това се спря на Гент, който нервно стоеше до каамасеца. — А вие, сър, коя конкретна неправда представлявате?

— Аз ли? — стреснато попита момчето. — О, не. Аз не съм от групата. Тоест… аз съм хакерът, който възстанови съобщението на полковник Вермел до генерал Бел Иблис.

Последната следа от усмивка изчезна от лицето на върховния командващ.

— Какво имате предвид с „възстанови“? — попита той. — Полковникът не е ли предал съобщението лично?

— Не е успял — каза Лея. — Според генерал Бел Иблис корветата на полковник Вермел е била прехваната от звезден разрушител, докато е захождала към Моришим.

Блясъкът в очите на Пелаеон угасна.

— Прехваната и унищожена?

— Не, поне не веднага — отвърна Органа Соло. — Звездният разрушител е изтеглил корветата в хангара си и е избягал.

— Ясно.

Известно време адмиралът мълча, загледан в нищото. Чертите на лицето му бяха сурови, почти жестоки, отразяващи изпълващия го гняв. Лея се присегна със Силата и се опита да прочете зад чувствата му, питайки се дали тя да наруши тишината, или да изчака той да го направи.

Елегос взе решението вместо нея.

— Разбирам, че полковник Вермел е бил ваш близък приятел — тихо каза той.

— Надявам се, че още е — каза Пелаеон. — Ако не е, някой ще плати прескъпо за смъртта му — върховният командващ въздъхна. — Но вие сте тук, за да говорим за мир, не за отмъщение. Последвайте ме. Залата до хангара ни очаква.

— Ако нямате нищо против, бих предпочела да водим дискусията на борда на моя кораб — отвърна Лея. — Телохранителите ми много държат на това.

За час от секундата в чувствата на Пелаеон просветнаха неувереност и дори страх, но скоро след това върховният командващ отново се усмихна.

— Разбира се. На борда на кораба ви има още ногри — каза той и погледна към корпуса на „Хилядолетен сокол“, извисен над тях. — Без съмнение дори сега ни наблюдават с оръжия, готови за стрелба.

— Няма опасност, адмирале — каза Елегос. — Освен ако вие самият не я донесете на борда.

Пелаеон махна с ръка към рампата.

— В такъв случай, съветник, приемам предложението ви. Моля, след вас.

Минута по-късно Лея, Пелаеон и Елегос седяха около игралната маса на „Хилядолетен сокол“. „Твърде неофициално място за такова важно събитие“, помисли си Лея с известно смущение, но това бе единственото място на кораба, където тримата можеха да седнат заедно. Без да отрони дума, Сакисак зае позиция на място, откъдето можеше да наблюдава едновременно масата и рампата на кораба. Гент, също без да каже дума, отиде в техническия отсек и се зае с компютъра на „Хилядолетен сокол“.

— Ще мина направо на въпроса, съветник — каза Пелаеон и за миг погледна към ногрито и Гент. — Войната, която започна преди двайсет и няколко години, свърши… Империята я загуби.

— Съгласна съм — каза Лея. — Това мнение споделя ли се и от други в Империята?

На бузата на адмирала трепна един мускул.

— Сигурен съм, че средният гражданин на Империята е осъзнал тази истина още преди няколко години — отвърна той. — Само ръководството се бе вкопчило в надеждата, че неизбежното може някак си да бъде избегнато.

— А това ръководство съгласно ли е вече с нас двамата и със средния имперски гражданин?

— Да — каза Пелаеон. — Макар и с нежелание. Упълномощен съм от осемте останали мофи да започна мирни преговори с Новата република.

Гърлото на Лея се стегна. Тя бе чула съобщението на Вермел, бе пристигнала на борда на „Химера“ и бе видяла Пелаеон да я чака сам… но едва сега всичко доби реални измерения. Мир. С Империята!

— Както казахте, Империята загуби войната — каза Елегос в настъпилата тишина. — За какво тогава ще преговаряме?

Органа Соло раздвижи рамене и безмълвно благодари на каамасеца за финото му напомняне на дълга й. Тя бе представител на Новата република и не можеше да позволи емоционалната съблазън на мира да я заслепи за сериозната рационална същност на положението.

— Доверителят Акла има право — каза тя. — Очевидно е вие какво ще спечелите от едно мирно споразумение. А ние какво ще спечелим?

— Може би нашата печалба не е толкова очевидна, колкото си мислите — отвърна Пелаеон. — Новата република се бори с вътрешни вълнения, които имат всички признаци на задълбочаване — той погледна изразително към Елегос. — Всъщност някои от мофите смятат, че сте на ръба на гражданска война заради каамаския проблем. Сред такава анархия останките на Империята лесно могат да бъдат пренебрегнати. Защо тогава изобщо да си правим труда да се унижаваме със споразумение?

Устата на Лея пресъхна. Въпросът бе твърде основателен.

— Ако наистина смятахте, че ще се самоунищожим, нямаше да сте тук — отбеляза тя.

— Може би — каза адмиралът. — А може би не вярвам, че онези, които изпитват по-силна омраза към Империята, ще ни забравят — той направи пауза. — А може би мога да предотвратя гражданската война.

Висшият съветник направи гримаса.

— Как?

— Нека първо да кажа Империята какво би искала да бъде включено в споразумението помежду ни — отвърна върховният командващ. — Искаме Корускант да потвърди и да приеме настоящите ни граници с гаранции за свободна търговия и пътуване между нашите светове и световете на Новата република. Без тормоз с постоянни нападения, без престрелки, без пропаганден натиск спрямо нас.

— А представителите на нечовешките раси, които живеят под властта на Империята? — попита Сакисак. — Да не би да трябва да приемем робството им?

Пелаеон поклати глава.

— Империята, която някога поробваше и експлоатираше мислещите същества, вече я няма — каза той на ногрито. — Режимът на човешкото доминиране на Палпатин отдавна се превърна в сътрудничество между всички същества в нашите граници.

— Всичките ви поданици ли ще се съгласят, че сега са равноправни? — попита Лея.

— Вероятно не — призна адмиралът. — Но щом веднъж имаме сигурността, която мирното споразумение ни дава, всяка имперска система, която желае да се присъедини към Новата република, ще има възможността да го направи — той повдигна вежди. — Съответно очакваме системите във вашите граници, които желаят да се присъединят към Империята, също да получат такава възможност при същата сигурност и гаранции за свободна търговия.

Сакисак изруга на родния си език.

— Кой народ би бил толкова глупав, че да ви даде свободата си? — презрително попита той.

— Ще се изненадате колко много са желаещите — отвърна Пелаеон. — Свободата е твърде относително и субективно понятие. Както вече казах, Империята, която познавахте, не съществува.

Ногрито отново изръмжа сподавено, но не каза нищо.

— Разбира се, всички гаранции се отнасят и за другата страна — продължи върховният командващ и се обърна отново към Лея. — Без нападения от страна на Империята, без провокации, без капери — лицето му се изкриви в подобие на усмивка. — И, разбира се, ако се натъкнем на друго супероръжие, скрито от Палпатин, ще работим с вас за обезвреждането му.

— А супероръжието, което вече използвате? — попита Лея.

Адмиралът се намръщи.

— Какво супероръжие?

— Онова, което вече едва не ни победи — поясни тя. — Върховният адмирал Траун.

Пелаеон стисна устни. Лея усети вълната на неувереност, която го обля.

— Не зная, съветник. Нямам представа, какво става.

Органа Соло хвърли бърз поглед към Елегос.

— Какво искате да кажете?

— Точно това, което казах — отвърна й Пелаеон. — От две седмици чакам генерал Бел Иблис да дойде тук. Няколко дни преди това изпаднах в комуникационно затъмнение. Допреди една седмица дори не знаех за съобщението, че Траун бил жив.

Лея се смръщи и се присегна със Силата към върховния командващ, но не откри двуличие нито в мислите, нито в чувствата му.

— Адмирале, казахте, „съобщението, че Траун бил жив“

— обади се Елегос. — Думите ви намекват, че всъщност не го вярвате истински.

— Не знам на какво да вярвам, доверителю — отвърна Пелаеон. — Имам всички основания да смятам, че не е жив. Бях до него на мостика на „Химера“, когато той сякаш загина.

— Ето отново, „сякаш загина“ — настоя Елегос. — Загина ли наистина или не?

— Не знам — отговори с въздишка върховният командващ.

— Траун бе чуждоземец, с чуждоземна психика и… — адмиралът не довърши. След известна пауза поклати глава и попита: — Някой от Новата република видял ли го е? Някой, на чиято дума и преценка можете да вярвате?

— Яхтата на моя приятел Ландо Калризиан е била прехваната и изтеглена на борда на звездния разрушител „Неумолим“. С него е бил и диамалският сенатор — отговори Лея.

— И двамата твърдят, че са видели Траун.

— „Неумолим“ — тихо промърмори Пелаеон и се намръщи. — Корабът на капитан Дория. Той е един от онези, които са се срещали лично с Траун. Трудно ми е да повярвам, че би могъл да бъде подведен. Или че би рискувал кораба си, без да има съвършено основателна причина.

Висшият съветник се поколеба, но нямаше как да се изрази по друг начин:

— Струва ми се, адмирале, че тези разговори може да се окажат малко ненавременни — каза тя. — Ако Траун е жив, вие вече не сте командващ имперската флота.

— Ако е жив, със сигурност ще ме освободи от тази длъжност — с равен глас отвърна Пелаеон. — Но за момента това няма връзка. Армията е подчинена на мофите, а мофите ме упълномощиха мен да водя преговорите.

— Тези пълномощия не са ли невалидни в случай на завръщане на върховния адмирал Траун? — попита Лея.

— Възможно е — призна адмиралът. — Но докато не бъда уведомен за такова решение, пълномощията ми остават в сила.

— Да — тихо каза Лея и се вгледа в стария военен.

Той бе научил за завръщането на Траун преди една седмица. И въпреки това не се бе втурнал, за да научи повече, а бе останал тук в комуникационно затъмнение не само за да изчака Бел Иблис, а и за да бъде сигурен, че има пълномощията, даващи му правото да води мирните преговори. За да направи първата крачка към нещо, което вероятно дори мофите и върховният адмирал нямаше да могат лесно да спрат. Това не беше шега. Адмирал Пелаеон, върховен командващ имперската флота, искрено желаеше мир.

— Траун казал ли е нещо на Калризиан и на сенатора? — прекъсна Пелаеон разсъжденията на Лея. — Разбирам, че са били пуснати да си вървят… малцина могат да избягат от имперски звезден разрушител.

— Всъщност в някои отношения неговото послание е сходно с вашето — отвърна тя. — Предупредил е, че Новата република е на ръба на самоунищожението, и е предложил помощта си да го избегнем.

— Обмисляте ли предложението му?

— За съжаление предложеният от него метод бе намерен за неприемлив от Сената — отвърна Лея. — Искаше да говори насаме с ботанските лидери и чрез тези разговори да реши кои са били саботьорите на планетарния щит на Каамас.

— Интересно — каза Пелаеон, замислено търкайки брадичката си. — Как ли възнамерява да го постигне само с разговори. Освен ако вождовете на клановете не са наясно.

— Твърдят, че не са — каза Органа Соло. — И като се има предвид нарастващата заплаха за целия ботански народ, мисля, че щяха да ни дадат информацията, ако я имаха.

— Казахте, че вие също имате предложение за избягване на гражданската война — напомни Елегос на адмирала. — Бихте ли били по-конкретен?

Лея усети как върховният командващ върна цялото си внимание към настоящето.

— Вероятно осъзнавате, че кризата може да бъде разрешена с намирането на пълния документ за унищожението на Каамас — каза той. — При известни условия Империята е готова да ви достави копие от въпросния документ.

Висшият съветник хвърли поглед към Сакисак и улови едва различимата реакция на ногрито. Ако се движеха по разписание, в момента Хан и Ландо извършваха собствено издирване на това копие на Бастион.

— Просто така ли? — попита Лея. — Просто ще ни го дадете?

— Щом сложим ръка на него — отвърна той и направи пауза.

— Има един проблем. Ако наистина съществува, този документ се намира в раздел „Специални файлове“ на архивите, които са строго забранени и кодирани с много висока степен на защита. Нямам достъп до тези файлове. Нито пък познавам някого, който има достъп до тях. Ако искаме да получим документа навреме, Новата република ще трябва да ни заеме най-добрия си експерт по дешифриране.

Откъм техническия отсек дойде глухо задавяне. Гент все още стоеше с лице към контролното табло, но гърбът му внезапно се бе сковал.

— Къде трябва да отиде? — попита Органа Соло адмирала, без да отделя очи от Гент. — На Бастион ли?

— Не, на база Убикторат при Ята Минор — отвърна върховният командващ. — Командващият офицер ми е личен приятел. Там има компютърен терминал, който в известна степен е изолиран и може да бъде използван за целта. Отиването на самия Бастион би било твърде рисковано.

Лея погледна към Пелаеон. Изведнъж сърцето й се качи в гърлото.

— Какво имате предвид под „твърде рисковано“?

— Бастион е крепост на едни от най-яростните противници на мирното споразумение в цялата Империя — мрачно отвърна той. — Сред тях е и моф Дизра. Освен всичко той е затънал до гуша в личната си войничка, в която използва наемнически каперски шайки и незаконно придобити средства.

— Да, забелязахме пиратската дейност — каза Лея, мъчейки се да овладее гласа си. Хан и Ландо бяха на Бастион…

— Не мислите ли, че моф Дизра би оценил присъствието на представители на Новата република?

Пелаеон изсумтя:

— Които да се ровят в тайните имперски файлове? Едва ли. Вашият експерт няма да прекара и шест часа на Бастион, и Дизра ще е разбрал за присъствието му, а шест часа по-късно с него ще се случи някоя удобна злополука. Но на Яга Минор ще е в безопасност.

— Радвам се да го чуя — каза Лея и отново погледна към Сакисак. В застиналото лице на ногрито прочете същата тревога, каквато изпитваше самата тя. Хан на Бастион насред крепостта на отмъстителен моф…

— В състояние ли сте да осигурите такъв експерт? — попита адмиралът.

С върховно усилие Органа Соло потисна страховете си.

— Не знам — отвърна тя. — Не съм сигурна, че ще успеем.

Върховният командващ се усмихна изненадано.

— Не сте сигурна?

— Не — повтори Лея и отново хвърли поглед към техническия отсек. Гент продължаваше да стои с лице към контролното табло, но бе извърнал главата си достатъчно, за да може не само да слуша, но и скришом да наблюдава разговора им. — Може би след като подпишем официално споразумение, но не сега.

— Тогава може да е късно — предупреди Пелаеон. — Разузнавателните ни кораби засичат откъслечни новини, но дори и от това, което аз знам, положението в Новата република явно се влошава. Дори и на висококвалифициран хакер работата ще отнеме известно време — той се намръщи. — Има и още един фактор. Подозираме, че един от агентите на моф Дизра вече е влизал в раздел „Специални файлове“. Не сме сигурни какво е търсил, но явно е проявявал интерес към документа за унищожението на Каамас. Ако се забавим и той успее да влезе още веднъж, за да изтрие файла, може никога да не научим истината. Само ако действаме незабавно…

— Добре — прекъсна го Гент и рязко завъртя стола си. — Добре, отивам.

Лея премига. Момчето отново я бе изненадало.

— Не говориш сериозно — каза тя. — Може да е опасно.

— Опасността е минимална — намеси се върховният командващ.

— Няма значение — отвърна младият хакер с треперещ глас, но с решително стисната челюст. — Докато идвахме от Корускант, Елегос ми разказа всичко за случилото се с неговата планета. Ужасна история… всички са загинали… и животните. Намразих хората, които са го извършили…. Намразих и ботанците за това, което са направили — момчето погледна към каамасеца. — Но според него омразата вреди повече на мразещия, отколкото на мразения. Каза ми, че може да има справедливост без омраза и наказание без мъст. Каза, че всички сме отговорни за това, което правим, и за онова, което не правим, и че никой не трябва да плаща за престъпленията на друг — Гент твърдо погледна Лея. — Аз съм хакер, съветник Органа Соло. Добър хакер. И нося отговорност за това, което правя, и за това, което не правя. Също както вас и Елегос. Ако мога да помогна и не го направя, ще съм виновен не по-малко от всеки друг — той безпомощно махна с ръка. — Не ме бива много в тия работи. Разбирате ли какво искам да кажа?

— Прекрасно — увери го тя. — И високо оценявам предложението ти. Въпросът е дали мога да ти позволя да се подложиш на такъв риск.

— Това трябва да е лесен въпрос за вас, съветник — каза каамаският доверител. — Като джедай смятате ли, че пътят на шефа на шифровчиците Гент към Ята Минор е правилен?

Органа Соло прикри гримасата си. Отново каамаската прозорливост й бе напомнила за истинския източник на проницателността и мъдростта й. Само че веднъж този източник я бе подвел. По-точно тя го бе подвела. Колкото и да се присягаше към Силата, виждаше само вихъра на страховете си за безопасността на Хан. Лея преглътна сълзите си и се опита да отхвърли внезапната вълна на емоции, която я бе обзела. Но вълната продължи да облива душата и съзнанието й като неспокойните пенести талази на развълнувано море. И също както й убягваше джедайското спокойствие, така й се изплъзваше и всяка надежда да види пътя на Гент.

— Не знам — призна си най-сетне тя. — Не мога да видя нищо.

— Това означава ли, че не можете да гарантирате безопасността му? — попита Пелаеон и се свъси.

— Ничия безопасност не е гарантирана, адмирале — каза Елегос. — Дори и от джедай — той се поусмихна леко меланхолично — Повечето от нас минават през живота си без всякаква увереност, че пътят, който са поели, е правилният. Никаква сигурност освен тази, която ни дава собственият ни дух.

— Елегос говори все такива неща, откак напуснахме Корускант — каза Гент със сянка от усмивка на лицето. — Трябва да съм прихванал малко от благородството му — момчето стана от стола си. — Това е правилният път и аз съм готов. Кога тръгваме?

— Незабавно — каза адмиралът и също стана. — Ще пиша на генерал Хестив и ще възложа на един от най-доверените си пилоти да ви закара на Ята Минор — очите му пробягаха по дрехите на Гент. — Мисля, че ще се наложи да ви преоблечем в имперска униформа. Дизра може да има информатори на Ята Минор. Няма нужда излишно да привличаме внимание, въвеждайки цивилен във военна база.

— Няма ли лично да го заведете с „Химера“? — попита Лея.

Пелаеон поклати глава.

— Щом приключим обсъждането с вас, веднага се връщам на Бастион. Моф Дизра ми дължи отговори на някои доста настоятелни въпроси.

Разбирам — преглътна Лея.

— Тогава с ваше разрешение ще отида да уредя транспорта на началника на шифровчиците Гент — Пелаеон се усмихна на момчето. — Искам да кажа, на имперски лейтенант Гент. Елате с мен, лейтенант.

Той мина покрай Сакисак и се насочи към изхода на „Хилядолетен сокол“.

— Разбира се — отвърна хакерът и тръгна след него. — Довиждане, Елегос. Довиждане, съветник.

— Върви с мъдрост и смелост — с дълбок глас каза каамасецът.

— Нека Силата бъде с теб — добави Лея. — Благодаря ти.

Капитан Ардиф чакаше на задния мостик, когато Пелаеон слезе от турболифта.

— „Хилядолетен сокол“ излезе от обхвата на часовите и направи скок в хиперпространството — доложи той.

— Добре — каза адмиралът и погледна към илюминатора. В далечината се виждаха слабите отблясъци слънчева светлина по панелите на ескортиращите изтребители, които се връщаха към „Химера“. — А лейтенант Маврон?

— Той и пътникът му тръгнаха преди час и половина — Ардиф вдигна вежди. — Може ли да попитам…?

— …как минаха преговорите ли? — Пелаеон сви рамене. — Както всички предварителни преговори. Органа Соло няма да обвърже Новата република с курс, гарантиран само от думата ми. Аз също не оставих съмнения за това, че също не мога да приема нейната дума като гаранция за бъдещите действия на Корускант. Така че ни предстоят още доста вербални танци.

— Но тя иска да говорите.

— Тя много иска да говорим — върховният командващ се поколеба. — Поне за повечето неща.

Ардиф се намръщи.

— Тоест?

Пелаеон отново погледна звездите навън.

— Има нещо, което тя не ми каза — каза той. — Нещо важно… сигурен съм в това. Но какво точно… — той поклати глава. — Не знам.

— Тайна информация за ботанците може би? — предположи капитанът. — Или нещо по-лично? И преди е била политически проблем на Корускант. Възможно ли е да губи влиянието си?

— Надявам се, че не — отвърна адмиралът. — Политическите проблеми между нея и Корускант ще затруднят процеса повече от необходимото. Правителството на Новата република може да отхвърли всяко предложение просто защото идва от нея.

— Но може и да го подкрепи по същата причина — уточни Ардиф. — Поляризацията, която виждаме по каамаския въпрос, лесно може да се пренесе и върху този.

— Това е една от най-големите ми тревоги — мрачно отвърна Пелаеон. — Мирът може да бъде отхвърлен поради единствената причина, че нечии политически противници го подкрепят — той мина покрай капитана на „Химера“ и се насочи към командната пътека. — Но разполагаме само с тези карти, които съдбата ни раздава — каза адмиралът. — Ако Органа Соло откаже да ни покаже някоя от картите си, ще трябва да играем играта така. В това време — добави той — трябва да се занимаем с други задачи. Въведете курс към Бастион, капитане. Време е с моф Дизра да проведем дълъг и сериозен разговор.

Звездите пред „Хилядолетен сокол“ се превърнаха в линии и Лея се присви леко в креслото си.

— Мислите ли, че говореше искрено? — обърна се тя към Елегос.

Цялото тяло на доверителя потръпна.

— Смятам, че самият адмирал Пелаеон е искрен — каза той. — Мисля, че това го знаете по-добре от мен. Подозирам, че въпросът, чийто отговор искате, е дали можете да имате доверие на искреността му.

— Да — каза тя. — Не долавям никакво лицемерие в самия Пелаеон, но след завръщането на Траун на сцената… — Лея поклати глава. — При него нищо не е каквото изглежда, Елегос. Той може много ловко да те накара да направиш точно това, което иска от теб, макар много добре да знаеш, че те манипулира. Траун може да използва мирната инициатива на Пелаеон за съвсем други цели.

— Затова ли не му казахте, че капитан Соло е на Бастион? — попита доверителят.

Лея зяпна.

— Откъде знаете? — попита тя. — Не съм ви казвала, че Хан е там.

Каамасецът сви рамене.

— Намекнахте — каза той. — Както и ногрито. Не беше трудно да събера две и две — синьо-зелените му очи се впиха в нейните. — Защо не казахте за това на адмирал Пелаеон?

Лея извърна очи и се престори, че гледа нещо по екрана на двигателите.

— Знаем, че хората на Империята насърчават част от насилието в Новата република — каза тя с внезапно пресъхнало гърло. — Бунтът на Ботауи например… охранителят ми ногри намери доказателства, че изстрелът, сложил началото му, е бил произведен от имперски снайперист.

— Интересно — тихо каза Елегос. — И за това не казахте на Пелаеон.

— Нямаме твърдо доказателство — отвърна тя и уморено поклати глава. — А дори и да имахме… да се бориш срещу Траун, е като да се бориш срещу призрак. Никога не е там, където си мислиш, и никога не прави онова, което очакваш. Все кръжи, кръжи…

— Все пак не можете да позволите несигурността да ви парализира — посочи каамасецът. — Така му позволявате да победи априори. В някой момент, подходящ или не, трябва да предприемете нещо — очите му отново се впиха в нейните.

— Трябва да решите на кого можете да имате доверие.

Лея премига, за да отстрани внезапно бликналите сълзи.

— Не мога да се доверя на Пелаеон — прямо отвърна тя.

— Още не. Ако Траун дирижира цялата операция, Хан ще се превърне в изключително полезен заложник или разменна монета за него. Не бих могла да рискувам да научи от Пелаеон, че Хан е там.

— Въпреки това му се доверихте достатъчно, за да отведе Гент в не по-малко опасна ситуация — посочи Елегос.

— Гент поиска да отиде — каза Лея. Още докато изговаряше думите, си даде сметка, че този аргумент прави почвата под краката й твърде хлъзгава. — Освен това той не би бил от полза за Траун.

— Не сте толкова глупава, съветник — отвърна доверителят. Тихият укор в гласа му се заби като нож в сърцето й.

— Гент притежава изключителни познания за кодиращо-дешифриращите техники на Новата република. При една война подобни познания биха имали невероятна стойност за Империята.

— Това вече сме го преживели — напомни му тя. Първите вълни на гнева започнаха да надделяват над чувството за вина. За какво се мислеше този каамасец, че да й казва кое е правилно и кое не? — Няма как да избегнем поемането на рискове.

— Съгласен съм — каза той. — И не казвам, че решенията ви са грешни.

Лея се свъси. Гневът й се превърна в подозрителна неувереност.

— Тогава какво имате предвид? — попита тя.

— Че сте притеснена и използвахте силата и името си, за да предпазите съпруга си повече, отколкото за да предпазите сравнително непознат човек — каза Елегос. — Че от притеснение предадохте доверието, което ви е гласувано като на висш съветник, дипломат и джедай.

— Не е нужно да ви отговаря, доверителю Акла — обади се дрезгав глас зад тях.

Лея се обърна и видя Сакисак, който бе застанал в отворената врата на пилотската кабина.

— Проблеми ли има? — попита тя.

— Не — увери я ногрито, влезе в кабината и застана точно зад нея. — Дойдох да доложа, че никой не ни преследва и че Баркимк изключва оръжейната система — той обърна тъмните си очи към Елегос. — Ако тя реши да предпази клана си от опасност, това не е ваша грижа.

— Съгласен съм — тихо каза каамасецът. — Както вече казах, не съм тук, за да съдя.

— Тогава защо я притискате? — попита Сакисак.

— Защото самата тя не е убедена, че е постъпила правилно — отвърна Елегос и отново обърна очи към Лея. — Важно е да премисли въпроса и по един или друг начин да стигне до решение. Да го приеме или за правилно и да продължи, или за грешно и също да продължи.

— Защо? — попита ногрито.

Каамасецът се усмихна тъжно.

— Защото е висш съветник, дипломат и джедай. Може да притежава мъдростта и познанието, от които ще се нуждаем всички в предстоящите дни, само когато е в разбирателство със себе си.

Дълго време никой не проговори. Лея гледаше пъстрото небе на хиперпространството и премисляше миналото. Парливото усещане на срама се прибавяше към останалите чувства, които бушуваха в нея. Елегос отново бе прав.

— Трябвало е да станете джедай, Елегос — каза тя, разкопча предпазните колани и стана от пилотското кресло.

— Нямам джедайската способност да се докосвам до Силата — каза той. В гласа му се прокрадна нотка на съжаление. — Въпреки това в думите ви има повече истина, отколкото предполагате. Сред народа ми се носи легенда, че в самата зора на зараждането си първите рицари джедай са дошли на Каамас, за да се научат от нас как да използват мощта си според етичните правила.

— Не се съмнявам в истинността на тази легенда — отвърна Лея и махна към креслото, което бе освободила. — Сакисак, поеми управлението. Аз ще отида в товарното отделение. Нужно ми е много време за размисъл.