ГЛАВА 3

Комуникационният купол на дреднаута на Новата република „Сокол скитник“ бе един вид анахронизъм сред съвременните бойни кораби, атавизъм от конструкторската философия от времето преди Войните на клонингите, която бе преобладавала, когато бяха построени „Сокол скитник“ и сродните му бойни кораби от флотата „Катана“. В купола бе монтиран не само целият ред първични антени на кораба, там се намираха и всички сложни и деликатни кодиращо-дешифриращи компютри.

Комуникационните куполи на шепата дреднаути от флотата „Катана“, все още на въоръжение в Новата република, отдавна бяха основно обновени. Кодиращо-дешифриращите съоръжения бяха преместени на по-безопасно място между мостика и оперативния център на разузнаването. Но колкото пъти станеше дума за модернизация, „Сокол скитник“ все минаваше през пролуките на програмата.

Уедж Антилис неведнъж се бе удивявал от това. Той знаеше, че между генерал Гарм Бел Иблис и няколко представители от висшия ешелон на Новата република все още съществуваше вражда, чиито корени се криеха назад във времето, когато генералът се бе скарал с Мон Мотма и бе започнал личната си война срещу Империята. Уедж винаги бе подозирал, че именно тази неприязън бе причина за липсата на обновяване на генералския флагман „Сокол скитник“.

Но едва когато Червената ескадрила премина за постоянно под командването на Бел Иблис, Антилис научи истината. Обяснението на генерала бе просто: режимът в претъпканите оперативни отдели на разузнаването бе доста свободен и преминаването на кодиран сигнал през мостика или командната зала даваше възможност на всеки, който притежаваше минимални технически познания и любопитство в излишък, да прослуша разговора. За разлика от тях комуникационният купол бе най-изолираното и усамотено място, което можеше да се намери на един боен кораб. Разполагането на кодиращо-дешифриращата техника там означаваше, че разговорът започваше и завършваше именно на това място. Така Бел Иблис можеше да бъде намерен в комуникационния купол винаги когато трябваше да се проведе някакъв поверителен разговор.

В момента двамата с Уедж се намираха там по личната молба на адмирал Акбар.

— Разбирам притесненията ви, генерал Бел Иблис — каза Акбар. Лицето му изпълваше екрана, а огромните му очи се въртяха насам-натам, за да може да види и Антилис. — И съм съгласен с оценката ви, но въпреки това трябва да отхвърля молбата ви.

— Горещо ви препоръчвам да премислите, адмирал е — твърдо отвърна генералът. — Разбирам политическото положение в Корускант, но не можем да позволим то да ни попречи да видим чисто военните аспекти на проблема.

Мустачетата на устата на монкаламарианеца потрепериха.

— За съжаление в каамаския проблем вече няма чисто военни аспекти — избоботи той. — Политическите и етичните въпроси засенчват останалото.

— Необичайна комбинация — измърмори под нос Уедж.

Акбар хвърли бърз поглед към пилота и отново насочи вниманието си към Бел Иблис.

— Последното становище е, че всяко по-сериозно военно присъствие на Новата република около Ботауи в този момент ще се изтълкува като подкрепа за ботанците срещу опонентите им.

— Военно присъствие на Новата република около Ботауи няма да означава нищо подобно — възрази Бел Иблис. — Това ще бъде призив към разум и спокойствие във взривоопасен момент. Там вече има шейсет и осем кораба и всички те се дебнат един друг, готови за атака при най-малкия повод. Там е нужен посредник, преди да е станало късно.

Акбар въздъхна — тъжен дрезгав звук.

— Напълно съм съгласен с вас, генерале. Но Висшият съвет и Сенатът са върховната власт в Новата република, а те взеха друго решение.

Бел Иблис хвърли съкрушен поглед към Уедж.

— Вярвам, че ще продължите с опитите да промените решението им.

— Разбира се — отвърна адмиралът. — Но независимо дали ще имам успех или не, вие няма да бъдете удостоен със съмнителната чест на посредник. Президентът Гаврисом вече ви определи друга задача.

— По-важна от опазването на мира над Ботауи ли?

— Далеч по-важна — увери го Акбар. — Ако приемем, че Ботауи е фитилът, каамаският документ е искрата на конфликта.

Уедж усети как по гърба му полазват ледените тръпки на лошо предчувствие. Нима Гаврисом наистина бе обмислял да…?

— Президентът Гаврисом сметна, че най-добрият начин Новата република да сложи край на разногласията е, като намери цялостно копие на документа за унищожението на Каамас — продължи монкаламарианецът. — За целта трябва да заминете незабавно за Орд Траси, където да съберете отряд за информационно нападение над имперската база Убикторат при Яга Минор.

Антилис скришом хвърли поглед към стоящия до него офицер. Изражението на генерала не се бе променило, но по стиснатите челюсти пилотът разбра, че Бел Иблис мисли като него.

— С цялото полагаемо се уважение, адмирале — каза той, — но президентът Гаврисом сигурно се шегува. Отбраната на Яга Минор е най-здравата в цялото имперско космическо пространство и е без прецедент в базите на Новата република. И то без да се държи сметка за огневата мощ на противника. Защитата на информационния масив е на пет равнища.

— Президентът добре осъзнава сложността на операцията — отвърна Акбар с още по-дрезгав глас. — Ще бъда откровен. Идеята ми допада точно колкото и на вас, но трябва да опитаме. Не разполагаме с достатъчно кораби и военни части, за да наложим и да поддържаме мир, ако се стигне дотам, че заради каамаския проблем се разгори военен конфликт. Цялата Нова република може да пламне в гражданска война.

Бел Иблис отново погледна към Антилис. После се обърна към екрана.

— Да, сър — каза той. — За съжаление трябва да са съглася с вас.

— Ще добавя — продължи монкаламарианецът, — че ако изобщо е възможно да се сдобием с пълно копие за унищожението на Каамас, само вие сте в състояние да осъществите операция за придобиването му.

Бел Иблис се усмихна криво.

— Благодаря, адмирале. Ще направя всичко, което е по силите ми.

— Добре — каза Акбар. — Вие и оперативната ви част трябва да напуснете Ботауи незабавно и да се отправите към Орд Траси. През следващите две седмици постепенно ще изпратя останалите кораби след вас. В това време очаквам да изготвите боен план и да сте готов да го приведете в действие.

— Слушам — отвърна генералът. — А специални части и оборудване?

— Всичко, което Новата република е в състояние да осигури, е на ваше разположение — увери го монкаламарианецът.

— Кажете ми какво ви трябва, и ще ви го изпратя.

Бел Иблис кимна.

— Нужна е пълна секретност на операцията — предупреди той. — Ако към Империята изтече дори и дума от това, което готвим, шансовете ни за успех начаса се изпаряват.

— Секретността ще е пълна — обеща адмиралът. — Вече разпространих фалшива история, която трябва да убеди всички имперски шпиони, че корабите се събират тайно във външните райони на системата Котлис и се готвят да защитят при нужда Ботауи.

— Би трябвало да клъвнат — каза Бел Иблис. — Стига да не тръгнат към Котлис, за да се уверят лично.

— Там вече има два рендилски космически дока — отвърна Акбар. — Ще бъдат снабдени с макети на кораби със съответната идентификация и обозначения за радост на всеки имперски офицер, който мине наблизо.

— Интересно — генералът вдигна вежди. — Значи това е не хрумване на Гаврисом в последния миг, а обмислен план.

Монкаламарианецът кимна с масивната си глава.

— Подготовката започна на следващия ден след размириците пред сградата на Обединените кланове на Ботауи — каза той. — Като се има предвид предполагаемото участие на генерал Соло, президентът знаеше, че вече няма да е възможно правителството на Новата република да предприеме някакви открити политически действия, без мотивите за тях да бъдат оборени.

— Ясно ми е — тежко отвърна Бел Иблис. — Значи… тръгваме за Орд Траси.

— Когато пристигнете там, ще ви чака свързочен отряд от моя кабинет — каза Акбар. — Успех, генерале!

— Благодаря, адмирале. Край на връзката.

Бел Иблис докосна един от клавишите пред себе си и прекъсна връзката.

— Това съвсем не означава, че съм съгласен с решението — измърмори той под нос към празния екран и се обърна към Антилис: — Е, генерале? Какъв е коментарът ви?

Уедж поклати глава.

— Участвал съм само веднъж в информационно нападение. Опитвахме се да набавим информация за върховния адмирал Макати от боудолиазката библиотека — каза той. — Май впоследствие статистите установиха, че ефективността ни е била осем процента. А това беше на Боудолиаз, не на Яга Минор.

— Да, чел съм рапортите за нападението — отвърна Бел Иблис и замислено поглади мустак. — Изобщо няма да ни е лесно.

— Междувременно Ботауи продължава да привлича бойни кораби както прожектор — мушици — намръщи се Антилис. — В крайна сметка някой ще се възползва от това, сър.

— Съгласен съм. Поради тази причина ви помолих да дойдете.

— О! — възкликна Антилис и изгледа внимателно Бел Иблис. — Значи сте знаели, че това ще стане!

— Не, за нападението над Яга Минор не знаех — отвърна Бел Иблис, — но имах предчувствието, че Корускант ще отхвърли молбата ми да остана тук, за да поддържам реда. И се сетих освен това, че ако ми наредят да замина с частта си, както се и оказа, Червената ескадрила няма да тръгне с нас, защото технически не се числи към нея.

Уедж помръкна.

— Не ви разбирам, генерале. Мислех, че ще сме постоянно под ваше командване.

— Под мое командване, но не сте причислени към оперативната ми част. Разликата е дребна, но съществена.

— Сигурно сте прав — отвърна Антилис, опитвайки се безуспешно да си припомни какво гласяха военните разпоредби на Новата република по въпроса. — Тогава какво означава тя?

Бел Иблис завъртя стола и се настани пред дешифриращия терминал.

— Означава, че съм съгласен с вас, че някой може да се възползва от бъркотията — отвърна той и отпусна ръце в скута си. — Възможно е да бъде онази тайна групировка „Мъст“, която непрекъснато създава размирици, и да настоява ботанците да платят безумни репарации заради участието си в унищожението на Каамас.

— Да — бавно каза пилотът, досещайки се какво следва. — И тъй като ботанският принос в него е бил саботажът на планетарния щит…

Бел Иблис кимна:

— Именно. И аз предполагам същото — някой ще се опита да изключи щита на Ботауи.

Уедж подсвирна:

— Мислите ли, че е възможно? Смята се, че Ботауи има един от най-надеждните планетарни щитове в цялата галактика.

— Имаше. В зенита на Империята — отвърна генералът. — Не знам дали още го поддържат. Но, разбира се, на врага няма да му е нужно изключване на цялата система, за да нанесе сериозни поражения. Достатъчно е да изключи само древстранската част.

— Да — тихо отвърна Антилис. — Проблемът е, че няма да бъдат обстрелвани само ботанците.

— Наистина точно в това се състои проблемът — съгласи се Бел Иблис. — На Ботауи по последни данни се намират седалищата на повече от триста мегакорпорации плюс хиляди по-малки сдружения и най-малко петдесет кредитни компании и стокови борси.

Уедж кимна. Не беше задължително евентуалният удар срещу тях да предизвика вселенски икономически хаос, но щеше да налее ново масло в достатъчно разпаления огън на негодуванието и възмущението. А с цялото това гъмжило от бойни кораби, които се дебнеха в космоса около Ботауи, можеше да стане и нещо значително повече.

— Какво искате да направя?

Бел Иблис изучаваше лицето му.

— Искам да слезете на планетата и да се погрижите това да не се случи.

От самото начало Антилис бе изпитвал тайното подозрение, че разговорът ще стигне дотам, и все пак се сепна.

— Сам ли? — попита той. — Или според вас ще ми е нужна помощта на цялата Червена ескадрила?

Бел Иблис се усмихна:

— Успокойте се, Антилис, не е толкова опасно, колкото изглежда на пръв поглед — каза той. — Не очаквам да застанете пред купола на генератора на Древстран и с бластер в ръка да отблъснете Трета имперска танкова дивизия. До момента „Мъст“ действа повече с хитрост и лукавство, отколкото с груба сила, а хитростта и лукавството са неща, с които двама съобразителни пилоти на изтребители би трябвало спокойно да се справят.

„Значи въпросната скаутска дружинка вече се състои от двама членове — отбеляза Уедж наум. — Следователно шансовете ни да открием теоретичната игла в купата сено също се удвояват.“

— Имате ли някого предвид за мястото на втория съобразителен пилот?

— Разбира се — отговори Бел Иблис. — Командир Хорн.

— Да… — отвърна Антилис и стисна устни. Трябваше да търсят скрит саботьор… и Бел Иблис веднага се бе сетил за Коран Хорн. Дали възрастният генерал бе усетил внимателно прикриваните джедайски умения на Коран? — Защо точно него?

Бел Иблис леко повдигна веждата си.

— Защото тъст му е контрабандист — каза той. — Той има мрежа от информатори, с които Хорн може да се свърже.

— О! — възкликна Уедж и се поотпусна. — Не се бях сетил за това.

— Затова аз съм старши генерал — сухо отбеляза Бел Иблис. — Най-добре слезте долу и предайте на Хорн добрата новина. Чухте Акбар. Имам само две седмици, за да съставя план. Искам вие двамата и Червената ескадрила да сте с нас, когато дойде време да ударим Яга Минор.

— Ще направим каквото можем — обеща Уедж. — Дали да не вземем една от необозначените совалки на „Сокол скитник“?

Бел Иблис кимна.

— Изтребителите ще бъдат малко подозрителни. Оставете и униформите си, но вземете военните си документи, ако се наложи да се справяте с бюрократични препятствия. Ще ви уведомя кога трябва да дойдете при Орд Траси.

— Слушам — отвърна Антилис.

— Тръгвайте — каза Бел Иблис. — Аз ще остана още няколко минути. Оттук мога да изпращам съобщения до другите командващи също както от мостика или от кабинета си. Акбар каза „незабавно“, така че тръгваме веднага щом другите кораби са готови. Трябва да сте напуснали „Сокол скитник“ преди това.

— Ще сме го напуснали, сър — отвърна пилотът и тръгна към вратата. — Успех с бойния план, генерале!

Бел Иблис се усмихна:.

— Успех с вашия!

Когато започнаха да навлизат в атмосферата на Ботауи, Коран, който се бе облегнал на илюминатора на страничната наблюдателница и гледаше към кърмата на совалката, се обърна и отново седна в креслото си.

— Тръгнаха — съобщи той.

Уедж погледна екраните пред себе си. Корабите от оперативната част на „Сокол скитник“ вече ги нямаше.

— Да. Сега сме сами.

Коран поклати глава:

— Луда работа, Уедж. Той наистина ли ти каза да вземеш тъкмо мен?

— Да, но основанията му нямат нищо общо с тайните ти дарби — увери го Антилис. — Смята, че ще можеш да се свържеш с информаторската мрежа на тъст си.

Хорн изсумтя:

— Може и да можеше, ако Бустър ми говореше.

Уедж го погледна косо:

— Какво? Да не би още да ти е сърдит заради номера, който направихме с „Белята на Хупстър“ при Сифкрик? Мислех, че са установили, че на борда няма контрабандни стоки, и са го пуснали.

— Не, не са намерили контрабандни стоки и, да, още ми е сърдит. Независимо от това сифкрикците са решили, че не искат контрабандисти да превозват товарите им, и са забранили занапред „Белята на Хупстър“ да транспортира помуом.

— О! — с разбиране възкликна Уедж.

— Това не означава, че вече няма да извършват превоз на помуом — продължи Коран и сви рамене. — Означава само, че ще изпратят друг кораб или ще сменят идентификацията на този, но това е досадно, а Бустър мрази досадните неща. Особено чиновническите.

— Ммм, съжалявам — каза Антилис. — Може би Миракс ще успее да го успокои.

— О, сигурен съм, че ще успее — отвърна Хорн. — Като стана дума, не съм сигурен, че Бустър има някакви интереси на Ботауи. Планетата е претъпкана с контрабандисти и той може да е решил да не се занимава с нея.

— О, чудесно — изръмжа Уедж.

— Нали ти искаше да се върнеш към вълнуващия живот на пилот изтребител, забрави ли? — припомни му Хорн. — Сега можеше спокойно да си „летиш“ на някой компютър в Корускант.

— Не, благодаря — намръщи се Уедж. — Опитах и не ми хареса. Значи не очакваш долу да намерим никаква помощ?

Хорн не отговори веднага.

— Интересен въпрос — най-сетне каза той с особен глас.

— Всъщност… очаквам.

— Очакваш помощ? — отново се намръщи Антилис.

— Да, така смятам — каза Коран със същия странен глас.

— Не питай как или откъде. Просто… така смятам.

— Нека да отгатна — каза Уедж. — Джедайски нюх?

Хорн кимна:

— Джедайски нюх.

Приятелят му се усмихна.

— Добре — каза той, почувствал най-сетне някакво успокоение по отношение на мисията им. — В такъв случай няма защо да се притесняваме.

— Това чак не съм казал — тихо прошепна Коран.

Загрузка...