Мона Лиза Овърдрайв

44. ЧЕРВЕНА КОЖА

Петал каза, че чантите й чакат в Ягуара.

— Надали ще ти се ще да се връщаш в Нотинг Хил — каза той, — така че сме ти уредили нещо в Камден Таун.

— Петал, — започна тя, — трябва да знам какво се е случило със Сали.

Той включи двигателя.

— Суейн я изнудваше. Принуждаваше я да отвлече…

— Аха. Добре де, разбирам — прекъсна я той. — Не бих се грижил за това на твое място.

— Загрижена съм.

— Бих рекъл, че Сали е успяла да се измъкне някак от тая дреболия. Също така, по данни на някои официални наши приятели, е успяла някак да се погрижи всички данни за нея да се изпарят, освен контролния пакет в едно германско казино. И ако нещо се е случило с Анжела Митчел, Sense/Net не са го съобщили публично. Всичко това вече е привършило.

— Ще я видя ли някога отново?

— Не и в моята енория. Ако обичаш.

Те потеглиха.

— Петал, — каза тя, докато те караха през Лондон, — баща ми ми каза, че Суейн…

— Глупак. Абсолютен глупак. По-добре да не говорим за това сега.

— Съжалявам.

Парното работеше. В Ягуара беше топло, и Кумико беше много изморена. Тя се облегна на червената кожена седалка и затвори очи. Някак си, помисли тя, срещата й с Джейн Трета я беше освободила от срама й, и отговора на баща й от нейния гняв. Джейн Трета беше много жестока. Сега тя виждаше също и жестокостта на майка си. Но един ден всичко трябва да бъде простено, помисли тя, и заспа по пътя към мястото, наречено Камден Таун.