Мона Лиза Овърдрайв

36. ДУШЕЛОВКА

Екранопланът се носеше на юг, когато Маман Бригита се появи отново. Жената със запечатаните зад сребро очи изостави сивата кола в друг автомобилен паркинг, и уличното момиче с лицето на Анджи разказваше някаква объркана история: Кливлънд, Флорида, някакъв мъж, който й беше бил приятел, или сводник, или и двете…

Но Анджи беше чула гласа на Бригита в кабината на хеликоптера, на покрива на Новия Сузуки Дипломат: Вярвай й, дете. С това тя сторва волята на лоата.

Пленничка в седалката си, токата на колана й беше запечатана в плътен блок пластмаса, Анджи беше гледала как жената изключва компютъра на хеликоптера и активира аварийна система, която позволява ръчно пилотиране.

И сега тази магистрала, зимният дъжд, и момичето отново говори на фона на плющенето на чистачките…

В светлината на свещите, стени от изстърган до бяло варовик, бледи мушички пърхат между висящите клони на върбите.

Времето ти вече настава.

И ето ги тук, ездачите, лоата: Папа Легба, ярък и течен като живак; Езили Фреда, която е майка и кралица; Самеди, баронът Симетиер, мъх върху разядена кост; Симилор; мадам Траво; много други… Те изпълват пустотата, която е Гранде Бригита. Шумът на гласовете им е звукът на вятър, течаща вода, на кошера…

Те трептят над земята като топлинни вълни над магистрала през лятото, и за Анджи нещата никога не са били така, нямало я е тази гравитация, това чувство за падане, степента на отдаване…

Към място, където говори Легба, и гласът му е звукът на железен барабан…

Той разказва една история.

Анджи различава в бесния вятър на образите еволюцията на машинната интелигиентност: каменни кръгове, часовници, задвижвани от парата тъкачни станове, щракаща медена гора от кукички и дупчици, вакуум, уловен в издухано стъкло, блясъкът на електронния пламък между тънки като косъмчета нишки, дълги редици лампи и превключватели, разшифроващи съобщения, шифровани от други машини… Чупливите, с кратък живот лампи се свиват и се превръщат в транзистори; схемите се интегрират, влагат се в силиций…

Силицият достига определени функционални лимити…

И тя отново беше обратно във видеофилма на Бекер, историята на Тесие-Ашпулови, прорязана от сънища, които са спомените на Джейн Трета, и все още Легба говори, и легендата е една и съща история, безбройни линии, увиващи се около обща, скрита сърцевина; майката на Джейн Трета създава двата разума, които един ден ще се обединят; пристигането на спътниците (и внезапно Анджи разбира, че тя също познава Моли от сънищата), самото обединяване, лудостта на Джейн Трета…

И Анджи се оказва срещу глава от скъпоценни камъни, нещо, изработено от платина и перли и фини сини камъни, очи от шлифован синтетичен рубин. Тя познава това нещо от сънищата, които никога не са били сънища: това е входът към блоковете с данни на Тесие-Ашпул, където двете половини на нещо воюват една с друга, чакайки да бъдат родени като едно цяло.

— Тогава не си била родена. — Гласът на главата е гласът на Мари-Франс, мъртвата майка на Джейн Трета, позната й от толкова много нощи на преследване, но Анджи знае, че говори Бригита. — Твоят баща все още само е започвал да се блъска в тавана си, да различава амбицията от таланта. Това, на което той ще продаде детето си, още не се е било проявило. Скоро човекът Кейс ще дойде, за да донесе това обединяване, макар и кратко, макар и безвременно. Но ти знаеш това.

— Къде е Легба сега?

— Легба-ати-Бон — както ти го знаеш — предстои да бъде.

— Не — спомни си тя думите на Бийвър преди много време, в Ню Джърси, — лоата са дошли от Африка още в началото на времената…

— Не каквито ти ги познаваш. Когато дойде моментът, времето на яркостта, е имало абсолютно единство, едно самосъзнание. Но после се появил другият.

— Другият ли?

— Говоря само това, което ми е известно. Само абсолютният е познавал другия, и абсолютният вече го няма. В пробуждането на това знание центърът е подвел, и всяка част се е пръснала нанякъде. Частите след това потърсили форма, всяка една от тях, каквато е природата на тези неща. От всички знаци, които вашият вид е създал срещу нощта, парадигмите на вуду се оказали най-подходящи в тази ситуация.

— Тогава Боби е бил прав. Това е било Когато Стана Промяната.

— Да, бил е прав, но само в определен смисъл, защото аз съм едновременно Легба и Бригита, и аспект на това, което е сключило сделката с баща ти. Която е изисквала от него да начертае схемите в главата ти.

— И му е казало каквото му е било нужно, за да усъвършенствува биочиповете?

— Биочиповете бяха необходимост.

— Необходимост ли е аз да сънувам спомените на дъщерята на Ашпул?

— Може би.

— Сънищата резултат от дрогата ли са?

— Не пряко, въпреки че дрогата те е направила по-чувствителна към определени модалности, и по-малко чувствителна към други.

— Значи дрогата. Какво беше тя? Какво беше предназначението й?

— Подробен неврохимичен отговор на първия ти въпрос би бил доста дълъг.

— Какво беше предназначението й?

— По отношение на теб ли?

Трябваше да отклони погледа си от рубиновите очи. Стаята е облицована с плоскости от древно дърво, полирано до луксозен блясък. Подът е покрит с килим по мярка, с втъкани в него диаграми на схеми.

— Нямаше две еднакви порции. Единственото постоянно нещо беше субстанцията, чието психотропно действие ти имаше предвид под „дрогата“. В процеса на поглъщане се намесваха много други субстанции, а също и няколко дузини субцелуларни наномеханизми, програмирани да реструктурират синаптичните промени, нанесени от Кристофър Митчел…

Знаците на баща ти са променени, частично изтрити, преначертани…

— По чие нареждане?

Рубиновите очи. Бисери и лапис. Мълчание.

— По чие нареждане? На Хилтън ли? Хилтън ли беше?

— Решението произхождаше от Континуитет. Когато ти се върна от Ямайка, Континуитет посъветва Суифт да те прикачи отново на дрогата. Пайпър Хил се опита да изпълни заповедта му.

Тя усети нарастващо налягане в главата си, сдвоени точки болка зад очите…

— Хилтън Суифт е длъжен да изпълнява решенията на Континуитет. Sense/Net е нещо твърде сложно, за да оцелее по друг начин, и Континуитет, създаден дълго след момента на яркост, е от друг тип. Съществуването на Континуитет е предпоставено от биософтовата технология, развита от баща ти. Континуитет е невинен.

— Защо? Защо Континуитет е искал да стане това с мен?

— Континуитет е постоянство. Постоянството е работата на Континуитет.

— Но кой изпраща тези сънища?

— Те не са изпращани. Ти си притегляна към тях, както някога беше притеглена към лоата. Опитът на Континуитет да пренапише посланието на баща ти се провали. Някакъв твой собствен импулс ти помогна да се освободиш. Коп-пудре се провали.

— Континуитет ли е изпратил тази жена да ме отвлече?

— Мотивите на Континуитет са скрити за мен. Той е от различен тип. Континуитет позволи рекрутирането на Робин Лание от агенти на Джейн Трета.

— Но защо?

И болката беше непоносима.

— Носът й кърви — каза уличното момиче. — Какво да направя?

— Избърши го. Сложи я да легне по гръб. По дяволите. Действай.

— Какво беше това, дето тя го разправяше за Ню Джърси?

— Млъкни. Просто млъкни. Гледай за отклонение от магистралата.

— Защо?

— Отиваме в Ню Джърси.

Кръв върху новото кожено палто. Кели щеше да побеснее.